Брой 09, 2011

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив

Перник отново ни събра

На 9 и 10 юли в Перник се проведе 5-ият международен многожанров фестивал на хората с физически увреждания. Това е едно от значимите събития, което всички наши организации очакват с нетърпение.
Певци, поети и музиканти се готвят почти цяла година, за да покажат най-доброто от себе си.
Дует "Настроение" също тръгна за фестивала с амбиция за превземане на челните места и достойно представяне на културната столица на България - град Пловдив. Самото ни пътуване беше цяло приключение. До последния момент не знаехме дали изобщо ще ходим в Перник. Нямахме сигурен водач, после намерихме един, ама какъв водач - не ти е работа! В края на краищата тръгнахме. Честно казано, така не сме пътували никога. Аз с микробуса на "Успех", а другата половина на дует "Настроение" Димето и нашата прословута водачка с ЖП транспорта.
Много пъти съм казвал, че ние ощетените по някакъв начин от природата сме по-добре в доста отношения от здравите. Като се събрахме в Перник, Димето ми разказа за тяхното пътуване:
- Не можеш да си представиш какво чудо беше, Кире - казва ми тя, - пристигаме в София и когато почнахме да слизаме от влака, вместо да ме хване за ръката и да ме свали по стъпалата, тя отиде при един човек на перона, 10 минути го моли да дойде с нея и двамата заедно да ме свалят от влака, сякаш съм чувал с картофи.
Аз дълго се смях, припомняйки си как на няколко души, които са ме водили, съм обяснявал, че сляп човек не се бута отзад, не се дърпа отпред като магаре, най-малкото пък трябва да се носи на ръце. Достатъчно е да го хванеш дори само за малкия пръст на едната ръка и всичко е наред.
Та така с воденето на слепи. Искам обаче да ви разкажа за самия фестивал. Той се провежда на площада пред читалището в пернишкия квартал "Църква". Сцената е уникална в архитектурно отношение. Изградена е по европейски стандарт, като са изпълнени и най-високите изисквания за придвижване на хора с физически увреждания. Специално построената серпентина дава възможност на участниците в инвалидни колички свободно да се придвижват навсякъде, където пожелаят. С две думи, разполагахме с необходимите удобства за музикално-поетичните ни изяви. И всичко това благодарение на голямото сърце и неуморимия дух на човека-организация Ани Тороланска.
Изпълнението на дует "Настроение" по програма беше около 12 часа, но докато се замъкнем до Перник стана 12 и 30. Понеже бяхме изтървали графика, наложи се да изчакаме. Някъде към 3 часа дойде и нашият ред. Участието ни беше с две песни -"Експрес танго" и "Музика и любов". Започнахме пеенето супер нахъсано, с много настроение. Както се казва, няма да излагаме името на дуета я! По време на втората песен се случи нещо непредвидено. Нали сме си и малко глухи, опитах се с жестове да накарам тонрежисьора да усили звука. Той обаче вместо това грабнал колоната с намерението да я премести по-близо до нас. Изведнъж всичко спря. Музиката и микрофоните тотално се бяха изключили от уредбата по време на местенето. Това обаче не ни стресна и ние продължихме нашето изпълнение акапелно. По едно време момчето пусна синбека от припева на втората песен. Хванахме се веднага за музикалния съпровод и така до края. Имах чувството, че сме на кастинг в "Мюзик айдъл". Случи се това, от което единствено съм се притеснявал, да ни спре синбекът! След Перник вече и това притеснение отпадна. Просто трябва да продължиш напред и каквото стане. Златният медал, с който беше награден дует "Настроение", ни накара за пореден път да се убедим, че всичко, което се върши с любов, носи много щастие.
Когато фестивалът приключи, организаторите ни настаниха за нощувка в младежкия център в село Ковачевци. След обилната вечеря се събрахме всички заедно и продължихме с песни и танци до късно през нощта. Някои от изпълнителите дори изобщо не спаха. Нали се знае, че от сън спомени няма. Времето си тече безвъзвратно и трябва да се използва всеки един момент за създаване на удоволствия. Другото са подробности.

