Брой 05, 2010

Тема: СПОМЕНИ

Жажда за живот


Спомените на Самуел ФАРХИ, събрани от Лальо ЦВЯТКОВ

/Продължение от брой 4/2010 г./

Навици на слепите

Един си натиска очите с пръст, друг си върти главата като нервен тик, трети си шъпне нещо, четвърти си трепка ръката, сякаш че е болен от Паркинсон. Учителите в училище гледат да изкоренят тези навици от учениците. Някой ученик, да речем, седи на чина и си натиска окото с пръст. "Кирчо, ръчичката!" – напомня му учителят. Той се сети и си свали ръката.
Аз пък, като остана сам си мисля нещо весело, става ми драго и скачам. Хората мислят, че съм луд. По-рано не можех да мисля седнал. Сега вече, като се разхождам сам или съм седнал, мога да мисля.
Често пъти нашите слепи се разхождат из коридорите и стаята. Слепият човек е нервен, има малък периметър за движение и той гледа да го използва. Зрящите хора по не се разхождат. Слепите предпочитат да се разхождат. Ние като ученици се разхождахме, вършеехме из двора, обикаляхме го като харман.
Когато се съберат много слепи, говорят високо. Това дало повод на гардеробиерката в театъра да каже на колежката си: "Колко невъзпитани са слепите – крещят и се блъскат. Глухонемите са по-културни и възпитани от тях. Кротко и тихо си чакат реда на опашката. Нито говорят, нито се блъскат". Колежката на гардеробиерката се засмяла и рекла: "Не говорят, защото са неми и не се блъскат, защото виждат".
Слепият човек трябва да избягва високото говорене, защото не знае кой е близо до него. Може някой външен (страничен) човек да е близо до него и, когато той си говори някоя щуротия, може да го чуе. И зрящият понякога говори щуротии, но когато някой непознат го наближи, той го вижда и спира да говори или започва да говори тихо, за да не го чуе. Ако аз кажа на някого "Лало е смачкан музикант" и ти си до мен, ще ме чуеш. Аз на шега ще го кажа, разбира се, но ти може да се обидиш.
Иван Керемидчиев - Тапата, аз и още един се разхождаме край ресторанта. Стана дума за Петър Агата – цигулар – и Тапата рече:
- Агата не е музикант.
Той бил до нас, чул ни и каза:
- Чакай да видим Агата музикант ли е или не е музикант.
Хвана ни да се разхожда с нас, без да се обиди.
Един окат казал на слепеца:
- Не мога да си представя какво значи да не виждаш.
А той му отвърнал:
- Аз пък не мога да си представя какво значи да виждаш.
Слепороденият не знае какво е зрение. Той не може да чувства мъка, че не вижда, защото не знае какво е белият свят. Мъка чувстват тези, които са загубили впоследствие зрението си. Зрящият си мисли какъв ужас би било, ако загуби зрението си. Веднъж една по-късно ослепяла жена казала: "Бих дала цялото си богатство, ако прогледна!".
Някои зрящи жени се чудят как слепите майки се радват на децата си, като не ги виждат. Тук се лъжат. Това си е инстинкт. Родителското чувство не зависи от очите.
Първите години живеехме на "Марин Дринов". Имаше там една госпожица Лили. Веднъж тя ми рече:
- Бате Сами, каква е вашата любов? Не мога да си представя как слепите се любят, как изразяват любовта си? Аз, казва, докато не го погледна, моя човек, докато не му намигна, не мога да разбера, че ние се обичаме. А вие, слепите, как можете да се любите, без да се видите, без да си намигнете?
Пък аз ето какво й отговорих:
