Роден е на 12 януари 1890 г. в село Обуховка, Белгородска губерния, сега Белгородска област в Русия, там където се допират земите на двата големи славянски народа - руси и украинци. Бащата Яков Ерошенко е cелски бакалин, не е богат човек, семейството му се изхранва от труда си, обработва под аренда земя на местния граф, но успява да даде добро образование на децата си, четири от тях получават висше образование.
На 4 години в резултат на тежко заболяване Василий загубва зрение - пълна слепота. Израства сред селските деца като живо и самостоятелно дете - скита из гората, плува в реката, играе с всички на улицата. На деветгодишна възраст едва не е сгазен от каляската на граф. Той се заинтересува от момчето и през август 1899 то е прието в елитното училище за слепи в Москва.
Училището е от "затворен тип" по думите на Ерошенко - със строг дневен режим, но в него работят висококвалифицирани преподаватели и възпитатели. Учениците получават образователна и професионална подготовка. Широко е застъпено обучението по музика.

Ерошенко излиза от училището през 1909 г. като високоинтелигентен младеж с разностранни интереси. Постъпва на работа като втори цигулар в оркестъра на реномирания московски ресторант "Якорь". Продължава да се самообразова. Заплаща на московски студенти да му четат. Интересува се от литература. Случаят го среща и сдружава с руската културна деятелка, учителка по чужди езици, преводач от английски и ентусиазиран есперантист Ана Шарапова. Под нейно влияние изучава есперанто, а с нейна помощ започва да учи и английски. Специално за него изписват от Англия многотомен есперанто-английски брайлов речник. Семейство Шарапови го съветват да замине за Англия, за да продължи образованието си. През февруари 1912 г. Ерошенко заминава за Англия. През целия път през Германия, Белгия, Франция, с изключение на Варшава, където трябва да сменя влак му помагат есперантисти. В Лондон също го приема семейство на есперантист. Това негово пътуване става събитие. В някои списания се появяват информации със заглавие "Сляп пътува сам от Москва до Лондон".
В Лондон много чете, усъвършенства английския, установява много контакти. Приет е в Кралския институт за слепи, но консервативната атмосфера не му допада и той се връща в Москва, започва отново работа в оркестъра.
Мечтата за пътешествие не умира. Ерошенко започва усилено да учи японски. И през април 1914 г. след едно дълго пътуване през Сибир В. Ерошенко пристига в Токио.
В Токио Ерошенко постъпва в колежа за слепи като студент, където основната дисциплина е масаж. Изучава още медицина, психология, педагогика, философия, японска литература, история на Япония, японски музикални инструменти. Овладява до съвършенство японски език. Сам преподава есперанто, за да се издържа. Благодарение на интелигентността си и дружелюбния си характер създава много приятелски връзки с представители на различни групи: есперантисти, социалисти, анархисти, бахайци; също и с представители от културния свят - писатели, журналисти, артисти, художници. Започва да чете публични беседи за руската литература и ги илюстрира с  музикални изпълнения на балалайка. Това го прави много популярен. През 1915 г. вече е сред обществото на японските интелектуалци. Началото на 1915 г. е началото на творческата му дейност. Почти едновременно в две списания се появяват разказите "Разказ за фенерчето" и "Дъжд вали". С оригиналния си стил те привличат вниманието на читателите. Излиза и статията "Образът на жените в руската литература". И след това следват още много разкази, приказки, стихове, статии на японски и есперанто.
