Пише Ви Тодор ЛАЗАРОВ от Русе.
18.03.2007 г.
Русе
Телефонът ми е: 246868; Код за Русе 082.

СПОМЕНИ

Дядо Митко, мъж на преклонна възраст, позвъни на съседа си Георги, негов акран, ослепял на млади години, за да го изведе на разходка. Беше му като личен асистент по програма "комшия".
След разходката приседнаха на пейката в сянката на единственото дърво пред блока. От дума на дума стихнаха до извода, че лошите спомени сега споменават с добро. При тях поспираха възрастни жени от блока, които отиваха до гаража-магазин на ъгъла на блока.
- Наборе, - рекъл дядо Митко - когато съм самичък бабите кимат отдалеч, без да спират. Когато ти си тука спират на раздумка.
- Така е, защото аз си ги спомням като млади и хубави, модерно облечени, - казал дядо Георги и продължил: - а ти ги виждаш прегърбени, с дълбоки бръчки, с кърпени дрехи, понякога с различни обувки.
Двамата дълго замълчаха, всеки унесен в спомените си.

Тодор ЛАЗАРОВ