Кирил ДАМЯНОВ

Човек жъне, каквото е посял

Измина година и половина, откакто представителният състав на пловдивската организация на слепите "Тракийски цвят" е с нов художествен ръководител.
След кончината на Величка Кърпарова с нелеката задача да ръководи състава се зае Марин Маринов. "Тракийски цвят" е с десетгодишна история, която включва участия в национални и международни конкурси и фестивали. Завоюваните плакети, медали и призови места нямат чет. Шест турнета в Гърция и Турция, записи в регионални и национални радиа и телевизионни предавания. Такава е равносметката за десетте години, изпълнени с неуморния и всеотдаен труд на певците и музикантите.
Второто десетилетие от живота на състава започна с не по-малко отговорни изяви. През месец април в Пловдив се проведе Общинският фестивал на любителското сценично творчество. Той премина в два кръга - предварителен и финален. Още на първия кръг "Тракийски цвят" направи заявка за призовите места. С яркото си присъствие на сцената и звучното тригласно пеене пловдивският състав на слепите грабна сърцата на публиката и журито. Същото се повтори и във финалния кръг. Перфектното изпълнение на песента "Тодоро ле, черноока" напълно заслужено беше избрана от журито и наградена със сумата от 200 лева.
Не бяха отшумели емоциите от площад "Стефан Стамболов", когато дойде поканата за участие в Националния фестивал за автентичен и обработен фолклор "Славееви нощи" в град Айтос. Благодарение на подкрепата на РСО Пловдив, на 10 юни потеглихме към морето. За съжаление поради липса на свободни места в хотелите във фестивалния град се наложи да преспим в Карнобат. На другия ден рано-рано продължихме за Айтос. Макар и само с двама зрящи водачи, групата ни успя да пристигне навреме.
Фолклорният фестивал "Славееви нощи" тази година се провеждаше за 43-и път. Той се състоя на открито в красивия айтоски парк "Славеева река". Лекият сутрешен дъждец беше накарал тревата да бухне и всичко наоколо миришеше на цветя. Звуците от сцената се смесваха с птичия хор и допълваха усещането ни, че сме попаднали в райската градина. И нищо чудно - невероятно красиво място с богат зоокът! Дървените мостчета, по които се минава над малката рекичка, допълваха усещането за това.
Насред райската градина, в ролята на "Свети Петър", беше седнал водещият и заедно със своите помощници с неподкупна строгост се разпореждаше кой кога да се качи на сцената и какво да покаже. Оказа се, че "Тракийски цвят" го няма нито при "грешните", нито при "праведните". Въпреки подадената навреме заявка за участие, конферансието отвори тефтера, прегледа го внимателно и отсече: "Няма ви никъде, и не мога да ви пусна да пеете!".
Само че не беше познал! Не бяхме пропътували 250 километра, за да му кажем "здрасти". Седнахме с моята колежка Ася Бурова до него и след кратък разговор успяхме да се справим със ситуацията.
Около 12 часа се качихме на сцената и показахме как могат да пеят пловдивските слепи.
Няколко дни по-късно, след като се прибрахме у дома, от Айтос дойде известието, че "Траките", както ни е нарекъл един от членовете на журито, не заслужават нищо друго освен първо място. Може и да е прав.
От миналата пролет не сме спрели да репетираме. Не ни е спирало това, че температурата на въздуха е минус 20 или плюс 40 градуса. Важното е ние да си свършим добре работата. Рано или късно резултатите ще дойдат. Народът затова е казал: "Който сее, ще има какво да жъне!".

Кирил ДАМЯНОВ

Назад

Всички статии на Брой 09, 2011

90 ГОДИНИ ССБ

Поздравително писмо
Още един щрих

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Уважаеми читатели,

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич
Плевен
Казанлък
Долни Дъбник
Червен бряг
Карнобат
Русе
Левски
София
Пловдив

НАЦИОНАЛНА ВИКТОРИНА "90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ"

90 години, 90 въпроса, много ентусиазъм и четирима "по-по-най"

ПОКАНА

Управителният съвет на Федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания”,

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ

Стартира процедурата по подаване на документи за ползване на услугата "Асистент за независим живот"

СПОРТ

Сърф за хора с увреждания