Брой 02, 2011

Тема: ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

ССБ отново протяга ръка на младите


Най-сетне, след дълги години мълчание и капсулованост, ръководството на ССБ узря за идеята, че неумолимият ход на времето налага подмяна в кадровия състав на организацията – неговото освежаване с хора от следващото поколение, които да бъдат подготвени да заемат местата на поне 75 процента от сегашните дългогодишни съюзни активисти.
Тъй като при нас това не се случи по естествен начин, тоест, с течение на годините в ръководствата на организациите, в управлението на производствените звена и във всички структури да бъдат избирани млади и способни хора с образование и потенциал, то те се отдръпваха все повече от Съюза на слепите, постепенно загубвайки доверие в него.
От миналата година председателят на съюза пое инициативата за провеждане на организирани срещи с възрастово по-младата част от състава на членовете на ССБ, с цел отново да събуди интереса им към организацията и нейната дейност.
Първата за тази година среща с младежите се проведе в София, където, поради голямата концентрация на невиждащи студенти на възраст от 20 до 40 и повече години, броят на потенциалните бъдещи кадри е може би най-голям. Ентусиастите, които се отзоваха на поканата на председателя, дали поради слабо огласяване, или поради липса на интерес, не бяха многобройни, което си пролича по многото свободни места в конферентната зала на ССБ на 14 януари.
Е, малобройни, но затова пък дошли с желание, активни и готови за диалог...
Преобладаваща част от присъстващите на срещата младежи бяха представители на СК "Витоша", имаше и такива от Националното читалище на слепите, разбира се малко студенти, представители на фондация "Хоризонти" и някои младежи, дошли просто, защото случайно бяха чули за срещата.
Държа да подчертая, че редакцията на списание "Зари" не беше своевременно уведомена и поканена да присъства, а научи от съвсем странични и нямащи нищо общо със Съюза на слепите източници. Е, както се казва, по-добре късно, отколкото още по- късно. Все пак се класирахме и наш представител да присъства в залата.
В началото, достатъчно пространно, председателят на ССБ Васил Долапчиев запозна младите хора с дейността на Съюза на слепите в България, като маркира и основните неща по отношение на положителните промени в социалната политика на държавата, върху които са концентрирани усилията на съюза. Долапчиев запозна аудиторията с ДЪЛГОСРОЧНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ЗАЕТОСТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ 2011 – 2020 г.
Той подчерта изключително голямата важност на въпроса за приобщаване на младите хора към организацията. Това от своя страна автоматично предизвиква въпроса защо те са се отчуждили, но в хода на разговора стана ясно, че това е проблем на всички големи национално-представителни организации на хора с увреждания в България.
Първият и много сериозен проблем по думите на Васил Долапчиев е, че голяма част от младите хора изобщо нямат представа за какво е Съюзът на слепите, какво прави той и въобще с какво се занимават големите НПО.
Другият проблем е, че Съюзът на слепите в последните 20 години вече не е в състояние да осигури необходимия комфорт на младежите след завършване на тяхното образование по отношение на най-важното нещо в живота на всеки човек – неговата трудова реализация. Това естествено с течение на времето предизвика недоверие и тотално отчуждение и незаинтересованост от страна на младите хора, както и липса на каквато и да било инициатива за участие в живота на организацията.
И няма защо да си затваряме очите пред факта, че от близо 15 години Съюзът на слепите в България престана да привлича млади хора, престана (с малки изключения) да ги избира в различните управителни и контролни органи, не ги допуска до управлението на производствената дейност, както беше преди, когато сегашните ръководители на средна вече възраст получаваха зелена светлина и бяха лансирани да се приобщят към работата на организацията от тогавашните й ръководства.
