Брой 03, 2011

Тема: СТРАТЕГИИ

Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011-2020 г.


Продължение от брой 2/2011

Стратегическа цел, оперативни цели и мерки за тяхното изпълнение

ВИЗИЯ

Визията на дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания е създаването на условия за пълноценно интегриране на хората с увреждания в нормалния икономически и социален живот на страната ни. Това ще се постигне, като на хората с увреждания се предостави възможност за достъп до подходящи форми на професионална подготовка и трудова реализация.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ

Стратегията си поставя за цел осигуряването на условия за ефективно упражняване на правото на свободен избор на трудова реализация на хората с увреждания в трудоспособна възраст и подобряване качеството им на живот като условие за свободно и пълноценно включване в обществения живот на страната.

ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ

Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания си поставя следните оперативни цели:
1. Осигуряване на трудова заетост на безработни лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст с оглед преодоляване на социалната им изолация и пълноценното им интегриране в обществото.
2. Създаване на предпоставки за водене на самостоятелен, независим живот от хората с увреждания.
3. Постигане на ефективно социално включване на хората с увреждания чрез реализацията им на свободния пазар на труда.

ДЕЙНОСТИ И МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПЕРАТИВНИТЕ ЦЕЛИ

Осигуряване на подходящи форми за квалификация и преквалификация

Мерки:


По принцип хората с увреждания трябва да имат достъп до подходящи форми на професионална подготовка и трудова рехабилитация, а възможностите за трудовата им реализация трябва да бъдат обявявани на открития пазар на работна ръка.
Достъпът до трудовия пазар до голяма степен зависи от квалификацията, получена чрез професионално обучение. Самото професионално обучение може да започне единствено след придобиването на образователен минимум. Това означава, че за да могат хората с увреждания да участват по-активно на трудовия пазар, е необходимо на първо място да им бъде осигурен по-голям достъп до системата на образованието. Професионалната подготовка на ученици с увреждания се извършва в системата от съществуващите специални училища или в няколкото специализирани центъра за обучение на хора със зрителни или слухови увреждания. Известно е, че обучението в специалните училища предлага много ограничен избор на професии, обучението е на ниско ниво и не съответства на изискванията на трудовия пазар. Данните на Агенцията по заетостта красноречиво подкрепят тази констатация, а именно:
- Хората с увреждания са с нисък образователен ценз - по данни на АЗ 52,5% от активно търсещите работа безработни лица с увреждания през 2009 г. са с основно и по-ниско образование. През последните десетина години не се наблюдава тенденция за намаляване на този процент.
- Хората с увреждания страдат от липса на професионална квалификация - за 2009 г. АЗ отчита, че 57,9% от търсещите работа лица с трайни увреждания не притежават професионална квалификация.

Осигуряване на подходящи форми за заетост

Изпълнението на стратегическата и оперативните цели на стратегията може да се постигне, като се въведат три форми на заетост за хората с увреждания:

А. Защитена заетост

Мерки:
 
Защитената заетост се прилага за осигуряване на работни места за хора с най-висока степен на увреждания - умствени, сензорни и физически. Защитените предприятия са местата, изключени от конкурентния пазар. В рамките на ЕС съществуват множество форми на защитена заетост. Те са в пряка зависимост от пазарно-административните системи в различните страни-членки, но по същество това са икономически структури, финансирани от държавата или общините, в които водеща е идеята за социализиране на хората с тежки увреждания в процеса на труда. Защитените предприятия приличат повече на социални, отколкото на икономически субекти, тъй като в тях се извършва професионална ориентация, обучение и рехабилитация, създават се трудови навици на лица с изключително тежки увреждания. Изваждането на тези хора от ограничената семейна среда и натоварването им с реални отговорности има силен терапевтичен ефект, който е от много голямо значение за физическото и психическото им здраве. Предвид тежката степен на увреждания и съответно възможностите на тези лица, се налага държавата, респективно общината, да дофинансира техния труд с цел гарантиране на минималния им доход, както и да поема някои други разходи, свързани с функционирането на защитените предприятия.
Защитената форма на заетост на хора с трайни увреждания не е регламентирана в българското законодателство, което на практика изключва тези лица от пазара на труда и ги обрича на тежка социална изолация.

Б. Подкрепена заетост

Б.1 Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания

Мерки:

В специализираните предприятия и кооперации хората с увреждания работят заедно със здравите работници, предприятията участват на пазара наравно с фирмите, които не наемат хора с увреждания, което ги прави неконкурентоспособни. Без подкрепа от страна на държавата те не биха могли да оцелеят на свободния пазар, а все още представляват съществена форма за осигуряване на постоянна заетост на целевата група. Към този момент те се ползват с известни данъчни преференции и държавни субсидии. Независимо от това броят на заетите в тях хора с трайни увреждания непрекъснато намалява.
Този факт поставя на преден план въпроса за необходимостта от диверсифициране формите на заетост на хората с увреждания, като се отчитат интересите на всички заинтересовани участници в този процес. Но същевременно е необходимо да се определи посоката, в която ще се развиват съществуващите специализирани предприятия и кооперации. В рамките на допустимата държавна помощ те биха могли да заемат определени търговски ниши, което е факт за част от тях и към настоящия момент. Общинските специализирани предприятия биха могли да извършват общински дейности, които сега се възлагат на външни изпълнители. Тази практика успешно може да се приложи и от големи производствени и търговски корпорации, като по този начин ще се съчетае икономическият със социалния ефект. Примери в тази посока съществуват, въпрос е на държавна политика те да се популяризират и мултиплицират, като за целта се използват средства по различни европейски програми.

