На 7 март се проведе извънредно заседание на Регионалния Управителен съвет на Софийската организация на ССБ. То бе свикано по искане на една трета от членовете на РУС, които бяха мотивирали искането си с необходимостта спешно да се вземе решение за свикване на извънредна регионална конференция в София.
Преди провеждането на това заседание на РУС беше направена и проверка на дейността на председателя на организацията. Проверката бе извършена от Районния контролен съвет по повод писмо - жалба подписана от Петър Йосифов – председател на ТСО Люлин.
В своята жалба г-н Йосифов оспорва правомерността и целесъобразността на действията на Надя Томбушева при процедурата за отдаване под наем на клуба на организацията в Люлин.
Нашите читатели вече са запознати с този проблем, защото по него се произнесе Управителният съвет на ССБ на своето заседание на 22-и февруари. УС на ССБ потвърди решението договорът за наем да бъде подновен с досегашните наематели, срещу което възразява Йосифов.
Допускам, че точно поради това РКС е взел решение да се направи цялостна проверка на дейността на председателя на организацията и на проведеното на седми март заседание на РУС бяха прочетени както жалбата на Г-н Йосифов, така и констатациите направени от проверката.
От прочетения протокол от проверката и от изказванията на някои от присъстващите на заседанието можах да заключа, че обвиненията срещу Надя Томбушева се въртят около следните проблеми:
- Допусната недобра отчетност при заприходяването и разпределянето на получено дарение “кроасани”, като се констатира наличието на около дванадесет кашона повече от документално заприходените;
- Липса на документи за заприходяване на набирани от съюзни членове парични средства за закупуване на светлоотразители и неточности при отразяване на направените за тази цел разходи;
- Незачитане или заобикаляне на решенията на РУС в случая с назначаването на Координатор на организацията по проект, реализиран с Бюрото по труда;
- Сключването на договора за наем на клуба в Люлин и т.н.
Тези констатации бяха квалифицирани като “груби и системни нарушения”, като “предизвикващи сериозни съмнения”, като неща даващи основание да се “направят предположения” и т.н.
Искам да се извиня на нашите читатели за това, че в този случай се налага да изневерим на приетите в нашата работа стандарти. Читателите знаят, че когато отразяваме работата на ръководните органи на Съюза на слепите ние се стараем да се придържаме по-близо до изказванията на отделните участници в работата на съответните форуми. В този случай това се оказа практически невъзможно, защото заседанието на РУС протичаше по такъв начин, че след него на практика почти не беше възможно да се разшифроват направените на касетофон записи.
В софийската организация на Съюза на слепите отдавна съществува едно специфично разбиране за демократичността, което се изразява в неотменното право на всеки един от участниците да се опитва по всяко време и по всякакъв повод да надвика всички останали.
При това разбиране за демокрация е трудно да се разбере точно кой е водещият на заседанието, кой в момента има думата и по коя точно точка от дневния ред се водят дискусиите. Към това искам да добавя и употребата на множество обидни квалификации, които не бих искала да помествам на страниците на нашето списание, защото мисля, че това би било под равнището на читателите ни.
В работата на РУС София не е възприета практиката членовете да се запознават предварително поне с някои от материалите, които ще се разглеждат на следващото заседание. Г-жа Томбушева протестираше срещу това, че тя не е предварително запозната с констатациите на проверката, а от другата страна й обясняваха, че никъде проверяващите органи не са длъжни да съставят своите констативни протоколи в присъствието на проверявания. И така в продължение на повече от два часа Томбушева хаотично се отбраняваше, а някои от членовете на РУС и председателят на Контролния съвет на ССБ Маньо Алексиев настървено я атакуваха.
За чест на Управителния съвет трябва да кажа, че поне двама от неговите членове – Милетка Костова и Марин Русев се опитаха да поставят проблемите на някаква принципна основа.
Милетка Костова похвали Районния контролен съвет за неговата педантичност и пожела навсякъде в ССБ и по всички проблеми контролните органи да бъдат така бързи и толкова взискателни. Въпреки това, тя смята, че направените в резултат на проверката преценки и препоръки са пресилени и твърде тенденциозни. Може да се говори за допуснати слабости при работата с документите, може би може да се говори дори и за нарушения, но според нея те са от такъв характер, че за тях може да се иска налагането на някакво административно наказание на председателката на организацията, а не направо отстраняването й от заеманата длъжност.
“Не съм убедена в добронамереността на повечето от хората, които участват в това заседание. Когато трябваше да бъде отстранен Боян Чонос част от тези хора бяха инициатори и организатори на неговото избиране от редовната конференция, защото знаеха, че след това ще им бъде много по-лесно да го отстранят на заседание на управителния съвет. И само след няколко месеца те го свалиха. Това беше истината. Сложете ръка на сърцето си и си го признайте! Защо трябваше да организираме избирането на Боян и само след три - четири месеца да оставаме без председател и на неговото място вече Управителният съвет да избира друг председател. Същите тези хора сега отново са недоволни и искат нов председател. Аз съм сигурна, че не след много време същите тези хора отново ще бъдат недоволни и от следващия председател.”
Милетка Костова не крие, че тя не е била сред тези, които са подкрепили избирането на г-жа Томбушева на поста председател на РСО София и може би точно поради това нейните разсъждения за мотивите на тези, които сега искат нейното отстраняване би трябвало да имат своята тежест и да им бъде обърнато необходимото внимание.
След известно надвикване, предизвикано от изказването на Костова, думата бе дадена на Марин Русев.
