Брой 12, 2010
Тема: *60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
Приятни мигове сред добри и искрени приятели
Тазгодишният юбилей на нашето списание стана повод и на 17 септември постави едно чудесно ново начало на позабравените през годините срещи с читателите ни – хората, на които списание "Зари" дължи съществуването и развитието си. Без вашите мнения и препоръки, без вашата оценка и позитивна критика редакционният екип би се ориентирал много по-трудно в читателските желания и вкусове, тъй като времената се менят, нравите също и всяка една среща на живо с вас за нас е безценен източник на информация и много важна обратна връзка, определяща цялостната ни работа.
Ето защо с огромно удоволствие приех поканата за среща с читателите на нашите издания, която дойде от Шумен.
Поводът бе организираното отбелязване на 60-годишнината на списание "Зари" от членовете на териториалната организация с председател Преславка Химирска, подкрепени от ЦРСИ и от регионалната организация в Шумен. Заедно с Красимира Томова бяхме официални гости на тържеството, като нашата идея бе отбелязването на юбилея да премине под формата на един свободен разговор с читателите на списанията и говорещите книги, което впоследствие и стана.
Огромно и много приятно впечатление ни направи това, че в заседателната зала на Центъра за рехабилитация и социална интеграция, където ни посрещнаха нашите сърдечни домакини, се бяха събрали повече от 20 човека и всеки от тях бе дошъл с едно изключително позитивно настроение и добронамереност. Приятелската топлота в залата се усещаше буквално физически и затова срещата премина в наистина много мила и дружелюбна атмосфера.
След като председателите на РСО - г-жа Любомирка Лазарова, и на ТСО - г-жа Преславка Химирска, казаха по няколко топли приветствени думи към присъстващите, небезизвестният в нашите среди шуменски бард Тодор Андонов ни поздрави с две песни, които изпълни под акомпанимента на своята китара. Тези изпълнения – "Добре дошли, приятели" и песен, написана по стихотворение на Траян Тъмен, сякаш разчупиха официалните рамки на събитието и настроиха хората към свободен контакт с нас.
Много мили и хубави думи чухме за нашите издания, много висока оценка бе дадена на нашата работа. Изключително ценна бе препоръката, която между другото не за пръв път получаваме, да публикуваме материали, които да бъдат интересни и да привличат като читатели младите хора, които вече имат възможност да следят списание "Зари" по интернет. За това беше станало дума и на първата ни среща с читатели в София и нашият екип действително вече търси подходящите теми и формата за осъществяване на идеята за привличане на по-младите ни членове.
Тази препоръка естествено дойде от младата ни читателска аудитория, а огромно беше удоволствието ми да чуя и един от възрастните ни читатели, не толкова по възраст, колкото по продължителност на стажа си като редовен наш читател – още от 1956 г., както сам каза – "от самия прощъпулник на списание "Зари"". Тогава Марин Тодоров е бил 17-годишен, а на 20-годишна възраст започва да сътрудничи на списанието като негов дописник от габровската организация.
През всичките тези години той е редовен читател както на "Зари", така и на говорещите книги и добре си спомня и тяхното "прохождане".
Неговата препоръка бе, независимо от ограничените финансови възможности, списанието отново да има редколегия, макар и в по-скромен състав от предишните години, за да бъде улеснена и подобрена работата на редакторите.
Естествено бе в разговора да се включи и присъстващият на срещата г-н Генко Изворски, но не в качеството си на управител на предприятие, а в това на пишещ човек, на когото темата е близка. До 2000 година той също е сътрудничил на списанието, но по собствена преценка се е оттеглил от журналистическото поприще. Г-н Изворски даде добра оценка на списание "Зари", без забележки или препоръки, освен една – той подчерта необходимостта от назначаването на главен редактор, с какъвто списанието вече 10 години не може да се похвали.
Впрочем ограничената бройка на редакционния екип прави впечатление не само на г-н Изворски. Настоятелната препоръка за увеличаване бройките на редакторите и назначаване на щатен зрящ сътрудник се чува все по-високо и от все повече места и бих казала, че тя е напълно основателна.
Изненадата си от липсата на главен редактор изказа гласно и г-н Стоян Митев, който е бивш зам. председател на ССБ – до 1998 г. Като човек, на когото съдбата на всяко звено от нашата организация не е безразлична, той отправи директно молбата въпросът за възстановяване на длъжността на главния редактор да бъде сериозно поставен пред ръководството на Съюза.
Много хубави думи чухме от един от младите ни читатели - студента по музика в Шуменския университет Мехмед Метин. Той много искрено и сърдечно призова хората да се абонират за брайловите списания, като сподели ползата, която те носят лично на него. С радост научих, че за Мехмед са били много важни и полезни съветите, които публикуваме в списание "Вариант", както и възможността да посещава мислено чужди страни чрез пътеписите от списание "Кръгозор".
Ще приключа своите впечатления с нещо, което за съжаление няма да прозвучи толкова позитивно и радостно. Тъжната истина е, че хората искат да четат и да слушат говорещи книги и списания, но поради високата безработица нямат възможност не само да си закупят CD MP3 плейъри, а дори да се абонират за брайловите списания, които биха искали да четат, въпреки крайно ниските цени за абонамент, които поддържаме. Повечето от тях слушат дисковете с говорещи списания единствено в ЦРСИ, но за целта те трябва да идват специално, а градската среда не само в Шумен, а и в България въобще все още не е най-приятното нещо за преодоляване от невиждащите хора.
Ето защо един от приоритетите на РСО и ТСО по места би трябвало да бъде намирането на различни форми за снабдяване на хората с четящи устройства – чрез спонсори или чрез преференциални цени, защото наистина в 21-и век само грамотните и информирани хора имат шанс.
Не им отнемайте този шанс!!!
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 12, 2010
*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
На чашка кафе с колегитеПриятни мигове сред добри и искрени приятели
Среща с читатели в Пловдив
IN MEMORIAM
Сбогом, приятелю, сбогом, бате ПетьоИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивБургас
Долни Дъбник
Асеновград
Добрич
Силистра