Б.2 Обичайна работна среда

Мерки:
Тази форма на заетост предполага най-бърза социализация на хората с трайни увреждания, но е най-трудно приложима в условия на криза. Поради тази причина е необходимо да се въведат ясни и задължителни правила за наемане на работа на хора с трайни увреждания на квотен принцип. Досега действащите разпоредби в тази посока не дават очаквания резултат, защото няма ясно регламентирани правила. От друга страна пред работодателите са поставени редица бариери, които ги ограничават да бъдат гъвкави при наемане и освобождаване на работещи хора с увреждания, което ги кара да се въздържат от наемане на тези хора на работа и те търсят различни възможности това да не се случи. Опитът в европейските страни показва, че в рамките на социалната икономика съществуват така наречените социални предприятия за трудова заетост, които представляват иновационна практика и подобни предприятия биха могли да бъдат развити и в България.

Б.3 Надомна и дистанционна форма на заетост

Мерки:
Надомната и дистанционната форми на заетост са много подходящи за хора в работоспособна възраст с висока степен на намалена работоспособност. Надомната форма на заетост на хората с трайни увреждания се прилага в специализираните им предприятия и кооперации от тяхното създаване. Тази форма е доказала своята ефективност, но за съжаление в последните години се прилага ограничено поради липса на подходящи поръчки и натоваряемост на производствения капацитет. Дистанционната форма на заетост в съвременното общество на бурно развиващи се информационни технологии е една много перспективна форма на труд, особено подходяща за хора с тежки увреждания. От една страна чрез тези форми се избягва преодоляването на архитектурните бариери, необходимостта от специализиран транспорт и пр., но от друга възниква въпросът доколко този вид заетост позволява реалната интеграция на човека с увреждане в трудов колектив.

В. Самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания

Мерки:
Тази форма на заетост се прилага в много страни-членки на ЕС. Тя трябва да бъде насърчавана, развивана и обезпечена както от държавата, така и от местната власт. Последната разполага с реални лостове за насърчаване на микропредприятията на хората с увреждания чрез облекчаване на редицата от разрешителни и съгласувателни режими, въведени по места.

Осигуряване на достъпна среда
 
А. Преодоляване на архитектурните бариери

Мерки:
Трудовата заетост на хората  с увреждания е тясно свързана с наличието на достъпна среда в нейното цялостно многообразие. Осигуряването на такава среда продължава да бъде един от най-тежките проблеми, който понастоящем не намира адекватно решение. Този проблем съществува в различна степен и в останалите страни-членки, тъй като разрешаването му зависи от много и различни по своя характер (държавни и местни) структури.

Б. Достъпен транспорт

Мерки:

Достъпният транспорт е много важен елемент от цялостната система за осигуряване на условия за независим и достоен живот на хората с увреждания. Нормативно материята е уредена, но за съжаление на практика достъпен транспорт за хората с увреждания почти няма. Частични решения се наблюдават в големите градове, в БДЖ и пр., но това не дава възможност на хората с увреждания да се чувстват свободни и независими. Човек с увреждане дори и да има работа, ако не може да се придвижи до местоработата си, той няма как да упражни правата си на труд.

В. Достъпна информационна и комуникационна среда

Мерки:

Много важен елемент в живота на хората с увреждания е тяхната информираност и възможност за комуникация в зависимост от увреждането им. Информацията трябва да се предоставя в достъпна форма - визуално представяне на текст, текстови дублаж, субтитри, брайлово писмо, жестомимичен език и жестомимичен дублаж, гласов дублаж, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, на опростен език, дикторски, допълващи и алтернативни способи, средства и формати за достъпна информация.

Осигуряване на трудово посредничество

Мерки:

Целта на специализираното трудовото посредничество е да се организира по-активното включване на хора с увреждания в мотивационни курсове и групова психологическа подготовка.  Да се оценят възможностите за извършване на определени дейности от хората с увреждания, както и техните компетентности, с оглед последваща професионална квалификация и професионално ориентиране. Установяване на необходимост от асистенти, които да подпомагат хората с увреждания в процеса на усвояване и извършване на преките им задължения.

Осигуряване на помощни средства, приспособления и съоръжения, и медицински изделия

Мерки:

Извън потребностите от МИ много важни, подпомагащи трудовата реализация на хората с увреждания, са помощните средства, приспособления и съоръжения. Тази дейност все още не е развита в нейната пълнота. Целта на такива изделия е да дадат възможност на човека с увреждане да изпълнява своите трудови ангажименти по-ефективно, с по-високо ниво на качество и в резултат на това да се повишават и доходите му от положения труд.

Осигуряване на адекватна нормативна среда

Мерки:

Постигането на стратегическата и оперативните цели не могат да се изпълнят, без да се адаптира нормативната уредба. За да заработи и постигне заложените резултати дългосрочната национална стратегия за заетост на хората с увреждания, трябва да се направят промени в законодателството, в подзаконовите нормативни документи, да се въведат стандарти, да се разработят методологии и пр.


Назад

Всички статии на Брой 03, 2011

**СЪОБЩЕНИЕ
XVI-то общо събрание на пълномощниците на ССБ
*90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Спортно-туристическа дейност
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Стара Загора
Велики Преслав
Варна
Силистра
Асеновград
КОНКУРС
90 години ССБ
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Емоции, гостоприемство и ползотворни срещи в сърцето на Европа
ОЧЕРК
Списанието беше моят буквар
СТРАТЕГИИ
Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011-2020 г.




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017