Брой 10, 2011

Тема: ТЕМА

За криминализация на деянието - Изоставянето на деца в институции

Радослав ПЕЕВСКИ, юрист

В настоящото българско законодателство и в частност в семейноправната уредба са посочени редица права и задължени (по-долу ще цитирам някои от тях) в полза на родителите, с помощта на които те пълноценно да се грижат за своите деца. Но явно това не е достатъчно с оглед ужасяващата тенденция - тези деца, новородени или поотраснали, да бъдат изоставяни. Ето защо е необходимо родителските права не просто да бъдат ограничавани, а направо отнемани и то не само в гражданско производство, както е понастоящем, а и в наказателен процес; и това отнемане на права да е съпроводено с друга санкция за самите родители - т.е. лишаването от родителски права да се запише в Наказателния кодекс и то да бъде като едно от наказанията за такива безотговорни лица, наречени "родители", и това наказание да се прилага едновременно (кумулативно) с друго, по-тежко по вид наказание (пример: лишаване от свобода)! Но дали ще бъде предвидено лишаване от свобода, пробация, както и задължителното според мен кумулативно наказание - лишаване от родителски права, това зависи само и единствено от законодателната власт, т.е. това е в прерогативите на Народното събрание. Ето например някои от нормите, прогласени в защита на децата.
Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
Тези текстове, записани в новия Семеен кодекс (обн. ДВ., бр. 47 от 23 юни 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), са в унисон със съвременните тенденции в областта на закрилата на детето, но без адекватна защита от законодателя те се превръщат само в добри пожелания. Какво се има предвид:
- за какви права и за какви задължения, посочени в чл. 125, ал. 1, говорим, когато детето фактически е извън семейството, поверено на грижите на държавата; в този смисъл следва да се запише, че родителите нямат право да изоставят своите деца и са длъжни да се грижат за тях!
- Дали неговото развитие ще е нормално в извънсемейна среда или ако е нормално то ще е затруднено?
- Какво образование и какви възгледи ще се формират у това дете, настанено в институция?
- За надзор или контрол върху детето от страна на родителите, по аргумент от ал. 3 на чл. 125, въобще не може да става въпрос, тъй като де факто родителите са абдикирали от своите права и задължения и би било редно да им се въздейства посредством методите, уредени в Наказателния кодекс, с оглед постигане ефекта на индивидуалната и генералната (общата) превенция, като се предвиди адекватно наказание за всеки, който изоставя дете и го лишава от семейна среда, т.е това да бъде инкриминирано деяние (престъпление)!
Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Това ни казва чл. 9, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Всяко престъпление е преди всичко и най-напред някакво деяние, което обхваща действие или бездействие. Деянието за наказателното право се отличава със своя човешки произход - това е конкретен човешки акт и представлява външен израз на човешка воля. То има два елемента: вътрешен, който се заключава в неговата волева основа, и външен, който го характеризира като намеса във външния свят. У отделния човек първо се формира волята - вътрешната страна, а след това се стига до нейната изява. На обществената опасност на деянието ще се спрем по-нататък, сега да разгледаме накратко действието и бездействието. Какво представляват тези понятия?
Действието представлява едно или няколко телодвижения по отношение на определен предмет. Най-често води до определена промяна.
Бездействието е въздържане от телодвижения по отношение на определен предмет. То най-често води до пропускане на промяна, до застой. Сега за целите на настоящата работа ще приведем пример с оглед по-голяма точност.
Как се изоставят децата:
- чрез действие - нарочно носене или водене и предоставяне на новородено или по-голямо дете в специализирана институция чрез ясни и целенасочени действия (съзнателни и волеви телодвижения) на родителя (родителите).
- чрез бездействие - тук е налице пасивност и незаинтересованост на родителите, които по неясни причини не желаят създаденото от тях самите и впоследствие новородено бебе. Тя се изразява (пасивността) в изоставянето на детето направо в болничното заведение, където е родено. Ще отбележа, че има и по-фрапиращи, и чудовищни актове на изоставяне на деца, когато те направо се захвърлят в безлюдни места (гористи местности и др.) или се оставят в контейнери, или направо на сметището. И тук логично възниква въпросът - следва ли подобно безотговорно поведение от страна на родители да бъде оставяно без санкцията на закона, без намесата на държавата и обществото?!
Когато говорим за криминализация на някакво деяние, това означава то самото да бъде превърнато в престъпление, т.е неговото извършване да предизвиква отрицателно отношение на обществото и съответно да носи определена степен на обществена опасност. За престъпленията е присъща не всяка, а винаги и само високата степен на обществена опасност.
В чл. 10 от НК се казва : "Общественоопасно е деянието,което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото."
Съгласно цитираното определение ще се опитам да посоча някои примери за наличие на обществена опасност вследствие на извършването на деянието "Изоставяне на деца в институции".
Има наличие на обществена опасност, защото:
Личността на изоставените деца неминуемо се уврежда или най-малкото се застрашава вследствие на психологическата травма, получена в резултат на дефицита на грижи, внимание и родителски контрол. Много често децата се раждат даже без самоличност и се налага впоследствие социалните работници да им измислят имена, т.е още в самото си житейско начало децата са "ничии".
Правата на такива деца не са ефективно защитени или даже липсва защита, макар и да се приеха в последно време редица закони в тази насока (примери: Закон за закрила на детето, новият Семеен кодекс от 2009 г. и др.).
Интересите на децата, защитени както в нашата Конституция (чл. 6, 14, 47 и др.), така и в международноправни актове (например Конвенцията за правата на детето на ООН, която ще цитирам и по-долу), настанени в различни институции не са приоритетни поради рехавостта на системата и големия брой деца, за които следва да се полага грижа. Тук в никакъв случай не искам да омаловажавам приноса и старанието на работниците и служителите в домовете, както и на специалистите, занимаващи се с деца с особени образователни потребности и деца с ментални и физически увреждания.
