Брой 04, 2011

Тема: ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ

Птиците и пролетта

От незапомнени времена идването на пролетта по нашите земи е свързано с пристигането на нейните крилати вестоносци - щъркелите. Дългокраките белодрешковци се носят като пухкав облак в небето, спускат се надолу и сякаш прочели „номера” на своята къща, кацат на миналогодишното си място. Необяснимо е как без навигационна система, прелитайки хиляди километри в небесната пустош, намират своя дом.
Дошли, не дошли, веднага се захващат с ремонта на жилището или с построяването на ново. Обикновено щъркелите гледат гнездото да е разположено върху покрива на висока сграда. Нерядко то е кацнало върху купола на камбанарията или на върха на голямо дърво. След това идва ред за създаване на новото поколение.
Докато майката топли яйцата и търпеливо чака появата на своите рожби, татко Щърк обикаля района и доставя храната. Гледа тя да е достатъчно вкусна и питателна. До есента малките ще трябва бързо да пораснат и укрепнат. Дългият път към Северна Африка е изморителен и изпълнен с множество препятствия. А и враговете, дебнещи младите и неопитни пътешественици, не са един и двама.
Улисани около грижите за потомството, семейство Щъркелови не забелязва радоста на хората, възникнала от тяхното присъствие. Учудват се, когато виждат как окачват бели и червени конци по дърветата и храстите, но разбрали, че не стават за ядене не обръщат кой знае какво внимание на това. Пък и откъде да знаят за най-истинския български обичай – връзването на мартеници за щастие. Тя, мартеницата, е дошла на света благодарение на нас, българите, с пристигането на Аспарух в този благословен от Господ земен кът.
Наложило му се на хана да изпрати известие до своя брат Баян и сестра си Хуба къде да намерят брод, та да преминат Дунав и влязат в България. Вързал края на кълбо бял конец за крачето на своя сокол и го пуснал в небето. Като минавали брода, хусарска стрела ранила в ръката Баян. Кръвта закапала и обагрила в червено конеца. Аспарух късал червено-бялата нишка, връзвал по едно парче на ръцете на войниците и наричал – "Нишката, която ни свързва никога да не се къса. Да сме здрави, щастливи, да сме българи."
Оттогава нашият народ сплита бели и червени конци. Бялото е символ на чистотата, а червеното на обичта. Когато се появи първият щъркел, мартеницата се закача на дърво или се слага под камък и се пожелава нещо с вярата, че то ще се сбъдне. И така до следващата пролет, с надежда за повече добро и по-малко болести.
Щъркелите гледат отгоре, потракват с дългите клюнове и си вършат своята работа. При тях всичко е подредено и няма нищо излишно - децата, храната и пътя между двата континента.
Ние ще ги очакваме и следващата, и по-следващата година. Те ще доведат със себе си пролетта, цветята. Ще донесат новата премяна на земята. И може би ново начало за живот.

Кирил ДАМЯНОВ

Назад

Всички статии на Брой 04, 2011

*90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Рехабилитацията като основно направление в дейността на ССБ

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В Управителния съвет на ССБ

ГОДИШНИНА

50 години от първия космически полет

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Плевен
Добрич
Харманли през погледа на другите медии
Левски
Пловдив
Асеновград
Горна Оряховица

ИСТОРИЯ

Българският Великден

НОВИ ТЕХНОЛОГИИ

Създадоха кредитна карта за слепи
Сайтът на НАП вече е достъпен за хора със зрителни затруднения
Незрящите вече ще могат да четат обикновени книги с помощта на Haptic Braille

ОБЯВИ

Актуално предложение
90 години ССБ

ПОЧИВКИ В СЪЮЗНИТЕ БАЗИ

Цени за почивка в съюзните бази

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Оферта за Съюз на слепите в България

ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ

Прелести
Търновград празнува
Птиците и пролетта