Агенцията за хора с увреждания е създадена на основание чл.7, ал.1 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Този член напълно кореспондира с разпоредбите на чл. 33 от Конвенцията за опазване и насърчаване на правата и достойнството на хората с увреждания на ООН, според който:

1.    Държавите - страни по настоящата Конвенция, всяка в съответствие със своето държавно устройство, се задължават да определят едно или две звена в държавната администрация по въпроси, свързани с прилагането на настоящата Конвенция, като обърнат подобаващо внимание на създаването или определянето на координиращ механизъм в държавната администрация за улесняване провеждането на свързани дейности в различни сектори и на различни равнища."

Проблемите на хората с увреждания имат комплексен (мултидисциплинарен) характер, поради което в основата на държавната политика за интеграция на хората с увреждания би следвало да залегне координацията между различните институции, посочени в Закона за интеграция на хората с увреждания – Министерство на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на културата, Министерство на здравеопазването и други. Нуждите на целевата група са много близки по своето естество до тези на децата и засягат проблеми от здравно, образователно, архитектурно, транспортно естество, проблеми на трудовата заетост и прочие. От тази гледна точка статутът на Агенцията за хората с увреждания би следвало да се доближи максимално до този, предлаган за Държавната агенция за защита на децата, тоест Агенцията за хора с увреждания да се преструктурира в държавна агенция. По този начин ще се създаде един независим орган, който ще осъществява координация, мониторинг и контрол върху цялостната политика за интеграция на хората с увреждания. Създаването на държавна агенция за хората с увреждания ще отговори и на изискванията на Конвенцията за опазване и насърчаване на правата и достойнството на хората с увреждания на ООН и на Европейската директива за недискриминация на хората с увреждания, която е в процес на приемане.
В действащия закон за интеграция на хората с увреждания държавната политика за интеграция на хората с увреждания се определя от Министерския съвет. Считаме това за правилно, но в закона, а и в предлаганите промени, не е ясно кой следва да формулира основните насоки и цели на тази политика. На практика всяко ведомство разработва собствена политика, без това да е обвързано в една обща визия за крайната цел на нейното осъществяване. Липсва политическият и административен превод на принципа "Нищо за хората с увреждания без хората с увреждания".
С предлаганата комисия към народното събрание се предвижда осъществяване на контрол за правата на хората с увреждания, което се припокрива в значителна степен с правомощията на Комисията за защита от дискриминация.
Същевременно координацията на политиката за хора с увреждания се възлага на министъра на труда и социалната политика.
Относно предложението услугите предоставяни от Агенцията за хора с увреждания да преминат към Агенцията за социално подпомагане считаме, че е налице неразбиране на същността на тези услуги. Всички те са насочени главно към генериране на заетост и в това отношение дейността на Агенцията за хора с увреждания е по-близка с дейността на Агенцията по заетостта, отколкото с тази на Агенцията за социално подпомагане. Случилото се с прехвърлянето на предоставянето на помощните средства от Агенцията за хора с увреждания към Агенцията за социално подпомагане е красноречив пример за вземане на решения различни от добрите европейски практики. Съгласно закона Агенцията за хора с увреждания води регистри на специализираните предприятия и кооперации, на търговците на помощни средства и приспособления и най-важното на регистър на хората с увреждания. По същество това са инструменти за правене на интеграционна политика и тяхното място е в институция, осъществяваща такава политика.
Поставянето на знак на равенство между политиката на подпомагане и интеграция е движение в погрешната посока, което ни връща десетилетия назад. Използвайки открития метод на координация  както и насоките заложени в стратегия 2020, следва да се придържаме към утвърдените практики в ЕС за изграждане на специализирани администрации, иницииращи, координиращи и контролиращи осъществяването на политики насочени към интеграцията на хората с увреждания. Считаме, че под формата на административна реформа по същество се променя цялостната визия за политиката към хората с увреждания. Преди да се превърнат в социален проблем хората с увреждания много често са тежък медицински проблем, те са тежък образователен и квалификационен проблем. Те са затворници, обградени от архитектурни и транспортни бариери, които с десетилетия не могат да бъдат премахнати. Ако към всичко това прибавим и пряката, и непряка дискриминация във всички сфери на обществения живот, разбираме, че като държава сме изправени пред сериозно предизвикателство. Скромните успехи постигнати в преодоляването на посочените проблеми очевидно означават, че е необходима смяна както на политиката в съответствие със стандартите и принципите заложени в Конвенцията за защита правата на хората с увреждания, така и с успешните практики на страните от ЕС, така и на инструментите за нейното провеждане.
Административната реформа (по отношение на хората с увреждания) има своя смисъл само ако оптимизира администрацията като инструмент за провеждане на определена политика. В този смисъл ние, като национално представителни организации на хората с увреждания и членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, считаме, че е необходимо да се проведат консултации в съответствие с разпоредбите на чл.6, ал.3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както относно бъдещите промени в закона, така и за произтичащите от това промени в държавната администрация, касаещи проблемите на хората с увреждания.

С уважение и най-добри пожелания:

Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение
Председател - Лазар Живанкин

Асоциация "Национален съюз на кооперациите на инвалидите, Национална федерация на работодателите на инвалидите
и Съюз на военноинвалидните кооперации в България"
Председател - Маринела Ангелова

Асоциация на родителите на деца с увреден слух
Председател - Мария Кръстева

Асоциация на родители на деца с епилепсия
Председател - Веска Събева

Българска асоциация за невро-мускулни заболявания
Председател - Виолета Антонова

Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения
Председател - Мария Недялкова

Българска асоциация "Диабет"
Председател - Димитър Богданов

Комисия по интеграция на хората с увреждания
Изпълнителен директор - Васко Кузев

Съюз на глухите  в България
Председател - Васил Панев

Съюз на инвалидите в България
Председател - Красимир Коцев

Център за психологически изследвания
Председател - Д-р Диана Инджова, Ph.D.

Национален център за социална рехабилитация
Председател - Пламен Захариев

Съюз на слепите в България
Председател - Васил Долапчиев

Съюз на  военноинвалидите и военнопострадалите
Председател - Петър Велчев

Национална асоциация на сляпо-глухите в България
Председател - Димитър Парапанов

Национален център за рехабилитация на слепи
Изпълнителен директор – Стефан Данчев

Национална потребителна кооперация на слепите в България
Председател - Михаил Кърлин

Национален съюз на трудово-производителните кооперации
Председател - Стилиян Баласопулов

Национална организация "Малки български хора"
Президент - Светослав Чернев

София,  30 август 2010 г.