Брой 02, 2011
Тема: *90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Стопанската дейност на ССБ
Деветдесетте години организирано движение на слепите в България са и 90 години на тяхната борба за правото им със собствен труд да изкарват прехраната си. Още при своето зараждане Дружеството на българските слепи, което се инициира от тогавашния най-образован слой от тази социална група, вижда своето призвание в създаването на организация, която да съдейства на незрящите да намерят своето достойно място в обществото и която да съдейства на обществото да разбере и повярва в техните трудови възможности.
Най-добре тези цели могат да се видят в основните задачи, които си поставя Дружеството за покровителстване на слепите в България, което се създава по инициатива на настоятелството на Дружеството на българските слепи и което при своето учредяване приема изцяло уставните цели на ДБС. Според замисъла на неговите основатели предназначението на Дружеството за покровителстване е:
"1. Да съдейства на подготвените вече за самостоятелен труд слепи, като:
а) им урежда работилници;
б) грижи се за доставка на сурови материали по костуеми цени и разпродажба на изработките им;
в) поощрява и подпомага частично работещите слепи чрез набавяне на инструменти, материали и полага грижи за разпродажба изработките им в специален дружествен магазин;
г) настанява на работа слепи във всички държавни и частни производства, където те могат да бъдат полезни с подготовката си;
д) за просвещаване на слепите и осъзнаването им като трудещи се лица, посредством създаване на библиотека, курсове за неграмотни, списания на български и абониране за чужди списания;
е) привикване чрез нагледна пропаганда на обществото да посреща с доверие трудещия се сляп гражданин.
2. Да се грижи за привикване към самостоятелен труд на онези слепи, които поради преминала възраст или късно ослепяване не могат да бъдат ученици в институти за деца, като открива подготвителни учебни работилници.
3. Да пропагандира всред обществото идеята, че слепите могат да изкарват прехраната си чрез приложение на своя труд, в резултат на което родителите да не се срамят от слепите си деца и ги укриват, а ги изпращат в учебните заведения.
4. Да се застъпва пред държавата за откриване на достатъчно и добре уредени институти за слепи деца и учебни работилници за възрастни.
5. Да се застъпва, щото по законодателен ред за слепите да се създадат известни привилегии, които биха много улеснили приложението на труда им при конкуренцията с виждащите работници и биха обезпечили съществуването им като равноправни граждани.”
Тези цели са формулирани и огласени в далечната 1922 г., но независимо от леко архаичния им език те спокойно и практически без редакция биха могли да се впишат в съвременния устав на Съюза на слепите в България.
Без да изключват необходимостта от това, което днес наричаме "социално подпомагане", създателите на Съюза на слепите извеждат като своя първостепенна задача създаването на такива възможности за незрящите, които да им осигуряват не само нормално препитание, а и възможности за заемане на едно достойно място в обществото, в което те живеят.
В този смисъл деветдесетгодишната история на Съюза на слепите може да се разглежда и като деветдесетгодишната история на неговата стопанска дейност. Да, тази дейност понякога се е ограничавала до създаването на "Професионален оркестър", чрез който няколко незрящи музиканти да могат да изкарват прехраната си, до трудно започващите работа и още по-трудно оцеляващи кошничарски работилници, до един "Дом - работилница за слепи мъже" или до грамадната за времето си система от производствени предприятия на ССБ. Но независимо от големината и размаха си, стопанската дейност винаги е била разглеждана преди всичко като средство, осигуряващо повишаване на възможностите на незрящите за заемане на по-достойно място в българското общество.
Ръководството на "Покровител" се опитва да създаде първата кошничарска работилница, но поради недоброто управление тя не успява да се задържи на пазара.
От един протокол от заседание на настоятелството на Дружеството на българските слепи се вижда, че с финансовата помощ на дружеството кошничарска работилница е била открита през 1925 г. в Бургас. Тя обаче също не успява да просъществува достатъчно дълго време.
След първоначалния период на търсене на идентичност и на достатъчно значими цели, към които да насочи усилията си, Дружеството за покровителстване на слепите в България решава да използва набираните от различни дарителски кампании средства за построяване на "Дом - работилница за слепи мъже". През 1931 г. започва, а през 1937 г. успешно завършва строителството на сградата, която по онова време става известна като "Дома на слепите" и в която днес се помещава Централното управление на ССБ.
Тази сграда е и достатъчно голяма, и достатъчно функционална, за да гарантира възможността за обучение и пребиваване на незрящите курсисти. Това всъщност е първообразът на модерните центрове за професионално обучение на лица със зрителни увреждания.
