Брой 12, 2020

Тема: СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА

Дъждовният човек и слънчевата червенокоска



В офиса ни работеше човек. Като казвам човек…, пораснал мъж на 36 години. Но той беше необичаен. Честно казано, човекът беше просто глупав. Просто неумен! Взех го на работа преди 6 години и никога не съм съжалявал за това.
Най-интересното е, че той знаеше, че е глупав и не го криеше. Освен това, когато дойде да търси работа, първото нещо, което ми каза, беше фразата:
– Здравейте! Не съм умен и не го крия. Но имам нужда от работа, за да мога да купувам лекарствата за мама, тя вече не може да работи.
Това малко ме шокира, но разбрах, че човекът наистина е различен. По принцип недостатъчно, за да не може да изпълнява някои не особено трудни задачи.
Той ми напомни за героя на Дъстин Хофман в любимия ми шедьовър "Рейнман". Веднага схванах кой стоеше пред мен и не исках да го обидя по никакъв начин…
– Вие сте много по-умен от по-голямата част от населението, което се опитва да прикрие идиотията си по някакъв начин, но напразно. Добре, елате на работа утре.
От този ден нататък той беше с нас като син на полка номер 2. И така - 6 години човекът работеше наравно с всички останали. Да, не като всички останали, но честен, приличен, пунктуален и като цяло, според мен, най-добрият служител от всички, които са работили за мен. След инсулта той изправил майка си на крака, въпреки че трябвало да й помага малко с лекарствата и масажистите. Сам направил всичко и нито веднъж не се оплака, че му е трудно!
Целият офис го обичаше и се привърза към него като към свой!
Ох, отвлякох се…
Онзи ден, когато влязох в офиса след дълго отсъствие, асистентът ми ме пресрещна в крачка…
– Олег напуска! Можете ли да го убедите да остане? Не можем без него!
Стъписах се! Как така напуска!??? Къде ще ходи??? Защо??? Помолих да го извикат в кабинета ми. Дойде след 10 минути, главата му бе сведена, така че брадичката опираше на корема. Стои, не ме гледа в очите…
– Олег! Какво стана? Какво не ти харесва? Някой обиди ли те?? Просто го покажи с пръст и аз ще го уволня на секундата!
– Не, не, не, обичам ги всички. Просто… аз… таковааа… добре... ъъъъ…
– Не се притеснявай! Проблем с майка ти?
– Не, с мама всичко е наред, благодаря… Искам да се оженя!
Онемях! Веднага ме заблъска въпросът как така ще се жени! Но кой съм аз, за да питам това? Той е същият човек като мен и нищо човешко не му е чуждо… Но, по дяволите, някак ме напрегна.
– Необходимо е, надявам се, да искаш да се ожениш, но за това трябва и булка. А булката съгласна ли е и тя?
– Да, разбира се!!! От една година вече ме кани да ида при нея в Швеция! Заедно с мама. Тя обича и мен, и мама!
По дяволите! Някой баламосва доброто болно момче. Булка?! При това и от Швеция?!
– Е, вероятно е добро момиче, след като отиваш там с майка си!
– Тя е много красива, червенокоса и по-умна от мен! Ще ви покажа снимка.
И тогава той извади iPhone 7 от джоба си! Леле, мисля, нещо не е наред! През всичките тези години той имаше старо малко телефонче, което напразно се опитвахме да откраднем от него, за да може да премине към нормален телефон! И в края на краищата той получи Samsung, подарък за рождения му ден – купих си нов и стария му го подарих. Но той не искаше да "замени" нормалния си телефон. Разбрахме, че му е трудно, затова не настоявахме. А сега … iPhone! Дори нямах време да задам въпрос – той вече ми го буташе пред носа …
– Каролина ми даде това и ми прехвърли много от снимките си, за да не се отегчавам…
