ЕК осъзнава важността на реалното включване на хората с увреждания в обществото, поради което през 2010 година разработи и предложи за одобрение Европейска стратегия за хората с увреждания 2010 – 2020 г. - "Европа свободна от бариери", както и план за действие по прилагането й. Основният акцент на стратегията е елиминирането на идентифицираните бариери в страните-членки и комисията е определила осем основни сфери за действие, като една от тях е заетостта на хората с увреждания.
Във връзка с Препоръка Rec(2006) 5 на Комитета на министрите към страните-членки на Съвета на Европа е разработен "План за действие за подпомагане на правата и пълноправното участие в обществото на хората с увреждания: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015".
Ключовата цел на плана за действие за хората с увреждания е да служи за практически инструмент за развитие и прилагане на изпълними стратегии за постигане на пълноправното участие на хората с увреждания в обществото и накрая да прокара аспект за уврежданията чрез всички сфери на политиките в страните-членки. Планът за действие има за цел да отговаря на специфичните за различните страни условия, както и на преходните процеси, които се провеждат в някои страни-членки.
Планът за действие поощрява държавите да откликват на нуждите на хората с увреждания чрез предоставянето на качествени и иновативни услуги и утвърждаването на вече съществуващите мерки. Стреми се да предостави ползотворен източник на вдъхновение за частни предприятия, неправителствени организации и други международни организации. Той разглежда неправителствените организации на хората с увреждания като компетентни и експертни партньори в развитието на политиките, които трябва да бъдат консултирани като актьори в процеса на вземане на решения, които се отразяват на техния живот. Изпълнението на плана за действие ще бъде следено и оценявано редовно, за да се определя напредъкът на национално ниво, както и за да се споделят добрите практики.
Демократичните промени в България намериха своето отражение по отношение на идентифицирането на проблемите на хората с увреждания в страната и подходите за тяхното разрешаване.
Република България спазва препоръките на Съвета на Европа, отправени към всички правителства да работят активно в областта на интегрирането на хората с увреждания, като им осигуряват заетост и все по-благоприятни условия на живот. Трудовото законодателство в нашата страна изцяло е съобразено с изискванията на ЕС. При наемане на работа на лица с трайно намалена работоспособност се прилагат както общите разпоредби на трудовото законодателство, така и специални законови и подзаконови нормативни документи, имащи за цел да защитят техните специфични потребности и да стимулират работодателите да ги наемат на работа.
Настоящата стратегия е разработена след оценка на положението на хората с увреждания в работоспособна възраст на свободния пазар на труда. Стратегията е съобразена с Конституцията на Република България, в която е залегнало правото на труд на всички граждани на страната, като държавата е тази, която създава условия за осъществяване на това право, а лицата с психически и физически увреждания "се намират под особена закрила на държавата и обществото".

