Брой 04, 2011

Тема: *90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Рехабилитацията като основно направление в дейността на ССБ

С откриването през 1905 г. в София на Държавния институт за слепи се полага началото на организираното обучение на слепите деца у нас. Десет години по-късно немската мисия в София открива първите рехабилитационни курсове за ослепели във войната български войници и офицери. Създаденото през 1922 г. дружество "Покровител" започва паралелно да подпомага както училищното обучение, така и развитието на трудовата рехабилитация на възрастните слепи. Не много по-късно и в България се появяват първите домашни учители по брайл.
През петдесетте години в България тече процес на масово ограмотяване на населението с цел създаването на кадрови потенциал за превръщането на страната в развита индустриална държава. От този процес не се изключват и незрящите български граждани. Започва организирането на курсове по брайлово ограмотяване. Така закономерно се достига до следващата стъпка в създаването на оптимални условия за рехабилитация на слепите, която се изразява в разкриването на Център за рехабилитация на късноослепели лица. С този акт Съюзът на слепите в България полага основите на истинското рехабилитационно обучение на възрастни хора от тази група.
На 17 октомври 1966 г. в Пловдив отваря врати за първите си клиенти Центърът за рехабилитация на слепи. Приети са за курсове по основна рехабилитация 12 късноослепели лица от различни краища на страната.
Шест месеца преди това Централният съвет на Съюза на слепите в България взема решение за откриването на такъв център в Пловдив и организацията на работата се възлага на Христо Белобрадов - бивш учител, училищен инспектор, директор и радетел за развитието на образованието и делото на слепите в България, самият той е със съдбата на късноослепял човек.
Христо Белобрадов се справя блестящо с възложената му задача. Той проучва опита на западноевропейските, централноевропейските страни и САЩ в областта на основната рехабилитация на зрително затруднените лица. Организира доставянето на специална литература и нейния превод на български език, с което поставя началото на уникална по своя характер специализирана библиотечна сбирка в областта на основната рехабилитация и професионалното обучение на късноослепелите лица.
Той привлича като консултанти и преподаватели в създаващия се център ентусиазирани и всеотдайни специалисти. Набелязват се мерки за привличане, приемане и насочване на клиенти. Кабинетите се оборудват с най-необходимите учебни пособия. Изготвят се първият учебен план и учебните програми по отделните рехабилитационни дисциплини, както и длъжностните характеристики за персонала и дневния режим.
Новооткритият център е инициатор и пръв организатор на станалите след това традиционни конкурси за най-добър четец на брайл. Центърът установява тесни и много ползотворни контакти с производствено предприятие "Успех", където неговите клиенти могат да упражняват придобити трудови и професионални умения.
Още в самото начало на дейността на центъра в него наред с обучението по основна рехабилитация започва и професионално обучение по електромонтаж и плетене на пазарски мрежи.
Обучението по електромонтаж е тясно свързано с перспективите в развитието на стопанската дейност на Съюза на слепите. В голяма част от специализираните производствени предприятия на ССБ започва усилено внедряване на производството на електроизделия, създават се самостоятелни звена - електромонтажни цехове, в които завършилите курсовете по професионално обучение в центъра започват работа.
Особено перспективно за времето си се оказва обучението по плетене на найлонови пазарски мрежи, защото по-голямата част от обучаваните в рехабилитационния център късноослепели лица започват работа най-вече като надомници в ПП "Успех".
Тогавашният ръководител на рехабилитационния център Христо Белобрадов полага големи грижи не само за предпрофесионалното и професионалното обучение, а и за последващата професионална реализация на клиентите. По не съвсем уточнени сведения около 90% от завършващите рехабилитационните курсове са започвали работа в специализираните предприятия на Съюза на слепите в България и в Народно-потребителната кооперация на слепите.
