Брой 10, 2010

Тема: *60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"

Недовършена история


Георги Братанов е роден на 17 март 1944 г. в Ямбол. Остава сирак на 12 години. Израства като син на Ямболския пехотен полк. Завършва средно образование в родния си град и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Като студент сътрудничи на младежката редакция на Радио София и периодичните издания.
През 1962 година отпечатва първите си поетични творби във в. "Народен другар", Ямбол и първия си репортаж във в. "Народна младеж".
Работил е като журналист и редактор: главен редактор на в. "Комсомолски другар" - Ямбол (1963-1964), кореспондент на в. "Народна младеж" (1964-1969), програмите "Хоризонт" (1971) и "Христо Ботев" (1973-1974).
Председател на общостудентския литературен кръг "Васил Воденичарски" (1971-1974).
Председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в родния си град (1975-1986), уредник на дома-музей "Васил Карагьозов" (1985-1990). Участва в работата на Третата национална конференция на младите литературни творци (1977).

На 7 юли 1977 г. завинаги изгубва зрението си, следствие от коварното заболяване глаукома.
Главен редактор на сп. "Зари", изд. на ССБ (1990-2000) и гл. редактор на издателската дейност на ССБ, говорител на ССБ (1991-2000). Президент на Балканския клуб на журналистите от масмедиите за слепи (1993-2000), член на международния редакционен съвет на алманаха "Висока светлина" (1994-2000). Поставя началото на Библиотека "Зари" (1991).
Национална литературна награда "Яворов и Поморие" (1978). Орден "Кирил и Методий" (1979), Национална литературна награда - златен медал "Васил Карагьозов" (1984), Награда "Златен герб" на Ямбол (1994).
На 17 март 1994 г. е проведено литературно утро в НДК по повод 50-годишнината му, организирано от НДК и сп. "Орфей".
Член на Съюза на българските писатели от 28 декември 1984 г.
На 5 май 2000 г. Георги Братанов почина внезапно от инфаркт в родния си град Ямбол.
Учредена е ежегодна Национална литературна награда "Георги Братанов" от Съюза на слепите в България и Съюза на българските писатели (2001).
На Младежкия дом в Ямбол с решение на 37-мата редовна сесия на Общинския съвет е дадено името "Георги Братанов" (2002).
Автор на 30 книги, между които книгите с поезия "Ще ви потрябвам" (1977), "Молитва към човека" (1983), "Превъзмогване" (1988), "Мираж" (1991), "Хипноза". Поеми (1991), "Ключ за горната земя" (1992), "Топъл джаз" (1992), "Зъбер" (1999), "Кон за кокошка" (2001), "Заключен сред безкрая". Поеми (2001), "Вселената на есенния миг" (2002), "Чуждо време" (2002); книгите-поеми "Върхът на дъното" (1995), "Кабиле спи" (1999), "Пластове" (2000); романите "Нежна революция" (1996) и "Таверна "Демократики" (2000); повестта от спомени "Неравноделен живот" (1999); сборникът с фейлетони "Кафене "Балкански рай" (2001) и сборникът с пиеси "Врата към небето" (2003). Поетът ни остави своята страстна публицистика и огромно поетично творчество за деца, които още не са издадени в самостоятелни книги.
Стихове на Братанов са преведени на английски, испански, руски, финландски и френски език.

С Гошо Братанов  се запознахме през есента на 1985 година.  Редакцията на списание "Зари" организира семинар с дописниците, който се проведе на Старозагорските минерални бани. Той беше поканен като известен поет да се срещне с участниците в семинара. Направи ми силно впечатление - говореше монотонно, така както и рецитира свои стихове. Основната мисъл в неговото обръщение към дописниците беше, че слепите хора трябва да се стремят да бъдат жизнено активни, да не допускат отчаянието и унинието да превземат душата им.

След тази среща много дълго време не се бяхме виждали. Видяхме се на Десетия извънреден конгрес на Съюза. По това време и в държавата, и в ССБ вилнееше страшна виелица. Имах чувството, че съм на кораб, чийто екипаж се е разбунтувал, моряците се преследват по палубите, без да ги е грижа, че никой не държи кормилото. Честно казано, някой и да го държеше - не знаеше какъв курс да следва.

В тази суматоха списание "Зари" остана без главен редактор. Съюзното ръководство обяви конкурс за свободната длъжност, на който се явихме аз и Гошо Братанов. Конкурсът се проведе в журналистическия факултет. Двамата кандидати представихме свои концепции за развитието на списанието. Имаше кратко интервю пред специално назначена комисия. Комисията изрази мнение, че концепцията на Георги Братанов е по-добра. Основният мотив, доколкото си спомням, беше, че така както той вижда списанието, то ще допринесе повече за разширяването на културния кръгозор на неговите читатели.

Държа да отбележа, че макар да бях победеният кандидат, никога не съм имал никакви проблеми с тогавашния, а както се оказа и последен главен редактор на списанието. На първата оперативка той ни обясни, че списанието ще бъде магазин -  позоваваше се на английското наименование за списание. В този магазин трябва да има за всекиго по нещо. В семейството на слепия човек живеят зрящи деца, може да има и възрастни родители. Когато списанието пристигне вкъщи, всеки трябва да намери нещо за себе си. Беше открита отново позабравената рубрика за деца под заглавието "Палечко". Започнахме да публикуваме и хороскопи. Най-впечатляваща според мен беше пикантната рубрика на сексолога доктор Врабчев "Светкавица в мрака". В нея се правеше добра реклама на потентността на слепите мъже. Жалкото беше, че тя вървеше единствено в нашето списание.