Анализ на заетостта на хората с увреждания

Трудовата реализация на хората с увреждания основно е уредена в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и Закона за интеграция на хората с увреждания  (ЗИХУ). По данни на НОИ и НСИ хората с увреждания в работоспособна възраст са около 200 000 човека, като от тях около 10% са заети в различни сфери на обществения живот. По данни на Агенцията по заетост (АЗ) през 2010 г. активно са търсили работа 13 525 човека с увреждания, което представлява 4% от общия брой на регистрираните безработни лица. През същата година по мерките, разписани в Закона за насърчаване на заетостта и Националната програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания,  АЗ е осигурила работа на 4 807 лица от целевата група. За 2009 г. по програмите за трудова заетост, регламентирани в Закона за интеграция на хората с увреждания, АХУ е осигурила подкрепа за запазване на работните места на 1743 хора с трайни увреждания, от които на 1683 лица в специализирани предприятия и кооперации.
Безработните в тази рискова група се отличават с някои физически, психически, професионални и образователни особености:
• Регистрираните като търсещи работа са предимно хора с общи заболявания, попадащи в групата с 50 до 70 на сто загубена работоспособност. Това е най-многобройната група сред всички безработни с намалена работоспособност. Те са запазили до голяма степен работоспособността си, което позволява по-лесно да бъдат устройвани на работа, с изключение на работни места, свързани с тежки физически натоварвания. Тези хора с увреждания имат по-големи шансове да се реализират на пазара на труда.
• Следващата група е на хората с увреждания на опорно-двигателния апарат и техният брой е около 20% от общия брой на лицата с намалена работоспособност. За тях трудно се намира подходяща работа, но дори и да се намери, те не могат да се реализират поради липсата на достъпна среда.
• Делът на хората с умствени и психически увреждания, регистрирани като търсещи работа, е около 11%. Техните шансове за трудова реализация са незначителни. Работодателите отказват да ги наемат и единствената възможност за тях остават специализираните предприятия и/или надомната работа.
• Групата на хората със зрителни увреждания е с относителен дял от близо 9% от общия брой регистрирани лица и техните шансове за трудова реализация на свободния пазар на труда са много малки.
Видно от изложеното, много малък процент от хората с трайни увреждания са намерили и имат шанс да намерят своята реализация на пазара на труда. Причините за това са многобройни и от различно естество. Някои  по-важни от тях са:
- социална изолация и липса на мотивация – съгласно резултатите от реализиран проект на АХУ по програма ФАР на тема "Анализ на положението на хората с увреждания в България" целевата група счита, че политиките по осигуряване на заетост на желаещите да работят хора с увреждания не се достатъчно гъвкави; доверието в ефективността на Бюрата по труда е ниско, поради което една малка част от определящите се като безработни лица с увреждания са се регистрирали в тях; целевата група няма доверие на работодателите по отношение спазването на предписанията за условията на труд в решенията на ТЕЛК и счита, че основен фактор за намирането на работно място е способността за адаптиране към обикновени неспециализирани условия на труд и пр.
По Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" през 2010 г. стартира проект "Повишаване качеството на предоставяните от Агенция по заетостта услуги за гражданите и бизнеса с фокус върху уязвимите групи на пазара на труда" - "Да успеем заедно". Една от основните цели е повишаване качеството на предлаганите посреднически услуги от страна на Агенцията по заетостта посредством осигуряване на индивидуален подход, ориентиран от една страна към специфичните нужди на уязвимите групи на пазара на труда, а от друга към ключовите работодатели в отделните региони на страната. За постигане на целта ще бъдат обучени и назначени в системата на АЗ трудови медиатори, трудови консултанти и трудови посредници, както и ще бъдат организирани 12 специализирани трудови борси с фокус към различни целеви групи, в т.ч. и хора с увреждания.
- Неадекватно отношение на работодателите към целевата група - информацията, постъпваща от Бюрата по труда в АХУ в изпълнение на чл. 27 от ЗИХУ показва, че работодателите определят работни места за хора с трайни увреждания, но неохотно назначават на тях такива. Обикновено тези работни места се заемат от здрави хора или при подаване на заявка за наемане на лица с увреждания към Бюрата по труда се поставят неизпълними изисквания към длъжността. За съжаление този процес се задълбочава в условията на съществуващата икономическа криза;
- неосигурен достъп до работното място. Един от най-тежките проблеми за хората с увреждания – осигуряването на достъпна среда, все още не намира добро решение. Създадена е добра нормативна база, като със Закона за устройство на територията се въвеждат изисквания за изграждане на достъпна среда, а конкретните изисквания за осигуряване на достъпна среда са въведени с редица наредби с технически норми за проектиране. Създадени са нормативни изисквания за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии; за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали; поставяне на светофарни уредби на кръстовища, разположени на достъпни маршрути, за съпровождане на зелената светлина на светофарната уредба от звуков сигнал. Видно от изложеното е създадена добра нормативна база за осигуряване на физически достъп до работното място, жилището, други ведомствени, културни и прочее сгради и други, но поради липсата на финансов ресурс, обществена нагласа и активен контрол по изпълнението на задълженията от страна на местната власт, областните съвети, държавните институции и др. все още не намира реално изпълнение.
- Липса на подходяща работна среда, съобразена със специфичните нужди на хората с увреждания. Една от причините хората с увреждания да намират слаба реализация на пазара на труда е нежеланието на работодателите да извършват допълнителни разходи за осигуряване на подходяща работна среда за тези лица, която да е съобразена с техните функционални възможности. Към настоящия момент единствено и само в ЗИХУ и ППЗИХУ са предвидени мерки за финансиране на работодателите от обичайна и специализирана работна среда за адаптиране на работните места на наетите лица с увреждания.
- Слаба информираност на обществото. Изключително важна предпоставка за успешното социално включване на хората със специфични възможности е промяната на нагласите в обществото спрямо тях. Все още те са доминирани от погрешни представи, съжаление, безразличие и негативизъм. Това обуславя необходимостта от провеждането на дългосрочни кампании за преодоляване на тези "субективни" бариери и за промяна на стереотипите в начина, по който се представят и възприемат увреждането и самите хора с увреждания. Много важно при този подход е хората с увреждания да се представят като носители на позитивни роли, като равнопоставени граждани в едно демократично общество. Кампанията за промяна на обществените нагласи трябва да протича успоредно с решаването на всички проблеми, свързани с уврежданията.
- Слаба професионална квалификация. Характерно за професионалната структура на тази група е преобладаващият дял на лицата без професионална квалификация. Делът им в общия брой на безработните с намалена работоспособност през 2007 г. е 50.9% (при 52.5% през 2006 г.), следват безработните с работнически специалности 25.4% (при 24.8% през 2006 г.) и специалистите – 23.7 %. Професионалната подготовка на ученици с увреждания се извършва масово в съществуващите специални училища или в малкото на брой специализирани центрове за обучение на деца със зрителни или слухови увреждания, където изборът на професия е много ограничен. Хората с трайно намалена работоспособност получават професионална преквалификация предимно в специализираните предприятия и кооперации, където работят и обикновено тя не съответства на изискванията на трудовия пазар. Законът за насърчаване на заетостта предвижда отпускане на средства за професионална квалификация и преквалификация на наетите работници, но обикновено работодателите рядко се възползват от тази възможност - само при положение, че наетият работник отговаря на изискванията им и имат намерение да го задържат за по-дълго.
Демографското състояние на страната ни в последните години се характеризира с продължаваща тенденция за намаляване броя на населението и промяна на неговата възрастова структура. Към края на 2007 г. постоянното население на България е 7 640 240 души, като за последните 16 години то е намаляло с около 1 млн. Според прогнозите на Евростат се очаква населението на страната към 2015 г. да достигне около 7 130 хил. души или в следващите 9 години то да намалее с около 545 хил. души. Основни фактори за това демографско състояние на населението в страната ни са отрицателният естествен прираст и външната миграция.
В периода 2000 – 2007 г. броят на населението в трудоспособна възраст е намалял с 347,8 хил. Броят на хората в тази възрастова група през последните две години е намалял с 0.6%. Тази тенденция, според прогнозите на Евростат, ще се задълбочава и населението в тази възрастова група ще намалява средно с около 1%.
Така описаните демографски тенденции потвърждават необходимостта от приемане и реализиране на дългосрочна национална стратегия за заетост на хората с увреждания. Държавната политика трябва да бъде насочена към максимално използване на човешки ресурс в работоспособна възраст, включително хората с увреждания, като създаде условия за прилагане на пълен пакет услуги за трудова реализация за тази уязвима група.
Трудовата заетост на хората с увреждания към настоящия момент се осъществява в специализирана или интегрирана работна среда, както и  чрез развитие на самостоятелна стопанска дейност.
 
