Брой 09, 2011

Тема: СПОРТ

Сърф за хора с увреждания


В периода 21-27 август 2011 г. във Вилебрук, в близост до Мехелен, Белгия се състоя за пореден път Европейска сърфседмица за хора с увреждания. Мястото е голяма спортна база с обширно езеро. Базата разполага с различни видове сърф, лодки и въобще идеални условия за различни видове воден спорт.
Тази проява се провежда повече от 20 години. Ежегодно през пролетта белгийската организация "Рекреас" изпраща информация, че последната седмица на август ще се проведе сърфседмицата за съответната година. За 2011 г. таксата за един участник беше в размер на 450 евро. Тази сума, като се добавят и транспортните разходи, набъбва до размер не твърде приятен за родната ни действителност. Но организаторите от Белгия са взели предвид, че може да има хора, които да имат желание да се обучат, но да нямат финансовата възможност и ежегодно отпускат известен брой места за обучение, без да се плаща такса, като за тях трябва да се кандидатства, а впоследствие кандидатът бива уведомен дали е одобрен. През настоящата година кандидатствах за една от безтаксовите бройки и получих положителен отговор от белгийска страна. Въпросът с транспортните разходи също се уреди задоволително, тъй като Българската параолимпийска асоциация с председател Илия Лалов закупи самолетния билет София-Брюксел-София. Голяма логистична подкрепа ми оказа Боян Мичев, който е един от най-активните международници в клуб "Витоша", а и през миналата година успя да посети това впечатляващо събитие.
Уиндсърфът представлява на практика сърф, на който има мачта с платно и чрез силата на вятъра ("уинд" от английски - вятър) се придвижва по водната повърхност. Уиндсърф също така се практикува в морето, но за зрително затруднените ще бъде много трудно, да не кажа невъзможно да карат уиндсърф сред вълните, защото, за да се пресрещне вълната, се изисква зрение.
Общият брой на всички, които имаха роля в сърфседмицата бе 100 души. Те бяха разпределени по следния начин:
- 40 души с увреждания, които искаха да се научат да карат сърф или искаха да усъвършенстват своите умения, придобити от предни години. Имаше хора с колички, с протези и със зрителни увреждания.
- 40 души доброволци, които бяха инструктори, асистенти и въобще всичко правеха, за да могат хората с увреждания да се чувстват комфортно.
- 20 организатори, които така незабележимо вършеха своята работа и всичко беше толкова естествено, че човек просто се отпуска и се концентрира върху сърф обучението.
Спортната проява се провежда във фламандския регион на Белгия и се подкрепя от местното правителство. Много голяма част от доброволците бяха пристигнали от съседна Холандия, а участници имаше, освен от Белгия, така също от Германия, по един участник от Румъния и България и 6-членна група от Унгария. Всички участници бяха настанени в малки къщички, тип бунгало, с по 2-3 стаи. Предполагам съвсем случайно всички източноевропейци - унгарската група, румънецът и моята скромност бяхме настанени в едно бунгало.
Първият ден започна с теория и показване на различните части на сърфа - дъска, мачта, платно, бум или гик. След това обучаваният влиза във водата в легнало положение върху борда, който е без мачта и платно. Инструкторът с друг борд и снабден с весла кръжи около кандидат-сърфиста и започва да му дава наставления. След няколкоминутното лежане започват подканите да се заеме седяща позиция, после клекнала и накрая права. Всички, които се намират във водата са облечени в неопренови костюми, тип гащеризон, и задължително имат спасителна жилетка. Първият ден-два паданията от борда във водата са безброй, защото изкуството на балансиране все още не е познато за обучаемите. След като се научат да балансират, а и да започнат да се разхождат по борда, върху него се поставя мачтата с платното. Най-напред човекът трябва да се научи да ги издига, тъй като мачтата се закрепва за долния си край към борда, но има механизъм, който й позволява да се върти наляво, надясно, в това число и да прави цяла обиколка около оста си, а също така нагоре и надолу - към водата. Така че при поставянето на мачтата с платното те в значителната си част се намират във водата. Обучението се проведе с платна с големина 3.5 кв. м, а мачтата бе висока около 3-5 м, дължината на борда бе около 3-3.5 м, а неговата ширина 80-100 см. След като човек се научи да издига платното посредством въже, което е закрепено с единия си край за основата на мачтата, а другия на около 1-1.5 м. по нейната дължина/височина, идва моментът на стабилизирането на човека върху сърфа. На около 1.5 м се намира гикът, който е перпендикулярно разположен на