Брой 01, 2011

Тема: *90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Пътуване във времето


Тази година Съюзът на слепите в България отбелязва своята 90-годишнина и цялата 2011 ще премине под знака на юбилея.
90 години е твърде внушителна възраст както за един човешки живот, така и за живота на една организация, за чието създаване, развитие и разцвет са влагали и продължават да влагат своята енергия поколения невиждащи хора.
Трудно е в една-единствена публикация да бъде обхванат всеки момент от историята на организираното движение на слепите, както и всеки аспект от многообразните дейности, които през годините развива Съюзът на слепите в България.
Връщайки се назад във времето и проследявайки дългия и не винаги лек път, изминат от нашата организация, ние можем да оценим огромните усилия и неуморния труд на десетките ентусиасти, поставили си голямата и благородна цел да подобрят живота на слепите хора в България.
В протокола на учредителна сбирка на възпитаниците на Държавния институт за слепи от 14 октомври 1920 г. е отбелязано:
"Днес 14 октомври 1920 г. подписаните: Н. Диклич, Ст. Орозов, Ст. Ненков, Ф. Методиев, П. Манев и В. Ангелов - събрани на съвещание в салона на бирария "Малкия Батенберг" - София, разгледахме положението и условията за живот, при които са поставени да живеят и се развиват всички слепи в България. Намерихме, че за слепите не се полагат абсолютно никакви грижи, особено след завършване курсовете на Института, което се оказва пагубно върху самостоятелната проява на техния труд и ги оставя в мъчително положение да бъдат в тежест на близките си. От друга страна българското общество не познава делото на слепите и се отнася с недоверие към производителността им."
Ползваме този обширен цитат, защото това заседание е важна стъпка за основаване на втората (в много отношения години наред водеща) организация на слепите у нас.
На 28 март 1921 г. в малкия салон на "Градското казино" в присъствието на Н. Диклич, Ст. Орозов, Ст. Ненков, Ф. Методиев, П. Манев и В. Ангелов се провежда ново заседание, което се смята за учредително. В протокола се отбелязва:
"Учредява се Дружество на българските слепи... За временно настоятелство се избраха - председател Никола Диклич, секретар-касиер Стоян Орозов, съветник Петър Манев, а контролна комисия Стефан Ненков, Филип Методиев и Вълко Ангелов. От днес настоятелството встъпва в длъжност и е отговорно за редовната функция на дружеството, съгласно устава."
Уставът на новоучреденото дружество е утвърден на 25 август 1921 г. от тогавашното министерство на вътрешните работи и народното здраве.
Председателят Никола Диклич (Никица Драгутин Диклич е кръщелното му име) е сърбин от Загреб, музикант със солидно образование, добър пианист, човек със западноевропейска култура. Той е назначен за учител по музика в Софийското девическо педагогическо училище и е командирован също да преподава пиано в Държавния институт за слепи.
ДБС започва дейността си с летящ старт да реализира всички свои приоритетни задачи, съдържащи се в неговия Устав. Още през септември 1921 г. неговото настоятелство решава да създаде библиотека.
ДБС замисля и на 20 февруари 1922 г. създава Дружество за покровителстване на слепите в България, организация за благотворителна дейност и за връзка с широката българска общественост. Най-главната задача на това новоучредено сдружение е да разкрие Дом-работилници за слепи мъже. Тази институция е със задача да подпомага и слепите извън обсега на Държавния институт за слепи, сиреч ослепелите над 14 години и ония, които по различни причини не са могли да минат през този институт.
Настоятелството на дружеството организира различни благотворителни акции за набиране на парични средства, най-вече в Деня на слепия. Отначало този ден се е отбелязвал на Томина неделя, първата неделя след Великден, а след 1929 г. на Димитровден - 8 ноември по стар стил. Приходите на Дружеството идват най-вече от дарения на банки, търговски фирми и частни лица. Издават се няколко вида календари, които също носят известна печалба. Организират се лотарии и томболи. През 1933 г. с печалбата от специално проведена лотария е купен един от апартаментите на пл. "Славейков" 1, който сега е собственост на Съюза на слепите в България.
В състава на Дружеството  на българските слепи има пет категории членове: активни, почетни, благотворителни, спомагателни и пасивни.
Активен член е могъл да бъде всеки сляп, завършил Държавния институт за слепи или пък по свои пътища да е станал работоспособен.
