Брой 06, 2011
Тема: ПРОЕКТИ
Първите стъпки по дългия път
Преди малко повече от една година на страниците на списание "Зари" беше публикувана информация за стартирането на проект "Създаване на социално предприятие – Бюро по труда за лица със зрителни увреждания".
И както си му е редът неусетно времето на проекта изтече и на 9-и май в София се проведе заключителната конференция, на която трябваше да бъдат представени и обсъдени достигнатите резултати, преодолените и непреодолимите трудности и евентуалните перспективи пред тази дейност.
Реализацията на този проект стана възможна благодарение на спечелен от Сдружение "Център за подкрепа на социалната интеграция – Приоритети" грант по програмата "Развитие на човешките ресурси", финансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Основната цел на предвидените в проекта дейности беше да се облекчи достъпът до пазара на труда на лицата със зрителни увреждания с над 70% изгубена работоспособност по зрение, а териториалният обхват се отнасяше до София и Пловдив.
За постигането на тази цел в проекта беше предвидено изпълнението на редица съпътстващи дейности, които целяха да подпомагат лицата от целевата група при подготовката им за явяване на свободния пазар на труда:
- Възстановяване на изгубена и повишаване на наличната мотивация за трудова реализация на лицата с изгубена работоспособност по зрение над 70% посредством улесняване на достъпа им до пазара на труда.
- Създаване на възможности на кандидатите от целевата група за предреализационно придобиване на знания и умения - компютърна грамотност, ориентиране и мобилност, всекидневни умения, необходими за заемане на определено работно място и самостоятелно упражняване на дадена професия.
- Повишаване подготвеността на кандидатите за работа за срещи с работодатели, явяване на интервюта и участие в конкурси.
- Повишаване информираността на работодателите за спецификата на възможностите на зрително увредените лица преди и по време на наемането им на работа.
- Съдействие за преодоляване на психологическите бариери между лицата от целевата група и потенциалните техни работодатели.
- Посредничество в процеса на адаптиране на вече настанените на работа лица със зрителни увреждания към новата им социална среда.
- Повишаване на информираността, ангажираността и солидарността на обществото по отношение проблемите и възможностите за професионална реализация на хората със зрителни увреждания.
За постигането на заложените в проекта резултати бяха ангажирани пет щатни служители в бюрото по труда и още 7 трудови посредници. Отделно от това различните обучителни курсове, в които се включиха регистрирани в бюрото кандидати за работа със зрителни увреждания, бяха водени от квалифицирани специалисти, от хора, притежаващи и опита, и знанията, които бяха необходими за повишаване на подготовката на обучаващите се.
В хода на проекта бяха организирани курсове по професионално ориентиране и повишаване на уменията за представяне на свободния пазар на труда. Като цяло е интересно да се отбележи, че преди самото начало на тези обучения голямата част от участниците в тях смятаха, че едва ли има нещо кой знае какво да научат. След края на обученията всички признаваха, че са научили немалко и изразяваха съжалението си, че в рамките на този проект не се предвижда организирането на още такива курсове.
При партньорите ни от Фондация "Рехабилитация на слепи" в Пловдив имаше обучения по всекидневни умения, ориентиране и мобилност.
Четиридесет човека преминаха и през различни курсове по придобиване на начални и усъвършенстване на съществуващи компютърни умения.
Трудовите посредници проведоха многобройни срещи с потенциални работодатели.
В крайна сметка, благодарение на съвместните усилия на всички, които бяха ангажирани с изпълнението на проекта и с функционирането на новосъздаденото "Бюро по труда за лица със зрителни увреждания", към датата 11-и май 2011 г. ние отчитаме единадесет човека със зрителни увреждания, които са започнали работа с помощта на бюрото по труда.
Марин Пейчев започна работа по трудов договор като масажист в Хоспис за възрастни хора в Пловдив; Боян Мичев и Галина Кръстева започнаха работа като специалисти за скриптиране на текст от аудио и видеоформати във Фирма "Медиа зум"; Пенка Христова и Румяна Каменска са служители във фирма за търговия с компютърни продукти; Милена Янева започна работа в отдел за транскрипция на информация в Комисията за защита на личните данни.
Убедено мога да заявя, че създаденият модел и натрупаният опит тепърва ще дават своите положителни резултати, затова и за нас е от особено голяма важност да успеем да продължим при каквито и да е условия работата на бюрото.