Едва в последната отчетно-изборна кампания през пролетта на миналата година в регионалната организация в София, ръководството на РСО, както и в ръководствата на ТСО бяха допуснати повече млади хора.
За останалите регионални организации нямам информация, защото редакцията бе поканена да присъства на отчетно-изборно общо събрание единствено от председателя на РСО София.
Тъжно е наистина, че за цялата си деветдесетгодишна история Съюзът на слепите в България никога не е бил по-далеч от членовете си, както сега, особено от тази част от тях, които са на възраст, в която енергията им, потенциалът им позволяват да поемат ръководни и различни други функции, движещи напред дейността на организацията. "Да, - ще кажат някои, - че кой ги спира да се включват?" Вярно е, никой не ги спира и не ги пъди, тях председателите по места просто не ги допускат, не им дават шанс, живеейки със синдрома на своята незаменимост и убеждението в неспособността на някой млад човек да взима правилни решения.
Само че кадри не се създават за ден, месец или година и с това ще се съгласи всеки, който в момента заема ръководна или каквато и да било длъжност в структурите на ССБ. Всеки млад човек трябва да има правото и шанса да бъде и избиран, освен да избира, като се започне от по-ниските в йерархията нива. Така младите постепенно биха могли да трупат организационен и ръководен опит, да свикват да работят в екип и постепенно кадровият състав на организацията да се освежи и подмлади.
Нашите младежи обаче предпочитаха през последните години да се обединяват в други, по-малки, но в някои отношения може би по-ефективни НПО – фондации и сдружения.
На срещата в София председателят призна, че на сегашните ръководители на ССБ е много трудно вече да намерят правилния подход и начин да заинтересуват и привлекат младите хора към съюза. Чест му прави, че едновременно с това той не отрече своята вина, както и вината на всички председатели на структурите на ССБ за това, че през годините не са положили нужните усилия да заинтересоват младите хора и да ги приобщят към живота на нашата организация.
Именно от тази липса на комуникация произтича огромният проблем, изразяващ се в пълна незаинтересованост от страна на младото поколение, породена от дългогодишното мълчание на съюза.
В резултат на това в частни разговори, а напоследък и в публичното пространство все по-често се чуват коментари и мнения, че "тия от ССБ-то си живеят в свой собствен свят".
Ето защо съвсем естествено бе отзовалите се на поканата младежи да задават множество въпроси, отнасящи се както до конкретни факти, свързани с тях самите, така и интересуващи членовете на съюза от всички поколения.
Една конкретна тяхна идея бе при възможност свободни помещения, собственост на ССБ, да бъдат предоставяни за ползване на хора, желаещи да развият някакъв частен бизнес.
Председателят на ССБ изрази готовността си да се направи такъв опит, въпреки твърде песимистичните си прогнози за успеха на подобно начинание, тъй като местонахождението на повечето от тези помещения е твърде неатрактивно.
Други въпроси бяха:
Кога ще има точна и ясна политика за редовното изплащане на парите за четец на студентите?
Отговор: Когато има пари.
Кога ще заработи центърът за рехабилитация в София?
Отговор: Когато бъдат отпуснати необходимите финансови средства от Общината.
Кога ще се реши въпросът за лесен достъп до помощно-технически средства?
Отговор: Съюзът на слепите вече няколко години се бори да допълни списъка с помощни средства, но без особен резултат. В момента членовете на ССБ могат да закупуват на преференциални цени от съюза определени артикули, между които говорещ апарат за измерване на кръвно налягане, бели бастуни родно производство и говорещи ръчни часовници.
Кога ще бъдат допуснати повече млади хора да работят в системата на Съюза на слепите в България?
Отговор: В системата на ССБ в момента работни места не само за млади, а и за никого няма, а работещите незрящи в структурите на ССБ в страната са сведени до абсолютния минимум и по-конкретно 24 човека, включително председателя на съюза.
В тази бройка не са упоменати управителите на предприятията, както и единиците работещи в тях незрящи.