Войната и други неблагоприятни събития водят до преустановяване на тази дейност, но желанието на слепите в България за достойна трудова реализация не пресъхва и през 1946 г. по инициатива на вече преименуваното в Съюз на слепите в България Дружество на българските слепи започва създаването на кошничарска работилница в София, която е известна като Кошничарска работилница "Съгласие".
Българската държава откликва на тази идея и отпуска финансови средства за стартиране на работилницата.
Министерството на социалната политика отпуска целево на ССБ 617 000 лв. за кошничарска работилница и 550 000 лв. за откриване на работилница, в която да работят слепи жени. Тези пари са предадени през ноември 1946 г. на ССБ. Започва веднага набавянето на инвентар и търсенето на слепи работници-кошничари. Най-голяма трудност се среща при търсене на подходящо помещение за кошничарската работилница. Чак през пролетта на 1947 г. се наема едно малко дюкянче на ул. "Бачо Киро" 51, в което едва могат да работят 5-6 души. Помещение за склад липсва, а за такъв се ползват мазетата на добри съседи и приятели, които ги предоставят безплатно.
През есента на 1947 г. се наема голямо помещение на ул. "Чипровци" 2. То е много удобно за работа. Постепенно започват да постъпват на работа слепи и слабовиждащи от провинцията.
Макар и с трудности, работилницата функционира добре до април 1948 г., когато излиза и започва да се прилага Законът за надничния блок. Според този закон за всеки изработен предмет, за всяка манипулация се заплаща строго определена цена, а не както дотогава по свободно споразумение и спазаряване. Нормите са изработени за виждащи производственици и се оказват непосилни за слепите плетачи на куха стъклария. Работниците започват един по един да напускат работилницата. Броят им се свежда само до трима.
И в този труден момент след сериозен анализ ръководителите на работилницата стигат до извода, че в "Съгласие" не трябва да работят само слепи работници, а да се приемат на работа двойно повече виждащи кошничари, които да работят по официално установените норми. Нормите на слепите се занижават с четиридесет процента от тези на виждащите производственици. Сключва се договор с Централния кооперативен съюз, по силата на който работилницата е редовно снабдявана с куха стъклария и съответно се изкупува готовата продукция.
По-късно, по споразумение със Съюза на слепите в България, през месец октомври 1949 г. Кошничарска работилница "Съгласие" с 30 души работници е прехвърлена в държавното предприятие "Труд", създадено като учебно предприятие през 1948 г.
По решение на УС на ССБ през 1948 г. започва подготовката за откриване на нова кошничарска работилница на ССБ в Пловдив. Тя е открита през април и през май 1949 г. пристигат първите слепи работници. Майсторът Димитър Ганчев обучава слепите кошничари в универсално кошничарство. Те изработват пазарски чанти и кошници от върбова пръчка и лико, кошници с капаци, канцеларски кошчета, разни видове столчета и други изделия. Изработената продукция трудно се пласира.
За тогавашните ръководители на ССБ става все по-ясно, че в новите икономически и политически условия в България те трябва да се ориентират към някакъв по-мащабен модел, към модел, който да изостави обречените на историята занаятчийски работилници и да се върви към създаване на по-големи предприятия.
В тази посока е и едно от решенията на проведения на 13-и март 1951 г. обединителен конгрес на организациите на слепите в България, който става и първи конгрес на Общия съюз на слепите в България.
Първа грижа на новоизбраното Бюро на Общия съюз на слепите в България е да осъществи решението на Обединителния конгрес за организиране на специални производствени предприятия към съюза. Определена е четиричленна комисия в състав: Константин Гайдаров, Кирил Костов, Стефан Бучакчиев и Стойчо Милчев, която да отговаря за разкриване на производствено предприятие.
В резултат на усилията на тази комисия ОССБ получава помещение на ул. "Ев. Гешев", сегашния булевард "Ситняково". През месец март 1952 г. е доставен качествен върбов материал и Стефан Бучакчиев изплита първата дамаджана в открития на 27 март 1952 г. кошничарски цех в София. На 28-и март управителният съвет решава предприятията на Съюза на слепите да се наричат "Промкомбинати". През месец юли същата година към "Промкомбинат № 1" се разкрива и метларски цех.