 Почетен член е могъл да бъде онзи, който с дейността си допринася за преуспяването на дружеството. В началото дружеството има само двама почетни членове - Атанас Топлийски и Димитър Ангелов.
Атанас Топлийски предоставя за безвъзмездно ползване на ДБС четиристаен апартамент от своята къща, намираща се на ул. "Любен Каравелов" 42, за канцелария и общежитие.
През 1948 г. за почетни членове са приети Георги Димитров - тогавашният министър-председател и офталмологът д-р Иван Василев.
Първият - за приноса му за уреждането на въпроса за професионализацията на Хора на слепите.
Благотворителен член е могъл да бъде всеки, който подари на дружеството пари или предмети на стойност над 5 000 лева. Дружеството тогава има също двама благотворителни членове – Димитър Кудооглу и Хаим Бакиш. Димитър Кудооглу е пловдивски предприемач и виден меценат. Хаим Бакиш  е собственик на една от първите в България фабрики за каучукови изделия.
Спомагателен член е всеки виждащ, който плаща минимален членски внос 12 лева годишно и работи за преуспяването на дружеството.
Пасивни членове са всички неработещи слепи, които изкарват прехраната си чрез просия или се издържат от близките им. Те не плащат никакъв членски внос и нямат никакви права и задължения към дружеството. За тях дружеството се грижи да бъдат подпомагани с обществени средства за приютяване, пенсии и др.
Дружеството на българските слепи е многократно по-голямо от всички останали организации на слепи взети заедно. ДБС е модерна за времето си организация - широко отворена за своите приятели и спомоществователи. Особено показателно в това отношение е структурата на членския състав, от който почти 40% са виждащи лица.
Постепенно ДБС се разраства и разкрива свои клонове в страната, първият от които е Бургаският клон, разкрит през есента на 1932 г. Откриват се клонове и в София, Сливен, Пловдив, Плевен, Видин и Габрово.
ДБС не без основание има претенции за водеща роля сред тогавашните организации на слепи и издига идеята за тяхното обединение. Израз на тази идея е и промяната на наименованието на сдружението в Съюз на слепите в България през 1946 г. На тридневен бурен конгрес, състоял се на 25, 26 и 27 август 1946 г. в София, е избрано и ново ръководство в състав: председател - Стефан Ненков; секретар – Христо Спасов и касиер – Тодор Шошев.
Но въпреки новото си име, до 1951 г. ССБ си остава в голяма степен организация на възпитаниците на Държавния институт за слепи (след 1945 г. на двете училища за слепи). На втория конгрес на Съюза на слепите в България, проведен през месец септември 1948 г., се поставя въпросът за обединяването на всички български организации на и за слепи в един общ съюз на слепите.
Както се разбра от досегашното изложение, в недалечното минало, периода 1920-1951 г., слепите в България са се сдружавали по различни признаци - причина за слепотата, професионална ангажираност, културни интереси. Съществували са седем организации с различна численост, повечето от които с национален периметър на дейност.
След установяването на тоталитарния режим /1944-1948/ много сдружения с идеална цел са разпуснати и имуществото им е иззето в полза на държавата, каквато е съдбата на няколкото организации на хора с увреждания. Други пък са били принудително обединявани, каквато участ сполетява организациите на слепите. С решение на Националния съвет на Отечествения фронт от 5 февруари 1950 г. се препоръчва дружествата "Тъмнина" и "Мрак" и Съюзът на слепите в България да се обединят в един общ съюз. Осъществяването на тази препоръка на Националния съвет на Отечествения фронт не става никак лесно. Ръководствата на дружествата "Тъмнина" и "Мрак" оказват силна и упорита съпротива. Представители на НС на ОФ полагат многократно големи усилия да ги убеждават в необходимостта от обединението. Налага се дори намесата на висши органи на комунистическата партия.
Но за една от трите обединяващи се организации - Съюза на слепите в България - обединението е било лелеяно повече от две десетилетия. И в края на краищата то става факт!
На 13 март 1951 г. в София в салона на Дома на правниците на ул. "Пиротска" 7 се провежда обединителният конгрес на гореспоменатите сдружения на слепи.
На 12 март 1951 г. в отделни помещения се провеждат годишните отчетни събрания на дружествата "Тъмнина" и "Мрак" и XI редовен конгрес на Съюза на слепите в България. След  приключване на отчетите и трите организации вземат решение за обединение. Избран е съответният брой делегати за обединителния конгрес, а 11-ият конгрес на Съюза на слепите в България не избира делегати, понеже те са избрани още през юли 1950 година.