Знам, че в нашите среди скептиците винаги са били много повече от оптимистите. Опитвам се да разбирам и едните, и другите, но сега, след изтеклите осемнадесет месеца на упорита работа, мога с увереност да заявя: нашите шансове за успех са много повече отколкото самите ние можехме да си представим преди да влезем в тази битка. Със завършването на проекта капацитетът на Бюрото по труда не се изчерпва, а ще продължи да се развива и усъвършенства.
Ние натрупахме много нови знания и опит. Успяхме на полето на практиката да сравним приложимостта на редица теоретични постановки и днес вече знаем и можем много повече отпреди.
Особено интересен е случаят с хората, които бяха назначени при нас на работа като трудови посредници. Тези хора не бяха на щат. Те получаваха определено, немного високо, възнаграждение на базата на отработените от тях часове. А часовете, които те отработваха бяха часове за срещи с работодатели, за подготовка на конкретен наш клиент за среща с конкретен потенциален негов работодател, за подпомагане и на едните, и на другите да преодолеят взаимните си предразсъдъци и недоверия.
Нашите трудови посредници нямат специално образование. Такова специфично образование просто няма. След като преминаваха първоначална подготовка при консултантите и специалистите от Бюрото, те се хвърляха направо в дълбокото.
Колко специфична е тяхната дейност показва дори това, че именно в тази група имахме най-голямо текучество на кадри. Всички ангажирани като трудови посредници към Бюрото по труда за лица със зрителни увреждания бяха много интересни и стойностни хора. Но голяма част от тях просто не можеха да издържат дълго на специфичното напрежение, на особените преживявания, през които те трябваше да минат при изпълнението на своите професионални задължения. Вече имах възможност да го направя на конференцията, ще го повторя и тук - изказвам моята искрена, голяма, човешка благодарност за всеотдайния труд, толерантността и емоционалната издръжливост на всички, които бяха при нас като трудови посредници - и на тези, които издържаха докрай, и на тези, които по едни или други свои лични причини преустановиха работата си за нас на по-ранни етапи.
И точно заради спецификата на работата на трудовия посредник в Бюрото по труда за лица със зрителни увреждания ще си позволя да предложа на читателите на списание "Зари" малко нестандартно продължение на този материал.
На проведената на 9-и май национална конференция за работата на трудовите посредници свои впечатления, мисли и преживявания сподели г-н Светослав Николов, който е един от тези, които започнаха от самото начало и успяха да издържат до финала на проектните дейности. Това негово изказване ще даде възможност на читателите на "Зари" да пият вода направо от извора.
А ето го и самото изказване:
ТРУДОВОТО ПОСРЕДНИЧЕСТВО – ПРОФЕСИЯ И ЛИЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Когато преди малко повече от година г-н Петър Стайков ми предложи да работя като трудов посредник в току-що стартиращото Бюро по труда за лица със зрителни увреждания, в съзнанието ми изплува един позабравен спомен. През 2002 г. бях съкратен и за пръв път през живота си попаднах в графата "безработен". Естествено бях доста притеснен и побързах да се регистрирам в районното бюро по труда, район "Младост". Всеки месец трябваше да се срещам с моя трудов посредник, пред кабинета на когото винаги имаше търпеливо чакаща опашка. От подписа на трудовия посредник зависеше изплащането на месечната помощ, затова хората чакаха без обичайното за такива случаи недоволство. Оказа се, че с посредника сме бегли познати и явно му беше приятно да си говори с мен. Всъщност разговорите всеки път си приличаха. Той ме насърчаваше, като казваше, че такъв образован и интелигентен човек като мен няма начин да не си намери работа, оплакваше се от качеството на "човешкия материал", който чакаше пред кабинета му и после полагаше заветния подпис. На съответната дата отивах в пощата и получавах помощта си. Трябваха ми няколко месеца, за да разбера, че не мога да очаквам от него нищо повече от това насърчение. Добре, че след още няколко месеца наистина си намерих работа. Когато отидох при него за последен път, за да декларирам, че вече не съм безработен, той с широка усмивка заяви: "Аз ти казвах да не се притесняваш, ама ти…". Та ето такъв спомен изплува в съзнанието ми. И си рекох, че не трябва да бъда като този, иначе симпатичен и усмихнат, трудов посредник. Впрочем много скоро, след като се заех с тази нова за мен дейност, разбрах, че тук и не мога да бъда като него. Нямаше нито кабинети, нито купища папки, нито опашка от търпеливо чакащи хора. Имаше деловитост, ентусиазъм и… недоверие. Недоверие от страна на потенциалните работодатели, които не бяха свикнали на такъв вид трудово посредничество. Изглеждаше им странно някой да им звъни по телефона, да настоява за среща, да обяснява задачите и целите на Бюрото по труда за лица със зрителни увреждания, да ги уверява, че кандидатите са хора с качества, от които те, работодателите, биха имали полза. Какво беше това? Нова телефонна измама? Завоалирано просене на пари? Не. Това всъщност беше първото лично предизвикателство – преодоляването на недоверието.