- Лилинка, както знаеш, майката гали своите деца, тя ги целува и т.н. А кучето как гали своите деца? То ги ближе – това е неговата милувка. А защо ние не ближем нашите деца? Защото това не е прието в нашата природа. Всяко животно, всяка птица си имат своите специфични действия. Птиците например се любят като се кълват лекичко една друга. Кучетата се ближат и се миришат едно друго. Това за тях е любов, те така разбират любовта. Кучката като ближе малките тя ги гали и мие. То е нейната милувка и миене. Ние слепите под думата любов разбираме да й чуем гласа, да се приближим близо до нея, да усетим нейния дъх, да й хванем ръката например и т.н. Ти би ли била съгласна само да си намигате и поглеждате, без да се пипнете? Тук тя вече се изсмя и призна, че всяко нещо си изисква своите специфични действия.
За един нормален зрящ човек всичко има значение: и погледа, и осезанието, и обонянието, и слуха. За един сляп човек погледът няма значение, защото той не вижда и няма понятие за зрение. Но със слуха и осезанието си той ще почувства същото, което би почувствал и един нормален човек. Само за едно нещо може да се излъже – за хубостта или грозотата на лицето. Тя може да има хубав глас и добри обноски, може да бъде прелъстителна с тия си качества, обаче на лице да бъде грозна. Това нещо слепецът не може да го провери, затова той пита зрящите красива ли е...
- А сега нещо тебе да питам.
- Питай ме.
- Ти например виждаш някоя красива жена, много хубава на лице. Готов си да се влюбиш в нея. Но като чуеш грозния й гарванов глас, дали няма да се разочароваш? Хм... а кажи сега да видим.
А сега нещо друго да те питам. Срещаш някоя млада, красива жена. Ти виждаш всичко хубаво в нея - и глас хубав, и очи хубави, и дори може да се влюбиш в нея. И изведнъж разбереш, че тези очи са... мъртви. Какво ще направиш? Ще продължиш ли да дружиш с нея или ще я зарежеш?
Ти познаваш нашата колежка Стефка Бакърджиева. Тя има хубаво миниатюрно лице, закръглено. Очи също хубави и хубавичко пее. Обноски изискани. Тя е културна жена, но ти никога не би помислил да се влюбиш в нея. Защо? Защото тя е нещастна, сляпа! Тази мисъл е грешна и противна.
Обикновено един нормален зрящ човек не може да си представи брак с друг, който има единствен недостатък – зрението. Я си представи (смее се) ти сега да речеш да се ожениш за някоя сляпа. Би ли го направил?
Както при слепите, така и при зрящите има добри и лоши хора. Стадо без мърша не може. Слепотата не е душевен, а физически недъг. Било от състрадание или поради други причини, много зрящи жени се омъжват за слепи мъже. Много рядко се случва зрящ мъж да вземе сляпа жена.
През това време в съседната стая Шаклевата цигулка изплаква двугласния романтичен романс: "Ти със друг, аз със друга – тъй живеем ний...".
- Шаклев е в повишено настроение – казах аз.
Смеейки се, Сами обясни откъде му иде настроението:
- Когато някой пее, си мисли колко хубаво пее и му става драго. Като свиря нещо по-бравурно на пианото и аз си мисля така. (Бравура е италианска дума. Произведение с големи технически трудности, което изисква голямо изкуство за отличното му изпълнение).
Веднъж Йордан Шаклев изпил една чаша, подрънква на цигулката като на китара и пее с фалцет тиролски песни. Преди това се скъсала струна на цигулката и той на мястото й опънал един ибришим (тънък копринен конец). И накрая дръпна така конеца, сякаш че скъса партенка. Точно по кръчмарски я кара Шаклето. Като мишка цвърчи по височините.
Една нощ скиторил пиян по улицата. Как се случило да падне през една дупка в мазето на жилищната кооперация. Шумбарлесъл се в хамбара с брашно. Изпълзял от хамбара побелял като ескимос (смее се).
Казвали са ми, че майка ми била бедна, но голяма красавица. Въпреки че били близки роднини (първи братовчеди), баща ми се оженил за нея не заради богатство, както правят мнозина, а по любов. "Дълбока река брод няма, хубава мома род няма." Род няма, но има наказание!