През юли 1916 г. заминава за Тайланд. Изучава езика таи, събира местен фолклор. В Банкок прави опит да създаде училище за слепи, но поради липса на средства не успява. През януари 1917 г. пристига в Бирма, в Рангун, а след това в Моу Майне. Тук откриват първото училище за слепи и канят Ерошенко да го оглави. Приема и с ентусиазъм се отдава на новата си работа. Продължава да се интересува от фолклора, събира будистки легенди и написва повестта "Бирманска легенда". През 1918 г. вече е в Индия. Поради болшевишката революция властите подозират всички руснаци в шпионаж. В Калкута Ерошенко е арестуван и изгонен от страната. През юли 1919 Ерошенко отново е в Япония, отдава се на активна творческа дейност. Неговите приказки и разкази с правдивостта си и стила си допадат на японските читатели. Той се утвърждава като японски писател. Като човек с леви убеждения участва в митинги и демонстрации на левите сили. След един първомайски митинг през 1921 г., където произнася реч, е хвърлен в затвора. С помощта на приятели е освободен и екстрадиран в Русия, във Владивосток. Поради гражданската война не е възможно да се върне при семейството си и тръгва на юг - в Китай. Тук той вече е известен от преводи на негови произведения на приятеля му писателя Лу Син, който също е есперантист.
През октомври 1921 г. е назначен за преподавател в есперантското училище, а през февруари 1922 г. е назначен за преподавател в университета в Пекин. По едни данни е професор, по други - доцент. Преподава руска литература. Чете лекциите си с интерпретатор. Усилено изучава китайски, занимава се с литературна дейност, чете публични лекции по литературни и обществени проблеми. През лятото заминава за Европа, участва в международен есперантски конгрес в Хелзинки. Завръща се в Китай, но на следващата година отново е в Европа вече като официален представител на тайландските есперантисти. Остава в Европа, живее в Германия и Франция като деец на международното есперантско движение. През лятото на 1924 г. участва в ХVІ международен есперантски конгрес във Виена и печели литературен конкурс с лиричната поема "Предсказание на циганката".
През август 1924 г. Василий Ерошенко се завръща в Русия. След дълги формалности получава адресна регистрация в Москва. Със съдействието на един ръководител на Японската комунистическа партия е назначен за преподавател по руски език и преводач на групата японски студенти в Комунистическия университет за Изтока.
През 1927 г неочаквано е освободен. Предполага се, че причините са политически, някой си е спомнил за връзките му с анархистите. През 1928 г. заминава за Чукотка при брат си, който е ветеринарен лекар там. Престоява цяла година, целта му е да изследва живота на слепите в Далечния север. Резултатът е една прекрасна книга с очерци "Срещи с Чукотка", излязла на есперанто.
През 1930 г. е учител в професионалното училище за слепи в Нижни-новгородска област по математика, руски и брайлово обучение. Известно време е коректор в брайловото издателство в Москва. По това време е член на московския литературен кръг на Евдокия Никипина и модел на художника Коцман, портретът е в литературния музей в Москва.
През 1934 г. идва в Туркмения, по покана на комисариата по просветата, да организира обучението на слепите. Единадесет години работи всеотдайно. Адаптира брайловата система към туркменската азбука, организира училище за слепи деца и  8 години е негов директор. Ерошенко е човек с демократичен дух. Публикува статията "Шахматна задача в три хода", в която критикува бюрократични порядки в съветското общество. Навярно това е една от причините да бъде освободен от ръководството. През 1946 г. е учител в училището за военноинвалиди в Загорск, но от есента на същата година е учител в Москва в училището, което е завършил преди близо 40 години. Две години преподава английски език.
През 1949 г. заминава за Узбекистан. В Ташкент работи в областния отдел на организацията на слепите и преподава брайл в школата за възрастни. През лятото на 1952 г. заболява тежко, завръща се в Обуховка, работи върху ръкописите си, но по пътя за Москва те изчезват. На 23.ХІІ.1952 Василий Ерошенко умира. Скоро е забравен, архивът му е иззет от властите.
В. Я. Ерошенко е уникално явление и като творец, и като личност. Той е добър музикант, свири на цигулка, пиано, флейта, балалайка, китара, познава японските музикални инструменти. Занимава се със спорт, играе професионално шах, занимава се с гимнастика, плува, страстно обича да ходи пеш, броди из Кавказ, в родния си край, из районите, където е работил и живял.
В. Ерошенко е полиглот. Той свободно ползва английски, немски, френски, латински, японски, китайски, таи, есперанто, туркменски, узбекски, украински, руски, има познания и за други езици на народите в СССР.
