Брой 09, 2011
Тема: НАЦИОНАЛНА ВИКТОРИНА "90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ"
90 години, 90 въпроса, много ентусиазъм и четирима "по-по-най"
Действително много усилия и ентусиазъм вложиха в подготовката на посветената на 90-годишния юбилей на ССБ викторина нейните организатори, както и участниците, които след преминалите при огромен интерес в цялата страна регионални и териториални съревнования излъчиха най-добрите.
Всички те, 13 на брой, се събраха на 8 септември в софийския квартал Лозен, в базата на БЧК, за да премерят сили в последния решаващ етап от съревнованието по познаване на историята на организираното движение на слепите, наречен Национална викторина, включваща 90 въпроса, свързани с цялата история на нашата организация – от нейното създаване до днес.
Освен че не бяха малко на брой, по-голямата част от въпросите не бяха никак леки и изискваха по-пространни и изчерпателни отговори.
Класиралите се за националното съревнование участници се бяха подготвяли дълго време и с изключителна упоритост и прецизност, което неимоверно затрудни журито с председател г-жа Лиляна Елицина и членове Ангел Сотиров и Иван Янев.
За радост на инициаторите и организаторите тази позабравена през годините традиция беше възродена и то при голям интерес, защото в различните региони в нея се явиха и участваха над 130 състезатели и всяко съревнование протече с продължителност между 2 и 4 часа. Навсякъде битката бе изключително оспорвана, всеки от участниците се беше трудил много сериозно и задълбочено, за да бъдат излъчени тринайсетте финалисти, които премериха интелектуални сили в последния кръг на национално ниво.
Регламентът на състезанието беше добре известен на участниците. За началото на всеки отговор бе отпуснато време от 30 секунди, въпреки че нито един състезател не се възползва от него.
Всеки от финалистите изтегли номер, под който да участва във викторината, като всички отговаряха първоначално на 3 въпроса. Въпросите се изтегляха с помощта на компютър на съвсем случаен принцип, а оценяването се извършваше този път по шестобалната система.
По този начин състезанието стартира с първоначално зададени 37 въпроса, тъй като участникът от Видин, представляващ РСО Монтана, се отказа още след първия кръг и борбата продължи между 12 претенденти.
След първия кръг участниците с по-ниски оценки отпаднаха и започнаха "дузпите" между четиримата, оценени най-високо от журито с равен брой точки.
Това бяха Невяна Сотирова от Плевен, Даниела Асенова от Дряново, Калинка Стайкова от Стара Загора и Алекси Начев от РСО Пловдив. На всеки от тях бяха зададени по два въпроса, на които те отговориха безупречно и победител отново не беше излъчен.
Съревнованието продължи с по още два въпроса, но стана ясно, че четиримата бяха непоклатими в своята подготовка и за голяма изненада и задоволство на организаторите Националната викторина излъчи не един, а четирима абсолютно равностойни финалисти, които напълно заслужено спечелиха това изключително оспорвано състезание.
Всички присъстващи - журито, целият Управителен съвет, председателят на Контролния съвет и гостите, бяхме изключително впечатлени от сериозната подготовка, изчерпателните отговори и желанието за победа както на първенците, така и на всички участници, които не успяха да стигнат до края на съревнованието. Фактът, че победителите дадоха толкова изчерпателни и точни отговори на 7 произволно подбрани въпроса, показа, че те действително познават много добре съюзната история.
Двама от тях - Даниела Асенова и Алекси Начев, споделиха, че тези знания ще им останат за цял живот и че за тях е било изключително полезно и интересно да се докоснат до историята на организацията, която впрочем много малко от невиждащите познават. Те също така споделиха, че за подготовката за участието си са отделили немалко време - два или три месеца. Интересно е, че 49-годишната Даниела заучава въпросите и отговорите практически наизуст, като в същото време това не е типичното механично зазубряне. Тя ми разказа, че когато е учила примерно някоя от темите, свързани със спортната дейност, в съзнанието й се е появявал картинен образ на човек, който практикува дадения вид спорт и по този начин тя картинно е запаметявала цялата информация. Именно така Даниела предизвика спонтанните бурни аплодисменти в залата, когато даде пълен и изчерпателен отговор на въпроса "Какво знаете за Петко Стайнов?". По тази собствена методика тя заучава учебния материал още в училището за деца с нарушено зрение, което завършва с отличие, а по-късно и в икономическия институт. В началото, преди явяването си на първия кръг на териториално ниво, Дани го е направила ей така, почти на майтап, мислейки че едва ли ще се класира. Впоследствие обаче, завладяна от тръпката и амбицията да спечели, тя започва да гледа много сериозно на участието си и това й отношение даде резултат, и й донесе огромно удовлетворение.
И Алекси Начев, който достойно защити името на РСО Пловдив и чиито отговори бяха също много изчерпателни, но за разлика от тези на Даниела бяха пресъздадени със свои думи, изрази огромното си задоволство от представянето си. За него материалът е бил абсолютно непознат и подготовката му е била доста продължителна и сериозна. Той е на 61 години и е изключително горд и щастлив, че на регионалния кръг на викторината в Пловдив е бил най-възрастният участник и въпреки това е станал победител. В Съюза на слепите е от 27 години, но това е първата му публична изява, което го прави още по-щастлив от победата.
Другите две победителки - Невяна Сотирова и Калинка Стайкова, впечатлиха не само с прецизността и бързината, с която отговаряха на въпросите, а и с непринуденото си поведение и човешко присъствие.
Задоволството си изрази и председателят на ССБ Васил Долапчиев, който между другото е автор на повече от половината от 90-те въпроса:
"Това, което видяхме и чухме днес беше просто фантастично. В интерес на истината аз в началото бях песимист относно интереса към това мероприятие, но за щастие се оказах лош пророк".
Желанието и надеждата на всички е провеждането на подобни мероприятия да се превърне в една възродена традиция, като разбира се с годините идеята се развива и оптимизира.
Така Съюзът на слепите в България осъществи още една инициатива за отбелязването на своя 90-годишен юбилей, при това с живото участие на своите членове - хората, благодарение на които организацията съществува и в името на които продължава да развива дейността си.
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 09, 2011
90 ГОДИНИ ССБ
Поздравително писмоОще един щрих
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Уважаеми читатели,ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричПлевен
Казанлък
Долни Дъбник
Червен бряг
Карнобат
Русе
Левски
София
Пловдив