Степента на обществената опасност ще е висока, именно поради това аз считам, че това деяние следва да бъде въздигнато в ранг на престъпление, а не да се третира по гражданскоправен ред. Смятам, че то напълно би се вместило в задачите и целите на Наказателния кодекс, а именно генералната и индивидуалната превенция и възпиращото действие на наказателноправната репресия! В този смисъл законодателят трябва да реши и какво наказание да определи за извършеното престъпление - "Изоставяне на деца", с оглед справедливостта и ефективността на правоприлагането.
Посредством справедливостта се осигурява общопревантивното въздействие на наказанието.
Справедливостта на наказанието е основен принцип на нашето наказателно право. А справедливо е това наказание, което съответства на тежестта (обществената опасност и моралната укоримост) на престъплението. Законът изисква наказанието да е съответно на престъплението (чл. 35, ал. 3 НК). Този принцип е закрепен и в чл. 54 НК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само основание, но и мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е. справедливостта. В днешно време има редица правни актове, гарантиращи правата и защитаващи интересите на децата както в международен, така и в национален аспект. Но каква защита биха получили изоставените деца, децата в асоциална среда и как биха се гарантирали техните права и законни интереси? Отговорът е еднозначен, колкото и да не ни се иска да го признаем, и той е - никак, никак не биха се обезпечили правата и нормалното развитие на децата извън семейна среда или не в пълнота, не в онази степен, в която ни се иска да бъдат защитени тези невинни създания. И всичко се превръща в добро пожелание и празни приказки или имитиране на работа от отговорните институции! Бих се спрял само на няколко разпоредби, за да дам и съответните примери как нормите се оказват в по-голямата си част неприложими, на един от ключовите правозащитни инструменти в тази област, а именно Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20.11.1989 г. Тази Конвенция е ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11 април 1991 г. - ДВ., бр. 32 от 1991 г., обнародвана - ДВ., бр. 55 от 12 юли 1991 г. и е в сила за Р. България от 3 юли 1991 г.
Преамбюлът на Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН през 1989 г., определя семейството, като "основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата". Но изоставените деца, т.е лишените от родителски грижи, няма как да се възползват от такава благоприятна среда, поради факта, че те се намират не при родителите си или при близки, а в специализирана институция - изоставени там от страна на единия или двамата родители.
Родителски отговорности:
- и двамата родители имат първостепенна отговорност за отглеждането на тяхното дете и "висшите интереси на детето са тяхна основна грижа" (чл. 18, т. 1 от Конвенцията);
Лишаване от семейна среда:
- детето, което е временно или постоянно лишено от семейна среда, "или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда", има право на специална закрила и помощ (чл. 20 от Конвенцията).
В горните случаи при изоставянето на детето родителската отговорност липсва, тя няма как да се упражни, няма спрямо кого да се упражни, защото детето не се намира при родителите си, а в обществена институция и то на практика е лишено от всякакъв вид опека и защита. Нима обществената опасност от изоставянето на деца е малка щом "висшите интереси" на детето са застрашени и по никакъв начин не могат да бъдат защитени и трябва да се прибягва до различни мерки за социална закрила, назначаване на настойник или попечител, както и други юридически и психологически мерки, защото ако е в семейна среда социалната защита ще е излишна или ако има такава, то тя ще е подпомагаща, а не основна грижа? С други думи държавата би се намесвала в по-малка степен и с по-малко средства, ако децата се отглеждат в семейна среда, отколкото, когато те са настанени в домове.
В чл. 7 от Конвенцията за правата на детето се казва:
1. Детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име, право да придобие гражданство и, доколкото е възможно, право да познава и да бъде отглеждано от своите родители. Всичко това би било чудесно, но при изоставените деца понякога не се знае какви имена имат, защото биват намерени някъде захвърлени от рождената им майка и/или баща. В този случай детето бива лишено и от още едно основно негово право, прогласено в този международноправен акт, какъвто е цитираната конвенция, а именно - от правото му да бъде отглеждано и да познава своите родители, и се случва така че при късмет детето трябва да се отглежда от чужди нему хора - осиновители или в приемно семейство. Тук, струва ми се, трябва да обърнем внимание и на един ключов фактор, който играе основна роля при формирането на детето като мислещ и пълноценен индивид, а именно на фактора "среда" - жизнено и социално обкръжение и как му влияе то. Какви рискове крие средата и как, и по какъв начин те рефлектират върху децата ще изясним по-долу.
На първо място ще отбележим микросоциалните рискове - те са фактори на средата, в които детето се развива и които формират неговата ценностна система и поведенчески стратегии. Неговата възможност да ги избира и да им влияе е ограничена. Основните от тях са свързани с отрицателни състояния, предизвикани от семейството (липсващо или непълно). Цел на нашата работа е да акцентираме на риска "липсващо семейство", именно чрез този фактор детето се лишава от базисни потребности, обич и стимули за развитие.
Вторият вид рискове, които следва да се отбележат, са индивидуалните рискове - те са свързани с преживяванията и реакциите на самото дете и включват изоставане в развитието, отрицателни отклонения в поведението, възприемане на противоправни житейски явления и други криминогенни фактори и обстоятелства. С две думи можем да обобщим - израстването на деца в институции и тяхното възпитание е с пъти по-трудно и съпроводено от нежелани ефекти, например много от тях започват да придобиват асоциално поведение, стават клиенти на детските педагогически стаи, а впоследствие се превръщат в лица от криминалния контингент. Нима обществото има интерес от "производството" на нови и нови престъпни елементи, което само по себе си е достатъчна заплаха за установения в Конституцията и законите ред и определено носи висока степен на обществена опасност?
В заключение може да се каже, че в случаите на изоставяне детето попада в престъпна, неконтролирана среда и става лесна жертва на различни престъпни посегателства, а в много случаи и самото то става извършител на такива!
Според мен систематическото място на текстовете, касаещи криминализацията на коментираното деяние, а именно изоставянето на деца, би следвало да бъде обособен раздел в глава четвърта от особената част на НК, озаглавена "Престъпления против брака, семейството и младежта"! Възможно е законодателят да предвиди и отделна глава с друго заглавие.

