Брой 05, 2010

Тема: СРЕЩИ

Силното желание винаги вещае успех


С Ванина МЛАДЕНОВА разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

Ванина Младенова е масажистка в 28-о ДКЦ. Родена е в София. До четвърти клас учи в масово училище в ж.к. "Дружба". Засилващите се проблеми със зрението принуждават родителите й да я преместят в училище за деца с нарушено зрение.
И така, след като завършва средно образование, Ванина поема по пътя, по който поемат немалко други младежи и девойки с увредено зрение. Тя се записва и успешно завършва Полувисшия институт за масаж и рехабилитация "Й. Филаретова".
Да завършиш някакво образование, да придобиеш специалност и професионални умения  е нещо, което изисква сериозни усилия. За незрящите обаче е факт и това, че след завършване на дадено образование те трябва да преодолеят редица трудности преди да успеят да намерят реализация на наученото.
Ето защо първият въпрос, който задавам на Ванина се отнася до това как е успяла да си намери работа като масажистка.
- Трудно ли постигнахте своята професионална реализация?
- В известен смисъл това стана съвсем случайно. След като се дипломирах като масажист, аз започнах да си търся работа. Естествено всички около мен знаеха за това и веднъж една моя позната ми спомена, че в 28-а поликлиника набирали персонал и аз реших да опитам.
Отидох на разговор с  д-р Желева. Поговорихме си  с нея. Тя прояви интерес и каза, че ще помисли, и в края на краищата реши да ми даде шанс.
- Вие съвсем скромно премълчахте това, че сте започнали да работите ей така - без каквото и  да е заплащане и без каквито и да е ангажименти към вас.
- Да, така беше в началото. Вероятно са искали да преценят  професионалните ми качества, уменията ми като масажист, пък и да ме опознаят като човек. Бях съгласна и на тоя вариант, тъй като обичам професията си и се надявах, че при първа възможност ще ме назначат. Мисля, че за да се наложи човек понякога си струва да рискува.
И аз реших да опитам, бях сигурна в себе си, бях сигурна, че ще се представя добре и затова се надявах, че ще се намери начин да премина и през това изпитание.
- Така ли се случи?
- Да. Назначиха ме по една от тези програми за насърчаване на заетостта на хора с увреждания, а след като тя изтече ме назначиха на граждански договор.
Много съм благодарна за това, че ми гласуваха доверие. Колективът е прекрасен, чудесно се разбирам с колегите. Работя на смени с още три колеги, които много ме ценят и уважават.
- Как се придвижвате до работа?
- До неотдавна използвах зрението, което все още имах, после изведнъж го загубих и затова все още малко се страхувам да тръгна сама. Така че до работата ми ме придружава някой от моето семейство.
С тях и с приятели ходя не само на работа, а и на различни други места, но смятам, че за да бъде самостоятелен един сляп човек е необходимо да се научи да използва белия бастун. И аз имам твърдото намерение да се науча да ходя сама.
- Вие сте млад човек и сигурно ходите по купони. Само с незрящи ли контактувате?
- Не си падам много по шумните компании, не съм голяма купонджийка, но все пак, макар и не много често, ходя. Общувам с различни хора, в това число и с много зрящи. Но знаете ли - когато общувам с хора, които имат еднакви с моите проблеми имам чувството, че си говорим на един и същ език.
- Когато попаднете в компания, в която чувствате някакъв дискомфорт поради липсата на зрение какво правите?
- Просто се отдръпвам, не отивам втори път там, където общуването е затруднено и не ми дава възможност да се отпусна и наистина да се насладя на компанията.
- Как общувате с пациентите си?
- Аз ви казах, че много обичам работата си, обичам и пациентите си, разбирам се с всички тях и те дори понякога ми помагат. Не оставайте с впечатление, че общувам само с хора от нашата среда, общувам и с много виждащи хора, но все още се впечатлявам, когато някой не ни възприема нормално.
- Какво правите през свободното си време?
- Обичам да чета книги на компютъра, да се разхождам, да слушам музика.
- Ползвате ли брайл?
- Не, не ползвам. Ползвам само компютър и съм много доволна от курса за начинаещи, който изкарах през миналото лято.
По същото време  ходих и на курс по английски. Радвам се, че се организират подобни курсове, защото смятам, че те са изключително полезни.

Ванина е едно типично за възрастта си жизнерадостно момиче, което обича обикновените неща от живота,
Обича да слуша музика, да танцува в по-бавен ритъм, но най-много обича професията си. Нейният житейски опит за сетен път ни убеждава, че ако човек достатъчно силно желае да постигне нещо, то той в края на краищата наистина успява.


Назад

Всички статии на Брой 05, 2010

2-и ЮНИ
Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България
IN MEMORIAM
10 години без Георги БРАТАНОВ
Стихове от Георги БРАТАНОВ
ДЕТСКА СТРАНИЧКА
Стихове за деца
ЗАПОЗНАНСТВА
Казвам се Георг Ранчев
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Пловдив
Русе
София
Долни Дъбник
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Пропаст между блян и действителност
ЛЮБОПИТНО
Социална мрежа за хора с увредено зрение
Надежда за слепите
СПОМЕНИ
Жажда за живот
СРЕЩИ
Добре дошъл на Мартин
Силното желание винаги вещае успех
СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Сборен годишен отчет на ССБ за 2009 г.
За правата на жените с увредено зрение
Гражданска инициатива : Европейският парламент призовава Комисията да отговори на 1 364 984 подписа за правата на хората с увреждания
Протестна нота
Лице в лице с г-н Ван Ромпой: Пактът на хората с увреждания на вниманието на президента на ЕС




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017