Кратки исторически сведения за отделните еврейски групи, пръснати по света

Ти знаеш, че евреите от много старо време са се пръснали по света. Някои от тях са попаднали в Испания и започнали да говорят някакъв испански диалект, който е съвършено различен от истинския език в Испания. Испански език се говори и в Южна Америка и той е различен от истинския испански. Еврейският испански диалект е малко по-близък до южноамериканския испански. Чистият испански, който се говори в Испания се казва кастилски. Испанците го наричат кастеляно.
Накратко – очертават се два вида евреи: испански евреи (една четвърт от евреите) и немски евреи (по-голямата част). На Балканския полуостров мнозинството са испански евреи, но има и немски евреи. Езикът на немските евреи е някакъв немски диалект, премесен с полски и староеврейски. Някои наричат немските евреи лех евреи. (Да ти се обясни добре, че ако се наложи да си защитиш дисертацията. Нали така – ха, ха, ха). Езикът на лехите евреи е идиш. Вероятно най-много лех евреи е имало в Полша и Русия. Там те сигурно са намерили удобна почва за развитие. От историята знаем, че през Втората световна война германците са унищожили в тези страни около 6 милиона евреи. Оттам аз вадя заключение за лехите евреи. За испанските евреи можем да кажем, че повечето от тях живеят на Балканския полуостров, главно в България, Гърция, Турция и малко в Румъния, и в някои големи европейски държави като Италия, Франция, Англия. Ако в Америка има преселници евреи, те ще са мнозинството лех евреи или идошлии на турски.
Испанските евреи или шпаньолите са малко. Те са избягали главно от Испания през времето на инквизицията на Фердинанд и Изабела и през кръстоносните походи.
Една малка част евреи, да ги наречем кореняци, са живеели в Сирия и Палестина. У тях е запазен малко староеврейският език иврит (език от семитско-хамитското езиково семейство, възобновен като официален език на Израел). У другите евреи староеврейски се е учил в еврейските училища и се е чело на него в синагогите.
На Балканския полуостров идват на няколко пъти евреи, изгонени от Испания. В България е имало малко и лех евреи, които са знаели идиш. Някои лех евреи са знаели и говорили и испански (шпаньолски). Но не и обратното – шпаньолите  не са знаели идиш.
По едно време между някои от еврейското малцинство съществуваше лека омраза, появила се между шпаньолите и лехите евреи – не между учените, а сред по-простите хорица. Шпаньолите са наричали лехите евреи мудескус или в единствено число мудеску, от италианската дума медески, което значи немски. Г-ца Гресяни, стара мома, беше мудеску (от немските евреи).
Немските евреи наричали шпаньолите тин - крастави, келяви, шугави. Шпаньолите пък наричали немските евреи халдейци (но като обидна дума, а не че са имали връзка със земята Халдея). С това искат да кажат, че са мръсни, невежи, плюят, храчат и са безскрупулни.
Омразата между тези две малцинства (шпаньолите и немските евреи – лехите) изглежда, че е била на културна основа. Немските евреи са се смятали за хора с по-висока западноевропейска култура, а шпаньолите с по-ниска култура.
Във всеки еврейски диалект има примес от езика на народа, сред който живеят и стават такива качамаци, че ако това е език – убий ме! Хората със средна култура най-много смесват езиците. Така са се получили испанско-еврейски и немско-еврейски диалекти. Заменхоф – сътворителят на есперанто – е евреин с немско име.
Между шпаньолския и идиш няма никаква връзка. Само личните еврейски имена (малките) са еднакви, но пък изкривени. В немските евреи името Сара станало Сура; Моше – Моис; Бенадо – Бенадо (благословен); Самуил – Шамоел и Шмуля; Меламед значи учител. Бет сефер – училище, дом на книгите. Бет хасефер – училището (с гърлено, меко "х", подобно на циганското).
През 1948 г. се сформира новата еврейска държава Израел. Много от евреите в България и по всички краища на света започнаха да се преселват в Израел. Моите родители и брат ми Арон също така се преселиха.

Край

София, 1970 г.
Лальо ЦВЯТКОВ


Назад

Всички статии на Брой 05, 2010

2-и ЮНИ
Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България
IN MEMORIAM
10 години без Георги БРАТАНОВ
Стихове от Георги БРАТАНОВ
ДЕТСКА СТРАНИЧКА
Стихове за деца
ЗАПОЗНАНСТВА
Казвам се Георг Ранчев
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Пловдив
Русе
София
Долни Дъбник
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Пропаст между блян и действителност
ЛЮБОПИТНО
Социална мрежа за хора с увредено зрение
Надежда за слепите
СПОМЕНИ
Жажда за живот
СРЕЩИ
Добре дошъл на Мартин
Силното желание винаги вещае успех
СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Сборен годишен отчет на ССБ за 2009 г.
За правата на жените с увредено зрение
Гражданска инициатива : Европейският парламент призовава Комисията да отговори на 1 364 984 подписа за правата на хората с увреждания
Протестна нота
Лице в лице с г-н Ван Ромпой: Пактът на хората с увреждания на вниманието на президента на ЕС




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9