Пишат ли се проекти за хора със зрителни увреждания?
Отговор: Да, пишат се и се печелят такива проекти. Само за последните 5 години, са спечелени проекти на стойност 1 200 000 лв. – по различни оперативни програми, социално-инвестиционния фонд, както и ежегодно пред АХУ, АСП и други.
Предвижда ли се строеж на нови жилища за незрящите?
Отговор: Не, категорично. Няма съюз на слепите в света, който да строи жилища. Проблемът със жилищата е проблем на общините.
Ще има ли в София нови спирки с озвучени информационни табла?
Отговор: Ръководството на РСО е в непрекъснат контакт с отговорните хора от общината и има уверението, че до 2 години всички спирки ще бъдат снабдени със звукови табла.
Какво се прави по въпроса за достъпната градска среда?
Отговор: И по този въпрос контактите са постоянни и непрекъснато се работи за подобряването на достъпността.
Тук е мястото да се отбележи, че в София е сформирана действаща комисия по рехабилитация, която се събира и постоянно внася предложения в комисията по транспорт към общината. В последните години резултатите от дейността на РСО в София са наистина забележими.
Кога ще бъде извършен основен ремонт на общежитията в комплекса на слепите в София?
Отговор: Пари за ремонт на общежитията няма.
Къде отиват парите от наемите на живущите и защо не се реинвестират в ремонт на сградния фонд?
Отговор: Разяснения как се формира бюджетът на съюза и по какъв начин се разпределят средствата от приходите - според наредбата.
Имаше намек за ангажимент да се направи опит за извършване на ремонт в най-близко бъдеще поне на покривите на двете общежития, което е вече крайно належащо.
Защо сайтът на Съюза на слепите в България не се актуализира редовно?
Отговор: Приема се като пропуск и ще се вземат сериозни мерки в кратки срокове този пропуск да бъде отстранен.
Кога ще е изходът от кредитната криза на ССБ?
Може би поради това, че точно в този момент няколко души говореха едновременно, този въпрос остана без отговор.
Това бяха част от дискутираните на срещата въпроси, като освен тях двете страни декларираха взаимното си желание да си сътрудничат в бъдеще.
Младежите изразиха готовността си да вземат по-дейно участие в живота на организацията, а председателят от своя страна изрази готовността на съюза да предложи името си за младежки проекти, но те да бъдат правени от самите младежи.
Изглежда, че процесът на подмяна на поколенията е вече неизбежен и през следващите няколко години той ще трябва да протича на всички нива.
По всичко личи, че в Съюза на слепите в България вече съществува кадрови дефицит и е назрял моментът много бързо да се реагира. Искрено се надявам реакцията да не е вече твърде закъсняла, а инак инициативата да се възроди контактът със следващите поколения би могла да се нарече и похвална.
Важното е, че първата крачка към сближаване, поне в София, вече е направена. Образно казано Съюзът на слепите намигна на своите млади хора, а те пък му се усмихнаха в отговор.

Марина ПЕТКОВА


Назад

Всички статии на Брой 02, 2011

**СЪОБЩЕНИЕ
XVI-то общо събрание на пълномощниците на ССБ
*90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Стопанската дейност на ССБ
60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "ЗАРИ"
Награда за активна дейност
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
ССБ отново протяга ръка на младите
ГЛОБУС
На кръстовището
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
Добрич
Шумен
София
Червен бряг
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
40-минутна разходка поддържа мозъка във форма
Биоинженер изобрети "вдишващи" витамини
КОНКУРСИ
90 години ССБ
Национална литературна награда "Кураж"
НОВИ КНИГИ
Отпечатани книги на брайлов шрифт за фонда на брайловата библиотека към Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" през периода януари – декември 2010 г.
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Сляпа жена изумява с таланта си на художник
СТРАТЕГИИ
Дългосрочна стратегия за заетост на хора с увреждания 2011 - 2020 г.
ЮБИЛЕЙ
И той също си издигна паметник, неръкотворен и висок




Архив на изданието
1 2 3