На обединителния конгрес присъстват 126  делегати, от които: 91 - от страна на Съюза на слепите в България, 19 - от дружество "Тъмнина", 16 - от дружество "Мрак".
Конгресът провъзгласява обединението на всички категории слепи в Общ съюз на слепите в България.
Приет е устав, който предвижда управителният съвет на съюза да се състои от 11 членове и да включва най-малко по двама застъпници на всяка категория слепи. Така е приет принципът на паритета. Останалите петима членове са избирани независимо от причината за тяхната слепота. Приета е резолюция за основните насоки на дейност и развитие на Общия съюз на слепите в България и неговите клонове по места.
За председател на новата организация е избран Стефан Ненков, а за подпредседатели Кирил Костов от бившия ССБ, Константин Гайдаров от бившето дружество "Тъмнина" и Стефан Бучакчиев от бившето дружество "Мрак".
Благотворителното културно-просветно дружество "Черен поглед" не участва в обединението, защото през 1949 г. се установява, че дружеството съществува дотогава незаконно, тъй като от 1938 г. то не е утвърдено според Закона за дружествата. Обединителният конгрес не засяга Читалището на слепите в България и Народната потребителска кооперация на слепите, които продължават своето самостоятелно съществуване и днес.
След II конгрес на ССБ съгласно промените в устава Изпълнителното бюро (ИБ) закрива организационните клонове и изгражда през 1955 г. районни съвети в София, Пловдив, Габрово, а след година и във Варна. Те обхващат твърде големи територии от страната. Софийският РС включва окръзите: Видински, Монтански, Врачански, Софийски, Пернишки, Кюстендилски и Благоевградски. Пловдивският обхваща: Пловдивски, Сливенски, Старозагорски, Ямболски, Хасковски, Кърджалийски, Смолянски и Пазарджишки. В Габровския влизат: Габровски, Великотърновски, Разградски, Русенски, Ловешки и Плевенски. Варненският се разпростира върху окръзите: Варненски, Силистренски, Добрички, Шуменски, Търговищки  и Бургаски.
През 1977 г. организационната структура на ССБ е променена радикално и тя се доближава до голяма степен до административното делене на страната - създават се окръжни и производствено-териториални организации. През май 1989 г. ССБ е структуриран в 16 районни организации, система, която е в сила и в момента.
Районни организации ССБ има в следните селища: София, Кюстендил, Благоевград, Пловдив, Смолян, Кърджали, Стара Загора, Сливен, Бургас, Варна, Силистра, Шумен, Русе, Дряново, Плевен, Монтана. Районните организации от своя страна обхващат 113 първични организации към 31 декември 2005 г., както и досега. От 2006 година районните организации са преименувани на регионални, а първичните на териториални.
През 70-те и 80-те години организационното строителство на ССБ бележи  висок ръст. В десетки селища се учредяват първични организации в резултат на широката дейност, която ССБ провежда за издирване на потенциални членове и включването им в своите организационни и стопански структури.
На поредния III конгрес, който се провежда от 14 до 16 юни 1959 г., за председател на Съюза на слепите в България е избран Иван Илиев –  дотогавашен управител на ПП "Успех" - клон  Габрово. Заместници на Иван Илиев са: Желязко Пеев, отговарящ за организационната и културно-масовата дейност; Тодор Шошев с ресор производствено-стопанската дейност на ССБ. Към датата на конгреса в ПП "Успех" и неговите три производствени клона вече са трудоустроени 300 души със зрителни увреждания. До конгреса членовете на ССБ са 1276. Изградените вече 4 районни съвета обхващат 44 първични организации.
На конгресите през 1963 г. и 1967 г. този екип е преизбиран.
През 1971 г. ръководството е освежено с избирането на Константин Гайдаров за първи заместник председател (с отговорности за рехабилитацията, трудоустрояването и социалното дело) и Спас Карафезов – заместник председател (с ресор организационна и културно-масова дейност). Иван Илиев за четвърти път е преизбран за председател. Четвърти е и мандатът на Тодор Шошев като заместник председател по стопанските въпроси. През март 1975 г. на пленарно заседание на ЦС на ССБ е отстранен първият заместник председател Константин Гайдаров за "лоша работа" в неговия ресор и поради "несработването му с председателя". Само три месеца след това през месец юни същият този централен съвет отстранява Иван Илиев като председател и го заменя с Тодор Шошев, дотогавашен заместник председател по производствено-стопанските въпроси.
