Брой 06, 2011

Тема: 90 ГОДИНИ ССБ

90 години с поглед към младостта


Деветдесет години са преклонна възраст. Но винаги Съюзът на слепите е бил обърнат с поглед към младите. Младите най-много се нуждаят от подкрепа. Младите са бъдещето на организацията. Известно е, че именно младите активисти, завършили училището за слепи, са били инициатори за създаването на Съюза преди 90 години, за да не са сами в борбата за оцеляване и социални придобивки.
А сега, 90 години по-късно, често се питаме къде са младите. Защо не ги виждаме в организационните дейности на ССБ? Какво правят те? Някои отговарят: Няма млади. Те не са като нас, не им се работи, не са активни, не стават за обществена работа...
Вярно ли е това? Наистина ли нямаме млади кадри или те са някъде другаде, не в нашите редици? Къде са наистина и защо не идват? Те са нашата утрешна смяна, но как да ги привлечем, без да изгубим спокойствието на статуквото?
Тези и други въпроси си е задавал всеки съюзен лидер от последните десетилетия. Особено след 1989 година, когато Съюзът на слепите беше лишен от своите инструменти за трудоустрояване и социално подпомагане на членовете си.
Вярно е, че младите са ни нужни със своите идеи и ентусиазъм, но вярно е и това, че съвременните млади хора са практични, добре информирани и умеят да следват амбициите и интересите си.
Във връзка с привличането на младите хора към Съюза на слепите и в изпълнение на решенията на Общото събрание на ССБ на 10 май 2011 г. в град Варна се проведе поредната среща на председателя на ССБ Васил Долапчиев с младите съюзни членове от регионалната организация. В семинарната зала на Дома на културата имаше над 40 души. Освен поканените младежи бяха дошли и няколко ветерани с бели коси – научили за срещата и дошли. Те са най-активните членове през годините – Йовко Димитров, Иванчо Димов, Борис Бодичев – все хора, на които Съюзът на слепите е много близък до сърцата. Имаше и голяма група ученици от СОУ за деца с нарушено зрение "Проф. Иван Шишманов" - Варна, ръководени от своите учители Етиен Тодоров и Геновева Зашева – също съюзни членове. На някои от учениците им предстоеше да завършат училище съвсем скоро.
Срещата откри Методи Андонов – председател на Регионалната организация на слепите в град Варна, като се обърна към младите хора с думите "колеги по съдба". Председателят на Съюза на слепите Васил Долапчиев определи характера на срещата като откровен диалог, в който да назовем проблемите и възможните решения, като осъзнаем не какво искаме, а какво реално може да допринесе Съюзът на слепите за своите членове.
- По различни поводи и в различни формати витае въпросът защо ни е нужен Съюзът на слепите. – продължи господин Долапчиев. - През тази година се навършват 90 години от създаването му и той представлява най-старата на Балканския полуостров организация, основана на вид увреждане. Това означава, че Съюзът на слепите е необходим, както на няколко минали поколения, за съжаление и на поколения след нас. Естественият ход на живота изисква постепенна смяна на поколенията и в управленските структури на Съюза. Но някак си нямаме усещането, че има подготвени кадри за поемане на организационни и стопански функции. България не може да изгради свой собствен измислен социален модел. Тя е член на Европейския съюз и може бавно и трудно, защото е най-бедната държава, да върви към европейския социален модел. Същевременно ние трябва да се убедим взаимно, че Съюзът на слепите ни е необходим като общност, за да можем да защитаваме правата и интересите си. На пръв поглед тази задача стои неосезаемо, встрани и не е осъзната от огромната част от нашите членове, но това е първостепенната и най-значима роля на Съюза на слепите.
Пръв поиска думата Иво Атанасов. Той сподели, че е ослепял на 26 години. Благодарение на подкрепата на действащия Център за социална рехабилитация в град Варна е успял да се адаптира и през 1999 година е започнал работа в "Успех". Работил е там 10 календарни години, но трудовият му стаж е доста по-малък поради многобройните съкращения. Опитал е да се преквалифицира чрез курсове за компютърни умения и масаж, но трудова реализация не е намерил. Той горещо препоръча да се стимулира стопанската дейност на Съюза на слепите, тъй като хората с увреждания все още не са добре дошли на пазара на труда в нашата страна.
