Брой 10, 2011

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Бургас

Конкурс

По повод 90-годишнината на ССБ в ТСО Бургас се проведе конкурс за написване на есе „Аз и ССБ”. Първото място бе спечелено от Станка Иванова Чанева. Предлагаме на вашето внимание нейната творба.

Какво е ССБ за мен?

Ако трябва да отговоря накратко - ССБ ми даде втори шанс в живота за личностна, творческа и трудова реализация. Сега да обясня написаното по-горе. През август 2003 година след силно главоболие откриха, че имам дегенерация на ретината на двете очи. Още на първото явяване пред ТЕЛК към Очна болница - Варна ме пенсионираха с 53.26 %. Тогава работех престижна, добре заплатена работа, с управленски и контролни функции, но работодателят ми прецени ,че оттук нататък няма да си изпълнявам качествено задачите, както дотогава, и ме освободи от работа. Реших, че нямам право да се сърдя, нито излишни пари, за да наема адвокат и се затворих вкъщи. Налагаше ми се да посещавам бюрото по труда 3 години ежемесечно. От една страна те не ми предложиха никаква подходяща за мен работа, от друга страна имах студентка и ученик и служебната бележка, че нямам работа и доходи ми бе необходима заради децата... Това бе мъчение - да стоиш затворен вкъщи, въпреки че съм с висше икономическо образование. Очният лекар ме посъветва да избягвам работата на компютъра a в този момент дори не знаех за програмите с речеви синтезатор. Така през август 2005 година при едно свое пътуване до родния ми град Карнобат се запознах случайно с Бинка Монева - тогава председател на ТСО на слепите - Бургас. От нея научих къде е клубът на ТСО, с какво работно време е и получих покана да отида, и да се запозная с хората, а когато ми дадат втора група от ТЕЛК ще мога да стана и редовен член. През декември 2006 г. ми промениха ТЕЛК-а, оттогава съм със 76 % намалена работоспособност. На 18 януари 2007 г. аз станах съюзен член и се започна един нов живот за мен, ама в буквалния смисъл. Веднага бях предложена за групов отговорник. Заведоха ме в наскоро открития ЦСРИХЗУ и станах потребител на социалната услуга в общността. Никога няма да забравя първото заседание на груповите отговорници - на 1 януари 2007 г., когато се запознах с всички групови отговорници, чух как разказват за съюзните членове и за техните проблеми. После дойде първото мероприятие - семинар на УС и груповите отговорници на ТСО Бургас в местността "Карандила". То беше много полезно за мен, трупах знания и опит как да водя хора с нулево зрение в планинска местност на труден и непознат за мен терен, а също и се запознавах с още повече нови съюзни членове. Всички, които ме познават от онзи начален етап от членството ми в ССБ, си спомнят как често съм се обиждала и засягала от по-груби обноски и дори когато не са обиждали лично мен, съм се разплаквала лесно... За всичко това си има обяснение - аз съм уважителен и искрен човек и не можех да свикна с новите хора, с новата среда и приемах всичко казано много лично. Само няколко срещи в ЦСРИХЗУ със социалния работник и управителката и аз бях вече "нов" човек. Благодарение на другите около мен научих за говорещата програма и бях обучена да работя с нея, а един нов приятел от организацията - Живко Томов, дойде у дома и ми инсталира изпратения от София диск. Включих се активно в работата на ЦСРИХЗУ, които приеха някои мои предложения - да се занимаваме с ръчно плетиво, да си направим група по художествено слово и други такива, а в края на месец септември управителката Теменуга Колева ми предложи работа по програма за заетост на хора с трайни увреждания с 3-годишен срок. Бях на седмото небе от радост, че отново ще работя, че някой е видял потенциал за моята личностна, творческа и трудова реализация. Това нямаше да се случи, ако не беше членството ми в ССБ. Активно се включих в спортния клуб "Вая", където се запознах с още съюзни членове. Нямах търпение да се включвам във всички мероприятия - посещения на етнографския комплекс в село Бръшлян в Странджа, на Буковския манастир, на театрални постановки, концерти, изложби и какво ли още не... Така още първата година вече познавах повече от 100 съюзни членове и с по-голямата част се бях сприятелила, контактувахме и по телефона, и се срещахме извън клуба или центъра.
Искам да се поклоня до земята на тези, които след Първата световна война са се сетили да защитят интересите на хората, останали без зрение, защитавайки отечеството си! Поклон!
Искам да благодаря на тези, които работят в структурите на ССБ, на изборна или щатна работа, да им пожелая да защитават нашите интереси пред официалните власти и да ги уверя, че да членуваш в ССБ е гордост!

Станка Иванова ЧАНЕВА

Назад

Всички статии на Брой 10, 2011

90 ГОДИНИ ССБ

Заедно по трудния път към светлината

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Уважаеми читатели,

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Кюстендил
Казанлък
Бургас
Горна Оряховица
Пловдив
Добрич
Левски

ЛИТЕРАТУРА

Жадни искрици пият светлината на мрака...

ПРОЕКТИ

Важен е стартът

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Минало и настояще в едно

РАЗКАЗ

Това се случи на малък далматински рибарски остров

СПОРТ

Пореден национален турнир по шахмат
И отново купон край водоема

ТЕМА

За криминализация на деянието - Изоставянето на деца в институции