“Колеги, нека се опитаме да говорим по принцип. Всички знаете, че аз бях против това Боян Чонос да бъде свален на заседание на управителния съвет, защото още тогава си представях до какъв хаос може да доведе това. Преди самото заседание, на което бе свален Боян и бе избрана Надка Томбушева, Алексиев провеждаше предварителни разговори с нас, за да получи нашето съгласие и въобще да се уточним за нещата, които ще се случват. Тогава той ми каза, че имат намерение да предлагат Надя Томбушева. Аз му казах не е ли по-добре да сложим Пламен Бакърджиев. Както и да е, но независимо от моето предложение избраха Надя и сега същите тези хора, които бяха най-големите й защитници са се обърнали против нея. Не би трябвало да допускаме занапред да се работи по този начин. В по-предното заседание в присъствието на г-н Долапчиев се стигна до заключението, че Софийската организация в момента не се нуждае от извънредна конференция. Да си спомним, че след като бе избрана Надка Томбушева решихме, че ще работим така, както трябва да се работи с един председател на РУС, т.е. решихме, че ще си подадем ръка и ще се захванем за това, което наистина ни е работата. Проблемите, около които днес се въртим, този за договора за наем, както и този за назначаването на Трендафил, бяха обсъдени и по тях бе взето решение още на заседанието, за което говоря. Не виждам какъв е смисълът сега отново да си губим времето с тях.
А сега и тази извънредна конференция!? Разбирате, че тя е свързана с разходи и че тези разходи някой трябва да ги поеме.
Вие, които бяхте за свалянето на Боян, доведохте организацията до този хаос и продължавате да я водите по този начин. Омръзнало ми е да се събираме тук и с часове да си говорим глупости за едни и същи неща.”
В крайна сметка участниците в заседанието стигнаха и до въпроса дали да бъде свикана извънредна регионална конференция на пълномощниците. Доколкото можах да разбера в писмото, с което е било поискано провеждането на извънредното заседание на РУС, е посочено, че на това заседание трябва да се вземе решение за свикване на извънредна конференция, на която да бъде разгледана дейността на Регионалния управителен съвет и работата на председателя на организацията.
Вече на самото заседание се стигна до по-високо ниво на откровеност и при формулирането на предложението за дневен ред на бъдещата конференция нещата се сведоха до точка единствена: “Избор на председател на РСО София”.
При гласуването на това предложение четирима от членовете на РУС гласуваха положително, а останалите четирима се въздържаха. Това породи бурна дискусия. На всички беше ясно, че решенията в съюзните органи се вземат с мнозинство “повече от половината”, а в този случай гласовете се разделиха петдесет на петдесет.
Последваха разсъждения относно това дали тези, които са се въздържали имат право да се въздържат и не трябва ли да уточнят те за какво са – да има ли или да няма извънредна конференция. По едно време се лансира тезата, че биха могли да гласуват не за това дали РУС да свика извънредна конференция, а само за това дали членовете на РУС искат да се свика такава.
Петър Йосифов предложи въпросът да бъде прегласуван. Не стана ясно какви са основанията за това прегласуване, но така или иначе неговото предложение беше прието. Междувременно Маньо Алексиев изрази становището, че ако РУС не вземе решение за провеждането на извънредна конференция, то такова решение ще бъде взето от Управителния съвет на ССБ, така че конференция във всички случаи ще има.
Не мога да коментирам степента на истинност на това твърдение, но е факт, че за момента то изпълни тактическото си предназначение и при проведеното повторно гласуване въпросът за свикването на извънредна конференция на РСО София бе решен положително като получи подкрепата вече на петима от членовете на РУС.
И така на двадесет и втори април от десет часа ще се проведе регионална конференция на пълномощниците на РСО София.
По-горе споменах, че на заседанието си от 22.2 2007 г. Управителният съвет на ССБ обсъди проблемите около сключването на нов наемен договор за клуба на организацията в ж.к. Люлин и одобри сключването на нов договор с досегашните наематели. След приключването на дебата по този проблем Маньо Алексиев предсказа, че това решение на Управителния съвет ще доведе до свикването на извънредна конференция в София. Резултатите от повторното гласуване на извънредното заседание на РУС София недвусмислено доказаха, че той не се е излъгал в предвижданията си.
След успешния край на тази демократична сага членовете на РУС спонтанно преминаха към въпроса за избор на временен председател на организацията, който да я ръководи до провеждането на конференцията. В хода на дебатите някой се сети, че те не биха могли да изберат такъв, защото все още не са гласували за предсрочното прекратяване на правомощията на Надя Томбушева.
Този път резултатите от гласуването не породиха проблеми, защото само трима от общо осемте членове на РУС подкрепиха това предложение. Така естествено отпадна и въпросът за избор на временен председател.
Накрая членовете на РУС се върнаха и на проблема за това кой трябва да бъде назначен на полученото по съвместен проект с Бюрото по труда работно място за “координатор” към организацията. Те решиха това място да се заеме от съюзен член с добро остатъчно зрение. Не можаха, обаче, да дадат удовлетворителен отговор на въпроса по какъв начин трябва да бъдат прекратени трудовите правоотношения с лицето, което вече е назначено на тази длъжност.
С това заседанието приключи и всички с радост се разотидоха. И все пак си мисля, че може би било по-добре, ако ръководещият елит на Софийската организация на ССБ се занимава малко по-малко със самия себе си и малко повече с проблемите на онези, които сме свикнали да наричаме “обикновените” съюзни членове.