Брой 04, 2011

Тема: ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ

Търновград празнува

След покушението на цар Асен, синът му Иван Асен заминава с майка си за Русия. Там учи и завършва светско образование. Като законен наследник на короната през 1218 година се завръща и се качва на престола. В историята неговото царуване е записано със златни букви, увенчан е с лавров венец за процъфтяването на България като мощна държава.
Големият успех идва на 9 март 1230 г., когато окончателно разбива византийските войски при Клокотница. Тази победа разширява границите на България до три морета. Българските войни са си къпали конете в Черно, Егейско и Адриатическо море.
Завръщането му след победата в Търново става празник за нашия град, който и днес се празнува много тържествено на 22 март - деня на животворната пролет.
Настъпват спокойни години, които царят отдава за култура и образование на своя народ. Много добре знаем, че тогавашното образование е ставало в църкви и манастири, а тяхното строителство при цар Иван Асен ІІ е било забележително голямо. В чест на победата още в същата година той е построил църквата "Свети 40 мъченици" с разкошен стенопис. В годините след него тя остава свещено място за България и българския народ. Всички върховни събития в нашата родина са се отбелязвали в нея - Освобождението на България, провъзгласяването на царя, Съединението на България и други висши тържества.
Цар Иван Асен ІІ завършва започнатото дело на своя род Асеневци.
Когато окончателно разгромява византийските войски при Клокотница, тогава в плен паднали самият император и цялото му семейство заедно със своите военачалници и първенци. Императорската войска била многобройна, в нея имало албанци, сърби и гърци. Когато оръжието е било положено на земята, Иван Асен ІІ гледал, гледал войската, па им казал: "Божи хора, вие не сте виновни за събитията, ето го виновника - той ще отговаря за грешките и коварството. Вървете си по домовете, орете, сейте и жънете в мир и благоденствие."
Постъпил човешки, облякъл ги, нахранил ги, обул ги и ги изпроводил живи и здрави по домовете им. Когато се завърнали по родните си места, с голяма благодарност те прославили името на българския цар. Световната история не познава такова помилване на вражеска войска. Забележително е, че България винаги е водила отбранителни войни, а не завоевателни.
Църквата "Свети 40 мъченици" и до днес е храм-паметник на династията Асеневци. Без глас тя разказва за оная България, започнала при хан Аспарух до величието на цар Иван Асен ІІ. В нея всяко българско сърце може с любов да чете и научи как се обича и милее народ и държава.
Пазител и екскурзовод на църквичката беше баба Величка Лозанова. Тази изключителна жена не е позната само на ония, които не са посетили църковната светиня по нейно време. Със замислен образ и с дълбок властен глас на народен оратор тя остави трайна диря у мнозина посетители. Магията на популярността се ширеше и привличаше вниманието към тази самотна и обречена на многострадалните камъни жена. Ученици, студенти, работници, преподаватели, историци, професори, археолози, журналисти, писатели и широката интелигенция сваляха шапка пред нейните исторически знания. Тя се радваше на приятелството на знатни мъже - Димитър Талев, Емилиян Станев, Димитър Мантов, Станчо Въклинов, Антон Дончев, Кръстю Миятев и Велизар Велков. Постоянно спореше с учените, помагаше и набираше знания от тях. Четеше и знаеше много неща - от архитектурата и стенописите, от старинните накити и костюмите до книжовната драма на търновските корони и драмата на царствените домове. Нейното тихо слово от старите български векове ни водеше не само из Царевец, а към Плиска и Преслав, към крепости, събития и личности, замесени в горчивото тесто на многобройни падения и възходи.

