Брой 09, 2011

Тема: 90 ГОДИНИ ССБ

Още един щрих

Повод да напиша тези редове е статията на Генко Изворски "Памет за историята" от бр. 7-8/2011 на сп. "Зари". Той пише за "забравените имена". Аз искам да напиша и за по-забравените от забравените, за някои и от неговия край. И ако някой някога реши да пише за делото на слепите в Шуменско, нека си спомни и за тях.
През периода 1962-65 г. бях председател на PCО във Варна. Тогава във Варненски район влизаха окръзите Варненски, Бургаски, Добрички, Шуменски и Търговищки. В Шуменски окръг имаше две първични организации, тогава така се наричаха ТСО - в Шумен и в Нови Пазар.
Учредител и пръв председател на организацията в Шумен беше бай Стоян Бабаитов от село Кочево - един от ранните възпитаници на Института за слепи в София. Преписвач на брайлови книги, знаеше перфектно есперанто, имаше малка книжарничка - човек с висока култура за неговото поколение. Разказаха ми, че обикалял селата, за да търси и организира слепите. Познавахме се лично - тих човек. Понякога ми пишеше писма. Той номерираше всичките си написани писма. Спомням си последното писмо, което получих. Имаше някакъв голям 4-цифрен номер, молеше ме да му намеря ръчен брайлов часовник. За съжаление не можах да изпълня молбата му. Знаех, че има голям архив. Когато чух, че е починал, предложих на Дарин Тодоров от Шумен да му прегледа архива, защото бях сигурен, че там ще има ценни неща.
Марин успя да отиде за един ден и намери броеве от сп. "Вестител", което дотогава се считаше за загубено, и от сп. "Съдба". Броевете от "Вестител" се съхраняват в Национално читалище "Луи Брайл". Човекът, при когото бил архивът, намекнал, че ще го даде срещу някаква сума. Но тъй като нямаше пари за по-дълга командировка на Марин и за откупуване на архива...
Бай Стоян беше на възраст и трябваше да се избере по-млад човек. Избраха Тодор Ценов от село Макак, сега квартал на Шумен. Интелигентен, активен човек, който съживи организацията, създаде архив, увеличи членския състав. Сътрудник беше синът му - младо момче, което за съжаление почина от рак. Тогава се обединиха и двете организации - Шумен и Нови Пазар. По това време социалният инспектор в община Шумен, не помня името му, мисля, че фамилията му беше Кръстев, но помня, че беше човек, който се отнасяше с голямо разбиране към проблемите на слепите, помагаше много. Спомням си такъв случай. Трябваше да има събрание. Отидох, а няма никой, отидох при инспектора, разказах му за случилото се и той веднага предложи: "Не се безпокой, Макак е съвсем близо, ще ти намеря кола. Отиди да видиш какво се е случило". Оказа се, че председателят е болен, а сътрудникът не е там, за да ни съобщи. В селото имаше три жени членки на съюза, събрахме се при кметския пълномощник и проведохме дълъг и полезен разговор.
Янко Пенев беше председателят на новопазарската организация - скромен, тих човек, сътрудник беше съпругата му. Организацията беше малка, членовете бяха от селата, на събрания идваха по няколко човека и те се провеждаха в дома на председателя. Домакините винаги ги посрещаха не като на събрание, а като на гости.
И един пример още. Пръв председател на организацията в Добрич беше бай Златан Великов. С едно сандъче през рамо продаваше ластик, игли и копчета на площада, на пазара, на автогарата, на ханищата, интересуваше се, търсеше слепи. Като нямаше кой да му напише писмо, отиваше в някой хан, намираше човек от селото и му поръчваше: "Кажи на еди-кого си еди-какво си!" - и завършваше - "Ама да не забравиш!". А мъжът отсреща: "И друг път си ми поръчвал, бай Злате. Забравял ли съм?". Стискат си ръцете и съобщението заминава. През 1959 г. с бай Злати бяхме първите делегати от Добрич на съюзен конгрес. След Злати Великов председател на организацията беше Симеон Димитров от село Рилци, сега квартал на Добрич. Един изключително активен и находчив човек. Наред с другото той търсеше и поддържаше активни връзки с местните органи на властта. Фактически още тогава той направи организацията обществена, с авторитет в града.
За тези и за много други като тях говоря, скромни труженици по места, които всеотдайно са работели и без хонорари, и това, което са извършвали, не е било задължение, а човешки дълг. Затова да си спомним за тях с признателност в юбилейната година на ССБ, в чиито основи са заложени частици от техния ентусиазъм и безкористен труд.

Владимир ЖЕЛЕВ

Назад

Всички статии на Брой 09, 2011

90 ГОДИНИ ССБ

Поздравително писмо
Още един щрих

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Уважаеми читатели,

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич
Плевен
Казанлък
Долни Дъбник
Червен бряг
Карнобат
Русе
Левски
София
Пловдив

НАЦИОНАЛНА ВИКТОРИНА "90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ"

90 години, 90 въпроса, много ентусиазъм и четирима "по-по-най"

ПОКАНА

Управителният съвет на Федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания”,

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ

Стартира процедурата по подаване на документи за ползване на услугата "Асистент за независим живот"

СПОРТ

Сърф за хора с увреждания