Брой 10, 2010

Тема: *60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"

Винаги ще работим с любов за Вас, приятели!


Още след като постъпих на работа в редакцията на списание "Зари" през 1998 г., навлизайки постепенно в нелеката и отговорна професия на журналиста и редактора, често чувах от по-опитните си колеги за провеждани срещи с читатели на списанието. Такива срещи са се провеждали не само в София, а и по време на многобройните командировки на редакционния екип в предишни години из цялата страна. Самата аз никога не бях присъствала на подобна среща до 17 септември тази година. На тази дата, по повод 60-годишнината на нашето списание, Съюзът на слепите в България организира среща с читатели на периодичните издания на ССБ и на говорещите книги.
Целта ни бе да посветим няколко часа на издателската дейност на ССБ, нейното развитие през годините, нейното настояще и нейното бъдеще.
Тук, в сградата на Централното управление на ССБ, бяха поканени и присъстваха хората, градили с десетилетия системата от знания в Съюза на слепите в България – уважаваните от всички Лиляна Елицина и Спас Карафезов - бивши главни редактори на списание "Зари", както и обичаната от всички г-жа Красимира Томова - завеждащ централната фонобиблиотека. Тук естествено присъстваха наши читатели от различни поколения - хората, които десетилетия наред са ползвали услугите на нашата издателска дейност и със своите мнения и препоръки са допринасяли за нейното развитие и усъвършенстване. Срещата уважиха и работещите в брайловата печатница наши колеги, както и представителите на младите хора от фондация "Хоризонти" и от библиотеката на Нов български университет, а също и членовете на Управителния съвет на ССБ. Огромно бе задоволството ни, че на поканата се отзова и г-жа Мери Диканска от Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", с която Съюзът на слепите в България е дългогодишен партньор.
Всички ние се събрахме с идеята да споделим мислите си за направеното досега, но най-важното бе да поговорим за бъдещето в един свободен и откровен диалог.
Години наред Съюзът на слепите в България отделя особено внимание и отдава огромно значение на достъпа на невиждащите хора до информация, отчитайки факта, че само добре информираните и знаещи хора имат шанс за успешна интеграция и реализация в обществото. Този факт е особено валиден в днешно време, когато потокът от информация е неизчерпаем, а възможностите за реализация и утвърждаване пред външни за системата ни работодатели са твърде ограничени поради високите изисквания и липсата на доверие в нашите възможности.
Наред с това обаче, както в миналото, а особено сега, Съюзът на слепите не подценява и възможността, чрез своята издателска дейност – списания и говорещи книги – да направи ежедневието на незрящите хора по-приятно, да им достави удоволствие и наслада чрез хубавата книга или интересното списание.
И така, след дългогодишно прекъсване, ние се събрахме всички заедно, за да поговорим за настоящето и най-вече за бъдещето на нашата издателска дейност и чрез мненията и препоръките на нашите читатели да си направим равносметка за сегашната и бъдещата си работа.
Съвсем естествено бе първата дума да бъде дадена на г-жа Лиляна Елицина – дългогодишен главен редактор на сп. "Зари" в миналото, която с голяма любов говори за нашето списание през годините на неговото развитие и утвърждаване.
"Седемнадесет години от живота ми са били неразделно свързани със списание "Зари". Това бяха и годините на моята младост и може би и затова всичко, което е свързано със списанието ми е изключително мило и скъпо."
Така започна своето изказване г-жа Елицина и вместо да преразказва историята на списанието, която всеки би могъл да прочете от многобройни източници, тя предпочете да се спре на няколко основни събития, свързани с нейната работа в печатния орган.
Г-жа Елицина разказа за огромния ентусиазъм, с който са работили малкото хора от редакционния екип в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, разказа как постепенно броят на работещите в редакцията е нараствал, за да достигне списанието своя разцвет през 80-те години – по всеобщо мнение най-добрите години на изданието.
Независимо от трудността на задачата, през годините екипът на редакцията се е стремял да развива списанието, разширявайки тематиката му и увеличавайки неговия обем. Г-жа Елицина подчерта огромната роля на главния редактор Минчо Стоянов за развитието както на списанието, така и за нейното лично развитие като професионалист.