В самото това наименование прозират мечтите на съюзните дейци от онова време да бъдат създадени в бъдеще промишлени предприятия на много места в страната. Бюрото на УС на ОССБ още тогава обсъжда и вижда в перспектива една верига от специални производствени предприятия, в които да работят всички трудоспособни хора с тежки зрителни увреждания.
Естествено и в това време е имало хора, които не приемат тези нови реалности. Някои от слепите тогава търгуват с дефицитни стоки като ластик, ножчета за бръснене и др. Тяхната търговия е силно благоприятствана от тогавашната пазарна ситуация, при която десетки стоки са били в хроничен дефицит. Голяма част от невиждащите търговци, особено от София, не са никак възхитени от намеренията на Общия съюз, защото считат, че новите производствени предприятия ще създадат условия за премахване на тяхната улична амбулантна търговия, която им носи тогава добри печалби.
Смяната на петима виждащи директори през периода от 1952-1955 г. говори за трудностите, с които се е сблъсквал ОССБ при налагането на новия икономически модел.
След тези неуспешни опити начело на предприятието е поставен Стойчо Милчев - незрящ и член на ръководството на ОССБ.
Но проблемът не е само в ръководителите на предприятието. За съюзното ръководство става все по-очевидно, че стабилни предприятия, в които масово да работят незрящи работници, могат да се създадат само с изключителната подкрепа на държавата.
Постепенно кристализира разбирането, че без правителствен документ, който да регламентира съюзната стопанска дейност, не може да се върви напред. Стойчо Милчев и Кирил Костов разработват проект на постановление, което Министерството на народното здраве и социалните грижи внася в Министерския съвет за одобряване. Това е първото постановление, което влиза в сила от 09.04.1955 г. С него Министерският съвет на НРБ дава зелена улица на Съюза на слепите за организиране и ръководство на собствена стопанска дейност. С това постановление предприятията на Съюза на слепите се освобождават от данък върху оборота, а слепите граждани се освобождават от данък общ доход и ергенски данък. Това постановление открива пътя за разгръщане на широка съюзна програма, която да осигури работа на всички трудоспособни слепи в нашата страна.
Ръководителите на ССБ вече са се проникнали от разбирането, че с кошничарски и метларски цехове не може да се изгражда стабилно предприятие и че трябва да се търсят нови производства.
По това време съюзното ръководство и ръководството на предприятието започват подготовка за разкриването на цех за производство на пластмасови копчета. За тази цел те закупуват пресите на бившата кооперация на слепите "Павел Корчагин".
В изпълнение на приетото постановление на министерския съвет Бюрото на ОССБ решава да започне дейност по откриване на филиали на предприятието в Пловдив, Варна и Габрово. В тези градове вече има известен опит в това отношение, тъй като в тях са правени много сериозни опити за разкриване на кошничарски работилници.
След като през 1956 г. построената от дружество "Покровител" сграда на ул. "Найчо Цанов" № 172 е върната на Съюза на слепите, по решение на ръководството в нея незабавно се настанява съюзното предприятие. През март същата година започва и производството на пластмасови копчета, което е началото на края на занаятчийския характер на предприятията на ССБ.
В следващите години предприятието и филиалите се развиват много успешно, като дават възможност на все повече незрящи граждани да започнат трудова дейност. В този период обаче става ясно и това, че съюзните предприятия се нуждаят от още защитни механизми, за да могат да устоят на макар и ограничената конкуренция на социалистическото стопанство.
Уловили нуждите на момента, съюзните ръководители започват работа по приемането на ново постановление на министерския съвет. Новото постановление препотвърждава правото на ССБ да организира и ръководи собствена стопанска дейност, предоставено му с постановлението от 1955 г., но в него има и още един радикално нов момент. С второто постановление на министерския съвет на предприятията на ССБ се възлага производството на всички пластмасови копчета, които са необходими за българския пазар. Заедно с това се налага забрана на всички други стопански субекти да произвеждат и пласират на пазара пластмасови копчета. Така се слага началото на един от най-успешно работещите механизми, подкрепящи предприятията на Съюза на слепите в България, а именно механизма на осигурения от държавата монопол върху производството на дадено изделие. И занапред, там където това беше възможно, съюзните предприятия получаваха монополни права при производството на едно или друго изделие. След този пробив ръководителите на ССБ през следващите десетилетия можеха да разширяват достигнатите положителни резултати, като извоюваха още по-добри условия за работата на предприятията. Така към 1989 г. повече от половината от нашите производства бяха кооперирани с производството на стратегически държавни предприятия, спрямо които от страна на държавата се полагаха специални грижи.