Баба Величка и храмът бяха едно цяло, тя обитаваше стаичката над костницата. Живееше самичка в преславната българска лавра, свързана с имената на бележитите владетели - Омуртаг, Калоян, Ивайло и Иван Асен ІІ. Жената беше облечена в черни дрехи, които подчертаваха нейното многолетие и строгост.
Нашествието на турците става през 1393 година. По заповед на султан Баязид било разрушено всичко - бойници, дворци, кули, крепости, църкви, книжовни средища, всичко потъва в прах и пепел. С това се потъпква величието, културата и свободата на България. В това число влиза и църквата "Свети 40 мъченици". До Освобождението през 1878 година тя е съществувала под купола на джамия с името Кавак баба, училище за дервиши. Колоните от стария храм турците употребили за градивен материал, без да обръщат внимание на надписите, които са много по-ценни от всичко останало. Най-скъпоценният камък на културата, притежаван от ХІІІ век е Асеновата колона.
- Ама да знаете само едно - казваше баба Величка - ако колоната е от злато няма да е толкова ценна за българския народ, както този надпис на нея. Оттук започва средновековната българска история. Тя увековечава голямата победа при Клокотница, 50-годишния мирен договор с Теодор Комнин. Това дава възможност за широко търговско развитие на България, култура и образование. Никой никога няма да узнае колко много мъка и сълзи са му стрували сватбите на неговите дъщери в други държави, станали залог за голямата цел на българския цар - неговият народ да живее в мир и творение.
- Много екскурзианти от страната и чужбина посещават храма и това ме прави доволна от службата ми - казваше тя със спрял поглед върху Асеновата колона.
- Мъдрецът е казал, който говори - сее, който слуша - жъне, а жетварите нямат брой. Веднъж говорих пред деца за Калояновия пръстен с малко разширени приказки. Описах какъв смел държавник е бил Калоян, как пазел България, как пленил Балдуин и го затворил в крепостната кула. Когато завърших разказа си, русокосо момиченце с лунички на лицето се отдели от другарчетата си, дойде при мен, хвана ме за ръката и рече: "Наведи се". Наведох се и то прошепна: "Бабо, ти да не си майката на цар Калоян?". Боже, сърцето ми се обърна от радост и стъписване, откъде тази мисъл в него!? Защо бе, мило дете, така мислиш, аз да съм майката на царя? То ме гледаше учудено и настойчиво повтаряше: "Кажи, моля те, ти ли си майката на Калоян?". Много подобни случаи съм имала, но като този, толкова силен по дух, не съм изпитвала. Това ме накара да се просълзя от радост и щастие, че съм добър сеяч и имам прекрасни жетвари.

Тази случка е станала, когато баба Величка Лозанова е била на 77 години.
Тя носеше в себе си дълг и съзнание на отговорност да остави на поколенията дълбоките корени на българската история. Баба Величка не е вече между живите, но щом пиша за нея това ще рече, че остава жива не само за нас, но и за поколенията след нас, отдала целия си живот да бъде сеяч за възраждането на спомена за Втората българска държава.
Нейният дух и всеотдайност е скъпо цвете за Търновското царство и докато Янтра го полива, то няма никога да завехне.

Извадка от книгата на Аврам АВРАМОВ "За нашия Търновград", написана през 1994 година.


Назад

Всички статии на Брой 04, 2011

*90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Рехабилитацията като основно направление в дейността на ССБ
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБ
ГОДИШНИНА
50 години от първия космически полет
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Плевен
Добрич
Харманли през погледа на другите медии
Левски
Пловдив
Асеновград
Горна Оряховица
ИСТОРИЯ
Българският Великден
НОВИ ТЕХНОЛОГИИ
Създадоха кредитна карта за слепи
Сайтът на НАП вече е достъпен за хора със зрителни затруднения
Незрящите вече ще могат да четат обикновени книги с помощта на Haptic Braille
ОБЯВИ
Актуално предложение
90 години ССБ
ПОЧИВКИ В СЪЮЗНИТЕ БАЗИ
Цени за почивка в съюзните бази
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Оферта за Съюз на слепите в България
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
Прелести
Търновград празнува
Птиците и пролетта




Архив на изданието
1 2 3