Брой 12, 2010
Тема: IN MEMORIAM
Сбогом, приятелю, сбогом, бате Петьо
Едно единствено кратичко изречение, а сякаш събрало в себе си цяла вселена от болка.
Почина Петър Евангелатов.
Трудно е да си представим какво ще е без теб. Трудно е да си представим кое би заменило тази огромна, болезнена празнота.
На 13 декември 2010 година голямото ти сърце се умори и престана да бие.
В продължение на цели 84 години то те подведе един единствен път, когато ти бе на 76, но това бе сякаш само за да те постресне, напомняйки ти за човешкото несъвършенство, и после животът си продължи, сякаш нищо не се бе случило. Спомням си, че тогава ти се уплаши истински, но не толкова дали ще оцелееш, колкото за това ще можеш ли след поставянето на байпаса да продължиш да правиш това, което най-много обичаш – да четеш нашите книги, да ни даряваш ежеминутно очите, гласа и душата си. А ти го умееше, наистина го умееше и всички, които те познавахме лично или бяхме дори само слушали прочетените от теб стотици книги, учебници и говорещи списания, чувствахме цялата твоя непресекваща енергия и обичта, които струяха от теб в продължение на повече от 45 години, през които ти бе сред нас.
Преди две години животът силно те зашлеви, като ти отне онова мъничко щастие да се качиш в трамвая и да дойдеш при нас, жаден не по-малко от своите читатели да научиш какво се случва по-нататък в романа, който си започнал, да срещнеш стари приятели в Съюза на слепите и да изпиеш с тях чашка кафе.
Обичахме компанията ти, с теб беше леко и светло. Такъв си беше – сладкодумец и джентълмен до мозъка на костите.
Когато усети, че коварното ти тяло започва да те предава и силите ти започват да не достигат, ти сам се отказа, отказа се от любовта на живота си и може би някъде дълбоко в себе си ти си знаел, че животът започва да изтича от теб – бавно, но неумолимо.
Всички ние, които те познавахме и обичахме разбрахме още тогава, че мигът, в който ти се предаде на умората, всъщност бе мигът на същинската ти смърт, защото неведнъж си ни казвал, че твоят живот е сред нас и не си го представяш без четенето на нашите книги.
Ти беше горд човек и искаше всички да те запомнят силен, здрав и можещ, затова прие поражението си с достойнство и просто тихо се оттегли.
Носеше душа на аристократ.
За всички нас – три поколения невиждащи твои слушатели и верни приятели, ти винаги ще си бъдеш нашият Петър Евангелатов, нашият бате Петьо, когото страшно много сме уважавали и обичали.
Сбогом, верни наш приятелю, почивай в мир.
Поклон пред паметта ти.
Всички статии на Брой 12, 2010
*60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
На чашка кафе с колегитеПриятни мигове сред добри и искрени приятели
Среща с читатели в Пловдив
IN MEMORIAM
Сбогом, приятелю, сбогом, бате ПетьоИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивБургас
Долни Дъбник
Асеновград
Добрич
Силистра
