Брой 07-08, 2011

Тема: ЕСЕ

Памет за историята


Всяка годишнина, била тя кръгла или всякаква друга, предизвиква мисли за ценността на събитията във времето и пространството. Понякога възникват съмнения, че се появява безвремие, в което и събитията, и хората са незначителен епизод от развитието на дадена система или общност.
За мен е трудно да си представя, че за да има ССБ всичко е дошло ей тъй от нищото или защото е имало един Стефан Ненков, който е бил далновиден. Малките тухли в градежа или в ъглите са най-големите виновници за издигането на голямата сграда.
Такъв например е бай Минчо Иванов, дългогодишен сътрудник в шуменската организация на слепите. Скромен, тих, човечен, работил дълги години преди това в социалния отдел към общината. Бай Минчо никога не е пестил крачката си - в дъжд и в пек е обходил пеш целия Шуменски окръг. Този човек създаде основата на организираните слепи в Шумен.
Ангел Тонев е председателят, който успя да обедини, според своите разбирания и физически възможности, всичките слепи, които са били на територията на региона или онези, които са започнали работа в новосъздаденото предприятие.
Стефан Маринов - директорът, който най-много хвърли труд и усилия да издигне в ръст и площ предприятието, в което се реализира трудът на обединените слепи от четири окръга. Това е директорът, които въведе най-модерните технологии за труд и реализация на слепите. Помните ли? Остана си единствения ентусиаст, който беше готов да извозва слепите с настолен лифт от общежитието до предприятието. Такъв беше и затова предприятието в Шумен винаги е било отличително, мощно, с неограничени възможности. Отделен е въпросът как други още гледат на тази сила.
Един скромен сътрудник, за която, ако някой си спомни, ще каже, че е била противоречива личност - Димитричка Куманова. Слепите знаят, че беше справедлива, взискателна и много сърдечна.
Така продължава историята, защото има един забравен прекрасен пример за председател - нарича се Добри Жечев. Прие го отвъдното и точно когато трябваше да бъде изпратен с всичките му почести, точно най-верните му приятели отсъстваха в дъждовния ден.
Смесих живите и мъртвите. Една сграда, която е тръгнала от здравите основи винаги има дялани камъни и колони към етажите. Такъв беше Минчо Върбанов. Има ги още слепи, които са работили с него в Софийското предприятие. Аз го помня като директор в ССБ. Цъфтеше и растеше с успехи стопанската дейност, а Минчо Върбанов казваше - "Мислете и търсете други стопански форми на успех!". Нестандартно предлагаше човекът да се плете ластик за гащи. Не е шега! Сериозно внушаваше да се мисли и работи стопански. Примерът е показателен и за сегашните деятели.
Кой още помни Велика Силянова? Малцина! Тя беше жената, която се отказа от реализация в най-голямата болница на Медицинска академия и се върна като главен счетоводител в ССБ.
Други! Кой?
Христо Якуб - един човек, роден от смесен брак между германец и българка. В първите години на социалистическото строителство в училище е получавал незаслужени упреци от съучениците си. Беше заводски председател и то нелош. Помня го от последните му години, преди да почине от рак. В бункера на машината, която правеше таблети от бакелит, намери гайки, които можеха да предизвикат такава авария, която щеше да коства хиляди левове загуба при спиране на промишленото производство.
Въпросът е - други, кой?
Забравихме ли за д-р Цуцулова? Кой положи основите и разви в значителна степен трудовата рехабилитация? Когато д-р Цуцулова защити доктората, мнозина късни капацитети решиха, че е откраднала тежките плодни клонки на Съюза.
Боже! Колко нелепо е да започваме съюзната черква с нова книга на историята. Имаме ли памет за историята? Вероятно, да! Но не за всички и за всичко. Впечатлен съм. Избирателна е тази памет. И кой ще си спомни за онзи младок Боян Чонос, който търчеше, организираше и координираше производствата на всичките предприятия. Кой го помни?
Забравихме ли Иван Илиев? Нямам спомен някой да се сеща, че сме си имали такъв председател, който е бил директор на русенското предприятие. Преди години трябваше да се проверяват организациите за дееспособност. Като председател на заводска организация трябваше да проверявам русенската заводска организация с председател Лиляна Наскенова. Пристигам по обяд и в стола ме посрещат с пилешка супа, а в паничката е сложена цяла кълка. Кой е ял такава супа!? Единствено Иван Илиев като директор можеше да се разпореди точно така да бъде посрещнат проверяващият. Знае си работата човекът, знае как да я свърши и после при разговора, въпреки че трябваше да бъде пестелив и особено деликатен, намери подходящите думи да упъти ръководството на заводската организация в бъдещата им работа. Такъв си беше Иван Илиев - обикновен и необикновен в делата си.
Питам се - имаме ли памет? Трябва да имаме! Деветдесет години е значима цифра, в която са се трупали много песъчинки от съдби и събития. Трябва да знаем едно - никой няма право да носи кофа с вода, да плисне и да отмие пясъка. Не всякога пясъчните кули се разрушават сами.

Генко ИЗВОРСКИ


Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2011

IN MEMORIAM
Жак Туиндер - благотворителят и есперантистът
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Управителен съвет през юли
Общо събрание на федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания"
ЕВРОПЕЙСКИ ПРАКТИКИ
Време e за действие
ЕСЕ
Памет за историята
ЗАБАВА
Хумористична страница
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Силистра
София
Шумен
Пловдив
Казанлък
Бургас
ИНТЕРВЮ
Градът е длъжник на хората с увреждания
ИНФОРМАЦИЯ
Национален алианс за развитие търси съмишленици
КОНКУРС
Зрящи сърца
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Пазете очите като очите си
ПРОЕКТИ
Светлинка в тунела
СЪОБЩЕНИЕ
Помощни технически средства
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
С духа на Апостола в сърцето
Град в планината
Сексът и светът




Архив на изданието
1 2 3 4