На следващо място произвежданата от предприятията "Успех" продукция се включваше в разчетите на държавния комитет по планиране, което означаваше, че тя вече има осигурени пазари още преди да е произведена.
Независимо от това, че по своята същност социалистическата икономика беше една дефицитна икономика, все пак, въпреки някои съпътствуващи затруднения, пред предприятията не стоеше особено остро проблемът за снабдяването им с необходимите за дейността им суровини и материали.
В условията на централизирана планова икономика цените на изделията се определяха не от пазара, а от комитета по цените, което позволяваше на предприятията да си гарантират висока степен на рентабилност на изделията при сравнително ниски трудови норми и при едни твърде либерални разходни норми на материали.
През този период Съюзът на слепите се ползваше и от редица значими данъчни облекчения - той беше освободен от данъка върху оборота, от данък печалба, 30% от начислените средства за ДОО оставаха също в Съюза, освободен беше и от други по-малки данъчни задължения като например двата процента данък за мелиорации, от различните местни данъци и такси и т.н.
И ако обобщим всичко това ще видим, че усилията на няколко поколения съюзни ръководители доведоха дотам, че през 70-те и 80-те години на миналия век ССБ работеше при едни съвършено благоприятни условия, в които имаше осигурена реализация на своята продукция при определени на практика от самия него цени на изделията, т.е. при гарантирана планова печалба не по-малка от двадесет процента, а от другата страна на сметката имаше освобождаване на практика от почти всички данъчни задължения. Напълно естествено е, че при тези условия в ССБ се създаваха възможности за акумулиране на значителни средства, които даваха възможност за финансиране на специфичните дейности на организацията и разбира се за построяване на нови предприятия и закупуването на нови машини и съоръжения.
Прилагането на тези механизми в следващите три десетилетия, заедно с някои други преференции, даде възможност да се изгради мощната система от производствените предприятия на ССБ.
В края на 80-те години в системата на ССБ пълноценно функционират 11 производствени предприятия и 34 филиала, което създава много благоприятни условия за масова трудова реализация на неговите членове. Общият брой на работещите слепи и слабовиждащи в тях през 1989 г. достига 3700, от които 829 са надомници.
Шестото десетилетие на 20-и век може да се дефинира като десетилетието на преход от ръчно-занаятчийското към машинно-индустриалното производство в предприятията на ССБ. Постепенно кошничарските работилници отпадаха и отпадаха не само по приумици на ръководителите, а и поради модернизирането на начина на живот на българските граждани. Като нерентабилни и неизгодни отпадат и четкарството, метларството и т.н.
Започва изграждането на нови производствени корпуси и въвеждането в производство на нови изделия и групи изделия. Капачките тип "кроненкорк" се бяха наложили като основно производство в почти всички съществуващи предприятия. От 1979 г. Съюзът на слепите получи изключителното монополно право на единствен производител в България. Заедно с това беше забранен и вносът на капачки от чужбина.
В "Успех" Пловдив получи голямо развитие производството на куфари. Много от предприятията развиха различни сектори от производството на електроинсталационни изделия за бита и за промишлеността. Едва ли ще бъде пресилено ако се каже, че чрез своите светлинни ключове и различни модификации контакти ПП "Успех" присъстваше в домовете на почти всички български семейства.
В предприятието в София беше усвоено производството на филтри за двигатели с вътрешно горене и на филтри за чисти помещения. Сериозно развитие получи и брайловата печатница към Съюза на слепите, в която се издаваха брайловите издания на списанията на ССБ, както и необходимите за училищата за деца с нарушено зрение учебници и учебни помагала на брайлов шрифт.
На десети ноември 1989 г. в България беше сложено началото на радикални промени на политическата и икономическата система. Българското общество като цяло се оказа неподготвено за тези промени. Неподготвен се оказа и Съюзът на слепите в България.
За кратко време бяха сменени основни регулатори на стопанската дейност. Широк простор получи частната инициатива на гражданите. В огромната част от случаите отменянето на действалите в предишни десетилетия регулатори не беше съпроводено със замяната им с нови, което доведе до създаването на висока степен на дерегулация и настъпването на практически хаос в обществените отношения.
Още в началния етап на промените предприятията на Съюза на слепите се лишиха от своето монополно положение при производството и реализацията на онези изделия, които представляваха гръбнака на съюзната стопанска дейност.