Още със своето прохождане центърът се превръща и в разработващо звено на учебници и учебни помагала по отделни рехабилитационни дисциплини. Членове на неговия екип като Хр. Белобрадов, Д. Дамянов, Д. Данчев, Вл. Желев, Р. Иванова, Е. Божилова и Ст. Стойчева стават автори или съавтори на такива пособия.
С течение на времето през следващите години центърът увеличава своята възможност за обслужване на клиенти в интернатната форма на обучение от 12 на 15 човека в един поток. В някои случаи техният брой достига до осемнадесет.
През 1977 г. са разкрити първите щатни учителски места. Внедряват се в работата тестове и чек-листове за измерване на постиженията по отделните рехабилитационни дисциплини. С това окончателно се полагат основите на професионализма и високите изисквания към екипа от специалисти, които ще предоставят рехабилитационните услуги.
Следващата стъпка в разнообразяването и обогатяването на рехабилитационните услуги, които се предлагат в Националния рехабилитационен център за късноослепели е организирането на специализирани кратковременни рехабилитационни курсове за късноослепели със захарен диабет и за лица от третата възраст.
Във втората половина на седемдесетте години се слага началото и на организирането на курсове за професионална подготовка на лица със зрителни увреждания. През 1977 г. се провежда първият курс за подготовка на акордьори на пиана. Тази инициатива под различни форми продължава и през деветдесетте години на миналия век и първото десетилетие на сегашния. В курсовете участват желаещи да получат професионални умения за акордиране на пиана от цялата страна. Освен че се обучават от много високо квалифицирани обучители, при завършване на курса курсистите получават и най-необходимото техническо оборудване за започване на самостоятелна професионална дейност като акордьори.
През 1976 година директорът на Центъра за рехабилитация на слепи в Пловдив Димитър Парапанов проявява интерес към професията на програмиста и установява контакт с първия курс за слепи програмисти с висше образование, организиран от Полската академия на науките. Започва проучването на възможности за пренасянето на този опит и у нас.
След многопосочна усилена подготовка, в която вземат участие различни специалисти, се полага началото на това обучение, което продължава от ноември 1981 г. до ноември 1983 г. в Пловдив. Центърът по това време няма лиценз за провеждането на такива курсове, поради което те се организират и провеждат към математическата гимназия с директор Кирчо Атанасов.
За съжаление поради неразвитостта на специализираните компютърни технологии и програми, необходими за осигуряване на достъп до информацията на незрящи, завършилите този курс не успяват да намерят по-нататъшна професионална реализация. За нуждите на курсистите Съюзът на слепите установява връзка с Института по техническа кибернетика и роботика към Българската академия на науките и договаря разработването на прототипи на брайлов дисплей. Начинанието само по себе си е чудесно, но разработеният дисплей не отговаря на нуждите на незрящите потребители и по-нататъшната работа по него е преустановена.
И вече в края на осемдесетте години на 20-и век се слага началото на широкото използване на компютърните технологии от незрящите в България, като Съюзът на слепите организира и финансира разработването и внедряването на първия български синтезатор на реч.
Развитието на професията на програмиста обаче е стигнало толкова напред, че подготовката на този вид специалисти вече не може да се осъществява в курсове, а става обект единствено и само на висшите учебни заведения.
Развитието на идеята за разширяване сферите на приложение на професионалните умения на зрително затруднените лица в България обаче продължава и през 1995-1996 г. в центъра се организират отново курсове за професионална подготовка по специалностите "Оператор на учрежденска телефонна централа - УТЦ", "Ремонт на велосипеди" и "Електромонтаж" по проект, финансиран от фонд "Професионална квалификация и безработица" към Министерския съвет. След обучението няколко курсисти започнаха работа по придобитата професионална квалификация.
През 2001-2002 г. двама български специалисти бяха изпратени на специализирано обучение в Холандия, където се запознаха подробно с обучението по тапицерство и бяха обучени за учители на зрително затруднени. Установи се, че това е една приложима професия за хора с намалено зрение и в българските условия. Те получиха много висока оценка за усвоените знания и умения по време на обучението от страна на холандските колеги.
