Брой 05, 2011
Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара Загора
В навечерието на светлия християнски празник Великден по инициатива на РСО Стара Загора със съдействието на предстоятеля на катедралния храм "Св. Димитър" отец Йордан Карагеоргиев, на депутата от ГЕРБ и областен координатор Живко Тодоров и щедрата подкрепа на ТЕЦ "Марица изток 2" ЕАД се осъществи от 5 до 8 април тази година поклонническо пътуване до средновековните манастири в североизточната част на Румъния. В мероприятието участваха съюзни членове от ТСО Стара Загора, ТСО Казанлък и ТСО Димитровград.
След 15-часово пътуване с чисто нов автобус пристигнахме до първата главна цел – град Яш, където в Митрополитската катедрала "Сретение Господне" са положени мощите на Света Петка – Майка българска. Светицата особено много помагала на хора с очни и други здравословни проблеми. Всяка сряда мощехранителницата на Света Петка се отваря за поклонение. Огромни опашки от чакащи хора се извиват пред украсеното и осветено място, за да се докоснат до мощите и да измолят милостта на светицата.
Света Петка е родена в средата на 11-и век в село Епиват, което се намира в тракийската част на Турция. И сега то е на около 45 км от Истанбул и съществува с името Селим паша.
13-годишна Света Петка чува Божия глас, силно повярва в него и се отдава на християнството. 5 години остава на пост и молитва в Константинополската църква, след което тръгва по пътя на Мария Египетска. Пристига в Йорданската пустиня - по светите места и Йерусалим, където прекарва дълго време от живота си. Като предусеща, че наближава краят й, се връща към родното си място. След две години умира, но местните я смятат за чужденка и я погребват извън крепостта. Минават няколко века и при погребването на моряк-чужденец в същите гробища Света Петка се явява през нощта на гробарите, облечена в царски одежди, съобщава им няколко пророчества и излекува тежко болните. Тогава вадят мощите й и ги пренасят в катедралния храм в града.
След победата си при Клокотница през 1230 г. цар Иван Асен ІІ успява да издейства мощите на Света Петка и ги пренася в Търново. По време на пренасянето им, там където е спирано за почивка, са изградени църкви, които носят нейното име.
При нападението на османците срещу България, за да спасят мощите от поругаване, българите ги преместват във Видин, а по-късно и в Белград. Така светицата е наричана Епиватска, Търновска, Видинска, Белградска. В Белград те престояват 120 години и отново се връщат в Цариград. По това време Молдова е била васално княжество на Високата порта с княз българина Василий Луп, роден в сегашното село Пороище. Той успява да издейства пренасянето на мощите от Цариград в столицата си Яш. 150 години те престояват в църквата "Св. Три Светители". През 1889 г. специално за мощите на Света Петка се построява новият катедрален храм "Сретение Господне", където те се намират и досега.
Надвечер се озовахме в най-големия румънски манастирски комплекс - Нямц, който за първи път се споменава официално през 14-и век. Преданието разказва, че трима българи са в основата на основаването на тази света обител. Исторически факт е, че първият епископ е българският просветител и писател Григорий Цамблак, ученик на Патриарх Евтимий, който пренася и пропагандира българското книжовно богатство. В манастира в Нямц има две чудодейни икони – на Света Богородица от 665 г., донесена от Израел, и на Свети Георги - от 8-и век и пренесена на това място след 16-и век от Константинопол. В комплекса се намират няколко църкви, семинарията с над 400 семинаристи, огромна библиотека, книжарница, павилиони. Сред живописната природа в радиус от 20 км има още 4 манастира – Секу, Сихастрия, Агапия и Варатек. Всички те са построени през 16 - 17-и век. Архитектурата им е почти еднотипна – византийска. Всички манастири са озвучени и денонощно се чете Светото Евангелие.
В Секу попаднахме в свещоливницата, в която монахът Деонис на едно зареждане произвежда по 3 600 свещи. Цялото производство е ръчно. На огромна печка в 150-литров казан се разтопява пчелен восък. Върху рамки се навива фитилът. В дълбок тесен съд се прецежда врелият восък и в него две по две се потапят в рамките – 13-15 пъти, докато край фитила се напласти восъкът. После се срязват на две и започва следващата серия.
Агапия е най-големият женски манастир в Източна Европа с около 400 монахини. Много характерни в него са стенописите, дело на Николае Григореско – един от известните румънски художници. Монахините живеят в кокетни бели къщи с малки дворчета непосредствено до манастира. Видяхме ги не само да четат молитви, да поддържат кандилата, да почистват и поддържат двора в идеален вид с разкошни градини и цветя, но и облечени с черните раса да копаят с мотиките и да садят картофи и лук на полето.
На път за България посетихме мъжкия манастир Бистрица, основан през 1406 г. Намира се в Източните Карпати сред борови гори. Построен е от Александър Телбум – един от великите молдовски князе наред със Стефан Велики. Архитектурата е във византийски стил.
Във всички посетени манастири има частици от мощите на десетки светци.
Това незабравимо пътуване ни зареди с много ентусиазъм за преодоляване на ежедневните трудности и преизпълни сърцата ни с радост и благодарност. Щастливи сме и от новината, че отец Йордан Карагеоргиев е номиниран за 2011 година в кампанията "Достойните българи" на вестник "24 часа" и БНТ.
Всички статии на Брой 05, 2011
XVI ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ССБ
Първо заседаниеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ШуменДобрич
Стара Загора
Сливен
Пловдив
София
Велики Преслав
Варна
Плевен
Силистра