Брой 04, 2007

Тема: ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ

Кой е Здравко Димитров?

Ще ви разкажа за Здравко Димитров, с чийто глас сте свикнали от десетина години. Както неговите колеги, за които вече съм ви разказвала, той редовно чете в звукозаписното студио на ССБ и поне засега смята да продължи да го прави.
Роден е на 16 октомври 1958 г. в Балчик. Обича родния си град, въпреки че вече 30 години не живее там. В Балчик завършва гимназия и след военната си служба е приет във ВИТИЗ, специалност актьорско майсторство за куклен театър. По разпределение през 1982 г. започва актьорската си кариера в Русенския куклен театър, където работи три години. Никак не обича да го наричат кукловод - предпочита "куклар".
Следващата му спирка е гр. Пазарджик, където тъкмо по онова време е създаден Пазарджишкият държавен куклен театър. Там работи 7 години. Следват още три години в Пловдивския куклен театър и сега, вече от 12 години, Здравко Димитров работи в Столичния куклен театър.
Съпругата му Василка Сугарева също е актриса и също за кратко е работила в звукозаписното ни студио като четец. Запознават се още в началото на следването си. В момента тя работи като режисьор на дублажа във филми, а също и дублира филми като актриса.
Дъщеря им е на 22 години и вече трета година учи в музикална академия в Лондон, където се готви за кариерата на цигуларка. Първите си национални награди печели още на 9-годишна възраст и се оказва, че цигулката за нея не е просто хоби, а нещото, което предопределя бъдещето й.
Самият Здравко е носител на първата национална награда "Куклар" за мъжка роля през 1995 г. като актьор на Пловдивския куклен театър.
- Постъпвайки във ВИТИЗ, сам ли си избра куклите като специалност?
- Много малко хора избират куклите. В повечето случаи това са деца, които са участвали в детски куклени състави и те бяха много малко. Не е случайно това, дето казват, че неосъществените актьори отиват в "Кукли", защото едно 18-годишно момиче или момче, постъпвайки в театралното училище, мечтае за сцена и не би искало да се крие зад куклите. За 99,9 % от завършилите кукловодство, обаче, съм сигурен, че не съжаляват.
- Да разбирам ли, че не си си го избрал при кандидатстването?

- Аз кандидатствах два пъти - преди и след казармата. При първото кандидатстване ме скъсаха на трети кръг, веднага след което получих уведомително писмо от ректората, че имам възможност да се явя за специалност "кукли". Изглежда е имало много свободни места. Аз обаче си казах "какви кукли, аз искам актьор да ставам". След две години, при второто ми кандидатстване вече реших да пиша и "кукли", като преди това съм гледал през живота си един или два куклени театъра като дете. Тогава отново ме скъсаха на изпитите за актьор, но за куклен актьор ме приеха.
- Кукленият актьор не е ли в някаква степен по-анонимен от реалните актьори, които играят на сцена?

