Брой 10, 2010

Тема: *60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"

"Разговор с вас"


С Божана ДИМИТРОВА разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

Изборът ми на много специален човек за интервю за юбилея на "Зари" не беше никак случаен, не бих казала, че беше и лесен. Точно в този брой ми се искаше да срещна нашите читатели с колега - журналист от най-високо качество. Голямата трудност дойде от това, че не ми се искаше просто да разговарям с журналист, който по актуалните към днешна дата данни на различни социологически агенции е някъде на първите места по популярност. Това не ми се струваше достатъчно празнично. Търсех по-специален човек, човек, който да е много популярен не само за българската публика, а същевременно да е по някакъв забележим начин свързан и с нашите читатели.
И ето как стигнах до идеята да се обърна  към журналист, чийто глас в продължение на няколко десетилетия беше един от емблематичните гласове на националния ефир. По разбираеми причини ние, хората с увредено зрение, имаме особен афинитет към радиото. За нас именно радиото, особено преди появата на компютрите и интернет, беше основният източник на информация. И затова съм убедена, че едва ли има наш читател, особено от малко по-възрастното поколение, който с умиление да не си спомня петък следобед и воденото от Божана Димитрова предаване "Разговор с вас".

Божана Димитрова е завършила специалност българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". След това в продължение на 36 години неотлъчно работи в Българското национално радио и все в една и съща редакция - "Вътрешна информация".
След пенсионирането си не се оттегли на "заслужен отдих", а отдаде неукротимата си енергия на Обществения съвет към Българското национално радио. Тя бе и първият му председател. Така да се каже именно Божана Димитрова зададе стандартите, с които след нея всички, повече или по-малко, ще трябва да се съобразяват.
Получила е различни престижни награди, между които наградата "Сирак Скитник" - за цялостно творчество и принос за развитието на Българското национално радио, тя е и първият носител на наградата "Следа в ефира". Божана цени особено отличията "Златен глас" и "Златна роза".
- Вас ви познават по глас почти всички незрящи в България, а вие откога имате контакти с тази част от слушателите си?
- Още от времето, когато нямах милиони слушатели. Къщата на родителите ми се намираше близо до сграда, която в онова време всички знаеха като Дома на слепите. Спомням си, че това беше едно солидно и голямо предприятие, в което кипеше живот. Така че още от съвсем млади години съм имала възможност да срещам и опознавам хората без зрение. Дори си спомням кога направиха първия озвучен светофар в помощ на незрящите. Той се намираше на бул. "Стамболийски", до най-близката до Дома на слепите трамвайна спирка. И досега си мисля, че това беше справедлив, истински жест в помощ на тези хора.
И някак съвсем естествено като студентка ме поканиха да записвам книги на магнетофон за нуждите на слепите. Представители на вашето читалище бяха дошли в университета и търсеха хора с хубави гласове и разбира се с отношение към книгата. Трябва да ви кажа, че наистина с удоволствие приех да сътруднича.
Двамата със съпруга ми отидохме на площад "Славейков" и ни поканиха в студиото. Но то не бе студио, не бе чудо. Условията за работа бяха много примитивни и затова се договорихме да правим записите вкъщи. Дадоха ни един 20-килограмов магнетофон и работата тръгна. С вълнение си спомням за романите, които съм изчела на Зола, Мопасан и други, с особено удоволствие записах и популярния тогава роман "Климати" на Андре Мороа.
Убедена бях, че да записвам книги, които след това други хора да могат сами да си четат е наистина много човеколюбиво. Мислех си го тогава, мисля си го и сега. Не го казвам от учтивост. Убедена съм, че към хората лишени от зрение обществото трябва да има удвоена грижа във всичко. Трябва да помага и в административните трудности, с които се бори всеки от нас, и в много други случаи. Слепите не се нуждаят от някакво демонстративно сълзливо съчувствие, а от разбиране и оценка, защото се знае и се вижда от какво те имат нужда. Нещо повече, някои от тези хора са много кадърни и в една умна държава такъв истински потенциал трябва да бъде използван пълноценно.