Да си призная честно тогава не ми харесаха тези промени. В държавата всичко вреше и кипеше. Същото беше и положението в Съюза. Падаха директори след вотове на недоверие. Имаше стачки, протести и гражданско неподчинение. Един ден казах на Георги Братанов, че ние би трябвало по-детайлно да отразяваме тези процеси. Той ми отговори, че положението е толкова сложно, че една наша по-радикална позиция може да взриви Съюза. Тогава не се съгласих с него, но сега, когато съм почти на неговите години по онова време, мисля, че е имал право. Ако списанието беше станало сцена на престрелки между синдикати и ръководители, потисници и потиснати, никой нямаше да спечели от това. Може би по-лежерният тон и разведряващите публикации, малко встрани от общата каша, изиграха по-добра роля.

Технологията на подаването на материалите, набирането, коригирането и отпечатването им беше такава, че новините в нашето списание излизаха три месеца, след като се бяха случили събитията. Трудно можехме да бъдем актуални. Спомням си как отидох в Русе да отразя някакъв конфликт в предприятието. Тъкмо конфликтът беше затихнал, хората се бяха разбрали, излезе публикацията и огънят се разгоря наново, без да има каквато и да е нужда.

Мисля, че Георги Братанов имаше намерение да придаде повече литературен облик на списанието. Желанието му беше да се публикува качествена литература. Може би е имал идея да възкреси някогашното списание "Съдба". Това списание под редакцията на Димитър Пантелеев е носило доходи на организацията на слепите. В него са публикували големи писатели, но са получавали и големи хонорари. Съюзът на слепите нямаше пари за големи хонорари, а по-късно нямаше пари за каквито и да е хонорари. При Георги Братанов идваха много писатели. Той се отнасяше с еднакво уважение и към по-известните, и към по-неизвестните. Мисля, че и тези хора тогава бяха доста объркани. Спомням си, когато поетът Иван Рудников дойде в редакцията и каза на  Братанов: "Поете Братанов, тази година навършват кръгли годишнини някои наши братя по перо. Няма ли Съюзът на писателите да ги удостои с издаването на по една книга?".  Отговорът на нашия главен редактор беше: "Може, ако си платят." Рудников остана страшно изненадан. "Как да си платят - каза той - като нямат пари." "Комунизмът си отиде" – беше отговорът на Братанов. Това той го казваше често и винаги на място.

Георги Братанов заедно с неговия приятел запасния полковник Мудров и други съмишленици създадоха фондация "Човещина". Тази организация спечели  проект, който предвиждаше да се създадат клубове "Човещина" в цялата страна. В тях трябваше да се обединят слепи и слабовиждащи пишещи братя. Идеята беше чудесна. Мисля, че тези клубове съществуват и днес. Братанов умееше да обединява незрящите творци. Той ги окуражаваше, вдъхваше им самочувствие и увереност.

По негово време беше създаден и балкански клуб на журналистите от масмедиите за слепи. Имах честта да членувам в този клуб. Правеше впечатление с какво уважение се отнасяха към нашия главен редактор колегите от Гърция, Кипър, Югославия и Румъния.

Братанов имаше феноменална памет. Той беше най-красноречивият пример за това, че човек може да тренира паметта си. На оперативките, когато се планираше броят,  вземаше едно списание и казваше, разгръщайки го: "На първа страница това, на втора и трета това" – така до последната тридесет и втора страница. Планираните материали автоматично се запечатваха в съзнанието му и той нищо не забравяше. Един ден го попитах как така запомня толкова много информация. Той каза: "Искаш ли да ти кажа съдържанието на предишните три-четири броя." Братанов не ползваше брайл и предпочиташе всичко да помни. Мисля, че и стиховете си е съчинявал наум. Когато пишеше материал, просто диктуваше с равен монотонен глас, без секунда да се спре и да се замисли. След това не се налагаше никаква редакция. Личеше, че беше майстор на словото.

Братанов не беше само добър поет и редактор. Той свиреше прекрасно на пиано и акордеон. В армията е свирил и на тромпет. Всички рождени и именни дни на хората от редакцията почитахме с песни, полети със слабичкото вино на "Бай Генчо".

Един път запознах Георги Братанов с мой приятел от английското посолство - Крис Стабингз, който се оказа, че е роден на същата дата и през същата година. На 15-годишна възраст Крис постъпил в английската армия, а Георги Братанов - в българската. Братанов много се впечатли от това съвпадение и извика журналист от вестник "Народна армия" да напише за това.

През 2000 година в навечерието на Гергьовден почина Георги Братанов.  Неговият живот и дело останаха недовършени.

Йордан МЛАДЕНОВ


Назад

Всички статии на Брой 10, 2010

*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
Следваме традицията с обич
С трайна следа в развитието на списанието
Беше и си остава непримирима
Човекът, който вижда със сърцето си
Недовършена история
Проглеждахме с поезията му
"Разговор с вас"
Винаги ще работим с любов за Вас, приятели!
КОНКУРС ЗА ЕСЕ "СПИСАНИЕ "ЗАРИ" В МОЯ ЖИВОТ"
Публикуваме есето, спечелило първото място в конкурса по случай нашия юбилей
СПОРТ
Сълзи от радост - сълзи на равносметка
Расим Низам зае десето място на световното по шахмат
ФРАГМЕНТИ ОТ НАШИЯ АРХИВ
15 октомври - Международен ден на белия бастун




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017