На поредния VII конгрес, състоял се през декември 1976 г., за председател е избран Янаки Градев – директор на ПП "Успех" - Варна. За негов заместник  е избран Спас Карафезов. През 1981 г. отново през декември този тандем  Градев - Карафезов е преизбран. През 1986 г. пак през декември за трети път е преизбран Янаки Градев. За първи заместник председател е избран докторът по педагогика, научният сътрудник в Научния институт по общо образование "Т. Самодумов" Владимир Радулов. Тогава VIII конгрес на ССБ предостави четвърти заместник председателски мандат на Спас Карафезов, чиято длъжност само след една година е съкратена. През месец декември 1989 г. на заседание на Централния съвет е приета оставката на Владимир Радулов като заместник председател.
Непосредствено след обединителния конгрес през 1951 г. първа  грижа на новоизбраното Бюро на Общия съюз на слепите в България е да осъществи решението за организиране на специални производствени предприятия към съюза. Като най-подходящ за тогавашните условия в България се възприема моделът на Всерусийското общество на слепите. Определена е четиричленна комисия в състав - Константин Гайдаров, Кирил Костов, Стефан Бучакчиев и Стойчо Милчев, която да отговаря за разкриване на производствени предприятия. Комисията предприема редица постъпки пред държавни и партийни инстанции, в резултат на което през месец юни 1951 г. се получава съгласие от Министерство на народното здраве и Социални грижи за организиране на съюзни предприятия. Заслуга за това имат Константин Гайдаров и Кирил Костов, които създават делови контакти с МНЗ и СГ. И особено благодарение личните връзки на Константин Гайдаров със Социални грижи към Градския народен съвет ОССБ получава помещение на ул. "Ев. Гешев" 24.
Кошничарският цех на "Промкомбинат № 1" в София е открит на 27 март 1952 г., а през месец юли същата година се разкрива и метларски цех. По предложение на Константин Гайдаров на 28 март УС решава работилниците на ОССБ да получат общо название "Промкомбинат № 1". В това негово предложение прозират мечтите на съюзните дейци от онова време да бъдат създадени в бъдеще промишлени предприятия на много места в страната. Бюрото на УС на ОССБ още тогава обсъжда и вижда в перспектива една верига от специални производствени предприятия, в които да работят всички трудоспособни хора с тежки зрителни увреждания. Интересно
е обаче, че невиждащите, в огромното си мнозинство, не са никак възхитени от намеренията на Общия съюз, защото считат и то не без основание, че посредством производствените предприятия ще се създадат условия за премахване на тяхната улична амбулантна търговия, която им носи тогава добри печалби. Слепите по онова време търгуват винаги с дефицитни стоки като ластик, ножчета за бръснене и др. Тяхната търговия е силно благоприятствана от тогавашната пазарна ситуация, при която десетки стоки са били в хроничен дефицит.
Колко трудно е било тогава говори фактът, че през периода от 1952-1955 г. се сменят петима виждащи директори. Те не са уволнявани, сами напускат, защото не намират пътища за преодоляване на трудностите.
След 1950 г. производствено-стопанската дейност на ССБ преминава през много промени. Тя се изразява предимно в разкриването на работилници. Такива биват разкрити в Габрово през 1952 г., Пловдив - 1955 г., Варна - 1956 г.
В края на 80-те години ССБ вече има 11 производствени предприятия и 34  филиала, което създава много  благоприятни условия за масово трудова реализация  на неговите членове. През 60-те и 70-те години се разгръща огромно строителство на производствени и жилищни сгради, а също и сгради за отдих и културни нужди. Първоначално във Варна, Дряново и София се обособяват т. нар. производствено-жилищни комплекси, впоследствие такива комплекси се изграждат в Сливен, Стара Загора, Кюстендил, Шумен, Русе и Плевен.
Единадесетте производствени предприятия "Успех" годишно приемат от 100 до 200 слепи и слабовиждащи работници. От 1978 г. до 1989 г. планът по трудоустрояване предвижда ежегодно откриването на 100 нови работни места. От 1981 г. до 1986 г. са създадени нови 668 работни места. Работещите слепи само в ПП "Успех" през 1981 г. са били 2623.
