Брой 11, 2010
Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Споделена радост
От 14 до 17 октомври във Варна в Двореца на спорта за шестнайсети път се проведе фестивалът "Листопад на спомените". Председател на журито бе г-жа Мими Николова, а директор на фестивала – г-жа Таня Николова. Териториалната организация на сляпо-глухите Добрич бе представена от състава за стари градски песни "Антица" и рецитаторското дуо Калинка Ковачева и Светла Маринова. Конкуренцията беше огромна, понеже участваха групи и състави от цялата страна. Всички бяха подготвени на високо ниво. Горди сме, че въпреки голямата конкуренция нашият състав бе награден с "Диплом І-во място". Достойно представихме нашия град и Асоциацията на сляпо-глухите. "Диплом І-во място" получи и дует "Настроение" – Димка и Кирил Дамянови от гр. Пловдив, които са също сляпо-глухи.
Дай Боже на всеки да изпита такава радост и удовлетворение от постигнатия успех!
Калинка КОВАЧЕВА
Орисан с победата, художник по призвание и съзидател по дух
В деня на официалния празник на Добрич - 25-и септември, дата свързана тази година със 70-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на майка България, незрящият наш съгражданин Иван Тодоров Иванов, председател на НПО "ХобиСклуб" – организация на слепи, слабовиждащи, както и хора с други увреждания, бе удостоен с вписване в почетната книга на града за големи обществени заслуги.
Почетното удостоверение бе връчено лично от кмета на града г-жа Детелина Николова на общоградско официално тържество в присъствието на народни представители, гости от побратимени градове и области и техните консули в България.
При ритуала за вдигане на знамената от алеята на флаговете в града присъства и президентът на Република България г-н Георги Първанов.
Кой е Иван Тодоров?!
Роден е на 9 май 1944 г. Завършва механотехникума в Добрич. Продължава с три допълнителни квалифика¬ционни обучения – по "Промишлена естетика", "Маши¬ностроене" и "Трудово право и охрана на труда". Женен, с две деца и осем внука.
Живее и работи като художник-дизайнер единствено и само в ЗПРК Добрич.
Инициатор, основател и председател на НПО "ХобиСклуб" – организация на слепи, слабовиж¬дащи и хора с други увреждания.
В зрящия си период Иван Тодоров е създател на първото българско полуремарке, основател на Завода за полуремаркета и контейнери в гр. Добрич (ЗПРК), изобретател, рационализатор, допринесъл за много престижни награди за предприятието - четири златни медала и други.
Загубва зрението си по време на работа, известно време изпада в депресия, но творческият му дух се пренасочва в друга посока и изненадващо за себе си и приятелите си за кратко време той влиза в ролята на притегателна единица за хора от различни възрасти, но с подобни проблеми. Така се ражда идеята за основаването на неправител¬ствената организация "ХобиСклуб".
В нея към момента членуват 165 човека от различни възрасти със степен и вид на увреждания, както и съмишленици. За краткия период на своето съществуване организацията реализира 16 проекта с и в полза на сходни организации в страната и чужбина.
Тази година на 27-и юни организацията отбеляза своята десет¬годишнина. Честването на юбилея събра партньори от различни градове и държави.
Специално бе отбелязано и посещението на кмета от Негру вода, Румъния – финален етап от двугодишен проект на органи¬зацията по програмата за транс-гранично сътрудничество.
В този смисъл, като инициатор, организатор и осъществител на множество общественозначими дейности, Иван Тодоров напълно сляп, но зрящ по дух, получи най-значимото за град Добрич отличие.
Мая ЗЛАТЕВА
Желание за живот
Уважаеми читатели, как си представяте възрастните хора? А хората с увреждания?
Легнали, охкащи, плачещи, изгубили всякаква вяра за живот. Нищо подобно!
В последния ден от лятото ,"ХобиСклуб" събра отново своите членове и приятели. С цветя, усмивки и празнично настроение отбелязахме Деня на туризма и Международния ден на възрастните хора - 1 октомври.
