Брой 06, 2010
Тема: ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Отворено писмо на министъра на труда и социалната политика до НПО на хората в неравностойно положение
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Във Вашето отворено писмо до министър-председателя, президента, председателя на Народното събрание, министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика изразявате опасенията на представляваните от Вас организации, че с направената промяна в чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) се нарушават и отнемат законови права на хората с увреждания.
За съжаление, подобни изявления се правят и в публичното пространство, което създава излишно социално напрежение и в никакъв случай не допринася за разумното и възможно най-доброто решаване на проблемите на хората с увреждания в сегашната сложна ситуация. Искам да ви уверя, че всички предприети действия и промени са насочени не към ограничаване, още повече отнемане на права, а към оптимизиране на механизма за най-ефективно използване на наличните финансови ресурси с цел насочването им към хората, които действително се нуждаят от подкрепата на държавата и правомерно реализират своите права. Убеден съм, ще се съгласите, че ние дължим и носим отговорност за най-целесъобразното и правилно разходване на средствата на българския данъкоплатец, така че действително да гарантираме дължимата ефективна обществена подкрепа на хората.
Цитираната промяна беше предприета с оглед на обстоятелството, че по своята същност този вид помощ няма характера на социално подпомагане по смисъла на Закона за социално подпомагане. Това право е част от мерките, които държавата прилага по отношение на хората с трайни увреждания.
Целта е отпусканите средства да достигат реално до нуждаещите се хора, които действително ползват транспортните услуги и имат нужда от подкрепата на държавата при това. Право на помощ за автобусен транспорт имаха лицата със 71 на сто и над 71 на сто трайно намалена работоспособност, децата до 16-годишна възраст с трайни увреждания и военноинвалидите. На практика, същият кръг лица имат право и на интеграционна добавка за транспортно обслужване по Закона за интеграция на хората с увреждания.
Следва да се отбележи обаче фактът, че, за съжаление, се констатират много злоупотреби при ползването на правото за безплатен автобусен транспорт, което силно ограничава възможностите за насочване на ограничените бюджетни средства към хората с увреждания, които действително имат нужда и са реализирали на практика това си право. Затова и нееднократно сме търсили Вашето съдействие и подкрепа за решаване на този проблем. Последните данни от проведеното проучване на Агенцията за социално подпомагане показват, че само за периода 1 януари - 31 март 2010 година от правото на безплатно пътуване с автобус са се възползвали 23 788 лица на стойност 1 319 536 лв. Становището на колегите от Дирекции "Социално подпомагане" е, че голяма част от хората с увреждания не се възползват лично от правото за пътуване, а се представят билети от пътуване на други лица. Не случайно в случая говорим за становище, тъй като отпускането на този вид помощ не беше обвързано с извършването на проверки на декларираните обстоятелства. Практически такава проверка не би могло да бъде извършена в общия случай, тъй като на територията на страната действат десетки фирми-превозвачи. В малките населени места хората, ползващи това право, не можеха и да го реализират съобразно изискванията на нормативната уредба, тъй като закупуването на билети става от шофьора в автобуса и не е възможно в удостоверението да бъдат записани всички необходими реквизити и да се положи печат на фирмата-превозвач.
Преобладаващата част от хората с увреждания се възползват от правото за пътуване с автобусен транспорт, а не с железопътен, въпреки че железопътният транспорт предлага повече удобства за хора с увреждания (обособени специални места и др.). Това най-вероятно се дължи на факта, че от страна на БДЖ се осъществява контрол дали действително лицата с увреждания осъществяват пътуването, докато при пътуване с автобусен транспорт такъв няма, което създава предпоставка за ползване на правото от други лица.
Прави впечатление, че случаите на ползване правото за безплатно пътуване от други лица са по-често в големите градове, в които има добре развита транспортна мрежа и лесно могат да бъдат намерени билети за далечни дестинации. Така средният размер на разходите за пътуване на правоимащи лица с увреждания от големите градове варира от 75 лв. за София до 136 лв. за Видин. Идентифицирани са случаи на двукратно ползване на право на пътуване с автобусен транспорт до възможно най-далечна дестинация, съответно с най-висока цена на билета, до която би било по-удобно да бъде осъществено пътуване с железопътен транспорт. Тук трябва да се отбележи и още една констатация, която за съжаление е доста често срещана практика - "извършено" пътуване до отдалечена и скъпоструваща дестинация в рамките на 24 часа, включително и от хора, които са неподвижни и се нуждаят от постоянно обгрижване в дома си.
Прави впечатление, че хората с увреждания от малките населени места със слабо развита транспортна мрежа рядко злоупотребяват, предоставяйки възможност за безплатно пътуване на свои близки. Лицата с определена чужда помощ и трудности при придвижване извършват необходимите им пътувания с автомобили на свои близки, като компенсират част от направените разходи със средства от представени билети за пътуване на други лица. Това е основната причина средният размер на разходите за пътуване на правоимащи лица с увреждане от малки населени места да е 3-4 пъти по-нисък от този в големите градове.
Всичко това доказва належащата необходимост от предприетите мерки, така че да се осигури подобряване на целевото разходване на бюджетните средства в интерес на хората, които имат право и потребност от подкрепата на държавата. Промяната в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане в никакъв случай не означава, че хората с увреждания, които имат действително нуждата от оказване на такава помощ за пътуване с автобусния транспорт, няма да я получат от държавата. Целта е чрез преценка на всеки конкретен случай да се окаже подкрепата, която ще гарантира на тази категория лица максимално възможната помощ. Не на последно място следва да се отбележи и фактът, че в условията на икономическа криза и ограничени финансови ресурси следва да има много точна и прецизна оценка на всеки един случай, така че в максимална степен да бъдат защитени интересите на нуждаещите се.
В заключение бих искал да подчертая, че ние оценяваме важността и държим на разумния диалог и отговорните решения и действия от страна на институциите и организациите на гражданското общество в интерес на хората с увреждания. За никого не е тайна, че тежестта на периода, през който минаваме, неминуемо ще даде отражение във всяка сфера на обществения живот и е необходимо със съвместни усилия да гарантираме по възможно най-добрия начин решаването на проблемите на хората.
С уважение,
МИНИСТЪР:
ТОТЮ МЛАДЕНОВ
Всички статии на Брой 06, 2010
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
15-то Общо събрание на пълномощниците на ССБПрограма за дейността на ССБ през периода м. VI.2010 - м. VI.2011 г.
Отворено писмо на министъра на труда и социалната политика до НПО на хората в неравностойно положение
Протестно писмо от членове на ТСО Шумен
Протестно писмо от членове на ТСО Омуртаг
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСофия
ЛИТЕРАТУРА
Десет години литературна награда "Георги Братанов"Представяме поета Владимир Стоянов – носител на наградата "Георги Братанов" в раздел "Поезия" за 2010 г.