След тяхното завръщане на територията на "Успех Комерс ССБ" ЕООД се оборудва помещение за обучение по тапицерство и от 2003 г. започна професионалното обучение. И тази дейност се организира и ръководи от НЦРС. Нейното осъществяване нямаше да бъде възможно без финансовата подкрепа на Фондация "Соннехердт", Холандия и за щастие след това тя успя да се утвърди и развие вече с финансиране от Държавния бюджет на Република България и Агенцията за хората с увреждания.
За качеството на обучението в тази професия у нас свидетелства и това, че през 2005 г. за нуждите на Съюза на слепите в Молдова в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив е обучен учител по тапицерство от Молдова.
От 1979 г. в центъра се организират и курсове за подготовка на инструктори по ориентиране и мобилност за нуждите на училищата за деца с нарушено зрение, за местните организации на ССБ, за структури на Министерството на труда и социалната политика и общините. От 1981 г. Пловдивският интернатен център, посредством свои учители, започна да осъществява рехабилитация по местоживеене, в която са обхванати 18 от 27-те съществуващи тогава окръжни организации на ССБ.
От 1988 г. за нуждите на местните организации на ССБ в центъра започват да се подготвят и инструктори по полезни умения, а от 1991 в него получават началната си специална подготовка учителите по рехабилитация от всички дневни центрове за късноослепели.
Със създаването на концепцията за развитието на дневните рехабилитационни центрове у нас бе поставено началото на нов етап в развитието на рехабилитационната дейност за слепи на съвършено професионална основа.
В началото на деветдесетте години на 20-и век в Комисията по рехабилитация – помощен орган към Изпълнителния съвет на ССБ, бяха изработени статут на Дневен рехабилитационен център, както и длъжностни характеристики на работещите в такъв център комплексни инструктори. Идеята беше този статут да бъде утвърден от висшите държавни органи, до което не се достигна, но неговото прилагане се поставя в основата на организирането на дейността на разкриващите се от този момент нататък рехабилитационни центрове по места.
Отчитайки промените в условията, ръководството на ССБ се ориентира към сътрудничество с общинските власти, като беше възприет модел, при който отделните центрове влизат в структурните звена на общината, а тяхното методическо ръководство, както и подбора на работещите в тях специалисти, се осъществява от Съюза на слепите и в частност от Националният център за рехабилитация на слепи в Пловдив.
Първоначално беше създаден Дневен рехабилитационен център в София, а малко след това и в Сливен. Особено успешна се оказа практиката, при която такива центрове първоначално се създават по разработен и спечелен проект от ССБ, а след приключване на финансирането по проекта утвърдилият се вече център се влива в структурите на съответната община.
Така след центровете в София и Сливен бяха създадени и продължават своята полезна дейност дневни рехабилитационни центрове във Варна, Шумен, Ямбол, Бургас, Габрово, Добрич, а от началото на тази година започна работата по разкриване на такива центрове в Перник и Русе.
По този начин много от дейностите, чието начало беше поставено в рехабилитационния център в Пловдив, вече се доближиха непосредствено до дома и бита на слепите от различните населени места в страната. Тенденцията е този процес да продължава да се развива и дневни центрове за рехабилитация и социална интеграция на слепи да се разкрият на практика във всички големи градове в България.
Времето показа правилността на идеята за водещата методическа и организационна роля на Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив. С разкриването на дневните рехабилитационни центрове по места неговото значение не само че не намаля, а напротив - значително нарасна, като освен функциите по разкриване и внедряване на най-новите тенденции и методи в областта на рехабилитацията на зрително затруднените лица, той вече има и задължението да оказва всестранна помощ на работещите в дневните рехабилитационни центрове.
