Брой 09, 2010
Тема: *60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
25 напрегнати и ползотворни години
Сама не разбрах как неусетно изминаха 25 години в редакцията на списание "Зари".
Това бяха едни от хубавите ми години, прекарани заедно с колегите и семейството ми.
През този период за мен се случиха много важни неща. Създадох семейство, отгледах и възпитах две деца и работих упорито за развитието на списанието. Отначало започнах да пиша за хора, успели да се изявят в обществото, независимо от загубеното си зрение. След това пътувах много из страната и пишех критични материали за нашите ПП "Успех". Занимавах се дори и със спортната дейност. Не мога да не призная, че имаше вълнуващи моменти в тези командировки. Усещах желанието на хората за борба за надмощие, чувствах решимостта им за победа. Възхищавах се на тези, които бягаха по пистите, независимо че не виждат. Отразявах и международни срещи, които бяха изпълнени с много напрежение и възможности за изява на хората с увреждания. Научих се, че много важно за един журналист е да бъде организиран и инициативен. Разбрах, че всичко зависи от мен. Аз сама предлагах на главния редактор Минчо Стоянов къде да отида и какво да напиша. Пътувах много из страната и събирах материали. Вълнуваха ме срещите с хората. Винаги съм искала, освен интервютата, които правех с тях, и с нещо да им помагам.
Работата ми беше свързана и с подготвянето на говорещите списания "Знание" и "Съвременност", както и на списание "Женски свят" на брайл. То беше търсено много от жените с увредено зрение, защото успявах да подбирам с любов интересни материали от пресата и да им предоставям добри рецепти за готвене. Всичко това правех отговорно и задълбочено, но невинаги в редакцията разчитахме на добър микроклимат. Често се събирахме заедно по хубави поводи – обменяхме мисли и разговаряхме дълго. Но не мога да отмина и неприятните моменти в работата. Особено в тази посока нещата се задълбочиха, когато дългогодишният главен редактор на списанието ни напусна и трябваше, макар и за малко, главен редактор да стане Лиляна Елицина. Тя работеше на принципа: "Разделяй и владей". Вината за всичко търсеше в хората със загубено зрение. Вместо да работим ползотворно, голяма част от времето прекарвахме в спорове.
Заедно започнахме работа с колежката Мира Попова, след това се присъедини и Йордан Младенов. Обичах с тях да разговарям и да споря.
За мен те си останаха добрите колеги, с които винаги намирахме общ език и теми за разговор.
Независимо от всичко намирахме интересни материали и читателите харесваха списанието. Сега, за съжаление, то не е това, което трябва да бъде. Не защото хората, които работят в редакцията, не могат да го правят както трябва, а защото не се създават необходимите условия за неговото развитие от страна на ръководството на Съюза на слепите.
Днес вече възможностите за получаване на информация са големи, благодарение на новите технологии и затова конкуренцията е сериозна. Пожелавам на екипа на сп. "Зари" да работи повече и да настоява списанието да придобива по-добър облик, за да бъде търсено и четено от повече хора.
Аз издавам свое електронно списание "Достоен живот" и когато разполагам със средства то излиза и се разпространява из страната.
Ако някой проявява интерес, може да го потърси в посочените сайтове.
http://dostoenjivot.hit.bg/
http://www.dignifiedlife.org/
Таня ЙОВЕВА
Всички статии на Брой 09, 2010
*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
С Йордан МЛАДЕНОВ, дългогодишен редактор в списание "Зари", разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА25 напрегнати и ползотворни години
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Абонаментна кампания 2011ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Обръщение на председателя на ССБ до председателите на РСОСтановище
Открито писмо
Становище
ЕСПЕРАНТО
Активна дейност на българските слепи есперантистиИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Горна ОряховицаПлевен
Средец
Бургас, 19 август
Добрич
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Не доказаха връзка между рака и употребата на мобилен телефонООН: Озоновият слой бавно се възстановява