Второто сериозно предизвикателство дойде от неочаквана посока. А именно – от мениджърите "Човешки ресурси" в съответните фирми. От една страна те, мениджърите, бяха доволни, че някой друг вместо тях е извършил първоначалния подбор и предлага конкретен кандидат за свободната работна позиция. От друга страна обаче с това предложение ние донякъде излизахме извън познатия им стереотип на работа – публикуване на обява, получаване на CV-та и мотивационни писма, обсъждането им и чак след това определянето на подходящите за интервю кандидати. Както знаем, излизането от стереотипа винаги е свързано с известно усилие – било мисловно, било като чисто практически стъпки и решения. Ето защо най-често задаваният въпрос от страна на мениджърите беше "Вие заставате ли зад кандидата, когото предлагате?".
На пръв поглед отговорът на този въпрос не изглежда сложен, но точно в него се криеше следващото предизвикателство. За да застанеш зад някого, трябва добре да го познаваш. А за да го познаваш добре, не е достатъчно да си провел някакъв първоначален, опознавателен разговор с него. Всеизвестно е, че човек се опознава най-добре в ситуации. И колкото по-реални, а не изкуствено предпоставени са ситуациите, толкова по-добре. В тази посока не липсваха както приятни, така и не чак толкова приятни изненади. Беше удоволствие например да се работи с една кандидатка за масажистка. Сериозна, мотивирана, изпълнителна, амбициозна, контактна… и тъй нататък. Бяхме с нея на няколко срещи при потенциални работодатели, те питаха какво ли не, тя отговаряше добросъвестно и компетентно и… все нещо като че ли не достигаше. Преди четвъртата или петата среща тя ми каза: "Мисля, че прекалено много приказваме. Защо не предложим да направя един масаж, за да видят какво мога." Излишно е да казвам, че това беше най-успешната ни среща и след нея кандидатката получи предложение за работа, макар и първоначално на граждански договор.
На другия полюс беше общуването ми с една кандидатка за работа в кол център. Както е известно, телемаркетингът е една от модерните и много подходящи професии за хора със зрителни проблеми. Достигнахме до фаза покана на интервю. По време на моя "инструктаж" преди интервюто всичко изглеждаше наред. След интервюто обаче съответната HR мениджърка, иначе много симпатична и очевидно компетентна млада дама, дойде при мен и почти сърдито ми каза, че кандидатката е заявила, че не може да работи с компютър повече от час и половина, два. Беше го заявила на нея, но на мен го беше спестила… Случаят имаше още по-неприятни последствия, тъй като следващата кандидатка, която предложихме, се представи добре на интервюто, но й беше поискан документ от лекар, че работата с компютър няма да е вредна за зрението й. И тъй като такъв документ няма да даде нито един добросъвестен доктор дори на нормално виждащ човек, очевидно ставаше дума за нещо друго – за загуба на доверие…
Едновременно с опознаването на регистрираните в Бюрото кандидати вървеше и опознаването на потенциалните работодатели, по-точно на типичните им колебания и възражения. Най-общо колебанията и възраженията можеха да се обособят в три групи:
- свързани с механизмите на самия работен процес;
- свързани с психологическата съвместимост между човека със зрителни увреждания и заобикалящата го работна среда;
- свързани с непознаването на законовата база в тази област и страха от много трудна раздяла с работника, ако се наложи такава.