В този момент каша от ужасни мисли вече кипеше в ума ми. И очаквах, че снимките ще бъдат на някоя изразена Памела Андерсън от старите плакати. Но това, което видях, ме шокира! На снимката - червенокосо момиче с характерните черти на хората с известния синдром на Даун. Винаги ги наричам светли хора. Не е тяхна вина, че имат една допълнителна хромозома. Иначе те са същите като нас, но по някакъв начин са много по-добри! Във всеки случай те не ни смятат за някакви дебили, само защото имаме една хромозома по-малко! Да, те биха могли да мислят по този начин. Но в живота те са много приятни и безобидни хора.
И това, което особено харесвам при тях, е, че те винаги се усмихват! За мен лично усмивките на слънчевите хора са много по-приятни от гумените усмивки, които хората около нас все по-често показват, проклинайки ни зад гърба!
– Наистина е красива! Имаш голям късмет! Ако всичко е както казваш, аз с огромно удоволствие ще ви заведа и ще те предам на булката! Ако нямаш нищо против, ще се обадя на майка ти, ще изясним някои подробности и ще ви купя самолетните билети. ОК?
Олег винаги беше усмихнат, весел…, но никога не съм виждал такова щастие на лицето му! В името на този израз на лицето бих го изпратил дори в Бразилия, навсякъде и за каквито и да е пари! Той плесна с ръце като дете и набра номера на майка си на своя iPhone и ми подаде телефона. И най-важното – защото винаги мисля, че аутистите са много по-умни от нас, тъпите – той ми даде телефона си и излезе през вратата! Той знаеше, че разговорът ще бъде за него, но също така разбираше, че всъщност не мога да говоря пред него! Кой от обикновените хора би направил същото?! Да, никой! Напротив, би застанал над рамото и ще се опита да чуе всичко! Уникални хора! Умен! Тактичен! И защо да не са толкова щастливи като околните? Ще кажа и още нещо – тези хора са много по-щастливи в семействата си, отколкото вие и аз, защото те не знаят как да лъжат, не знаят как да крещят един на друг, но знаят как да обичат и да бъдат предани!
И да, говорихме с майка му. Оказва се, че тя вече добре познава това момиче и няма причина за съмнение и утре, т.е. вече днес в 8 часа завеждам бившия си служител и майка му в Шереметиево, а в 11,25 летят за Стокхолм. Ще бъдат щастливи всички заедно и аз ще бъда щастлив тук, сам, за всички тях! Но през март, ако нищо не се промени, ще летя и аз за Стокхолм, за да оженя моя най-добър и позитивен работник!
Когато гледаш тези хора, не съжаляваш за нищо - нито за времето, нито за парите, нито за усилията - само за да направиш по някакъв начин живота им по-добър!
И тогава се оглеждаш и виждаш онези, които приемат твоята доброта за слабост и се опитват да придадат глупост на душата. Гледаш ги и вече не ги виждаш, защото те са нула за теб, празнота, те не съществуват за теб! Но има още добри хора. Затова това кошмарно Земно кълбо все още се върти…
Ще си направя купа с кафе, за да не заспя и да не проспя летището.

Шараф ДОМИНИ
Превод – Нина ЖИШЕВА





Назад

Всички статии на Брой 12, 2020

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Януари
*СЪОБЩЕНИЕ
Уважаеми приятели на списание "Зари",
13 НОЕМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА СЛЕПИТЕ
Валентин Аюи - баща и учител на слепите
3 ДЕКЕМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
От сърце за хората с увреждания
IN MEMORIAM
В памет на Елена Александрова
БЕЗ РАМКИ
Огледален свят
БЛАГОДАРНОСТ
Полъх от морето
БЯЛА, БЯЛА КОЛЕДА
Чаша червено вино
ДИСКУСИЯ
Всеки народ си заслужава съдбата
КУЛТУРА
Почти забравен юбилей
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА
Дъждовният човек и слънчевата червенокоска
ТИФЛОНОВИНИ
За пръв път в света - българин създаде система от настолни игри за незрящи
Навигатор за незрящи излиза скоро на пазара
БОРИКА намалява цената на е-подписа за лица с увреждания
Правят гари и летища достъпни за незрящи по европроект
ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!
На сбогуване с надежда




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6