Брой 10, 2011
Тема: 90 ГОДИНИ ССБ
Заедно по трудния път към светлината
Уважаеми читатели!
Във връзка с обявения конкурс за написване на есе на тема "90 години заедно по трудния път към светлината", по случай 90-годишния юбилей на Съюза на слепите в България, в редакцията на списание "Зари" се получиха 12 авторски творби. Те бяха внимателно изчетени и обсъдени от комисия в състав: Лиляна Елицина, Димитрина Михайлова, Марина Петкова и Петър Калинов.
Произведенията се оценяваха по шестобалната система. Получиха се следните резултати - на първо място с 18 точки се класира Данчо Данчев от Пловдив с есето "Под закрилата на социалната грижовност"; второто място с еднакъв брой от 17 точки поделиха Веселина Стоилова от Варна и Радослав Пеевски от РСО Пловдив.
Творбите на призьорите ще бъдат публикувани на страниците на списание "Зари". В този брой ви предлагаме есето, спечелило първото място в конкурса.
Под закрилата на социалната грижовност
Току-що започваше лятото. В неделния предобед се събрахме в салона на градското читалище - зрелостници и родители, а също така и наши приятели от древния Хисар. При тази тържествена атмосфера ще ни раздадат дипломитe за завършено средно образование. Настъпи очакваният миг. Веселина Ралчева, директор на гимназията, застана на празничната трибуна. Настъпи тишина в залата. Нейният топъл глас обгърна присъстващите с думите-отчет за постигнатите успехи от нашия випуск, пожела ни много сполуки в бъдещите дни и години и никога да не забравяме училището, в което сме се формирали като зрели хора, подготвени за живота. След това тя лично ни връчи дипломите и на всеки пожелаваше крепко здраве и сбъдване на мечтите. След тържествения акт в читалището на групички се разпиляхме из близкия парк, разговаряхме разпалено за нашите лични планове и се сбогувахме сърдечно, тъй като се прибирахме по родните си села. Уговаряхме се за срещи на целия клас през следващите години. Зад гърба ни оставаха четирите гимназиални години безгрижия, успехите и трудностите при усвояването на знанията по отделните учебни дисциплини. При всеки от нас бе неизвестното в утрешния ден и неравният път към бъдещето през годините на себеутвърждаването ни в живота. Всеки от нас имаше свой личен план, определени идеи, конкретни желания и разбира се мечти, към които се стреми.
Пред мен нещата бяха съвсем неясни, всичко беше объркано и хаотично, защото зрението ми много бързо се влошаваше катастрофално. Едно неспокойствие и скрита тревога се таяха в мене, сърцето ми се свиваше от неосъзната болезненост - без да ги споделям с някого. Много трудни въпроси препускаха в главата ми, без да имам конкретни отговори за тях. Това беше време на вътрешна борба и неудовлетвореност от безизходната ситуация, в която изпаднах след завършването на средното си образование. Но случайността често пъти се явява като спасителен бряг и помага на човека в трудния момент. Така се случи и при мен. Ама точно така се случи - съвсем неочаквано мой учител от гимназията се среща случайно в Пловдив с Христо Белобрадов, който някога му е бил инспектор. От дума на дума става реч за моето състояние. Учителят ми от него научава, че в Пловдив функционира производствено предприятие, в което се трудоустрояват лица с увредено зрение. Той още на следващия ден ме информира за тази възможност - да намеря изход от ситуацията, в която съм изпаднал. Това за мен беше неочакван спасителен жест от двама човеколюбиви учители - един бивш и друг настоящ. Сърцето на учителя, било бивш или настоящ, винаги носи в себе си несекваща грижовност за оказване на подкрепа при търсенето на благоприятния изход от трудната ситуация. Ето че учителят с доброто си сърце винаги откликва на нуждаещите се от подкрепа в живота. Техните сърца винаги носят в себе си грижовност и топлота, неспокойствие пред проблемите и удовлетвореност при тяхното успешно разрешаване. Те винаги се стремят да помогнат на нуждаещия се в трудната ситуация.
През октомври на 1957 година, когато златната тракийска есен разливаше щедро своите багри над пловдивските тепета, дойдох тук и се присъединих към семейството на трудоустроените работници с увредено зрение. То не беше повече от тридесетина души. Те ме приеха дружески и най-сърдечно като техен събрат, другар и приятел, помогнаха ми безболезнено да се адаптирам към новите житейски условия и да тръгна заедно с тях, рамо до рамо, по пътя на трудовата надпревара с времето и да надвивам несгодите на дните с увереност и непокорство. На всичките ми колеги кошничари от онова далечно време и на грижовния учител Христо Белобрадов аз до ден днешен съм искрено благодарен, че ме подкрепиха да си стъпя на краката и да тръгна уверено по пътя на трудовата си реализация, което впоследствие стана основа за решаването на семейно-битовите и образователно-професионалните ми проблеми под закрилата на Съюза на слепите. Белобрадов целенасочено и постоянно ми предлагаше възможности за участие в една или друга инициатива на организационния и обществен живот. Създадохме група, която подготви за новогодишното тържество за настъпващата 1958 година първата пиеса на самодейни начала, включих се във вокалната група на Тодор Лардев, започнах да пиша дописки за бюлетина на районната организация и активно участвах във всички мероприятия на колектива.