Съюзната стопанска система се ползваше от относителна самостоятелност, преразпределяше печалбата си, влагаше значителни инвестиции. Благодарение на съюзните предприятия и филиалите в 45 населени места почти се удовлетворяваха нуждите за трудова реализация. Общият брой на работещите слепи и слабовиждащи в тях през 1989 г. достига 3700, от които 829 са надомници. Заедно със заетите с организационна, творческа и административна работа общият брой е 3900.
В годините Съюзът на слепите в България развива активна рехабилитационна дейност, като началото е поставено на 17 октомври 1966 г., когато  е открит Националният център за рехабилитация на слепи, който е първата институция за основна рехабилитация на късноослепели лица в Източна Европа. Софийският дневен център за рехабилитация се възстановява през 1991 г. в системата на Социални грижи след първоначалното му разкриване през 1988 г. с хонорувани инструктори от ССБ, но по-късно се взема решение за неговото закриване. Очаква се той да заработи отново през тази година, напълно обновен и модернизиран.
През 1993 г. се разкриват дневни центрове за рехабилитация  на зрително затруднени и в Сливен, и Стара Загора, а през 1997 г. - във Варна и Габрово. В края на 90-те се разкрива дневният център в Добрич, а през 2006 г. отваря врати и ЦРСИ в Шумен.
През 70-те и 80-те години международната дейност на Съюза на слепите в България е много активна. Между ССБ и сродни на него организации от чужбина се разменят делегации, включващи ръководни кадри, експерти, спортисти и състави на художествената самодейност. Признание за международния авторитет на ССБ е изборът на неговия председател Иван Илиев през 1975 г. за председател на Комисията по спорта на Европейския регионален комитет.
ССБ през 1981 г. е домакин на европейска конференция по рехабилитация и трудоустрояване на слепите, на която председателят на ССБ Я. Градев представя основния доклад. Председателят Я. Градев е избран през 1987 г. за генерален секретар на Европейския съюз на слепите. Председателят Иван Крумов от 1990-1993 г. е също генерален секретар, а през 1993-1997 г. е вицепрезидент на Европейския съюз на слепите. През 2003 г. председателят на ССБ Васил Долапчиев е избран за член на Бюрото на Съюза на слепите в Европа, а също и за наблюдател в постоянната комисия за връзка с Европейската общност.
През многогодишната си история Съюзът на слепите в България, чийто първообраз е Дружеството на българските слепи, е ръководен от председателите:

Никола Диклич – 1921-1925 г.
Никола Зографов – 1925-1926 г.
Стефан Ненков – 1926-1936 г. и 1944-1946 г. Той е и председател на ССБ от 1946 до 1951 г., както и председател на ОССБ от 1951 до 1953 г.
Стефан Гарев – 1936-1937 г.
Петър Ганчев – 1937-1939 г. и 1940-1944 г.
Никола Попов – 1939-1940 г.
Кирил Костов - председател на ОССБ от 1953 до 1955 г.
Димитър Домузчиев – 1955-1959 г.
Иван Илиев – 1959-1975 г.
Тодор Шошев – 1975-1976 г.
Янаки Градев – 1976-1990 г.
Иван Крумов – 1990-1998 г.
Иван Ганев – 1998-1999 г.
Васил Долапчиев – 1999 г. и в момента.

Дълъг и трънлив е пътят на организацията ни – от учредяването на ДБС през 1921, през годините на нейния подем през годините на социализма, до днес, когато Съюзът на слепите се е превърнал в модерна национално представителна организация, обединяваща над 19 000 невиждащи хора от България.
И нека днес, когато всяка придобивка се отстоява с цената на неимоверни усилия, си пожелаем едно по-добро бъдеще за Съюза на слепите и всички невиждащи негови членове, а на неговото ръководство – мъдрост и далновидност във всяко вземано решение, защото нашето днес е градено вчера, а днес ние градим своето утре.


Назад

Всички статии на Брой 01, 2011

*90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Пътуване във времето
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
В духа на добрите традиции
ЕВРОПЕЙСКИ БЮЛЕТИН
Забележителна победа в битката за човешките права
Движението на хората с увреждания приветства стратегията на Рединг за следващото десетилетие
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Шумен
Кюстендил
Добрич
Бургас – Казанлък
Горна Оряховица
Асеновград
Долни Дъбник
Русе
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Когато гориш в работата си...
ПРОЕКТИ
Нови проекти в подкрепа на хората със зрителни увреждания




Архив на изданието
1 2 3 4