Брой 09, 2011

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София


На Ком

Многократно е подчертавано, че практикуването на пешеходен туризъм е един от най-добрите начини за повишаване на физическата дееспособност, за здравословен начин на живот и контактуване с близки и приятели в екологично най-чистата природна среда. Нашият девиз е: "Движението е живот и животът е движение!".
Поетът на младежките строителни бригади от средата на двайсети век Пеньо Пенев пък сътвори сентенцията: "Човекът е човек, когато е на път!".
През пролетта и лятото на 2011 г. туристическата дейност на РСО София се изразяваше преди всичко в еднодневни излети с посещения на културни и природни забележителности около София. С настъпването на лятото дойде и благоприятният сезон за провеждане на двудневни и многодневни туристически походи до по-отдалечени краища на родината. На девети и десети юли тази година се проведе двудневен туристически поход до връх Ком - 2016 метра надморска височина, в Берковската планина, която е част от Западна Стара планина.
Рано сутринта на девети юли групата активни планинари потегли с микробус от София. Първият, предвиден за посещение, туристически обект бе Клисурският манастир "Св. св. Кирил и Методий". Неговата осемвековна история е свързана с няколкократно издигане от руините след жестоки нападения, ограбвания, разрушавания и опожарявания от страна на турските поробители.
Летописите пазят редове за онзи ден на велико мъчение. Било 1862-ро лето, денят на св. св. Кирил и Методий, празник радостен и светъл за българите християни. Тъкмо в апогея на песнопенията в прослава на делото на светите братя, първоучители славянски, тъкмо в този тържествен момент в препълнения манастир с мъже, жени, деца и старци връхлетели с огън и меч освирепелите пълчища на Берковския паша Юсуф бей. Спомените разказват, че били посечени над 120 души, а всички монаси били живи изгорени. Манастирът отново и за пореден път бил изцяло опожарен.
Понастоящем манастирът е напълно възстановен и обновен. Сред прекрасен парк, където бълбука планински поток, величествено се издига манастирският храм. Наоколо са разположени битовите сгради, в една от тях се намира ателието, в което се изографисват икони от млади монахини, по стари технологии върху дърво, с бои, в които отсъстват каквито и да е химикали.
Клисурският манастир "Св. св. Кирил и Методий" е символ на непокорността и родолюбието на населението от берковския край.
Крайната цел на прехода е връх Ком. Това е и кулминацията на цялата туристическа проява. Времето бързо лети, въпреки това не може да не се отделят няколко часа за посещения на най-характерните забележителности на град Берковица.
Градът е разположен в малка котловина около Берковската река, в подножието на северните склонове на Берковската планина. Средната надморска височина на населеното място е 405 метра и понастоящем тук живеят около 17 000 жители. Природата около града и по северните склонове на планината е интересна и впечатлява с видовото разнообразие на растителността и вековните гори, където преобладават букът, смърчът и прочутият берковски питомен кестен. Непосредствено над града е вилната зона Ашиклар. В близкото минало тук се намираше студентски санаториум за младежи, преболедували или предразположени към белодробни заболявания. Поради благоприятния климат и наличието на минерални извори в района Берковица е обявен за курорт от национално значение.
Градът е наследник на старо укрепено селище от четвърти век. Останките от крепостните стени и сега се намират на хълма над града. Местното население е известно с бунтарския си характер, взело е участие във всички въстания против турските поробители и другите национални и социални потисници. Нашата туристическа група направи пешеходна разходка с цел разглеждане и запознаване с някои от забележителностите на града. В центъра е обширният площад с голям воден фонтан, зад който величествено се издига часовниковата кула, построена през 1762 г. Непосредствено зад нея е разположена чешма с няколко чучура, от които струи студена и много вкусна планинска вода. До чешмата вдясно се издига внушителната статуя на Малинарката, направена от прочутия берковски розов мрамор. Макар и за кратко, бе направено посещение в църквата "Рождество Богородично", историята на която датира от 1843 г. Тази стара църква е в много добро състояние и впечатлява с изяществото на намиращите се в нея икони и стенописи. На входа на църквата се издига голяма камбанария, а дворното пространство е оформено с много цветя и обилна зеленина.
