За читателите, ползвали рехабилитационната база на ССБ преди управлението на Велизар Хинков, ще е по-лесно да ме разберат. И те и другите хубаво да знаят - на много позиции в нашия съюз работят зрящи и незрящи, които всеки ден променят нещата към по-добро.
Помните ли? Десетина дни преди почивката изпращахме списък на групата по стандартната поща. След девет дни път с камили получавахме обратна връзка. Настаняването правеше управителят – където, както и колкото толкоз. Днес по електронната поща или по Skype получаваме разпределението на стаите и според мераците на нашите хора ги  нагласяме  и курдисваме.
В Шипково има Интернет и компютър с говорещ софтуер. Честито, европейци!
Първата балнеолечебна процедура беше оправянето на леглата. В спалното бельо се напъхваха едни потънали в прашна деменция одеяла, загубили цветната си идентичност, оръфани от безплодни опити да си спомнят последното пране. Преди да си тръгнем безалтернативно ни се напомняше, че трябва да извършим обратната процедура. Тъй де - нали ние сме ги ползвали, кой е длъжен да върви след нас!? На персонала да не би това да му е работата?

Днес невидими феи чудотворки приготвят всичко за гостите. А в прегръдките на олекотените завивки спиш като къпан.
То затова преди къпането ставаше само вечер – единствено тогава имаше топла вода. В басейна водата топла, в минералната баня пак топла, пък в нашата база - студена. Кой я изстудяваше тая вода тъй и не разбрахме. Сега 24 часа тече топла вода, направо гореща. И денем и нощем. Разбрахме обаче кой я топли. Браво на него!
То къпането не е толкова важно. Човек като почива от какво да се оцапа? Пък и за осем дни да се оцапа, да се оцапа - колко да се оцапа?!  Най-важно е яденето, то за това е по три пъти на ден. И нито веднъж екипът на Хинков не повтори ястие от менюто. Знаете ли как се сервира обяд за 106 души, по три блюда на човек, плюс хляб, прибори, салфетки… И като седне дядо Добри чорбата му да е топла. Не знаете? Ами идете догодина и ще видите.

И новата тераса с хубавите мебели върху меката като килим настилка, и кокетните чадъри ще видите. Рано сутрин там ще ви поднесат първото кафе. Следобед пак там може да разцъкате карти, табла или шах. А вечер аперитивът ще ви помогне да слеете душата си с речния ромон, планинския хлад и горещите трели на певицата от "Тримата глупаци".
Пък сервитьорите и сервитьорките едни млади, хубави, усмихнати. И шетат, и пеят, и танцуват - направо "адреналинки". Идва ти да се подмладиш, да прогледнеш, да рипнеш, че…
Това си е жива рехабилитация - физическа, зрителна, социална. На Стефка Пенчева центърът ряпа да яде!
Едно време режимът за влизане в ресторанта беше строго разрешителен.

Почиващите се свикваха на храна с истински, стресиращо пронизителен звънец, напомнящ едни други институции с дисциплинираща функция. И продължителното заседяване не се отчиташе като добра практика. Ами тъй де - хапваш на две на три и ставаш. Какво толкоз си приказвате, все едно не сте се виждали! Във времето извън блицтурнирите по бързо лапане ресторантът се заключваше. Да пукна, ако лъжа!

Опитвам се да го направя смешно, но понякога беше унизително. Като в "Биг брадър". И не защото преди беше кофти - сега ни се струва добре. Ние да не ходим само в Шипково? Бая места сме изръшкали и бая нещо сме понавидели. С всяка изминала година нашата база става все по-наша - на слепите и слабовиждащи хора, тръгнали за няколко заслужени дни със своите близки и приятели. "Добре дошли" не е само обичайното пожелание, с което ни посрещат в Шипково. Осемдневното усещане, че сме добре дошли е продукт на модерния социален мениджмънт, произведен от екипа на Велизар Хинков. Резултатът е осезаем - професионално предлагане на услугата, ненатрапчиво и деликатно присъствие на персонала, ред, чистота и комфорт.


Бележка под линия:
Дядо Добри е историческа личност, при това жива, от село Бръняци, габровско. Той писа жалба до председателя на ССБ, че Стефка Пенчева не ще да го заведе на Шипково да яде една топла чорба. Оттогава тя не ходи там без него.

Стефка ПЕНЧЕВА