Специализирана работна среда

Специализираните предприятия и кооперации за трудова реализация за хора с различни увреждания се създават в България в началото на 50-те години на миналото столетие. Съществуването на тези предприятия се е гарантирало чрез предоставяне на монополни производства, коопериране с държавната промишленост или възлагане на държавни планови поръчки. Изолирането на хората с увреждания от реалната икономика чрез системата на специализираните предприятия и кооперации във времето на социализма се превърна в капан за заетостта на тази целева група в условията на пазарната икономика. Без държавните поръчки и монопола в производството на определени стоки и услуги специализираните предприятия и кооперации са на ръба на оцеляването.
В регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, воден от АХУ, към днешна дата са регистрирани 124 специализирани предприятия и кооперации, в които работят около 2000 лица с трайни увреждания. Те се препитават със среден доход близък до минималната работна заплата. Хората с увреждания работят заедно със здравите работници, предприятията участват на пазара наравно с фирмите, които не наемат хора с увреждания, което ги прави неконкурентоспособни. Без подкрепа от страна на държавата те не биха могли да оцелеят на свободния пазар, а все още представляват съществена форма за осигуряване на постоянна заетост на целевата група. Към този момент те се ползват с известни данъчни преференции и държавни субсидии. Последните стъпки в посока подкрепа на специализираните предприятия и кооперации държавата извърши с изменение и допълнение на ЗИХУ през 2010 г., като намали относителния дял на заетите хора с увреждания в предприятията и кооперациите от 50 на 30 на сто и увеличи процента на възстановяваните средства от осигурителни вноски за всички осигурителни рискове, внесени от работодателя, от 30 на 50. Независимо от изредените преференции и държавни субсидии, ползвани от специализираните предприятия и кооперации, броят на заетите в тях хора с трайни увреждания непрекъснато намалява.
В подкрепа на специализираната заетост е и схемата "Шанс за всички" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", чиято основна  цел  е социално включване на хората с увреждания чрез подкрепа за специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания за предоставяне на обучения за придобиване или повишаване на професионалната квалификация и осигуряване на заетост на хора с увреждания. В Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013, по приоритетна ос 2: "Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда", област на въздействие 2.1: "Подобряване на технологиите и управлението в предприятията", е разработена операция 2.1.1: "Технологично обновление в предприятията". Основната цел на операцията е да допринесе за повишаване на конкурентоспособността на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания в България чрез насърчаване на инвестициите в съвременни технологии и оборудване и предоставяне на достъп до професионални съвети и консултации, свързани с новите технологии, процеси, продукти и услуги.

