Брой 10, 2010

Тема: КОНКУРС ЗА ЕСЕ "СПИСАНИЕ "ЗАРИ" В МОЯ ЖИВОТ"

Публикуваме есето, спечелило първото място в конкурса по случай нашия юбилей


Уважаеми читатели!

Дойде времето да ви съобщим резултатите от обявения в бр.6/2010 конкурс за написване на есе "Списание "Зари" в моя живот", във връзка с 60-годишния юбилей на нашето списание.
Бяхме изключително радостни, че на поканата за участие в конкурса откликнаха голям брой наши читатели, което е доказателство за големия интерес към списание "Зари", както и за положителната ви оценка за нашата работа.
Изказваме сърдечната си благодарност на всички участници с пожеланието за достигане на нови творчески върхове.
След обявяването на конкурса в редакцията бяха получени 18 авторски творби, които бяха внимателно изчетени и обсъдени от комисия в състав:
Лиляна Елицина, Димитрина Михайлова, Марина Петкова и Петър Калинов.
За по-голяма обективност творбите бяха оценявани по десетобалната система и на база средна аритметична оценка се оформи и крайното класиране.
Първото място се присъжда на Веселина Стоилова от Варна, която набра 36 точки от 40 възможни за есето "Грехът на Адам и Ева".
Второто място печели Румяна Каменска-Донкова от София с 34 точки за есето "Списание "Зари" в моя живот".
Поради еднаквия брой получени точки – по 27, третото място се присъжда на двама участници в конкурса. Това са Петър Петров от Видин за есето "Приятелството е висока стълба, на която не всеки може да изкачи последното стъпало" и Динко Костадинов от Варна за есето "С полета на мечтите".
С не по-малка стойност, но извън класацията остана материалът, изпратен ни от Данчо Данчев от Пловдив. Като изключително силен обзорен материал той ще бъде публикуван в списание "Зари" наред с наградените творби.
Още веднъж изказваме голямото си задоволство и благодарност към всички участници, като ви пожелаваме крепко здраве и голямо творческо вдъхновение.
В този брой на сп. "Зари" публикуваме есето, спечелило първото място в нашия конкурс.

Грехът на Адам и Ева

"- Зора, заря, утро!"
Къде съм чувала тези думички? Ах, да, в старите български филми. Това е гласът на малкия продавач на вестници. Имената им са все такива утринни, светли, слънчеви... Защото информацията трябва да бъде такава – ранна, навременна, полезна, бърза и точна.
Ето защо и нашето списание носи такова име – "Зари"; като заря, зора, утро, светлина, топлина, слънце, живот...
Когато за пръв път видях списание "Зари", току-що бях постъпила в гимназиалния курс на Училището за деца с нарушено зрение в София и още не знаех да чета на брайл. Намерих списанието в коридора и видях огромните букви "Зари". Колко светло заглавие на списанието, предназначено за онези, които виждат светлината само в сърцата си! Впечатлих се от символиката и големия заряд на това списание.
След години то стана постоянен спътник в моя живот. Четях всички броеве от първата до последната буква. И така до днес.
Благодарение на списание "Зари" написах първата си дипломна работа – чрез материалите за социалната реализация на незрящите в различни области на живота. По-късно и аз самата започнах от време на време да пиша за списанието. И така до днес.
Това си е нашето списание – в него пише за познати личности от системата на Съюза на слепите, за новости в социалната политика, за живота на слепите в други страни, за технически новости, за организационния живот. Днес в информационната епоха има огромно море от сведения и новини. Но нашето списание съдържа онази информация, която е най-полезна за нас, незрящите. Освен това нашето списание е трибуна на слепи автори, трудова реализация на слепи журналисти, има и страница за запознанства. Изобщо това си е нашето списание. И така до днес.
Сега разбирам защо Адам и Ева са били изгонени от Рая – заради потребността на човека от информация. Представяте ли си – прегрешили са не от любов, не за богатства и власт, а заради достъпа до знания и информация! Те са искали да знаят и са нарушили правилата и забраните, за да постигнат това знание. И са понесли най-тежкото наказание – изгонване от Рая. Но какъв е бил този Рай без знания и информация? Рай ли е това наистина или затвор, пък бил той и луксозен? Потребностите на човек от информация и знания заемат важно място във висшия ешелон на пирамидата на Маслоу. В хилядолетната човешка история колко много хора са пожертвали живота си за получаването на знания – разузнавачи, изследователи, експериментатори, учени, обикновени граждани!
Затова обичам нашето списание – защото то ни дава информация и не се налага да правим грехове, за да я получим. То ни я подарява на драго сърце. А нали само информираният човек е свободен!...

Варна, 6.09.2010 г.
Веселина СТОИЛОВА


Назад

Всички статии на Брой 10, 2010

*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
Следваме традицията с обич
С трайна следа в развитието на списанието
Беше и си остава непримирима
Човекът, който вижда със сърцето си
Недовършена история
Проглеждахме с поезията му
"Разговор с вас"
Винаги ще работим с любов за Вас, приятели!
КОНКУРС ЗА ЕСЕ "СПИСАНИЕ "ЗАРИ" В МОЯ ЖИВОТ"
Публикуваме есето, спечелило първото място в конкурса по случай нашия юбилей
СПОРТ
Сълзи от радост - сълзи на равносметка
Расим Низам зае десето място на световното по шахмат
ФРАГМЕНТИ ОТ НАШИЯ АРХИВ
15 октомври - Международен ден на белия бастун




Архив на изданието
1 2 3 4