- Моята препоръка е, че това е начинът за слепите – да работят в нашата система. С младите, които завършват всяка година училищата за деца с нарушено зрение какво става? Нищо. Ходят, учат, най-вече за масажисти или нещо друго, получават документ и какво от това? Нищо. Да, временно са заети, макар че нямат работа и доходи, но какво става с тях накрая? Нищо. Единственият шанс е да се развива нашата стопанска система.
- Естествено този въпрос е най-важният, но решението му е изключително сложно и не е намерено никъде в Европа. – отговори г-н Долапчиев. - С изключение на Испания никъде в Европейския съюз няма предприятия за слепи и никой съюз на слепите не се занимава с трудова заетост. Преди месец и половина по покана на български евродепутат бяхме на посещение в Брюксел в Европейския парламент и Европейската комисия. На всичките ни въпроси за специализираните предприятия в сърцето на Европа отговорът беше един - подобни предприятия не могат да издържат на конкуренцията и фалират. През 1990 година, преди политико-икономическите промени в България, съществуваха 85 специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания. В тях работеха 95 000 души, от които 63 000 с увреждания. Само предприятията на слепите бяха 13 и 34 филиала. В нашата система работеха 8 500 души, от които 4 500 със зрителни увреждания. Този модел беше възможен само и единствено с подкрепата на държавата чрез монополни производства и коопериране с държавната индустрия, която вече не съществува. В днешните условия на конкурентен пазар тези лостове на бившия работещ модел не са приложими, тъй като те нарушават фундаментални принципи на свободната икономика. В момента в Агенцията за хората с увреждания са регистрирани 128 специализирани предприятия, в които работят общо около 4 000 души и от тях 1 700 души с увреждания. Хората с увреждания в икономически активна възраст са около 240 000 души. В системата на ССБ в момента работят 190 души със зрителни увреждания, а извън системата - около 600 незрящи. Общият брой на слепите в активна възраст е 6 000 души. Това означава, че заетостта е около 10%. Приетата през месец март Стратегия за заетост на хората с увреждания представлява успешна първа крачка, но тя изисква още много крачки и най-вече ресурсна обезпеченост. Ключовите моменти в тази стратегия са: продължаване на субсидираната заетост, създаване на държавни и общински защитени предприятия. Не съществува в света работодател, който да иска да наеме човек с увреждане и да тръгне да го търси. Това става чрез принуда или чрез стимулиране на интерес. Естествено в Стратегията по заетост се запазват и специализираните предприятия, но доколкото те могат да функционират като пазарни субекти. За съжаление преференциите, които съществуват малко засягат нашите предприятия. Имаме право на 50% отстъпени осигуровки, но нашият персонал е твърде малък, за да имаме голяма полза от тази преференция. Освободени сме от данък върху печалбата, но нашите предприятия нямат печалба и тази преференция също не могат да я използват. В Европа много добре работи така нареченият квотен принцип: всяка фирма с над 50 души персонал трябва да наема от 2 до 6% хора с увреждания. Ако някой работодател не желае да наема хора с увреждания, внася ежемесечно средства за минимална работна заплата в специален национален фонд, който финансира квалификацията и заетостта на хората с увреждания при други работодатели. Нашите работодатели в България не желаят да има такъв текст в закона. Държавата също има ангажимент да наема хора с увреждания до 5% от администрацията, но и тя не изпълнява своя ангажимент. Крайно време е квотният принцип в България да заработи, за да започне националната икономика да допринася своята корпоративна отговорност към социалната политика на държавата. Друг работещ инструмент в Европа е трудовата медиация – посредничество между хората с увреждания и пазара на труда, което също не може да стане без помощта на държавата. Надявам се държавата да отдели ресурс за реализация на Стратегията за заетост, защото социална политика се прави с много пари. Няма как най-бедната държава в Европа да прави най-добрата социална политика. Но когато сме заедно, когато председателят на Съюза на слепите каже, че зад него стоят 20 000 незрящи, институциите могат да го чуят. В България съществуват 10 000 неправителствени организации и от тях само 20 са национално представителни. Съюзът на слепите е една от тези организации и има право да участва при разработването на националната социална политика. Ето защо трябва да сме заедно и заедно да отстояваме нашите интереси. Всеки от вас не може да отиде при министъра, не може да влезе при кмета, но представителят на Съюза на слепите може. Затова имаме нужда от млади, борбени и компетентни хора, готови да отстояват правата си и в бъдеще, за да продължат тази изключително тежка задача.