"Една невероятна личност, един изключителен човек, не само като редактор, но и като ЧОВЕК – невероятен познавач на проблемите, свързани със слепотата, невероятно задълбочен във всичко ново, което се появяваше в областта на тифлотехниката и случващото се по света в живота на слепите хора. Това бяха неща, на които той ни учеше, защото ние нямахме тази информация."
Светъл е споменът на г-жа Елицина и за тогавашния председател на читалището Кирил Костов.
Няколко са най-ценните и незабравими моменти, дали тласък в развитието на списанието през годините.
С невероятно вълнение редакционният екип е очаквал и се е подготвял за всяко заседание на редакционната колегия, в която са участвали както съюзни деятели с богат организационен опит, така и външни специалисти, имащи отношение към проблемите на слепотата. На тези заседания обсъждането на всеки брой е било голямо изпитание за редакционния колектив – амбицирало ги е и е било невероятен стимул за тяхната работа.
Ярък спомен на Лиляна Елицина са срещите с Петко Стайнов – един голям приятел на списание "Зари" и негов редовен читател и дописник, който е предоставял хонорарите си на редколегията, за (както е прието сега да се наричат) представителни разходи, което е правел и главният редактор Минчо Стоянов.
Огромната заслуга на Минчо Стоянов по думите на г-жа Елицина е, че той е успял да създаде екип, който с общи усилия е постигал много значими неща, отнасящи се не само до качеството на публикуваните материали. По негово време са привлечени много квалифицирани външни експерти от областта на редактирането и коригирането. Коректор на списанието е била Елена Баланска, от която нашите редактори са научили много за стиловата редакция.
Г-жа Елицина не пропусна нито едно от имената на художниците и фотографите, които са били невероятни специалисти, нито едно от имената на редакторите и сътрудниците, допринесли за повишаването на качеството на списание "Зари".
Нейният апел към сегашното ръководство на ССБ беше ясен и точен – необходимо е да бъдат възстановени хонорарите за дописниците и сътрудниците на списанието, което не би ощетило твърде много бюджета на ССБ, но би привлякло много нови, млади и способни пишещи хора, защото приемственост трябва да има, а работата на редактора е сериозна професия, коренно различна от времената преди демокрацията. За разлика от тогава днес възможностите за многообразие от мнения са огромни.
Като човек, на когото съдбата на нашето списание не е безразлична, г-жа Елицина твърдо изрази мнението, че в него трябва да има по-голямо разнообразие от различни гледни точки, повече коментари и по този начин списанието да формира обществено мнение, каквато е и ролята на всяко издание.
"Времената, в които аз съм правела списанието и днешното време са коренно различни и затова трябва да се създадат условия, съобразени с днешното време, за да продължи списанието да се развива, защото то никога няма да изчезне. Докато съществува Съюзът на слепите, според мен винаги ще съществува и списание "Зари"."
Като подчертаваше и огромното значение на екипността, в своето десетминутно изложение г-жа Елицина говори за списанието с голяма любов, носталгия и привързаност, като за своя рожба, частица от самата нея, може би защото наистина, когато човек работи със сърцето си, неизменно оставя частица от него, която живее там, в неговото списание, а "Зари" наистина си е нейното списание – нейната младост, нейният ентусиазъм, нейната обич.
За сегашното състояние на списание "Зари" и останалите дайджестни издания говорихме с колегата Димитрина Михайлова, като подчертахме важността на читателските мнения и препоръки за бъдещата си работа.
Огромно внимание Съюзът на слепите отделя на поддържането и непрекъснатото обогатяване на вече внушителния фонд от говорещи книги, записани в новото звукозаписно студио на ССБ, открито през 2003 година, както и на възстановяването на записи от златния фонд.
Заслугата за достъпа ни до всяка новоиздадена книга е на нашия дългогодишен безценен и безвъзмезден партньор – Националната библиотека, българската литературна съкровищница.
Ето защо наш скъп гост бе г-жа Мери Диканска, която също взе отношение по темата за издателската ни дейност.