В потвърждение на тезата за водещата роля на НЦРС се явява цялостното развитие на неговата дейност от началото на деветдесетте години на двайсети век. През месец юни 1992 г. към центъра започва да функционира първият в страната кабинет по зрителна рехабилитация. Зрителен терапевт, работещ в екип с офталмолог и оптометрист, помага, посредством специални упражнения, на частично виждащите лица по-добре да използват и развиват остатъчното си зрение в бита и професионалната дейност. Това е от много голямо значение, като се има предвид съществуващата трайна тенденция броят на напълно слепите да намалява за сметка на лицата с остатъчни зрителни функции.
През 1999 г., съвместно с Фондация "Рехабилитация на слепи", към НЦРС се разкри Ресурсен център за подпомагане рехабилитацията на зрително затруднените лица в България. Той разработва и изготвя различни дидактични материали за обучението на слепите и слабовиждащите, издава специализирана литература, учебници и учебни помагала на брайлов и уголемен шрифт.
През 2000 г., ползвайки опита на Швеция, в центъра бе разкрит първият в България ресурсен кабинет. Този кабинет е място за обмен на информация и създаване на контакти. Той е оборудван със специални технически средства за хора с нарушено зрение (компютърна техника, брайлов дисплей и принтери на брайлов и плоскопечатен шрифт, пишещи машини на брайлов и плоскопечатен шрифт, затворена телевизия, лупи, предназначени за слабовиждащите, и др.). Осигурен е постоянен достъп до интернет. До тези технически средства имат достъп всички, които преди това са преминали курс на обучение и са получили нужната подготовка. При необходимост клиентите получават консултации от учителите по зрителна рехабилитация и компютърна грамотност.
През 2005 г. бяха направени постъпки за лицензиране на НЦРС от Националната агенция за професионално образование и обучение към Министерския съвет на Република България и като Център за професионално обучение. Беше разработена и утвърдена учебната документация за 10 професии. В началото на 2006 г. НЦРС получи от Националната агенция за професионално образование и обучение лицензия за професионално обучение на лица със зрителни увреждания.
Пред Съюза на слепите днес се разкриват много перспективи за развитието на рехабилитационната дейност на организацията. Започналият процес на териториално разширяване на институционалното предлагане на рехабилитационни услуги несъмнено ще продължи и в бъдеще, като най-вече там ще се концентрират усилията по предлагане на обучения по всекидневни умения, ориентиране и мобилност, брайлово и компютърно ограмотяване и други елементи от основната рехабилитация. На тази основа ще продължават усилията за организиране на професионално обучение на зрително затруднени лица в различни традиционни и нови професии, които са достъпни за незрящи. Все в тази посока ще се развиват и дейности, подпомагащи незрящите при тяхното навлизане на свободния пазар на труда.
Като цяло перспективите за развитието на рехабилитационната дейност на Съюза на слепите в България са тясно свързани с по-нататъшното развитие на процесите на тяхната социална интеграция и трудова реализация. На това поле има много работа и нашите надежди са, че Съюзът на слепите ще продължи да има своята водеща роля в това отношение.


Назад

Всички статии на Брой 04, 2011

*90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Рехабилитацията като основно направление в дейността на ССБ
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБ
ГОДИШНИНА
50 години от първия космически полет
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Плевен
Добрич
Харманли през погледа на другите медии
Левски
Пловдив
Асеновград
Горна Оряховица
ИСТОРИЯ
Българският Великден
НОВИ ТЕХНОЛОГИИ
Създадоха кредитна карта за слепи
Сайтът на НАП вече е достъпен за хора със зрителни затруднения
Незрящите вече ще могат да четат обикновени книги с помощта на Haptic Braille
ОБЯВИ
Актуално предложение
90 години ССБ
ПОЧИВКИ В СЪЮЗНИТЕ БАЗИ
Цени за почивка в съюзните бази
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Оферта за Съюз на слепите в България
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
Прелести
Търновград празнува
Птиците и пролетта




Архив на изданието
1 2 3 4