От името на учениците, които предстои да завършат скоро своето средно образование, техният дългогодишен учител Етиен Тодоров попита господин Долапчиев как ще отговори на въпроса "А сега накъде?".
- Отговорът на този въпрос е много лесен. За да имаме шанс да се интегрираме в обществото, трябва категорично и безспорно да сме много високо образовани: трябва да владеем езици, компютърните технологии, да имаме поне едно висше образование и няколко дипломи за допълнителни квалификации. Само и единствено тогава имаме шанс да бъдем забелязани и оценени, и то в определена ситуация. В противен случай нямаме никакъв шанс. От 240 000 хора с увреждания в икономически активна възраст 80% нямат никаква професия. Как могат да излязат на пазара на труда? Само диплома обаче не е достатъчна, ако човек не се занимава постоянно - да бъде информиран, да се самообразова, тъй като вълната на информацията е неописуема и невероятна. Така че на въпроса "А сега накъде?" отговорът е един: към по-високата форма на образование – учете, учете, а после ще търсим работа.
В подкрепа на съюзните предприятия като най-добра форма за трудоустрояване се изказаха Ели Черногорова, Иванчо Димов, Борис Бодичев, Стоян Стойков, Йовко Димитров. Младите хора също изразиха загриженост за това, че ако не функционира системата на Съюза, те трудно ще се реализират на пазара на труда. Господин Долапчиев изрази разбиране към тези, които говорят за предприятията с носталгия и болка. Но той подчерта, че младите хора, по-борбени и инициативни, които са необременени от спомени, могат да допринесат със своя поглед и практичност за бъдещото развитие на нашия съюз.
Христина Манева постави въпроса за професионалното обучение на незрящите в България. Господин Долапчиев запозна присъстващите с професионалното обучение, което се предлага в Националния център за рехабилитация на слепи в град Пловдив, който е лицензиран от Националната агенция за професионално образование и обучение за осем професии, подходящи за незрящи. Млад човек попита може ли Съюзът на слепите да лобира за него при намирането на работа. Господин Долапчиев го увери, че ако той действително е квалифициран добре, може да разчита на цялата структура на ССБ от Централното управление до 16-те регионални и 108-те териториални организации. Много деликатно председателят на Съюза обаче отбеляза, че когато човек с увреждане успее да си намери работа, той трябва да работи не само за себе си, но и за авторитета на слепите изобщо, за да не разочарова своя работодател и той повече да не иска да чуе за слепи.
На въпроса на млад човек как може да убеди работодателя в своя професионализъм г-н Долапчиев отговори, че това е цяла наука и пое ангажимента специалисти от Съюза на слепите да разработят практическо ръководство за представяне пред работодател, което да бъде на разположение на всички незрящи, търсещи работа.
Все пак срещата завърши оптимистично. Господин Долапчиев изрази надежда, че младите хора ще се включват по-активно в дейностите на съюзните организации, за да се подготвят за бъдеща успешна правозащитна и организационна дейност, а младите хора получиха представа за това какво ги очаква в бъдеще и как могат да разчитат на своя съюз.

Веселина СТОИЛОВА



Назад

Всички статии на Брой 06, 2011

*ПРОГРАМА
за дейността на Съюза на слепите в България през периода 2011 – 2016 година
90 ГОДИНИ ССБ
90 години с поглед към младостта
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Долни Дъбник
Левски
Карнобат
Средец
ЛИТЕРАТУРА
Годишна литературна награда "Георги Братанов"
ОБЩЕСТВО
Светофари с дистанционно управление и в София
ПРОЕКТИ
Първите стъпки по дългия път
СРЕЩА
Кошничарска среща в Пловдив
СЪОБЩЕНИЕ
Удължава се крайният срок за изпращане на материали
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
Нещо неповторимо




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017