Тя започна с едно предложение към редакционния екип за сътрудничество по отношение на създаване на връзки с журналисти от други редакции, с които би могла да ни свърже за съдействие в нашата бъдеща работа. Г-жа Диканска обърна внимание на факта, че в много страни високо се цени така нареченият доброволен труд, който и тя самата упражнява по отношение на нас, прочитайки предварително всяка книга, която ни предлага и предоставя. Г-жа Диканска подчерта, че редакцията на "Зари" би могла да получава такава безвъзмездна помощ под формата на дописки и материали от наши колеги.
По отношение на говорещата книга тя даде много висока оценка на работата на ССБ в старанието му да поддържа информираността на своите членове чрез говорещата книга и в стремежа му да ги приобщава към книгата въобще.
Изключително висока бе и оценката, която г-жа Диканска даде на Красимира Томова, сравнявайки я с малкия оловен войник, който сам се сблъсква с трудностите и си върши перфектно работата, оставайки на поста си.
Тя е човекът, който всеки четвъртък е в Народната библиотека, за да получава нови и интересни книги за звукозаписното студио, като през останалото време разпределя работата си между многобройните читатели на фонобиблиотеката и помощта, която оказва като сътрудник на редакцията на сп. "Зари".
Между другото трябва да се подчертае, че от 4 години работата на сътрудници към редакцията извършват Красимира Томова и Зоя Колева, съвместявайки я с основната си дейност, а с цялостната работа по изготвянето на списание „Зари” е ангажиран нашият коректор Петър Калинов.
В заключение г-жа Диканска декларира готовността си и в бъдеще да ни сътрудничи и да ни оказва своята безрезервна подкрепа, както го прави вече години наред.
И вече нагазили в дебрите на говорещата книга естествено бе думата да вземе г-н Спас Карафезов – председател на Националното читалище на слепите "Луи Брайл", бивш зам. председател на ССБ и бивш главен редактор на сп. "Зари" – човекът, който е оставил своя траен духовен отпечатък в историята на нашата организация и се ползва с огромното уважение на всички, които го познават.
С присъщите само на него плам и емоционалност г-н Карафезов разказа за дългия път, извървян от говорещата книга от нейното създаване до днес.
"Моето сърце винаги е било в печатницата и в студиото" - каза той, като не пропусна да оцени положително допълнителните издания на редакцията – брайловите и говорещите списания, които по негово мнение са много необходими и полезни за незрящите хора.
Г-н Карафезов подчерта становището си, че сп. "Зари" трябва да отразява живота и дейността на слепите хора и тяхната организация, а допълнителната информация те трябва да получават от дайджестните издания, с чието изготвяне по негово мнение редакционният екип се справя много успешно.
Именно Спас Карафезов е един от създателите и организаторите на първото студио за звукозапис на говорещи книги през далечната 1962 година като член на читалищното настоятелство, а от 1994 година като председател на Националното читалище "Луи Брайл" поставя началото на електронната библиотека, която към днешна дата наброява над 4800 заглавия и нейният фонд непрекъснато се обогатява.
Дълъг е пътят, изминат от говорещата книга през десетилетията – от тежките магнетофонни ролки, през сравнително по-удобните касети, до днешните цифрови CD-носители. И през целия си дълъг път тя е имала до себе си верните свои приятели - нейните читатели и хората, трудили се неуморно, за да я поддържат, развиват и обогатяват.
Една от тези личности е Красимира Томова, чиято младост е преминала в централната фонобиблиотека на Съюза на слепите в България. За нея може да се каже дори, че нейният живот е тук при нас, защото от 23-годишната си възраст до ден днешен Краси си остава слънчицето, което винаги ще ви посрещне с усмивка, ведра дума и ще ви предложи за прочит нещо ново и интересно.
И като един изключително чувствителен и емоционален човек Красимира Томова говори за говорещите книги, за новозаписаните заглавия, за услугите, които Централната фонобиблиотека предоставя на своите читатели, като завърши изказването си с думи, които всички аплодираха, заразени от нейната емоционалност.
"Смел човек е не този, който не се страхува, а този, чието желание е по-голямо от страха му."
Като представител на младото поколение думата взе Ивайло Маринов от библиотеката на Нов български университет, чиято работа също е свързана непосредствено с библиотечното обслужване на незрящите, само че в едно по-съвременно направление.
