Брой 10, 2010

Тема: *60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"

Проглеждахме с поезията му


Никола ИНДЖОВ

Парадоксално звучи, но със своето многостранно творчество, със самото си присъствие в духовното пространство Георги Братанов отвори очите на няколко читателски поколения за поезията. Реално той откри един друг свят – и това не бе светът на слепия творец. Не, напротив, неговата поезия бе с тематиката и сюжетите на зрящите хора, особеното бе, че Георги Братанов пресъздаваше художествено реалността с определени очертания според своите възгледи за човека и човечеството. В чисто естетически смисъл той бе последовател на националната литературна традиция, но продължаваше заветите на своите предшественици в необичайна житейска съдба. За пръв път това впечатление се създаде у мен след появата на една забележителна поредица негови книги като "Мираж", "Хипноза", "Ключ за горната земя", "Топъл дъжд", "Изтича времето", "Осветени пространства". Те като че ли наложиха името му в актуалния тогава литературен процес, определиха неповторимото му място въобще в българската поезия. И тук искам да отбележа, че за разлика от всеизвестни случаи (у нас Димитър Тъмен, Алеко Пламенов, Дамян Дамянов) той не се стремеше към съчувствие и не предизвикваше съчувствие. Отношението към него бе отношение към пълноценен гражданин с отговорности към обществото, особено в областта на образованието на слепите хора.

Георги Братанов състави една необикновена поетична антология със стихове на слепи или ослепели поети. Започваше с Яворов... И Георги Братанов, преди напълно да  ослепее, бе видял природата и хората, бе запазил навика си да насочва очи, но не споменът за видяното го правеше литератор, а чистият поетически талант. Георги Братанов бе роден поет. Именно като Яворов.
Поради моите дълги отсъствия от България доста късно установих личното си познанство с него. Това стана в село Голям манастир под прочутите Манастирски възвишения. Там живее по-голямата част от моя род и през есента на 1985 година гостувах на местното читалище заедно с неколцина писатели – Стефан Чирпанлиев и Любомир Котев от Ямбол, и родените в съседните села Овчи кладенец и Скалица Александър Миланов, Марко Недялков, Димитър Арабаджиев. Оказа се, че вечерта в читалището някой трябва да каже две-три думи за мен, тъй като местните хора бяха решили да отбележат рождения ми ден. Предполагах, че това ще направи Александър Миланов, с когото дружахме от млади и дори бяхме делили една студентска квартира в София, но мъдрият Стефан Чирпанлиев предложи Георги Братанов да произнесе поздравителното слово. Необичайното бе, че хубавите думи, които Георги Братанов изрече за мен, бяха придружени с многобройни цитати от мои стихове, дори аз самият не помнех толкова от собствените си страници. Не бе изблик на механична памет, а на премислено отношение към творчеството на един автор. Разбирах, че той не само ме е чел, той ме е преценявал – и в оня паметен час споделяше с моите хора думи за мен, които друг едва ли би казал.
Това бе всъщност първата и може би най-голямата награда, която получих от него.


Назад

Всички статии на Брой 10, 2010

*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
Следваме традицията с обич
С трайна следа в развитието на списанието
Беше и си остава непримирима
Човекът, който вижда със сърцето си
Недовършена история
Проглеждахме с поезията му
"Разговор с вас"
Винаги ще работим с любов за Вас, приятели!
КОНКУРС ЗА ЕСЕ "СПИСАНИЕ "ЗАРИ" В МОЯ ЖИВОТ"
Публикуваме есето, спечелило първото място в конкурса по случай нашия юбилей
СПОРТ
Сълзи от радост - сълзи на равносметка
Расим Низам зае десето място на световното по шахмат
ФРАГМЕНТИ ОТ НАШИЯ АРХИВ
15 октомври - Международен ден на белия бастун




Архив на изданието
1 2 3 4