Обичайна работна среда

Една от формите на заетост на хора с увреждания, която най-трудно намира своето приложение е наемането на тези лица в обичайна работна среда. Работодателите се отнасят с нежелание и недоверие към възможностите на хората с увреждания за полагане на пълноценен труд. Основна причина за това е наслоилото се с десетилетия убеждение, че хората с увреждания не са способни да се трудят равностойно на здравите, че нямат трудови навици и дисциплина. Дългата употреба на етикета "неработоспособни" е довела дотам, че в конкуренция с другите участници на пазара на труда те имат нулеви шансове за успех, особено в условията на икономическата криза. Все още обществото и в частност работодателите не се замислят и не осъзнават простия факт, че загубата на работоспособност на даден човек се отнася до определен вид труд в зависимост от вида и степента на увреждането му, а не до трудоспособността му изобщо.
За да промени цитирания по-горе стереотип и подпомогне реализацията на повече хора с увреждания на свободния пазар на труда, в последните няколко години държавата предприе определени стъпки, а именно:
- за пръв път през 2003 г. държавата въведе специализирана програма за заетост и професионално обучение на хората с трайни увреждания, част от която през 2005 г. бе регламентирана в ЗИХУ. Целта на програмата, респективно ЗИХУ, е да стимулира широк кръг работодатели – държавни и общински институции, неправителствени организации, частни фирми и др. – да наемат на работа хора с трайни увреждания. За целта работодателите могат да получат от АХУ средства за осигуряване на достъп, адаптиране и оборудване на определените за хора с трайни увреждания работни места, а от подразделенията на АЗ минималната работна заплата със съответните дължими осигурителни вноски за определен период от време. За съжаление работодателите от частния сектор проявяват незначителен интерес, който все повече намалява в условията на икономическа криза и съществуваща безработица. Ето защо считаме, че този вид заетост трябва да се обвърже с квотната система, което ще даде възможност повече хора с увреждания да се реализират в обичайна работна среда.

Самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания

От 2006 г. Агенцията за хората с увреждания прилага програма за финансиране на проекти за стартиране и развитие на самостоятелна стопанска дейност от хора с трайни увреждания. Интересът към тази програма е изключително голям, но поради ограничения финансов ресурс са финансирани само 129 проекта за периода 2006 – 2009 г. АХУ контролира изпълнението на проектите за срок от около три години и констатира, че те се изпълняват успешно на 95%. Неизпълнението при останалите 5% се дължи на обективни причини (драстично влошаване здравословното състояние или смърт на финансирания бенефициент). Тази форма на заетост на хората с трайни увреждания е изключително удачна, устойчива, допринасяща за тяхното самочувствие, себеизява и удовлетвореност от постигнатите резултати. Развитието на бизнеса на тези бенефициенти им дава възможност да станат предприемачи и работодатели на други лица.
Предвид изложеното по-горе и с оглед на задълбочаващата се икономическа криза, водеща до значително нарастване на безработицата като цяло, е необходимо правителството да приложи по-гъвкави и разнообразни форми на заетост за хората с увреждания. Това ще е в унисон и с по-ефективното прилагане на европейското законодателство по отношение на трудовата заетост на хората с увреждания и тяхната равнопоставеност, както и с добрите практики на страните-членки.

СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЦЕЛ, ОПЕРАТИВНИТЕ ЦЕЛИ И МЕРКИТЕ ЗА ТЯХНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ ПО ТАЗИ СТРАТЕГИЯ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ 3 НА СПИСАНИЕ "ЗАРИ", а пълният текст на документа – на сайта на ССБ http://ssb-bg.net/.