мачтата и обхваща платното от двете страни. Той на практика представлява дълга кръгла дръжка, с която сърфистът управлява платното по вятъра. След като се усвои вдигането на платното и след като още значителен брой пъти кандидатът се е озовавал във водата, започват и обученията за правене на маневри, които са свързани с въртенето на платното и придвижването по борд, най-вече около мачтата. Трябва да се внимава сърфистът да не се приближава много към носа, защото той потъва, а това от своя страна забавя движението. По-добре е сърфистът да бъде по-назад, отколкото напред. Като ориентир се използват основата на мачтата и разположеният зад нея горен край на дагърборда. По същество дагърбордът представлява стабилизатор, който около 40-50 см отвесно влиза във водата и спомага за по-стабилното състояние на сърфа. При изкарване на сърфа на суша дагърбордът се прибира в пригоденото за тази цел място откъм долната част на дъската. За всяко разположение на платното си има и съответен стоеж. За начинаещите сърфисти най-трудните команди са так и джайп. В първия случай сърфистът трябва да наклони платното, което да се допре до водната повърхност и по посока кърмата да направи обиколка с цел смяна на позицията на човека спрямо платното. Тоест, ако платното се намира от лявата страна на сърфиста и се налага промяна на курса или вятърът е изменил посоката си, и платното трябва да бъде завъртяно в позиция отдясно, се предприема маневрата так. Командата джайп има за цел също да се направи маневра с платното, но при нея платното се завърта, вместо откъм кърмата, откъм носа на сърфа. Разбира се, че след усъвършенстване на началните команди започват и още по-трудните като например маневрата хейлтак, при която се прави так, но без платното да допира водната повърхност. При описаните команди сърфистът също се придвижва по борда и умението за балансиране е от решаващо значение. Първите опити за изпълнение на различни команди започват с безбройните цопвания на човека във водата. Постепенно се изгражда чувство за баланс и в крайна сметка командите биват усвоени, а оттам и управлението на сърфа става стабилно. Между обучаващите се сърфисти постоянно минават моторни лодки, които при нужда бързо оказват подкрепа. Но, минавайки, те образуват вълни, които първите дни обричат всеки обучаващ се на падане във водата, тъй като сърфът силно се разклаща, а уменията за балансиране все още не са на нужното ниво. След няколкото принудителни скокове във водата, предизвикани от преминаваща в близост моторница, се научих, веднага щом чуя мотора, да заемам стабилна позиция на борда и да изчаквам успокояването на предизвиканите вълни. При уиндсърфа от изключително значение е вятърът, тоест при наличието на безветрие сърфът няма как да се движи. Също така вятърът невинаги е в желаната посока и сърфистът трябва да е готов по всяко време да промени положението на платното, за да може да улови най-подходящия за него вятър. Движението на сърфа е зигзагообразно, с други думи не е възможно движение в права линия. Ролята на инструктора е много важна. С негова помощ човек се научава да изпълнява всички команди. Във водата указанията са вербални, а на сушата се ползват за теорията примитивни макети на сърф, а така също и реални сърфове. На втория ден, когато една от инструкторките трябваше да ми предаде поредната порция сърф умения, тя за момент се разсея и започна да си говори с други хора, намиращи се в езерото, а аз през това време с пълна сила се носех към брега, но без да съм наясно с този факт. След удара в брега заедно с платното, което ме довя дотам, се озовахме във водата. За щастие вятърът не беше много силен, а оттам и скоростта не беше висока. Още веднъж имах подобна случка, но този път мястото беше дървеният кей, който влиза навътре в езерото и от който всички сърфове се пускат на вода, но уменията ми бяха значително повече и водната баня бе избегната. Направи ми силно впечатление съставът на доброволците. В по-голямата си част това бяха млади момичета и момчета. Имаше девойки на възраст 16-17 г., които безупречно се справяха във всякакви ситуации. Първите дни бях обучаван именно от едно 17-годишно момиче. Последните дни инструктор ми беше холандски младеж, чиято възраст беше надхвърлила тийнейджърската, но все пак също така доста млад. Организаторите бяха направили програмата перфектно, като закуската започваше в 8.30 ч., веднага след нея всички отиват в съблекалните, където заменят своите дрехи с неопреновите костюми, обличат спасителните жилетки, а над тях слагат и потници, които отличават опитността на участниците. Между 10.00 и 12.00 ч. е първата част от дневното