Радващо е, че и други организации по някакъв начин са ангажирани с решаването на проблемите на незрящите хора. Като частна институция Нов български университет е съпричастен с техните потребности и откликва на тях, като им предоставя възможността за кандидатстване чрез решаване на входящия тест на компютър или чрез уголемен шрифт, в зависимост от индивидуалните предпочитания на кандидатите. Ивайло Маринов информира присъстващите, че освен тактилната пътека, която е направена в двора на учебното заведение, в него се предлагат и определени библиотечни услуги на незрящи читатели от цялата страна. Услугите са напълно безплатни, освен в случаите, когато става въпрос за консумативи, които трябва да се заплатят, и основното, на което се набляга е предоставянето на сканиране на литература – научна или художествена, като при липса на определена книга библиотеката приема външни поръчки с книги, донесени от желаещите.
Освен това библиотеката на учебното заведение разполага с брайлов дисплей и брайлов принтер, които се предоставят на място за ползване от читателите.
Гореща препоръка на Ивайло бе Съюзът на слепите да обърне по-голямо внимание и да набляга и на електронните книги, за да е в крак със съвременните условия и новата реалност.
И тъй като идеята на тази среща бе да проведем един приятелски и по-свободен диалог, ползвайки за барометър мненията на нашите читатели, след като изслушахме всички, по един или друг начин ангажирани с издателската дейност, думата бе дадена на хората, за които се извършва цялата тази дейност, хората, в чието име са се трудили поколения съзидатели на грамотността и информираността сред невиждащите, носещи на плещите си отговорността за едно по-добро бъдеще – на грамотни и знаещи личности.
Повечето предложения на читателите се отнасяха до говорещите книги, но почти всички те взеха отношение и се включиха в дискусията, като някои от препоръките бяха напълно основателни, отчетоха се като пропуски в работата на редакцията конкретно, и ще бъдат взети предвид.
Някои от предложенията наистина са неосъществими на практика към дадения момент, като например това на г-жа Райна Митина – дългогодишен читател на списанията, която предложи две от говорещите списания да станат брайлови. За съжаление това за момента е неосъществимо, тъй като говорещите списания "Домашен съветник" и "Литературен калейдоскоп" са твърде големи по обем. От 2007-а година беше решено обемът на всички говорещи списания да бъде увеличен двойно и в момента всяко от тях е с времетраене 4 часа. Прехвърлянето на подобен обем информация на хартиен носител би отнело изключително много време и ресурс, а да не говорим за брайловите книжни тела, които всеки абонат би трябвало да получава ежемесечно.
Желанието ни е по възможност да предоставяме повече и по-разнообразна информация на нашите читатели, събрана върху компактен носител. Именно такава беше и нашата идея, когато приехме обемът на говорещите списания да се удвои и техният брой да се увеличи, като за по-голямо разнообразие в тематично отношение бяха добавени и гореспоменатите две нови списания.
Като техни брайлови аналози в реален обем се издават списанията "Минерва" и "Женски свят".
Другото предложение на г-жа Митина, отнасящо се до изданията на ССБ, бе отразяването на заседанията на УС и на Общото събрание да се отпечатва в отделна брошура, която да бъде притурка към основното тяло на сп. "Зари".
Разбира се това предложение би могло да бъде обсъдено, въпреки че през всичките години на своето съществуване сп. "Зари" е било и трябва да остане орган на Съюза на слепите в България и да отразява преди всичко неговата дейност, дейността на неговите ръководни и контролни органи, взетите решения и политиката на организацията ни както вътре в нея, така и по отношение на държавата и в международен план. В противен случай кое би правило сп. "Зари" специализирано издание и в какво би се състояла неговата уникалност като официален печатен орган на ССБ?
Като отправи някои препоръки, отнасящи се до подбора на книгите, записвани в студиото, читателят Георги Йорданов сподели, че е от хората, които късно са загубили зрението си и е редовен читател във фонобиблиотеката от 5 години.
"Благодаря на Съюза на слепите, че ми подари втори живот чрез своята фонобиблиотека" - бяха думите, с които той завърши изказването си.
