Брой 12, 2010
Тема: ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Едва 110 незрящи в активна възраст работят в специализирани предприятия, сочат данните на Съюза на слепите в България
Едва 110 незрящи в активна възраст работят в специализирани предприятия за хора с увреждания, коментира за БТА председателят на Съюза на слепите в България Васил Долапчиев.
По данни на Съюза на слепите от 6 хиляди незрящи до 60-годишна възраст работят само 600-650 души, а слепите, работещи в специализираните предприятия са 110 души, което е крайно незадоволителна цифра, отбеляза Долапчиев.
Членовете на Съюза на слепите са 18 348, а около 65 процента от тях са над 65 години. Приблизително 3 хиляди души живеят сами, а около половината от членовете са с вторични заболявания, посочи председателят на Съюза на слепите в България.
Като главен приоритет на организацията Долапчиев определи промяната в политиката на доходите за хората с увреждания и по конкретно за слепите, за да може да им се гарантира по-добро качество на живот. Средната пенсия за инвалидност в страната е едва 227 лева, отбеляза Долапчиев. Той цитира данни на НОИ, според които в България средната пенсия е тринадесет пъти по-ниска от тази в ЕС, а средната заплата петнайсет пъти по-малка.
Хората в неравностойно положение у нас са в много лошо финансово състояние, посочи Долапчиев. По думите му масово ослепяват хора поради липса на профилактика на глаукомата. Тези хора не могат да си позволят медикаментозно лечение и загубват зрението си. Процесът може да бъде спрян единствено чрез формирането на по-прилични доходи, смята председателят на Съюза на слепите в България. Според него, въпреки че хората с увреждания струват скъпо на държавата, ако тя преосмисли политиката си и промени параметрите на доходите, ще се спестят немалко разходи.
Друг много сериозен проблем според председателя на Съюза е, че държавата няма политика за трудовата реализация на хората с увреждания. Хората с увреждания в активна възраст са между 220 и 240 хиляди души, от които 17-18 хиляди работят, посочи Долапчиев. Той изрази съжаление, че все още не е създаден регистър за хората с увреждания и точният брой на тази част от обществото е неизвестен.
Съюзът на слепите в България разчита на европейските проекти и определя като свой успех включването в програмата за развитие на конкурентността на българската икономика. Оказва се обаче, че нито едно от нашите 130 предприятия не може да участва в програмата, отбеляза Долапчиев.
Организацията на слепите хора управлява и дава методически указания на 12 центъра за социална интеграция и рехабилитация в различни градове на страната, които предлагат много широк спектър от услуги. Осигурена е психотерапия за хората с увреждания и техните близки, брайлово и компютърно обучение, арт-терапия, различни умения и др.
По ОП "Развитие на човешките ресурси" следващата година ще стартира проект за разкриване на два нови центъра в Перник и в Русе, които ще бъдат подкрепени от общините и ще получат устойчивост.
За да имат хората с увреждания право на достъп до информация, Съюзът на слепите в България издава в брайловата си печатница, която е единствена в страната, учебници и помагала за училищата за деца с нарушено зрение, както и седем издания на брайл и плоскопечатен шрифт ("Зари" - печатен орган на ССБ, "Кръгозор", "Вариант", "Женски свят", "Спортен преглед", "Светулка" и "Минерва"). Съюзът организира дейността на единственото у нас специализирано студио за запис на художествена и научна литература ("говорещи книги") и поддържа фонд от 5 500 заглавия на магнитни и електронни носители. Разпространяването на това голямо богатство за слепите се организира чрез мрежа от фонобиблиотеки и регионални пунктове, обясниха от Съюза на слепите.
През 2003 г. звукозаписното студио е изцяло преоборудвано, което позволява да се предлагат книги на електронен носител формат МРЗ, които се разпространяват чрез посочената мрежа или на абонаментен принцип. Организацията поддържа и развива и електронна библиотека с над 2 000 заглавия, ползвателите на която получават желаното заглавие на диск за възпроизвеждане от компютър.
Днес ССБ разпространява безплатно за своите членове българо-говорещ синтезатор в Windows-среда, който позволява достъпа до интернет-пространството и увеличава шанса за интеграция в обществото на незрящите.
Още в началото на миналия век е осъзната нуждата слепите хора да имат свое четиво, за да се почувстват като всички останали. Затова в края на 1928 година комитет от доброволци започва издаването на списание "Съдба" на плоскопечатен шрифт, тъй като в България все още не е навлязла брайловата технология. Списанието пропагандира възможностите на слепите и техните изяви. На страниците му публикуват едни от най-известните за времето си български поети, есеисти и писатели като Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Стилиян Чилингиров.
Не след дълго обаче възниква острата нужда от брайлово четиво, тъй като самостоятелното четене прави незрящите много по-свободни и независими. Първото българско списание на брайл - "Вестител", се издава в Швеция, откъдето достига до своите абонати в България и променя изцяло живота им. По време на войните съвсем естествено списанието престава да излиза, а след това, през 1950 година, комитет, в който членуват Петко Стайнов, Стилиян Чилингиров и др., подновява изданието. Списанието вече излиза под името "Животът на слепите", а през 1973 година се преименува на списание "Зари".
Тази година списанието за незрящи "Зари" отбелязва своя 60-годишен юбилей.
Димитрина Михайлова, редактор на "Зари", посочи, че, освен новини и коментари за случващото се в страната, списанието дава трибуна на отделния незрящ човек, който може да сподели с читателите свои болки и радости. Продължава традицията известни поети и писатели да публикуват свои творби на страниците на списанието. Място намират и постиженията в рехабилитацията, тифлотехническите и помощните средства, както и информация за това как живеят по света невиждащите хора.
Днес списанието се издава на плоскопечатен шрифт, на брайл и в аудиовариант на дискове. Абонаментът е достъпен, макар че 90 процента от членовете на Съюза са безработни.
София ГОСПОДИНОВА, БТА
Всички статии на Брой 12, 2010
*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
На чашка кафе с колегитеПриятни мигове сред добри и искрени приятели
Среща с читатели в Пловдив
IN MEMORIAM
Сбогом, приятелю, сбогом, бате ПетьоИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивБургас
Долни Дъбник
Асеновград
Добрич
Силистра