Използвана литература:

1. "Криминогенни рискови фактори при децата" автор: д-р Ива Пушкарова, ст. ас. по наказателно право в СУ "Св. Кл. Охридски", публ. в "Общество и право", кн. 3/2010 г.
2. Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето, изготвено за УНИЦЕФ от Рейчъл Ходжкин и Питър Нюъл, основно преработено издание, юни 2002 г.
3. Виж Решение № 528 от 10.1993 г. по н.д. № 377/93 г., I н.о. ВКС

Използвани нормативни актове

Конвенция за правата на детето на ООН
Конституция на Република България
Наказателен кодекс
Семеен кодекс
Закон за закрила на детето

Назад

Всички статии на Брой 10, 2011

90 ГОДИНИ ССБ

Заедно по трудния път към светлината

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Уважаеми читатели,

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Кюстендил
Казанлък
Бургас
Горна Оряховица
Пловдив
Добрич
Левски

ЛИТЕРАТУРА

Жадни искрици пият светлината на мрака...

ПРОЕКТИ

Важен е стартът

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Минало и настояще в едно

РАЗКАЗ

Това се случи на малък далматински рибарски остров

СПОРТ

Пореден национален турнир по шахмат
И отново купон край водоема

ТЕМА

За криминализация на деянието - Изоставянето на деца в институции