По първата група колебания най-често задаваните въпроси бяха: "Как да съм сигурен, че е разбрал възложената му задача?", "Как бих могъл да го контролирам?", "Ще мога ли да изисквам от него онова, което изисквам от другите?" и т.н. Ясно е, че по-голямата част от тези въпроси възникваха заради недостатъчното познаване на възможностите на хората със зрителни увреждания и възприемането на тези увреждания, както и на слепотата, за личностна характеристика, каквато тя не е. Втората група колебания, свързани с психологическата съвместимост, имаха за основа горе-долу същите причини, като към тях се добавяше и подозрението, че лицата със зрителни увреждания ще държат прекалено много на своите законови привилегии (примерно за 7-часов работен ден) и така ще създадат напрежение и дискомфорт в работния колектив. С ръка на сърцето нека признаем, че подобни възражения не са лишени от известно основание. Ето защо при разговорите си с кандидатите аз акцентирах на равнопоставеността, а не на различието. Опитвах се да ги убедя, че заради пълноценното интегриране в работната среда и колектива е добре да изместят на втори план и дори да се откажат от някои свои привилегии.
Недостатъчното познаване от страна на работодателите на законите, наредбите и програмите, свързани с нашата целева група, също създаваше условия за колебание и възражения. Всъщност всеки потенциален работодател разполага с предостатъчно време за опознаване на наетия от него служител, тъй като има право на 6 месеца изпитателен срок и срочен трудов договор за още 2 години. По-сериозният проблем тук е, че липсва съответствие между законовата база за интеграция на хората с увреждания и нейната финансова обезпеченост. С други думи, по линия на законодателството е направено немалко, но липсата на средства си казва думата тогава, когато се кандидатства по определена програма или проект. В тази посока изводът, който направих за себе си след десетките срещи с работодатели е, че аз самият надценявам значението на евентуалните предимства – законови или финансови – при вземането на решение от страна на работодателя. Тоест никакви предимства не биха накарали предлагащият работа да вземе позитивно решение, ако не е убеден, че срещу него седи подходящият за нея кандидат.
В заключение бих искал да изтъкна, че като всяка работа с много и различни хора дейността на трудовия посредник понякога има неподозирано дълбоки измерения. Няма да забравя една среща (по негово желание) с мениджър на производствено предприятие, машинен инженер, отговарящ по съвместителство и за човешките ресурси, млад и симпатичен човек, който с искрено вълнение сподели, че разговорите му с г-н Стайков и с мен са променили възгледите му, накарали са го да се замисли над много неща и да коригира отношението си към живота изобщо. И въпреки категоричното нежелание на собствениците на предприятието да вземат на работа хора със зрителни увреждания, той помоли да не забравяме, че отсега нататък в негово лице имаме още един приятел и че ще потърси варианти да ни помогне…
Радващо е, че въпреки нелеката икономическа ситуация, въпреки спецификата на нашата целева група, въпреки многото пречки от най-различен характер, Бюрото по труда за лица със зрителни увреждания успя да постигне заложените в проекта цели. Мисля обаче, че то не съумя да реализира изцяло потенциала си, тъй като времето се оказа недостатъчно. Ето защо аз определено смятам, че дейността му не трябва да бъде прекратена. А що се отнася до мен самия - с удоволствие бих продължил да работя като трудов посредник в него.
Ето това сподели с нас един от нашите трудови посредници. И мисля, че не можем да не се съгласим с него, че Бюрото по труда съвсем не е изчерпало своя капацитет.
Проектът свърши, но ние сме твърдо решени дейността на Бюрото по труда да продължи и в бъдеще. Как точно и с какво финансиране по-конкретно това днес все още никой от нас не знае, но не може едно такова начинание да бъде оставено да загине едва ли не веднага след раждането си. Така че в заключение бих искал отново да призова нашите незрящи колеги да продължат да се регистрират като кандидати за работа при нас. Знам, че задачата е неимоверно трудна, но опитът на Бюрото по труда ни убеди, че трудна не е синоним на невъзможна.
Петър СТАЙКОВ
СветославНИКОЛОВ
Виж снимки от събитието:
Всички статии на Брой 06, 2011
*ПРОГРАМА
за дейността на Съюза на слепите в България през периода 2011 – 2016 година90 ГОДИНИ ССБ
90 години с поглед към младосттаИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричДолни Дъбник
Левски
Карнобат
Средец
