Брой 05, 2010

Тема: IN MEMORIAM

10 години без Георги БРАТАНОВ


Отново с обич за тебе

Тази година на 5-и май се навършиха 10 години от внезапната кончина на Георги Братанов – 10 години, през които той продължава да ни липсва, 10 години, през които продължаваме да не вярваме в това, че го няма сред нас, продължаваме да си го спомняме и да препрочитаме великолепните творби, които той остави след себе си.
Лично аз и досега не мога да проумея, че този жизнерадостен и светъл човек ни е напуснал. Все ми се струва, че е заминал в поредната си командировка и когато се върне отново ще има да разказва, разказва... А той го умееше, наистина го умееше.
За жалост се случи така, че удоволствието ми да работя с него продължи твърде кратко време - едва година и 8 месеца, но дори и за този нищожен отрязък от живота си аз можах да осъзная каква изключителна личност е Георги Братанов.
Заедно преминахме през различни етапи от служебните си взаимоотношения – от пълно взаимно отрицание до съвършено сработване и огромно доверие.
Сега, когато пиша тези редове и се опитвам да подредя мислите си, в главата ми е хаос, връхлитат ме множество спомени, които ме карат да се усмихвам и дълго да се чудя как да ги подредя.
Постъпих на работа в редакцията през септември 1998 година. Дотогава познавах Георги Братанов, но не и като свой началник. И тъй като бях назначена от новоизбрания зам. председател Владислав Кацарски, който при избирането му освободи редакторското място, бях посрещната с известно недоверие. Тогава бях на 29 години и усещането, че не съм приета с отворени обятия не само ме учудваше, но и честно да си кажа направо ме вбесяваше. Много по-късно си дадох сметка, че за колегите аз си бях "парашутист".
Слава Богу, това положение не се задържа задълго.
Случи се така, че един ден  имах работа на телефона и с Георги Братанов се оказахме сами в редакцията. Това ми даде повод да поговоря с него и да се изясним. Разговаряхме може би повече от два часа, през които аз преоткривах за себе си този невероятен човек. А колко по-голямо бе изумлението ми, когато от следващия ден аз започнах да усещам нарастващото му доверие и пълния обрат в отношението му към мен. Изглежда чистата му душа умееше да вярва на хората и бе винаги отворена към тях.
Древните китайци са казали: "Не ти пожелавам да живееш в интересни времена". Е, лично за себе си считам, че имах невероятния шанс да работя с Георги Братанов в интересни времена, защото, наблюдавайки неговите реакции на случващото се, прочитайки неговите коментарни материали, аз тайничко крадях занаят. А той, знаете ли, позволяваше ми да го правя, може би, защото добре познаваше човешката психика и това, че го правя тайничко за него не беше никаква тайна.
С Георги Братанов се работеше изключително приятно и леко, въпреки че той беше и доста взискателен началник.
С всеки ден от общуването си с него обаче аз преоткривах човека, журналиста и твореца Георги Братанов, виждах, че под маската на привидната строгост и взискателност се крие много фина, чувствителна, чиста и ранима, почти детска душа.
Наред с това той сякаш бе събрал в себе си достатъчно мъдрост, за да приема и прощава с присъщи само нему кротост и благородство.
Сега, след вече 10-годишна равносметка, отново и отново бих искала да му кажа:
- Липсваш ми, а сигурна съм липсваш и на всички, които те познаваха. Липсва ни твоето спокойствие, твоята житейска мъдрост, липсва ни чувството ти за хумор и умението ти да изслушваш и съветваш. Липсва ни компанията ти и твоят акордеон, липсва ни гласът ти, който и досега прекрасно помня.
За всички ни ти ще си останеш онзи ведър оптимист, малко старомоден, но душевно чист и непокварен, идеалист, но убеден в силата на разума и доброто, бунтар, но единствено срещу несправедливостта и пошлостта.
Не пожелавам мир на праха ти, защото такива хора като тебе не оставят след себе си прах и тлен, а имената им светят като добро, вълшебно заклинание, което произнасяме, когато се чувстваме слаби и обезверени, за да си възвърнем силата и да продължаваме напред. Твърде рано красивата ти душа напусна грешната ни земя и отлетя в поредното, а може би в последното си пътуване към светлината, която непрестанно търсеше. Вярвам, че вечно устременият ти към светлината дух вече я е достигнал и ти си удовлетворен, че стремежът ти не е бил напразен.
Приеми дълбокия ни поклон пред светлата ти памет и пред с нищо несравнимата красота, която ни завеща с творчеството си.

Марина ПЕТКОВА


Назад

Всички статии на Брой 05, 2010

2-и ЮНИ
Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България
IN MEMORIAM
10 години без Георги БРАТАНОВ
Стихове от Георги БРАТАНОВ
ДЕТСКА СТРАНИЧКА
Стихове за деца
ЗАПОЗНАНСТВА
Казвам се Георг Ранчев
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Пловдив
Русе
София
Долни Дъбник
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Пропаст между блян и действителност
ЛЮБОПИТНО
Социална мрежа за хора с увредено зрение
Надежда за слепите
СПОМЕНИ
Жажда за живот
СРЕЩИ
Добре дошъл на Мартин
Силното желание винаги вещае успех
СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Сборен годишен отчет на ССБ за 2009 г.
За правата на жените с увредено зрение
Гражданска инициатива : Европейският парламент призовава Комисията да отговори на 1 364 984 подписа за правата на хората с увреждания
Протестна нота
Лице в лице с г-н Ван Ромпой: Пактът на хората с увреждания на вниманието на президента на ЕС




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017