- Това е и вярно и не. Вярно е и особено вярно беше до преди няколко години. Смея да кажа, обаче, че сега системата малко се поотвори, имам предвид и театър, и телевизия, и кино. В момента най-популярните актьори са куклари - Сашо Морфов, Теди Москов, Мая Новоселска. Ако минем през шоуто на Слави, там всички са куклари - и Любо Нейков, и Виктор Калев, и Мая Бежанска, също и тези, които бяха преди - Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев. Ще спомена и Кръстьо Лафазанов - един прекрасен актьор от Народния театър. Въобще, кукларите направиха пробив.
- Как попадна при нас, в студиото?
- Тук, в Съюза на слепите, сред четците, един от доайените е актьорът Петър Евангелатов, който между другото също е работил като куклен актьор. Та всъщност той е причината да дойда тук, покани ме и ме свърза със съюза.
- Удовлетворява ли те работата тук, нямам предвид финансовата страна?
- За заплащането изобщо не говорим. Удовлетворява ме, първо, защото поддържам някаква чисто техническа форма. Тази работа изисква всеки ден да си в кондиция. Харесва ми, особено ако се чете нещо, което представлява интерес. Това е част от професията. Човек трябва да има представа и да следи какво се публикува, какво излиза на книжния пазар.
- Имаш ли предпочитания към някой от жанровете в литературата?
- Ами имам. Предпочитам по-документални книги. Обичам класика, която рядко ми се случва да чета напоследък. Може би вече са изчетени и ги има на носители, но на мен почти не ми се е случвало да чета тук класическа литература, вече утвърдени и доказали се трайни заглавия. Може би би могло да се проявява по-голяма прецизност при избора на произведенията, които ще се четат тук. Би трябвало да има повече качествена литература. Но всъщност за всеки вид литература си има читатели.
- Мислиш ли, че книгите трябва задължително да учат на нещо, а не да се четат само за забавление и отмора?
- Не знам, много труден въпрос. Все ми се иска повече да е първото. Аз се занимавам с театър, една институция, която струва ми се не е само да забавлява хората. Особено на подрастващите трябва нещичко да се каже, трябва да се опитаме поне, не да ги възпитаваме, но да им покажем кое е добро и кое е лошо. В този смисъл, ако останем само на ниво забавление, мисля, че губим.
- Дали виждаш работата си при нас, както и на колегите ти, като необходима за слепите хора?
- Това е една дейност, която не бива да се изоставя, особено когато има потребност от страна на незрящите от нея. Мисля, че говорещата книга е необходима и дори задължителна, защото това е начинът слепите хора да попълват своята култура, своите знания. Убеден съм, че сред тях има много любители на книгите.
- Смяташ ли, че всичко, което се издава в последно време е стойностно?
 Не! Не че съм някакъв пуритан, но сега като гледам по сергиите тези пошлости си давам сметка, че и в литературата е същото. Навсякъде пошлостта сякаш взема връх, тя е по-нахална, по-груба. Затова не бива да се оставяме само на пазарния принцип. Трябва да има хора и институции, които все пак да отсяват, да подбират, защото така ние възпитаваме и децата си.
- Как би определил сам себе си? Какъв човек си?
- Трудно е човек сам да определя себе си. Мисля, че много лесно поддържам контакт с хора, които познавам. Обичам да съм в компания на близки хора. Така се чувствам по-уютно, по-спокоен и по-уверен. Такъв ми е сигурно характерът - скромен, непонятен в днешно време.
Като представител на зодия везни, Здравко прави впечатление на действително много кротък и уравновесен човек. Въпреки че е роден на брега на морето, той не го обича. Казва, че му е безразлично. Предпочита планината. Няма определено хоби, но понякога сам изработва кукли за себе си. Пушач е и обича да пийне по малко за удоволствие с приятна компания и мезе. Казва, че ако няма едното от двете това си е вече алкохолизъм.
В Пазарджишкия период от живота си Здравко Димитров е играл и в оперета - "Службогонци" и ми изпя няколко строфи от арията на Илийчо. Пее много добре.
Участвал е и в драматични представления. Има дублажи в телевизията, озвучавал е и реклами.
Преди година и половина, заедно с актьорска трупа от Столичния куклен театър, Здравко има успешно турне в Китай с пиесата "Маугли". - За финал ще кажеш ли нещо на читателите?
- Искам да им пожелая да са преди всичко здрави, да бъдат щастливи, да се радват на всичко свежо, цветно и истинско, което е останало в живота на всеки от нас. Струва ми се, че настъпи време на отчаяние, на апатия - трудно време, в което въпреки всичко, трябва да намираме хубавите неща и да им се радваме. А най-хубавите неща се виждат със сърцето, стига то да е отворено за истинските ценности в живота.

Разговора води Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 04, 2007

ГЕРГЬОВДЕН
Гергьовден - цветен и радостен
ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Кой е Здравко Димитров?
ДАРЕНИЯ
София
Червен бряг
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Вести от Добрич
На гости в Петрич
Нашето топло огнище
ОБЩЕСТВО
Слепите имат право да знаят правата си
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Пазете децата - те са бъдещето ни
ПИСМА НА ЧИТАТЕЛИ
Писмо от Русе
ПРАЗНИЧНО
24 Май, ден на славянската писменост и култура
Химн на Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
Азбучна молитва
За буквите
ПРЕМИЕРА
Представяме Ви "Сърцето вижда" на Спас КАРАФЕЗОВ
ПЪТЕШЕСТВИЯ
Пътешествие из Острова
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Чудотвореца
РЕДАКЦИОННИ
Честитка
Бележка на редакцията
ЧЕТИВО С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Проблемите в РСО София
ЮБИЛЕЙ
Не искам да живея глупаво




Архив на изданието
1 2 3 4