Разбира се, колкото и да бе малко времето, с което разполагахме, не можеше, минавайки през Берковица, да не посетим музея на Иван Вазов. Той е уреден през 1956 г. в интересна стара къща от 1871 г., принадлежала на богат търговец на коприна и обявена за архитектурен паметник. Тук младият Иван Вазов е живял сравнително кратко. По това време, непосредствено след Освобождението на България от турско робство, Вазов е предпочел да живее в този старопланински град като председател на окръжния съд, поради целебните качества на климата и във връзка с разклатеното си здраве. Професор Шишманов определя берковския период в творчеството на патриарха на българската литература като най-плодовития в неговия живот. Случайно, а може би и нещо предопределено да е било, нашата деветчленна туристическа група посети този музей точно на девети юли, когато се навършваха 161 години от рождението на Иван Вазов. Уредничката на музея посрещна групата с подчертано уважение и нескривано радостно чувство. Тя разказа за уредбата му, показа стаята, в която е живял по онова време младият поет и увлекателно запозна присъстващите с творчеството му от този период. Случай от съдебната му практика го подтиква да напише поемата "Грамада". В нея по художествен начин пресъздава оригинален народен обичай от този край. Под формата на един вид нравствен народен линч, селяните са наказвали с хвърлянето на камък върху една постоянно нарастваща грамада, изричайки думи на проклятие, онези свои съселяни, потисници и влиятелни изедници и предатели, на които са били безсилни да отмъстят. В случая става дума за грамада, натрупана от камъни, нахвърляни с проклятието по адрес на местния чорбаджия и предател Цеко. По същото време поетът преживява много емоционалната си любовна връзка с 19-годишната Зихра, която възпява в едноименна литературна творба. Тук са написани и редица други литературни произведения, в които се възпява хубостта на местните девойки-малинарки и сочните червени берковски малини. Ще ми се да обърна внимание и върху голямата страст на Вазов към практикуването на пешеходния туризъм. Неслучайно, малко по-късно през 1895 г., когато за пръв път се поставя началото на организираното туристическо движение в България, Иван Вазов е избран за председател на самодейна туристическа организация. Той е изкачвал първенеца на Берковската планина връх Ком и е написал своето стихотворение "На Ком", но на това ще се спрем, когато стигнем на самия връх.
По-нататък, по 15-километров асфалтиран път, минавайки през много добре запазените берковски горски насаждения, групата пристигна пред новата хижа Ком (1500 м). Тя е известна като новата хижа Ком, защото малко по-нагоре на един километър разстояние, на 1650 м надморска височина, е първата хижа Ком в този район. По предварителна договореност в новата хижа Ком е осигурена нощувка в стаи с по 2 легла и самостоятелни санитарни възли, бе осигурена и топла храна за обяд, вечеря и закуска.
След обяд всички, в това число и водачът на микробуса Михаил Цветанов, поехме към върха по стръмната пътека през вековната смърчова гора. С кратки почивки, в продължение на около един час се премина през горския район, където движението е значително по-бавно и затруднено. Излизайки на седловината на билото на планината между върховете Малък Ком и Среден Ком, бе направена кратка почивка. Тук стана разминаване с голяма група младежи-туристи, които слизаха от върха. След това движението продължи по високопланинската поляна по добре очертаната пешеходна пътека. Връх Ком се извисяваше в далечината. Разстоянието от хижата до връх Ком бе изминато за два часа. При много хубаво време - слънчево, ясно, тихо, в 17,00 ч. групата се изкачи на първенеца на Берковската планина. И така на 09.07.2011 г. в 17,00 ч. девет души активни планинари от ССБ град София са на връх Ком, до барелефа на Иван Вазов, поставен там в чест на 115 г. от рождението му и по повод третия конгрес на Българския туристически съюз през 1965 г. На барелефа са изписани част от словата във Вазовото стихотворение "На Ком":
"От тук окото волно прегради не намира,
вселената пред мене покорно се простира,
душата гордо диша,
от тия планини към нещо светло голямо се стреми…".
Отново си припомняме, че може би не е случайно съвпадението, че точно на рождения ден на Вазов сме на този любим за него връх. През 30 минутния престой на върха бяха направени множество снимки.
Пътят надолу винаги е по-лек и приятен. На седловината между Малък и Среден Ком отпочинахме на пейки и маса, сковани от самодейци добри планинари. Два часа по-късно групата отново е на хижа Ком.
На следващия ден предприехме пешеходен преход от хижата до местността Петрохан, която е на 1400 м надморска височина. Този преход продължи около 4 часа и половина.
Така бе преминат първият етап от туристическия маратон "Ком-Емине", който е част от трансевропейския туристически маратон.
На раздяла всички участници в похода изразиха задоволство от организацията на проявата и се завърнаха по домовете си, ободрени и заредени с енергия от двата дни, прекарани в движение сред една чудесна и чиста високопланинска природна среда.
Отправяме думи на благодарност към председателя на РСО София, който допринесе за много добрата организация на туристическия поход.