Своето творчество Ерошенко създава на японски и есперанто.
През 1921-1924 г. в Япония на японски били издадени три тома събрани произведения на Ерошенко. През 1959 г. отново са издадени три тома. Името на Ерошенко в японската литературна енциклопедия е сред класиците на японската литература. В Китай, в превод на китайски през 1922 г., е издаден сборник приказки, а през 1931 г. – "Сборник избрани произведения". Още през 1923 г. на есперанто излиза сборник "Стенание на една самотна душа". През 1935 г. в международното брайлово списание на есперанто "Есперанта лигило" са отпечатани очерците му "Срещи в Чукотка". Тук са отпечатани и много други произведения на автора.
През 1956 г. в Япония е издадена биография на Ерошенко и авторът Такисуги Итиро, не знаейки за неговата смърт, пише в края на книгата пожелание да се срещне с него някъде в Русия.
След смъртта си Ерошенко е забравен в родината си. Едва през 1959 г. в Москва идва японска културна делегация, която проявява интерес към съдбата му. Това става причина за неговото преоткриване и постепенното възвръщане на интереса към личността му.
През 1962 г. е издадена първата книга от Ерошенко и за Ерошенко на руски език - сборникът "Сърцето на орела", който е съставен от спомени за него и негови произведения. През 1977 г. е издаден сборникът "Избрани произведения". И двете книги са издадени на брайл в малък тираж и сега са библиографска рядкост.
Публикувани са и два биографични романа за Ерошенко от Иван Харковски на руски и от Надя Горденко-Ендрианова на украински. За последната през седемдесетте години в сп. "Зари" бе поместена малка рецензия. През 1990 г. в Москва е издаден на брайл сборник "Избрани произведения – юбилеен".
По инициатива на Всерусийското общество на слепите и Секцията на съветските слепи есперантисти по случай 100-годишнината от рождението на Ерошенко 1990 е обявена за "Година на Ерошенко". Проведени са много юбилейни мероприятия в Москва и в други градове на страната. Издадени са биографични брошури, проспекти, пощенски пликове и марки, значки. Родният му дом е превърнат в музей, а в градския музей в Стари Оскол е открит отдел на Ерошенко. В Белгород от 3 до 10 юли 1990 г. се провежда юбилейна международна научнопрактическа конференция с участието на университета в Токио в лицето на професор Осала Горо - изследовател и издател на Ерошенко в Япония. Този юбилей е отбелязан и у нас с кратки информации в сп. "Зари" и сп. "Български есперантист", а Есперантският дом на културата в Пловдив проведе вечер на Ерошенко. Името на Ерошенко става известно в България в периода 1931-1937 г., когато в сп. "Съдба" се появяват материали за Ерошенко и неговите произведения, преводи от есперанто на Стефан Ненков.
В Москва е създадено дружество "Импулс-Ерошенко", което си поставя изследователски цели за живота, дейността и творчеството на този необикновен човек, който казва за себе си, че в пътешествията никога не се е чувствал сляп, защото много хора в различни страни са му давали очите си, за да може да види облаците, дърветата, цветята, къщите, подвижните стени, пагодите със стъпаловидните покриви. И все пак, струва ми се, точна характеристика на човека Ерошенко прави Лу Син в предисловието на едно китайско издание: "Аз разбрах трагедията на човека, който мечтае за това хората да се обичат един друг, но не може да осъществи своята мечта".
Тази година се навършват 120 години от раждането на В. Я. Ерошенко. Руската есперантска асоциация на невиждащите (РЕАН) апелира към невиждащите хора по света в израз на почит и уважение към живота и делото на този необикновен човек да отбележат тази годишнина в своите страни. В нашата страна също я отбелязваме с публикации в печата и скромни чествания. Известният поет-есперантист Венелин Митев преведе от есперанто на български три от най-хубавите стихотворения на Ерошенко. Това са първите преведени у нас негови поетични творби. И за пръв път българският читател ще може да прочетете две от тях в списание "Зари".

Владимир ЖЕЛЕВ