Денят започна с поздравления и цветя към рождениците Мима Русева,Стоянка Дякова и Магдалена Петкова. В прочувственото слово председателят вмъкна и нежни думи към всички възрастни хора. На фона на разкошната почерпка и наздравиците се раздадоха награди на изявените туристи от организацията.
Като се започне от най-възрастния турист - ветерана Марин Атанасов на 90 г. и се стигне до най-младата туристка Златка Василева.
Нестихващи бяха разказите, спомените и смешните ситуации преживяни от тях. Два часа смях и песни запалиха желанието за излет сред природата.
Макар и на поляната край стадиона, песните, танците, игрите и звукът на хармониката върнаха "старите хора" към тяхната младост и желанието за живот.
Иван ТОДОРОВ
Среща с човечността
Ние, двайсетина членове на ТСО на слепите от гр. Добрич се отправихме с автобус на екскурзия из родината. С весели възгласи и глъч поехме рано сутринта на 23 октомври, за да разгледаме красотите на България.
И наистина красива е нашата България. Автобусът летеше. Картините се меняха. Равна Добруджа остана назад. Постепенно леките възвишения се смениха с очертанията на същинската Стара планина. Скоро се озовахме в дебрите на Гордия Балкан, където бе сгушен Дряновският манастир, заобиколен от огромни непристъпни скали. Тук на това историческо място се пази споменът за героичната битка на въстаниците, водени от войводите Бачо Киро и поп Харитон, вдигнали се на борба срещу турската тирания. Споменът пази и издигнатия на това място паметник-костница. Слава вам, герои!
Посетихме пещерата "Бачо Киро". Там видяхме неподозирани природни образувания. Красиво и страшно.
Поехме напред към Троян и вече поизморени побързахме да се настаним във вилно селище "Орешака". След като се настанихме по стаите, в уречения час се събрахме в ресторанта и там под топлината на камината и троянските специалитети дадохме воля на танците и музиката. До късно продължи веселбата. Всички бяха доволни. Сутринта, отпочинали и бодри, поехме към Троянския манастир. Една красива огромна българска крепост. Запалихме си по свещица и присъствахме на светата литургия. Красиво звучаха песнопенията.
Оттам поехме към природния феномен "Съева дупка". Тук наистина е много красиво. Господи, какви огромни пространства под земята и какви уникални минерални образувания. Чудо!
Следващият обект беше друго историческо място - Къкринското ханче. Всеки българин знае, че през 1873 г. оттук започва голготата на най-великия апостол на България - Васил Левски. От Къкринското ханче поехме към Гложенския манастир. Тази твърдина високо в планината сякаш е разперила криле като птица над Балкана.

Тук искам да споделя нещо, което беше извън нашите планове. Случи се така, че един от нас се разболя тежко. Неочаквано зле. Цялата ни група се обедини в това да се помогне на болния. Тръгнахме си и след няколко извънредни спирания се прибрахме в "Орешака". Тук вече болният беше внимателно обгрижен. Всички бяха съпричастни. Господи, каква доброта, какво благородство има в тия хора! Аз, който бях станал почти песимист, си възвърнах вярата в доброто и в човека. След кратко обсъждане се повика спешна помощ от Троян. Дойде лекар и след прегледа с такси беше доставено и лекарството. Каква организация! Благодаря от сърце на всички!
В центъра бяха председателката ни г-жа Пеева и неуморимата в грижите си Димка Пройнова. Тази активна туристка, завършила ВИФ, не се успокои до щастливата развръзка.
Те напълно заслужават званието – "най-добрия човек, когото познавам"!
Следващият ден бе радостен за всички. Поехме обратно към Добрич. Отново се запяха песни. Малка почивка в Шумен. Посетихме Мадара. Тук сред огромните скали има добре поддържан парк. Отидохме до голямата пещера и изпяхме два куплета от "Хубава си, моя горо". Величествена картина!
Прибрахме се в Добрич уморени, но щастливи. До нови срещи, приятели!