Георги ПЕТРУШЕВ

Елена Александрова на 70 години

Честит юбилей!
Бъди жива и здрава още много години в активна общественополезна дейност!
Елена Александрова е моята баба. Тя е майка на баща ми. Аз вече съм голяма, на 25 години. Завърших магистратура и работя в счетоводна фирма по моята специалност. Обичам разходките сред природата. За да бъда такава каквато съм, голям принос има и моята баба Елена. През първите години на ранното ми детство тя се е грижила за мен и има голяма заслуга за възпитанието ми. Затова обичам моята баба. Често си приказваме по телефона, срещаме се и понякога пътуваме до красиви и забележителни места.
Елена Александрова е родена на 19 август 1941 година в град София. Имала е нерадостно детство и съдба с много огорчения. Родена е със силно увредено зрение. Майка й умира, когато малката Елена е току-що навършила пет години. На петнадесет години тя остава и без баща. Значителна част от юношеските си години тя живее в пансион за слепи жени. Ненавършила още пълнолетие, започва работа в производствените цехове в предприятието за хора с увредено зрение "Успех". По-късно в резултат на вродения й певчески талант постъпва на работа в Професионалния хор на слепите в България, където преминава по-голямата част от трудовата й дейност.
Създала е дом и семейство. Отгледала и възпитала двама здрави, трудолюбиви синове, единият от които е моят баща. Елена Александрова има четири внуци и един правнук.
Баба ми Елена от ранното си детство и досега винаги е имала много голям интерес към книгите. Тя е един от най-активните читатели на фонотеката към Съюза на слепите. Огромен е броят на книгите, прочетени от нея, значителна част от които са с историческо съдържание.
Преди два месеца - през месец юни - заедно с нея участвахме в туристическа екскурзия до Австрия, Германия и Париж.
Екскурзоводката Мария, много подготвена млада жена, често, спирайки групата пред паметник на известен герой, крал или друга личност от далечното минало, задаваше въпроси, свързани с историческите събития около тази личност. Всички участници в групата, 57 на брой, най-често мълчаливо навеждаха глави, единствено баба ми Елена отговаряше много точно на зададените въпроси. Това учуди не само екскурзоводката, но и всички участници в групата. В завършек на екскурзията, пътувайки на територията на България, екскурзоводката връчи награда на моята баба за проявените големи познания в областта на историята. Аз имам основание да се гордея с този факт!
Елена Александрова още от младежките си години и досега активно участва в обществената работа на софийската организация на слепите в България. Ръководи курс по плетиво. Организира посещения на театрални представления, като осигурява най-често безплатни билети за съюзните членове или такива на преференциални цени. Има голям брой приятели и познати, с които обича да се среща и разговаря, и се старае да бъде полезна на хората с увредено зрение в нелекото им ежедневие.
Аз се гордея с моята баба Елена Александрова, която е един достоен за уважение човек!

Ели Владимирова АЛЕКСАНДРОВА



Назад

Всички статии на Брой 09, 2011

90 ГОДИНИ ССБ
Поздравително писмо
Още един щрих
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Уважаеми читатели,
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Плевен
Казанлък
Долни Дъбник
Червен бряг
Карнобат
Русе
Левски
София
Пловдив
НАЦИОНАЛНА ВИКТОРИНА "90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ"
90 години, 90 въпроса, много ентусиазъм и четирима "по-по-най"
ПОКАНА
Управителният съвет на Федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания”,
ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
Стартира процедурата по подаване на документи за ползване на услугата "Асистент за независим живот"
СПОРТ
Сърф за хора с увреждания




Архив на изданието
1 2 3 4