ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 06, 2011

Тема: ЛИТЕРАТУРА

Годишна литературна награда "Георги Братанов"

На 19 май тази година за 11-и път бе връчена литературната награда на името на Георги Братанов.
Въпреки изключително слабото медийно присъствие, Съюзът на българските писатели отличи заслужилите творци, отдавайки им дължимото в изминаването на все по-трудния път на литературното поприще.
Въпреки че българската култура бива изблъсквана в страни от все по-брутално налагащата се у нас чалга-култура, България все още има своите стойностни творци, които безспорно ще оставят светла диря на литературния ни небосклон, така както го стори незабравимият Георги Братанов – поетът, писателят, публицистът и човекът.
Именно затова ежегодно Съюзът на слепите в България и Съюзът на българските писатели изразяват почитта си с учредената в негова памет литературна награда.
Тази година тричленно жури в състав - председател Генко Изворски и членове – Трендафил Василев и Мюмюн Тахир, определи нейните носители измежду множеството представени автори и произведения.
За художествена проза тазгодишният носител на литературната награда "Георги Братанов" е Пенка Чернева за сборника от разкази "Невъзможна самота".
В жанра поезия награденият е Георги Драмбозов за стихосбирката "Кръстопът на музите".
На връчването на наградата двамата творци казаха по няколко думи на благодарност, не пропускайки разбира се името на Георги Братанов, а поетът Георги Драмбозов прочете свое стихотворение, написано в негова памет:

С ДЪХ НА ГЛУХАРЧЕ

Приятелю, ти обеща ми да те диря
край мелници, измислени за теб от Санчо Панса.
Ония влакове космически, които тъжно свирят,
по пътя към измамната звезда над Алианса.
Приятелю, ти завеща ми да разчитам
последното ти брайлово писмо до светлината.
В такава нощ, когато свети икебанът на звездите,
ти ще получиш посвещението ми оттатък.
Приятелю, една поанта липсва тука,
за да изпълня обещанието си.
Макар че като слепец с тояжка подир тебе долу ще куцукам,
ще те докосне горе този стих с дъх на глухарче.

Поетът Георги Драмбозов е роден през 1945 година в Свищов. Завършил е инженерство и педагогика в Ленинград, сегашния Санкт-Петербург. Автор е на 14 издадени книги, предимно стихосбирки. Член е на Съюза на българските писатели.
Бил е личен и много близък приятел с Георги Братанов, често е гостувал в редакцията на списание "Зари" и счита, че Георги Братанов е един от най-големите таланти в българската литература.
Приема наградата като голяма чест:
"Благодаря на Съюза на слепите, наистина съм много трогнат."
Пенка Чернева е родена в Бяла Слатина, където започва творческия си път в местния вестник и радиовъзел. През това време учи задочно журналистика, след което преминава към редовно обучение и завършва Софийския университет. Работи като стажант във вестник "Народна младеж", където успява да изкачи всичките стъпала в йерархията, издигайки се до длъжността на главния редактор.
Вследствие на публикувани интервюта с Радой Ралин и Борис Димовски през 1977 г., които тогава са били в разрез с идеологията на тоталитарния режим, 6 души начело с главния редактор биват уволнени.
По-късно Пенка Чернева работи още 10 години във вестник "Поглед". Наградената книга и е третата издадена, но първата като член на Съюза на писателите.
Освен това авторката може да се похвали с редица публикации в пресата.
Пенка Чернева прие наградата с огромно вълнение:
"Не зная дали друга награда би ме трогнала толкова, както тази, защото това, което знам за Георги Братанов са едни чудесни неща, които е написал, въпреки тази беда със зрението. Но човек трябва да посреща нещата от живота такива, каквито са и за мен тази награда е много задължаваща. Сега аз ще изнамеря всичко написано от него, за да го прочета. Зная, че той е бил един много достоен и достолепен човек и това е причината да съм толкова развълнувана."
По този начин и тази година Съюзът на слепите в България почете паметта на твореца и човека Георги Братанов, чието име в годините се утвърди като символ на брилянтна поезия и огромно душевно богатство и чистота.

Марина ПЕТКОВА

Уважаеми читатели, имаме удоволствието да публикуваме за вас частици от творчеството на лауреатите на Литературната награда "Георги Братанов" за 2011 година.

