Брой 04, 2007

Тема: ГЕРГЬОВДЕН

Гергьовден - цветен и радостен

От незапомнени времена по нашите земи се празнува големият празник Гергьовден. Той е свързан с народното вярване за събуждането на природата и възраждането й за нов живот. На Гергьовден всичко е зелено и цъфти, затова този ден се нарича и Цветен Георги.
В официалния календар 6 май – Гергьовден е обявен за ден на храбростта и Българската армия. Според християнската традиция свети Георги е покровител на земеделските стопани и животновъдите. В чест на светеца се коли агне и се прави курбан. Черковната служба, водосветът и другите обреди, които се извършват от свещениците на този ден, са посветени на молитвата за плодородие, здраве и щастие.
Огромно е богатството от обреди и обичаи за Гергьовден. Те са изключително колоритни и са изпълнени с християнски смисъл. В деня срещу Гергьовден настъпва оживление и започват радостни приготовления. На нивите се изнася слама от Бъдни вечер, за да няма градушка през лятото. Вратите на къщите се окичват със зеленина – коприва, здравец и гергьовче. Правят се венци за младите моми и децата. Всяка стопанка, облечена в празнични дрехи, затъква здравец в забрадката си и замесва гергьовденските хлябове. Нощвите се измиват и се остъргват със сребърна пара, а тестото се приготвя с вода, в която предварително са били накиснати млечка и гергьовче. Готовото вече тесто се покрива с месал, върху който се слага стрък коприва. От него се омесват хлябове с изображения на животни.
От детството си спомням, че на Гергьовден баща ми и наборите му от махалата ни в град Неврокоп /сега Гоце Делчев/ обхождаха нивите, ливадите и овощните градини и заравяха по едно яйце в земята за повече плодородие.
Ние, младите, излизахме сутрин преди изгрев слънце с нашите баби и дядовци и обикаляхме горите и поляните. Заедно беряхме цветя, лечебни билки и зелени клончета, с които украсявахме вратите на къщите и кошарите.
На високо разлистено дърво се връзваха Гергьовденските люлки. Любовните песни и пожеланията за щастие събираха младите хора на люлките. Вярваше се в суеверието, че, ако не се залюлееш на люлката в този ден, ще ти се случи нещастие през годината.
Най-много обреди и поверия за Гергьовден се посвещават на стадата. Рано сутринта овчарите закичват кошарите с клонче от бук. Младите булки обикалят три пъти кошарата с Гергьовския хляб. На първата овца, която излезе от кошарата, се слага венец и нейното агне се определя за курбан за празника. Най-възрастната жена в семейството, облечена в чисто нова премяна, издоява овцата. Котелът с млякото се закичва с венец от цветя, а в него се слага здравец, цветове от глог и ябълка, млечка, буково клонче и сребърен пръстен. Съществен момент от Гергьовденската традиция е принасянето на кръвна жертва – коленето на агнето.
На Гергьовден за пръв път през годината се коли агне. Коленето се извършва от най-възрастния старец в семейството. Обърнат с лице на изток, гологлав, старецът взема агнето. Пред него е поставена паралия със сол, ярма и трева. Солта означава спорност в работата, ситост и изобилие. Ярмата е символ на плодородието, а тревата на обилната паша за овцете, здравето, младостта и подновения живот. Старецът дава на агнето да близне от поставените в паралията неща, преди да го заколи. След това възрастният човек обикаля три пъти двора на семейната къща с вече закланото агне.
На Гергьовден се правят приношения с обреден хляб и сирене, приготвено от първото издоено мляко. Обредният хляб е омесен от най-чистото брашно.
На хубавия пролетен празник Гергьовден народът с надежда извършва множество обреди за здраве, плодородие, любов, благополучие и семейно щастие. На Гергьовденската трапеза в някои села около Гоце Делчев и Кюстендил се прави „забраждане” на младите булки, венчани през зимата, които махат невестинските си премени.

Димитър БОТУШЕВ, село Пастра, Кюстендилско



Назад

Всички статии на Брой 04, 2007

ГЕРГЬОВДЕН
Гергьовден - цветен и радостен
ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Кой е Здравко Димитров?
ДАРЕНИЯ
София
Червен бряг
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Вести от Добрич
На гости в Петрич
Нашето топло огнище
ОБЩЕСТВО
Слепите имат право да знаят правата си
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Пазете децата - те са бъдещето ни
ПИСМА НА ЧИТАТЕЛИ
Писмо от Русе
ПРАЗНИЧНО
24 Май, ден на славянската писменост и култура
Химн на Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
Азбучна молитва
За буквите
ПРЕМИЕРА
Представяме Ви "Сърцето вижда" на Спас КАРАФЕЗОВ
ПЪТЕШЕСТВИЯ
Пътешествие из Острова
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Чудотвореца
РЕДАКЦИОННИ
Честитка
Бележка на редакцията
ЧЕТИВО С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Проблемите в РСО София
ЮБИЛЕЙ
Не искам да живея глупаво




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017