Мисля, че бедата на всички поредни правителства, които преживяхме напоследък е в това, че те нямат убедителна и точна политика към тези групи от хора, които се нуждаят от тази помощ. Свидетели сме или на фалшиво изиграни сантименти, или на многословни и нищо незначещи, за жалост, обещания.
- Г-жо Димитрова, в продължение на десетилетия водехте "Разговор с вас", предаването, с което всички ви помним. Навярно е било голяма тръпка, особено в началото?
- Просто не можете да си представите! Предаването започна през 1974. За пръв път тогава журналисти бяха допуснати пред микрофона. Дотогава само говорители можеха да четат новините директно в ефир. Всичко останало вървеше на запис. "Разговор с вас" наистина прозвуча много различно - с хубавата музика, адресирана лично, с директните разговори с хората по проблеми от деня, които ги вълнуват, с това, че те можеха да отправят и чуят своите поздравления за сватба, за рожден ден и по други празнични поводи. Дори грешките, които правехме, работеха за това да успеем да убедим слушателите, че предаването е на живо, че то не е предварително и изцяло режисирано, а че е директно, а не е произведено вчера или преди няколко дни. И мисля си, че наистина успяхме. Успяхме, защото бяхме екип, бяхме съмишленици. За да се получава дадено нещо както трябва, е необходимо всички, които работят заедно, да са на една вълна, т.е. да мислят в една посока, да трептят на едни честоти.
- Имали ли сте събеседници от незрящите слушатели?
- Разбира се, но сега си спомням един друг случай пак свързан с предаването. Получихме  писмо от невиждащите в Дряново, че от години чакат да бъде прокаран телефон в общежитието им. Самозабравил се началник на пощата поставил условие невиждащите хора сами да изкопаят километри за полагане на кабела. Не знам точно какво съм казала, но след седмица разбрах, че пощата има нов началник, а общежитието вече има телефон.
- Освен книгите, от които още звучи вашият глас, освен компактдиска в едноименната ви книга "Разговор с вас", освен от ефира на радиото, незрящите ви помнят и като сътрудник на нашето списание "Зари"...
- В края на седемдесетте години вече правех различни репортажи от всички краища на България. В списание "Зари" публикувах, спомням си, в рубриките "Разкази за родината" и "Поглед към света". Тогава се откриваха магистралите "Тракия" и "Хемус", село Кресна стана град, а мисля, че актуален и интересен бе един пътепис от Петербург за Ермитажа и за уникалните дворци.
Добре си спомням как изглеждаше списанието. То имаше място и по РЕП-овете. Заглавията на рубриките се открояваха с по-едър шрифт. Имаше много интересни материали за музиканти, за различни хора на изкуството.
- Сега всички работим на компютри и според някои специалисти интересът към четивото е значително понижен. Трябва ли да се намали издаването на списания и книги?
- Безсмислен въпрос. Няма какво да коментираме. Компютърът допълва и доразвива нашите възможности, но той не може, а и не се опитва да замени списанията и книгите.
И в тази връзка много се радвам, че неслучайно "Зари" чества достолепен юбилей. Убедена съм, че ще имате много нови читатели, много нови и интересни материали, много нови и истински приятели, които да продължат да работят за списанието, убедени в каузата, че доставят истинска човешка удовлетвореност.
На читателите от сърце пожелавам здраве и бодрост и дано доживеем времена, в които грижата за слепите няма да бъде в ръцете само на самите слепи, а ще бъде част от всекидневното битие на едно по-добро, по-чувствително и по-искрено общество.


Назад

Всички статии на Брой 10, 2010

*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
Следваме традицията с обич
С трайна следа в развитието на списанието
Беше и си остава непримирима
Човекът, който вижда със сърцето си
Недовършена история
Проглеждахме с поезията му
"Разговор с вас"
Винаги ще работим с любов за Вас, приятели!
КОНКУРС ЗА ЕСЕ "СПИСАНИЕ "ЗАРИ" В МОЯ ЖИВОТ"
Публикуваме есето, спечелило първото място в конкурса по случай нашия юбилей
СПОРТ
Сълзи от радост - сълзи на равносметка
Расим Низам зае десето място на световното по шахмат
ФРАГМЕНТИ ОТ НАШИЯ АРХИВ
15 октомври - Международен ден на белия бастун




Архив на изданието
1 2 3 4