ТРАМВАЙ № 7

Пенка ЧЕРНЕВА

Двата трамвая се разминават ритуално точно на кръстовището. "Засупи глада" поема нагоре, а "Уплътни нещата" в обратна посока. Жената, на възраст солидна, за да бъде ухажвана ачик, но недостатъчна, за да бъде баба, едвам успява да качи малък рошав очилатко, който иска да си стои на спирката и да рита боклукчийското кошче. Вътре всички седящи съсредоточено гледат през прозорците и малкият си отмъщава с ритник по първия попаднал му крак.
- Ало, Венче, радвам се да те... Как си, не сме се чували скоро. Имам да ти разказвам за вчера. Не, не съм там, в трамвая съм, сега сме на НДК...
- Бабо, тая леличка защо лъже, нали НДК е след три спирки...
- Ще ти скъсам ушите, ако го кажеш пак! Лъже лъжливото овчарче от приказката.
- Тая приказка не я дават по Джи Ти Ви.
- Ходих, ходих на честването... Абе, нали знаеш какво казва оня хъш: "Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин!". Да си е жив и здрав човекът, но е жалки останки от минало величие и слава...
- Здрасти, пич! Ало, къде викаш мааш гащи? Ами какво стана... Стана, че се забихме с Лора. Слушай какво ми казва... казва, че аз я изпълвам най-добре...
- Не те ли е срам, младежо, колко хора те слушат!
- Бабо, той какво срамно каза?
- Имала била и други гаджета, но аз съм я изпълвал най-яко, така разправя.
- Срамота! Вече няма нищо свято за тая младеж. Каква младост е това, ако няма какво да открива, ако всичко й е ясно...
- Я чупката бе, Колумб доморасъл!
- Всичките стари колеги бяха там, Венче. Кой зел-дал, кой още на борда...
Трамваят внезапно набива спирачки, вместо да вземе плавно завоя. Рошавият очилатко отскача като топка, баба му го сграбчва уплашено. Някой веднага споменава майката на ватмана, ватманът обаче се обяснява в плътска любов на нечия друга майка. Отпред на релсите е застанал един от онези джипове, дето ги знае всяко хлапе. Докато возилото се изтегля до близката спирка, миниобществен съд се произнася за произхода, мириса, прането с "Ариел", първите седем години и въпиещата нужда от раирани костюми. Адвокати или изобщо няма, или тактично мълчат в момента.
- Карти и билети за проверка, моля!
Притежателката на гласа е от онзи тип, който, казват, харесвал на Шмиргела: жена с едър кокал. Обаче кокал безкомпромисен.
- Качихме се току-що.
- Не ми ги пробутвайте тия номера! Или слизайте веднага, или пригответе глобата.
- Нямаш право да ни глобяваш!
- А вие имате ли право да се возите гратис?
- Ало, Рени, здравей. Чакай малко да си намеря билета... Имам новини... роди се, да. Роди се третото. Първото беше нелегално канадче, второто беше нелегално американче, третото е вече легално. С цезарово се родило, голяма му била главата...
- Аз с каква глава съм се родил, бабо?
- С глупава, чакам да поумнее малко.
- В "Кауфланд" бяха пуснали агнешки главички. Хубав магазин е, с добри цени за народа.
- Ама в безплатното вестниче са се заяли, че продавал калпави стоки...
- Абе, кой им дава парите на тия безплатни вестничета? Кой ги издава?
- Ще се разбере, като дойдат изборите...
- И какво са се вторачили в хубавия магазин като Меглена Кунева в китайските стоки!
- Слушай, пич, искаш ли да те запозная с Лора довечера в китайския?
- Бабо, ти познаваш ли Анжела от нашата група?
- И имената им, Рени, едни такива... Не, не подновиха нито моето, нито на дядото. Не ги устройвали българските имена. Продължение на рода, ама в чужда почва...
- Госпожо, вашия билет? И преди малко говорехте все с това Венче, не мога да ви чакам до Халите.
- Не е ваша работа кой и с кого говори! Спомнихме си добрите стари времена, Венче...Уф, че са досада тия контрольори! Казах ли ти, че е издал и книга. Прочетох я, да. Много ми хареса...
- Бабо, леличката пак ли лъже?
- Без уши ще останеш, момченце!
- Момченцето е прекрасно, госпожо. На вас прилича...
- И като си помисля колко сълзи съм проляла за него! Е, готин беше. Какво, какво? Никой не заслужава да лееш сълзи за него... а който заслужава това, никога няма да те разплаче. Ех, че хубаво казано!
- Значи няма да те слушам, като остана без уши. И няма да нося очилата, защото няма да има къде да ги закрепям.
- Ох, момченце, защо ме ритна така? Чак сълзи ми потекоха от болка. Ало, Венче, чакай малко, че тука едни... Добре де, извинявайте! Седнете с това ужасно дете...
- Сори, госпожо, ние с баба вече слизаме. А на вас кой ви плаща джиесема?
Слепият с устната хармоника и пластмасовата чашка чака на спирката. Ще се качи в "Блясък за вашия дом".

УРОК ПО ПИСАНЕ

Георги ДРАМБОЗОВ

От дунавска чапла отскубнах си златно перо,
мастилница стана ми чаша със вино "Горчивка".
Топих си перото аз в нея за зло, за добро -
и в женска сълзица, и в детска усмивка.

Топих си перото и в огнена лава, и в злост,
в есе на Монтен или в нежен сонет на Петрарка.
Поех дори пътя по вечния Бруклински мост,
приседнах и под Триумфалната арка...

Където да минех, все някой бе минал с перо,
каквото да кажех, все някой го беше изказал...
И седнах под Черни връх... Горе изгря зарево...
И рече ми Господ:
- Не съм те зарязал!

От чапла, от ангел - дарил съм ти златно перце,
което любов, а не злоба разнася.
Потапяй перцето единствено в свойто сърце,
измисляй с ума, но пиши със кръвта си!

ДО СИНА МИ - ГУРБЕТЧИЯТА

Георги ДРАМБОЗОВ

Зла е тази надменна чужбина,
където се правели много пари.
Не свеждай глава, тананикай си химна -
мияч на чинии да бъдеш дори.

Дано "Мила Родино" да те спасява -
и учен, и хубав, а всъщност - ратай!
На облаче бяло сълза долетява
до мен и до майка ти в родния край.

Там царската щерка те чакала в здрача,
флиртувала с гордия български дух?!
В кръвта ти препускат далечни ездачи -
флиртува Византия с хан Аспарух.

А тук, в "стария онгъл", пак Дунава стене,
дими над тополите сребърен дим...
Европа прабългарче нека зачене,
дори да запее с теб нашия химн.

Нали не забрави най-святата песен,
изпята през сълзи от твоя народ -
от мрака на ада до рая чудесен,
от синия Дунав до синия свод?...

P.S.
И, синко, Балканът щом горд си остава,
щом Дунав и в рая синей занапред,
щом слънцето Тракия още огрява -
Европа да дойде при нас на гурбет!