Избраха ме за председател на съюзната първична организация в предприятието, което ми даде практическата възможност да навляза уверено в същността на съюзното дело и да общувам с изтъкнати деятели на организация ни като Домусчиев, Илиев, Градев, Крумов и сегашния ни председател. Някак си неусетно навлязох трайно в пълноводния поток както на пловдивската районна организация, така и на Съюза като цяло, което ми разкриваше все нови аспекти на съюзното дело. Разбира се аз се учех от по-възрастните колеги по съдба, от тези, които бяха учили в Института за слепи деца, тъй като те ми правеха силно впечатление на борбени натури, изискано грамотни и знаещи люде В тях бликаше видима непоколебимост и трайна непреклонност при решаването на възникналите проблеми. За тях предизвикателствата на деня бяха обединяваща сила, сплотяване на устремеността и повик за единодействие при решаване на проблемите чрез зрелостта на житейския опит. Всичко това ми даваше увереност, че при тези хора - с непоколебима устременост, взаимна подкрепа помежду им и несекваща воля за надвиване с общите усилия над срещаните трудности във всекидневието - аз ще успея със сигурност да намеря своето място, независимо от бързо влошаващото ми се зрение. Тяхното благоразположение към мене, като нов млад човек за тях в колектива им, беше истинска подкрепа чрез дружески подадената ми ръка.
Не ми беше лесно да усвоя кошничарството, но нямаше друг изход, тъй като само този занаят се практикуваше от невиждащите в нашия град. Месечните заплати, които припечелвах с труда си, ме удовлетворяваха за посрещане на потребностите и материалните ми нужди. Стъпих уверено на краката си, повярвах във възможностите си, тъй като самото време предоставяше на Съюза на слепите атрактивни икономически средства и похвати за осъществяване на държавната социална политика към обгрижваната си членска маса. Условията бяха извънредно благоприятни за себеосъществяване на всеки трудоустроен невиждащ гражданин и за обогатяване на собствените му знания чрез следване във висшите учебни заведения на страната.
След като усвоих брайловата грамотност под наставленията на бившия учител Христо Белобрадов, получих нови импулси на увереността и окриляването на духовната ми себеизява. Увереността във времето и младежката ми жажда за усъвършенстване ме водеха към идващите дни и години на предстоящото бъдеще. В обсега на този душевен подем и непоколебимата ми увереност внезапно лумна интимният пламък на любовните чувства. Срещнах момичето, с което се сближихме, увлече ни полета на интимната всеотдайност и впоследствие, преди 50 години, създадохме нашето семейство. От тази взаимна обвързаност и обсега на всеотдайността ни се родиха син и дъщеря, които израснаха под грижите ни, получиха съответното висше образование и професионална подготовка, създадоха свои семейства и продължават да работят на педагогическото поприще. Те ни дариха две внучки и един внук, а вече имаме и една жизнерадостна и емоционална правнучка Стелиана.
Пловдивското производствено предприятие ни даде добрите възможности за оползотворяване на нашия труд, чрез което да припечелваме финансови средства, с които сме осъществявали посрещането на потребностите си във всекидневието на отделния невиждащ човек и на семействата ни. Всичко това се осъществяваше през десетилетията под закрилата на Съюза на слепите в нашата страна и под грижите на неговите ръководители, които полагаха максимални усилия за реализиране на многостранните аспекти на социалната политика към гражданите с нарушено зрение.
Всеки от нас, който е постигал желанията, мечтите и стремленията си през шестдесетте, седемдесетте и осемдесетте години на миналия век под всеобхватните грижи на Съюза на слепите, с ръка на сърцето си ще заяви недвусмислено, че всичко това дължи на нашата организация и на нейните видни ръководители, които умело и творчески се възползваха от предоставените им благоприятни държавни обстоятелства за осъществяването на собствената стопанска дейност, която беше стабилната основа за реализирането на впечатляваща социална политика в полза на невиждащите граждани в нашата страна.
В тържествените дни на юбилейната годишнина на Съюза на слепите в България всеки от нас е длъжен да обърне поглед назад и с чиста съвест да си признае, че без съществуването на тази социална организация за хората със специфични потребности нашият живот не би могъл да бъде такъв в своята самореализация, личностното ни себеосъществяване и постигането на успехите съобразно полагания труд, амбиция и духовна устременост, или друго направление, тъй като творческото изявяване на невиждащия човек има многоаспектен характер.
Нека тържествените инициативи, начинания и конкурсни поприща, посветени на юбилейната годишнина на Съюза на слепите, се превърнат в осмислена равносметка на значимите постижения по извървения дълъг път през 90-те неспокойни, но творчески години на организационно съзидание, социална зрялост, професионално усъвършенстване и творческо извисяване на борческия дух на човека в условията на преодоляване на житейските бариери и съдбовните ограничения, и непоколебимата воля за надмощие над неудачите, които ни съпътстват във всекидневието поради увреденото ни зрение.
Нека да завещаем на идните поколения нашата вяра в доброто сърце на хората край нас, които ни подкрепят, волята ни за преодоляване на трудностите по житейския път, пораждащи се от зрителното ни увреждане, и несломимия устрем за творчески изяви на вечно търсещия дух на неспокойната личност.
Нека в дните на юбилейните тържества и празничната атмосфера да се замислим за създаването на дългосрочна стратегия за осъществяване дейността на Съюза на слепите в нашата страна, за социалното обгрижване на невиждащите граждани в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която рано или късно ще бъде ратифицирана и от Българския парламент.
Данчо ДАНЧЕВ
Всички статии на Брой 10, 2011
90 ГОДИНИ ССБ
Заедно по трудния път към светлинатаАБОНИРАЙТЕ СЕ
Уважаеми читатели,ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
КюстендилКазанлък
Бургас
Горна Оряховица
Пловдив
Добрич
Левски
ЛИТЕРАТУРА
Жадни искрици пият светлината на мрака...ПРОЕКТИ
Важен е стартътПЪТЕШЕСТВИЯ
Минало и настояще в едноРАЗКАЗ
Това се случи на малък далматински рибарски островСПОРТ
Пореден национален турнир по шахматИ отново купон край водоема