В сферата на електроинсталационните изделия предприятията на ССБ никога не са имали абсолютен монопол, но в условията на централизираната планова икономика те трябваше да се конкурират само с един голям производител. С освобождаването на частната инициатива и с практически безконтролния внос от чужбина на българския пазар се появиха множество фирми, произвеждащи или само търгуващи с внесени от чужбина електроинсталационни изделия. Нелоялната конкуренция от страна на български производители и вносът на всевъзможни в качествено отношение, но затова пък много евтини изделия от Турция, а по-късно и от Китай доведоха до огромен спад в производството и реализацията на съюзните предприятия.
Още през 1992 г. отпадна и абсолютният монопол на ССБ при производството на кроненкорки. За кратко време на пазара навлязоха малки, много агресивни фирми, които използваха нови технологии в това производство. Така до края на деветдесетте години производството на кроненкорки, което осигуряваше няколкостотин работни места за незрящи, практически също бе преустановено.
По аналогични причини бе преустановено и производството на куфари. Във филтърното производство предприятието в София все още успява да се задържи на пазара, като дори постигна някои важни успехи в развитието на производството на филтри за чисти помещения.
От началото на деветдесетте години на 20-и век започна необратим процес на отпадане на различните мерки и механизми, чрез които Българската държава подкрепяше предприятията на Съюза на слепите. Бързо и невъзвратимо отпаднаха монополните преференции на всички наши производства. Няма го вече осигуреният в рамките на държавния план пазар за нашите изделия. Няма ги вече необятните пазари на Съветския Съюз и на страните от Съвета за икономическа взаимопомощ. Няма я вече защитената и утвърдена от комитета по цените значителна планова печалба. И накрая - няма ги вече и по-голямата част от данъчните облекчения, от които се ползваше стопанската дейност на ССБ. През 1994 г. данъкът върху оборота беше заменен с данък добавена стойност и докато ССБ беше освободен от по-голямата част от данъка върху оборота, то от ДДС нито едно правителство не пожела да го освободи или поне да предостави някаква преференциална ставка.
Така съюзните предприятия се оказаха в една свирепа и нелоялна конкурентна среда, в която те за разлика от много от конкурентните фирми трябваше да спазват всички изисквания на закона, докато конкуренцията можеше да си позволи да се отнася към него като към врата в поле.
Към тези обективни причини трябва да се добави и това, че в своето огромно мнозинство членовете на ССБ, както и ръководният актив на организацията, трудно се ориентираха в новите условия. Години наред в Съюза на слепите съществуваше неяснота, обърканост и произтичащите от тях колебливост и непоследователност при провеждането на стопанската политика на организацията.
Години наред от предприятията се очакваше "в най-скоро време" да се възстановят от кризата, което означаваше да започнат да дават същите резултати, които са давали преди началото на промените, като в еднаква степен запазват възможностите си за реализиране на големи печалби, с които да се самофинансират и да финансират изцяло дейността на Съюза на слепите, а в същото време и да предоставят толкова работни места, колкото са потребностите на организацията без значение от конюнктурата на пазара.
Съюзът на слепите в България не успя да намери онези механизми, които биха могли да доведат до по-продължително запазване на предприятията, не успя да намери точния подход към държавните органи, които би трябвало да поставят тези предприятия под специален режим.
И така в края на второто десетилетие от началото на промените познатата ни от повече от половин век стопанска дейност на ССБ е на път да преустанови своето съществуване. От работещите до 1989 г. 11 предприятия и 34 филиала днес работят само пет предприятия, при това работят на много занижени обороти.
Трудностите и неудачите обаче не бива да ни правят непоправими песимисти. Съюзът на слепите в България е познавал и по-тежки времена, но ССБ винаги е намирал в себе си достатъчно сили и кадри, за да преодолее трудностите и да продължи напред в преследването на своята благородна кауза. Не се съмняваме, че и сегашната криза, колкото и дълбока и всеобхващаща да е тя, ще бъде преодоляна и Съюзът на слепите в България ще намери нови сили и нови възможности да подпомага трудовата реализация на своите членове.
Всички статии на Брой 02, 2011
**СЪОБЩЕНИЕ
XVI-то общо събрание на пълномощниците на ССБ*90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Стопанската дейност на ССБ60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
Награда за активна дейностВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
ССБ отново протяга ръка на младитеГЛОБУС
На кръстовищетоИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивДобрич
Шумен
София
Червен бряг
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
40-минутна разходка поддържа мозъка във формаБиоинженер изобрети "вдишващи" витамини
КОНКУРСИ
90 години ССБНационална литературна награда "Кураж"
