Брой 12, 2010
Тема: КОНКУРС ЗА ЕСЕ "СПИСАНИЕ "ЗАРИ" В МОЯ ЖИВОТ"
Публикуваме есетата, които си поделиха третото място в конкурса по случай нашия юбилей.
С полета на мечтите
Събуждам се и макар и незрящ усещам нежното, ефирно погалване на един, прокраднал се от покоите на отиващото си лято, топъл слънчев лъч. Отделил се от стражата на сивите облаци, той неочаквано премина през моя прозорец, за да ме събуди и поздрави. Жаден за неговата топлина и ласка, страхувайки се да не го изпусна, аз се улавям за него и политам навън.
И просто без причина се усмихвам и поздравявам вятъра, птиците, хората...
Внезапно остър звън на звънец ме изважда от приятния унес. Това е моят социален асистент, който ме въвежда в суровата реалност. Здрависваме се приятелски и усещам, че той крие нещо в ръцете си. Крие го, за да ме изненада, но аз знам, че това е поредният брой на моето любимо списание "Зари". С огромно нетърпение и жаден взор го карам да ми го прочете. Слушайки го, за мен отново се отваря прозорец към света. Запознавам се с най-актуалните събития, свързани с живота на моите братя и сестри по съдба. Той ми чете, а пред мен сякаш оживяват и усещам болките, проблемите на всички незрящи. Те ми разказват за себе си, за това как преодоляват, макар и трудно, препятствията. И, макар и самотен в моята стая, аз вече не съм сам. Оживотворяващите страници на моето любимо списание "Зари" ми дават сили, за да продължавам напред. Той чете, а аз отново политам навън и поздравявам вятъра, птиците, хората...
Динко КОСТАДИНОВ
Приятелството е висока стълба, на която не всеки може да изкачи последното стъпало
Когато преди шестдесет години съм бил на осем години и родителите ми са ме завели на училище като първолак, за да придобия знания за общности, общества, народи и света, ти току-що си се било родило.
Странно е, че ние с тебе сме от едно поколение. Минаха години от първия ми учебен ден, от твоето раждане, през които и ти, и аз се учехме как да помагаме на хората - ти със своите статии и чрез хората, които са ги списвали, а пък аз с опита, който трупах през жизнения си път досега.
С годините и аз, и ти изградихме дом, създадохме семейство и не се уморявахме да поучаваме, да даваме съвети и дори да се поскараме понякога, когато това е било в полза на израстването на децата ни.
Децата растяха, израствах и аз.
Някъде там си израствало и ти, без да знам за твоето съществуване - до момента, в който започнах продължително да не виждам.
Купих си часовник с опипващ циферблат - часовника на времето. С купуването на часовника научих, че те има и ми стана топло на душата.
За първи път се срещнахме. Тъй като ми беше трудно да чета, съпругата ми четеше вместо мен. С нейните очи и чрез тебе се отвори нов прозорец в сградата на моя живот.
Странен е животът, непредсказуем, сега в зряла възраст, малко остарели и с посребрени коси, но не и остарели в душите си, вече срещнали се, мисля, не, убеден съм, че, виждайки чрез чувствата си, има какво още да споделим един на друг и със своите деца.
Петър ПЕТРОВ,
Видин
Всички статии на Брой 12, 2010
*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
На чашка кафе с колегитеПриятни мигове сред добри и искрени приятели
Среща с читатели в Пловдив
IN MEMORIAM
Сбогом, приятелю, сбогом, бате ПетьоИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивБургас
Долни Дъбник
Асеновград
Добрич
Силистра
