Брой 07-08, 2010

Тема: РАЗКАЗ

Тайният език на слепите музиканти


Една легенда разказва, че след Беласишката битка между византийските войски на император Василий II и армията на българския цар Самуил през 1014, в която са пленени и ослепени 14 000 български войници, малка част от тези осакатени бойци поемат за Рилската обител. Зимата ги застига в землището на Добърско. Според преданието тези слепци остават завинаги в селото. През пролетта тръгвали на просия по други земи, но зимата се завръщали в Добърско. Свирели на гусли и пеели баладични песни. Някои твърдят, че това били трубадурите на Самуиловата войска. Напоследък в редица писания тази легенда е преиначена и се говори, че ослепените войници на Самуила основали Добърско, което е нелепо и нелогично. Срещат се и такива, които я оспорват изцяло - това изобщо не било се случило - как така слепците тръгват за Рилския манастир по трудния и стръмен път през Добърско, след като биха могли да изберат поречието на Струма до днешния Благоевград през Стоб и Пастра, който бил по проходим и сигурен. Тук ще отговорим, че пътят за и през Добърско не бил избран случайно. Тези осакатени бойци най-вероятно били жители от Разложкия и Чепинския край. След страшното византийско наказание те се отправили към родните си места. Тук осъзнали, че с тежкия си недъг ще бъдат бреме на близките си и така взели решение да се съберат заедно и да поемат към Рилската Света обител, където се предполагало, че милосърдието на хората поклонници на манастира ще им осигури хляб и оцеляване. През Добърско минавали поклонници, тук имало метох към Манастира и това удовлетворявало намеренията на слепците. Тези, които останали в Добърско събирали недъгави и хроми момчета и ги обучавали на своя занаят. Така се появила Добърската певческа школа на слепите гуслари, чиито последователи просъществували чак до началото на ХХ век. Те говорели и общували помежду си на свой таен език, който им бил необходим да споделят намеренията си, впечатленията си в присъствието на свои благодетели или зложелатели. Запомнена е една впечатляваща случка с един от добърските певци гъдулари. В селото дошли турци и отседнали в селската кръчма. След дълъг запой един от турците съзрял седналия до дувара сляп просяк-гъдулар и с груба сила и ритници го заставил да му пее. Слепецът настроил гъдулката и закарал за разлика от друг път жива, весела мелодия. Песента бързо събрала селските хлапета и някой старци, които били на мегдана и кой с усмивка, кой с ледени тръпки заслушали думите на певеца. Турчинът сложил ръце на кръста и се впуснал в своя пиянски танц, а със съпровода на гъдулката си просякът го псувал и кълнел на просяшкия си език. Турците така и не разбрали какво се случило и след като си заминали селяните дълго се смели на шегата на просяка. До наши дни са известни на местните около 30 думи и изрази на този просяшки език (панга, панга, пангавела таа унджа что не танюваа пъл - огън да я изгори тази къща, защото не дават хляб; да изповерим дуань - да изпушим цигара; шилимили ке е шантаво - бягайте, че положението е лошо; таа цана треба уровец - тази жена ни даде вино; манарка - блудница; готиво келявче - гиздаво девойче и др.). Ето и имената на последните известни добърски просяци-певци гъдулари от края на XIX, началото на XX век: Ангел Пецьов, Петър Стивасарев, Никола Просяков, Марен Лучков, Стоян Узунов, Кипре Мазнеов, Спас Кидиков, Райна Зарева, Заре Найденов, стареца Божил, който бил родом от Горна Драглища и др. Изследователят-фолклорист Серафим Ив. Боянов, с родови корени от близкото село до Добърско - Долно Драглище, записва от слепия гуслар Никола Телев около двайсетина баладични песни, които публикува през 1884 г. в "Сборник с български народни песни". Това е една безценна част от българското фолклорно творчество.


Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2010

*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
Добре дошла отново, Мира!
160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ
Автобиография
Дядо Йоцо гледа
АВТОРСКИ КОНЦЕРТИ НА ПЕТКО СТАЙНОВ В СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
Първите авторски концерти на български композитор на художествена музика в САЩ
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на Съюза на слепите в България
Четвърти Национален фестивал на хора с увреждания - Перник 2010
На събор край Асеновград
ДИСКРИМИНАЦИЯ
Изхвърлиха слепец с куче-водач от тролея
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Плевен
Добрич
Пловдив
Кюстендил
ОБЯВИ
Покана
Запознанства
60 години списание "Зари"
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Невидимото за очите
Фаворитката на "България търси талант" изпя пред пловдивчани бъдещият химн на града
ПЪТЕПИС
Париж - романтика и завръщане към славното минало на една империя
РАЗКАЗ
Тайният език на слепите музиканти
ЮРИДИЧЕСКА КОНСУЛТАЦИЯ
Писмо от АСП към МТСП до директорите на регионални дирекции за социално подпомагане
Изменения в Правилника за прилагане на ЗИХУ




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017