Въпреки че започна с думите, че всички периодични издания го удовлетворяват напълно, Георги Дечев сподели мнението си по някои вълнуващи го въпроси.
Конкретно за сп. "Зари" той препоръча да съдържа повече информация за различни технически средства, удобни за незрящите – къде могат да се закупят на достъпни цени и кои от тифлотехническите средства предлага за закупуване Съюзът на слепите. Също така той справедливо отбеляза, че, когато се дава информация за дадено помощно средство, би било добре да се публикуват и някакви координати за неговото намиране на пазара.
Считаме тази препоръка за напълно уместна и  в бъдеще редакцията ще се съобрази с направеното предложение. В най-близко бъдеще ще се постараем да публикуваме и предложената от Георги Дечев рубрика за новите смартфони, на които може да бъде инсталиран говорещ софтуер.
Предложението на Ивайло Маринов, който не е читател на фонобиблиотеката, бе всички записани на цифров носител аудиокниги да бъдат качени в интернет на отделна страница, откъдето и младите хора да могат да ги теглят и по този начин отново да се приобщят към читателската аудитория на съюзната фонобиблиотека.
Светлана Димитрова получава списание "Зари" едва от два месеца и отбеляза това като свой пропуск, тъй като за нея то се е оказало много интересно и полезно.
За г-жа Живка Павлова, която е редовен читател както на списанията, така и на говорещите книги пък би представлявало интерес в сп. "Зари" да се набляга повече на теми, свързани с природни забележителности и пътеписи.
Според Румен Попов списание "Зари" е интересно, актуално и разнообразно, но и той направи някои препоръки.
Специално за "Зари" той препоръча да бъде отворена спортна рубрика.
Трябва да подчертаем, че като орган на Съюза на слепите в България списание "Зари" отразява в подробности различните спортни прояви, организирани от нашите спортни клубове и от спортната федерация към ССБ. В последно време не считаме, че има липса на подобни спортни мероприятия, а що се отнася до спорта въобще, то всички издания имат спортни рубрики, а редакцията издава и дайджестно брайлово списание "Спортен преглед", в което се публикуват материали, съответстващи на неговото наименование; между другото, това списание се списва от наш незрящ сътрудник на хонорар – Стоян Господинов.
Още много мнения имаше за качеството и съдържанието на говорещите книги, за четците в звукозаписното студио, за тематичното разнообразие във фонобиблиотеките. За съжаление времето не стигна за всички желаещи да се включат в дискусията, но интересът от страна на поканените читатели беше огромен, а нашето удоволствие от този интерес – двойно по-голямо.
Може би не беше случайно съвпадението, че се срещнахме точно на датата 17 септември – деня в който почитаме светите Вяра, Надежда и Любов. Може би тази среща за нас ще бъде знакова да продължаваме напред с вяра и надежда и да работим за вас с голяма любов, за да направим живота на всички по-разнообразен и интересен, и да ви бъдем полезни.
За нас би било неизмеримо щастие да знаем, че вчера, днес или утре и ние сме допринесли с нещо, макар и мъничко, за това на едно лице да грейне усмивка на удовлетворение, или дори някой да възкликне и пророни сълза от вълнение, прочитайки и намирайки нещо за себе си в нашите издания.
Всяка ваша усмивка, всяка ваша въздишка или сълза са и наши, и ние ще работим винаги с любов и удоволствие за вас, приятели!

Марина ПЕТКОВА
Снимки от събитието:






Назад

Всички статии на Брой 10, 2010

*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
Следваме традицията с обич
С трайна следа в развитието на списанието
Беше и си остава непримирима
Човекът, който вижда със сърцето си
Недовършена история
Проглеждахме с поезията му
"Разговор с вас"
Винаги ще работим с любов за Вас, приятели!
КОНКУРС ЗА ЕСЕ "СПИСАНИЕ "ЗАРИ" В МОЯ ЖИВОТ"
Публикуваме есето, спечелило първото място в конкурса по случай нашия юбилей
СПОРТ
Сълзи от радост - сълзи на равносметка
Расим Низам зае десето място на световното по шахмат
ФРАГМЕНТИ ОТ НАШИЯ АРХИВ
15 октомври - Международен ден на белия бастун




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017