ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 03, 2011

Тема: МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Емоции, гостоприемство и ползотворни срещи в сърцето на Европа

Около 8 часа сутринта местно време на втори март Брюксел ни посрещна на летище "Завантем" със студен вятър, но още от трапа на самолета усетихме любезността на наземния персонал – приятни младежи, които ни помагаха да слезем по стълбите и ни ориентираха към чакащия на пистата микробус. Когато самата аз бях обгрижена по този начин, усетих, че за мой срам в главата ми не се намира нито една любезна дума на френски и си помислих - "Защо не си учих уроците в училище?". Успях все пак да кажа едно нашенско "мерси" с усмивка и микробусът ни отнесе към сградата на летището.
Тук се почувствахме още повече като у дома си, понеже се оказа, че ескалаторът не работи и се изкачвахме пеша. Естествено моментално си представих възмущението, с което у нас бихме приели този факт - недоволството и псувните: "Ето на, българска работа, цялата ни работа е такава...".
Горе в залата за пристигащи бяхме посрещнати от 3 много приятни и също толкова притеснени млади жени - асистентки на нашия домакин г-н Евгени Кирилов - евродепутат от групата на "Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент". Притеснението им бе напълно обяснимо, все пак нашата делегация се състоеше от 30 човека, от които само трима бяха зрящи.
И така, вече в специално ангажирания за нас автобус по пътя към хотел "Капитал", където щяхме да бъдем настанени, ние започнахме запознанството си с Таня, Диди и Катя, с които впоследствие много се сприятелихме.
След като оставихме багажа си, ние потеглихме към сградата на Европейския парламент, където ни предстоеше един доста натоварен и изпълнен с емоции ден.
Тази сграда се състои от три отделни сгради, съединени помежду си с топли връзки, целите в огромни прозорци, тъй като откритостта и прозрачността са в основата на принципите на работата на Европейския парламент. Тук заседават преди всичко различните парламентарни групи и понякога се провеждат заседания в пленарна зала. Основно Европейският парламент заседава в Страсбург и евродепутатите пътуват дотам поне два пъти в месеца. През настоящия си мандат Европейският парламент се състои от 736 евродепутати, от които 17 са от България. Всеки от тях има право да се изказва на родния си език - един от 24-те езика на Европейския съюз, които тук са пълноправни. На всяко заседание на парламентарните групи, както и на тези в пленарна зала, има симултантен превод и по този начин няма езикови бариери.
Огромно впечатление ни направиха асансьорите в сградите, където бутоните са позиционирани на доста голямо разстояние един от друг и върху всеки цифрата е написана релефно, а под самия бутон има и брайлов надпис. Освен това много дискретно, но достатъчно звучно женски глас съобщава етажа, на който спира асансьорът. Всъщност не е кой знае колко трудно да се направи, но пък страхотно улеснява незрящ човек.
През целия ден, в който бяхме в Европейския парламент, ние имахме възможността, освен да се срещнем с нашия домакин г-н Евгени Кирилов, да присъстваме и на част от заседание на групата на "Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент" относно ескалиращото насилие и безредиците в Либия.
Следващата ни среща бе с г-н Ричард Хауит - Великобритания - европарламентарист от групата на "Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент", занимаващ се активно с въпросите свързани с хората с увреждания.
Като една от посетителските групи в Европейския парламент, а такива групи са редовни посетители на тази институция, ние обядвахме в предназначения за гости ресторант.
Научихме, че всеки от евродепутатите разполага с бюджет годишно да кани до 120 човека на посещение в Европейския парламент и че през миналата година по покана на български евродепутати Брюксел е бил посетен от около 60 такива групи, което прави средно по една на седмица.
След обяда имахме предварително насрочена среща с ръководството на Белгийската конфедерация за насърчаване на слепите и слабовиждащите със съпредседатели г-н Емил Аленус за фламандската част и г-н Херман Кулие за франкофонската част, и координатор г-н Хари Гейскенс. За тази среща по молба на посрещащата страна бяха предварително подготвени, преведени и изпратени седем въпроса, обхващащи почти всички сфери, които се отнасят до хората с увредено зрение в Белгия.
Научихме, че и тук, както в повечето страни, нещата стоят по-добре отколкото в България поне по отношение на социалните плащания и снабдяването на незрящите с помощни технически средства.