Димитър КЪНЧЕВ
От 14 до 17 октомври във Варна в Двореца на спорта за шестнайсети път се проведе фестивалът "Листопад на спомените". Председател на журито бе г-жа Мими Николова, а директор на фестивала – г-жа Таня Николова. Териториалната организация на сляпо-глухите Добрич бе представена от състава за стари градски песни "Антица" и рецитаторското дуо Калинка Ковачева и Светла Маринова. Конкуренцията беше огромна, понеже участваха групи и състави от цялата страна. Всички бяха подготвени на високо ниво. Горди сме, че въпреки голямата конкуренция нашият състав бе награден с "Диплом І-во място". Достойно представихме нашия град и Асоциацията на сляпо-глухите. "Диплом І-во място" получи и дует "Настроение" – Димка и Кирил Дамянови от гр. Пловдив, които са също сляпо-глухи.
Дай Боже на всеки да изпита такава радост и удовлетворение от постигнатия успех!
Калинка КОВАЧЕВА
Орисан с победата, художник по призвание и съзидател по дух
В деня на официалния празник на Добрич - 25-и септември, дата свързана тази година със 70-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на майка България, незрящият наш съгражданин Иван Тодоров Иванов, председател на НПО "ХобиСклуб" – организация на слепи, слабовиждащи, както и хора с други увреждания, бе удостоен с вписване в почетната книга на града за големи обществени заслуги.
Почетното удостоверение бе връчено лично от кмета на града г-жа Детелина Николова на общоградско официално тържество в присъствието на народни представители, гости от побратимени градове и области и техните консули в България.
При ритуала за вдигане на знамената от алеята на флаговете в града присъства и президентът на Република България г-н Георги Първанов.
Кой е Иван Тодоров?!
Роден е на 9 май 1944 г. Завършва механотехникума в Добрич. Продължава с три допълнителни квалифика¬ционни обучения – по "Промишлена естетика", "Маши¬ностроене" и "Трудово право и охрана на труда". Женен, с две деца и осем внука.
Живее и работи като художник-дизайнер единствено и само в ЗПРК Добрич.
Инициатор, основател и председател на НПО "ХобиСклуб" – организация на слепи, слабовиж¬дащи и хора с други увреждания.
В зрящия си период Иван Тодоров е създател на първото българско полуремарке, основател на Завода за полуремаркета и контейнери в гр. Добрич (ЗПРК), изобретател, рационализатор, допринесъл за много престижни награди за предприятието - четири златни медала и други.
Загубва зрението си по време на работа, известно време изпада в депресия, но творческият му дух се пренасочва в друга посока и изненадващо за себе си и приятелите си за кратко време той влиза в ролята на притегателна единица за хора от различни възрасти, но с подобни проблеми. Така се ражда идеята за основаването на неправител¬ствената организация "ХобиСклуб".
В нея към момента членуват 165 човека от различни възрасти със степен и вид на увреждания, както и съмишленици. За краткия период на своето съществуване организацията реализира 16 проекта с и в полза на сходни организации в страната и чужбина.
Тази година на 27-и юни организацията отбеляза своята десет¬годишнина. Честването на юбилея събра партньори от различни градове и държави.
Специално бе отбелязано и посещението на кмета от Негру вода, Румъния – финален етап от двугодишен проект на органи¬зацията по програмата за транс-гранично сътрудничество.
В този смисъл, като инициатор, организатор и осъществител на множество общественозначими дейности, Иван Тодоров напълно сляп, но зрящ по дух, получи най-значимото за град Добрич отличие.
Мая ЗЛАТЕВА
Желание за живот
Уважаеми читатели, как си представяте възрастните хора? А хората с увреждания?
Легнали, охкащи, плачещи, изгубили всякаква вяра за живот. Нищо подобно!
В последния ден от лятото ,"ХобиСклуб" събра отново своите членове и приятели. С цветя, усмивки и празнично настроение отбелязахме Деня на туризма и Международния ден на възрастните хора - 1 октомври.
Денят започна с поздравления и цветя към рождениците Мима Русева,Стоянка Дякова и Магдалена Петкова. В прочувственото слово председателят вмъкна и нежни думи към всички възрастни хора. На фона на разкошната почерпка и наздравиците се раздадоха награди на изявените туристи от организацията.
Като се започне от най-възрастния турист - ветерана Марин Атанасов на 90 г. и се стигне до най-младата туристка Златка Василева.
Нестихващи бяха разказите, спомените и смешните ситуации преживяни от тях. Два часа смях и песни запалиха желанието за излет сред природата.
Макар и на поляната край стадиона, песните, танците, игрите и звукът на хармониката върнаха "старите хора" към тяхната младост и желанието за живот.
Иван ТОДОРОВ
Среща с човечността
Ние, двайсетина членове на ТСО на слепите от гр. Добрич се отправихме с автобус на екскурзия из родината. С весели възгласи и глъч поехме рано сутринта на 23 октомври, за да разгледаме красотите на България.
И наистина красива е нашата България. Автобусът летеше. Картините се меняха. Равна Добруджа остана назад. Постепенно леките възвишения се смениха с очертанията на същинската Стара планина. Скоро се озовахме в дебрите на Гордия Балкан, където бе сгушен Дряновският манастир, заобиколен от огромни непристъпни скали. Тук на това историческо място се пази споменът за героичната битка на въстаниците, водени от войводите Бачо Киро и поп Харитон, вдигнали се на борба срещу турската тирания. Споменът пази и издигнатия на това място паметник-костница. Слава вам, герои!
Посетихме пещерата "Бачо Киро". Там видяхме неподозирани природни образувания. Красиво и страшно.
Поехме напред към Троян и вече поизморени побързахме да се настаним във вилно селище "Орешака". След като се настанихме по стаите, в уречения час се събрахме в ресторанта и там под топлината на камината и троянските специалитети дадохме воля на танците и музиката. До късно продължи веселбата. Всички бяха доволни. Сутринта, отпочинали и бодри, поехме към Троянския манастир. Една красива огромна българска крепост. Запалихме си по свещица и присъствахме на светата литургия. Красиво звучаха песнопенията.
Оттам поехме към природния феномен "Съева дупка". Тук наистина е много красиво. Господи, какви огромни пространства под земята и какви уникални минерални образувания. Чудо!
Следващият обект беше друго историческо място - Къкринското ханче. Всеки българин знае, че през 1873 г. оттук започва голготата на най-великия апостол на България - Васил Левски. От Къкринското ханче поехме към Гложенския манастир. Тази твърдина високо в планината сякаш е разперила криле като птица над Балкана.

Тук искам да споделя нещо, което беше извън нашите планове. Случи се така, че един от нас се разболя тежко. Неочаквано зле. Цялата ни група се обедини в това да се помогне на болния. Тръгнахме си и след няколко извънредни спирания се прибрахме в "Орешака". Тук вече болният беше внимателно обгрижен. Всички бяха съпричастни. Господи, каква доброта, какво благородство има в тия хора! Аз, който бях станал почти песимист, си възвърнах вярата в доброто и в човека. След кратко обсъждане се повика спешна помощ от Троян. Дойде лекар и след прегледа с такси беше доставено и лекарството. Каква организация! Благодаря от сърце на всички!
В центъра бяха председателката ни г-жа Пеева и неуморимата в грижите си Димка Пройнова. Тази активна туристка, завършила ВИФ, не се успокои до щастливата развръзка.
Те напълно заслужават званието – "най-добрия човек, когото познавам"!
Следващият ден бе радостен за всички. Поехме обратно към Добрич. Отново се запяха песни. Малка почивка в Шумен. Посетихме Мадара. Тук сред огромните скали има добре поддържан парк. Отидохме до голямата пещера и изпяхме два куплета от "Хубава си, моя горо". Величествена картина!
Прибрахме се в Добрич уморени, но щастливи. До нови срещи, приятели!
Димитър КЪНЧЕВ
Назад
Всички статии на Брой 11, 2010
*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
Владислав Кацарски – от осанна до разпни го!АБОНАМЕНТ 2011
Абонирайте се!ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Заслужено признание за един успешен председателОтчетно-изборно общо събрание на Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания"
Нека бъде светлина!
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ШуменДобрич
Пловдив
Долни Дъбник
Карнобат
Червен бряг
Русе
Троян