обучение, което протича в езерото, но ако има дъжд, заниманията се провеждат на закрито в голямо хале, където са концентрирани значителен брой сърфове и лодки. След 12.00 ч. за всички има обяд и от 14.00 до 17.00 ч. започва втората част от обучението за съответния ден. Към 16.00 ч. всички сърфове биват събирани посредством моторниците, които ги изтеглят по вода на едно място в езерото и с помощта на моторна лодка се донасят сладки и напитки, за да се подкрепят участниците, които блажено лежат или седят на своите сърфове. Вечерята беше към 18.30 ч., а от 20.00 ч. всяка вечер имаше различни занимания. На 21 август имаше опознавателно парти. Следващия ден вечерта беше посветена на теоретично обучение за сърфа. На 23-и бяха организирани различни спортни прояви - фитнес, игра с топка - нещо като нашата петанка, и сауна. Имаше вечер, посветена на вечерна разходка, а на 25-и всички участници и доброволци посетиха Мехелен и един голям търговски център за сърф и друго спортно оборудване. След това посетихме концерт, който се състоя на открито върху голяма тревна площ.
Ако човек примерно реши да си закупи всичко необходимо, за да започне да се обучава да сърфира, трябва да има солидна финансова готовност. Бордовете започват от 1000 евро; мачта, платно и гик ще му струват минимум още толкова, а за неопреновия костюм трябва да се подготви да плати поне 200-300 евро. Или ако сложим чертата - нужните средства са между 2000 и 3000 евро. Както бях информиран, начинаещите кандидат сърфисти предпочитат началното оборудване да си го купят втора употреба, а когато усъвършенстват своите умения закупуват оборудване, което е за напреднали. Всъщност колкото е по-лек материалът, от който са изработени бордът, мачтата, бумът или гикът, толкова и цената им е по-висока.
След няколкодневното обучение на 26 август се проведе и състезание по управление и придвижване със сърф. Бяха съставени няколко групи, като при зрително затруднените имаше две - хора без зрение и такива с остатъчно. Състезанието протече много добре за мен, тъй като нито веднъж не наруших баланса до степен да падна във водата и в крайна сметка финиширах втори след представителя на Германия, който за поредна година участваше в тази инициатива и резонно стана шампион. Състезанието протича в екип с инструктора, който с помощта на вербални знаци подкрепя сърфиста. Не може да се мине без тази подкрепа, защото, най-малкото, човек с нулево зрение няма представа кога трябва да завие в дадена посока. Маршрутът на състезанието беше точно определен и трябваше всеки един участник да го следва, ако искаше да се бори за добро класиране. След състезанието имах възможност да карам двуместен каяк. На задната седалка беше моят инструктор, който ме навигираше. Каякът можеше да се придвижва посредством весла, но така също беше снабден с педали, които много наподобяваха тези на водното колело.
Церемонията по награждаването се проведе на открито и беше твърде помпозна и зрелищна. Всички, които бяха заели призови места в своите групи се изкачиха на почетния подиум, където бяха наградени с медали. След церемонията отидохме в сърфбара, впрочем както се случваше всяка вечер, и си устроихме чудесно прощално парти с много бира и танци.
На 27-и август участниците поеха към родните си места. Организаторите отново проявиха отлична прецизност и оказаха съдействие при изпращането на сърфистите, така както го бяха сторили и при посрещането.
За първи път участвам на нещо, което е толкова различно от познатите ми спортни дейности, които се практикуват от хората с увреждания. Преживяното е по-скоро неописуемо, само който го е изпитал, може да разбере напълно емоцията от това невероятно събитие. Настоящият материал е един блед опит да се представи една може би екзотична за хората с увреждания дейност, но нейната дълговременна устойчивост е доказателство, че тя освен минало има и своето бъдеще.

Д-р Иван ЯНЕВ



Назад

Всички статии на Брой 09, 2011

90 ГОДИНИ ССБ
Поздравително писмо
Още един щрих
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Уважаеми читатели,
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Плевен
Казанлък
Долни Дъбник
Червен бряг
Карнобат
Русе
Левски
София
Пловдив
НАЦИОНАЛНА ВИКТОРИНА "90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ"
90 години, 90 въпроса, много ентусиазъм и четирима "по-по-най"
ПОКАНА
Управителният съвет на Федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания”,
ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
Стартира процедурата по подаване на документи за ползване на услугата "Асистент за независим живот"
СПОРТ
Сърф за хора с увреждания




Архив на изданието
1 2 3 4