Последното ни за деня мероприятие беше интересна презентация за ролята и функциите на Европейския парламент, поднесена от г-н Георги Томов – Главна дирекция "Комуникации и работа с посетители" към ЕП. Именно тук научихме споменатите по-горе подробности относно броя на евродепутатите, въпросите, с които се занимава Европейският парламент и за структурите на Европейския съюз.
Посетихме и пленарната зала, където се провеждат заседанията на ЕП.
Честно да си призная през цялото време много се забавлявах от позицията си на бивш пушач над страданията на пушачите, които така и не бяха удостоени с привилегията да бъдат отведени до така наречения "Аквариум" - единственото място в Европейския парламент, където се пуши. Представете си цял един ден, без да запалиш цигара, абсолютно забранено и недопустимо е в сградата! Забавно ми беше и си злорадствах типично по нашенски.
Е, по улиците обаче навсякъде се пуши и нещо повече - по земята е пълно с фасове, че дори и с хартийки, все едно че се наслаждавахме на мила българска гледка. И си ни беше наистина мило, защото не се чувствахме в някаква непривична, чужда и стерилна среда. Дори в това Брюксел ни се стори гостоприемен и дружелюбен.
Естествено, след един толкова наситен и изморителен ден, нямахме много сили, а и време за продължителни разходки и шопинг, защото ни предстоеше не по-малко натоварен утрешен ден.
В деня на най-хубавия и най-български празник ние посетихме сградата на Европейската комисия, където имахме няколко много интересни и особено ползотворни срещи.
Групата ни бе посрещната и придружавана от г-жа Лизе Равенфелт и г-жа Любомира Иванова от Главна дирекция "Комуникации", отдел "Обслужване на посетители" към Европейската комисия.
В началото изслушахме презентация за ролята и функциите на Европейската комисия, поднесена от г-н Димо Илиев - представител на Главна дирекция "Трудова заетост, социални работи и включване".
Последва среща с г-ца Дана Трама-Зада, член на кабинета на заместник председателя на ЕК и комисар по правосъдието в ЕС г-жа Вивиан Рединг, отговаряща за въпросите, свързани с равноправието на половете и защитата от дискриминация, както и среща с господата Силвио Грико и Ерик Сомелар - представители на Главна дирекция "Правосъдие".
В края на посещението си в ЕК присъствахме на една изключително полезна за нас, представителите на НПО, презентация на "Европейски социален фонд" за България, представена от г-н Кирил Киряков - представител на Главна дирекция "Трудова заетост, социални работи и включване".
Той ни запозна с основните действащи европейски програми за финансиране, по които могат да кандидатстват неправителствените организации, отнасящи се преди всичко до трудовата заетост на хората с увреждания.
И през двата дни на посещението представители на нашата делегация задаваха въпроси, засягащи политиката на Европейския съюз по отношение на хората с увреждания.
В делегацията бяха включени по-голямата част от председателите на РСО, група от 13 младежи, както и директорът на НЦРС Пловдив, експертът по международна дейност в ССБ, главният счетоводител на съюза и аз като представител на редакцията. Ръководител на делегацията беше председателят на ССБ Васил Долапчиев.
По време на целия ни престой всички се радвахме на изключително внимание от страна на нашите домакини и по-специално от страна на трите очарователни момичета, които ако и в началото да подходиха притеснено, но изключително професионално, още вечерта на първия ден взеха много присърце цялата ни група и в края на посещението ни изпратиха не до, а вътре в самия самолет! И досега се чудя защо ли не пожелаха да си ги вземем с нас...
За нас те бяха придружители, преводачи, екскурзоводи и дори сервитьорки, защото помагаха при сервирането, за да не се налага някой да чака.
Следобедът преди отпътуването ни премина в обиколка на Брюксел заедно с един уникален екскурзовод - българин, който от десетилетия живее в Белгия, но въпреки това говорещ перфектно родния си език, а малките грешчици, които правеше единствено усилваха неговия чар.
Посещенията в европейските институции, за които непрекъснато слушаме по радиото и телевизията и усещането, че ето сега, точно в този момент, се намираш в самото сърце на Европа са наистина неповторими. Стараеш се да уловиш всеки един миг, да запазиш всяко едно впечатление, знаейки, че може би това ти се случва един път в живота и дори да се завърнеш някой ден отново в Брюксел първите впечатления, емоцията и тръпката никога няма да се повторят.

Марина ПЕТКОВА
Виж снимки: