Брой 05, 2021

Тема: ОБЩЕСТВО

След-пред-изборно


На 4 април 2021 г. се проведоха редовни парламентарни избори. Незрящите хора и тези със силно намалено зрение отново бяха принудени да нарушат Конституцията на Република България. Всъщност самата държава ги принуди за пореден път или иначе казано - тя, държавата, нарушава Конституцията. Но за това нарушение можете да си припомните статията в "Зари" - "Задават ли се поредните избори, на които незрящите за пореден път няма да могат да гласуват независимо?", публикувана в септемврийския брой миналата година. На този въпрос вече може да се отговори категорично и еднозначно - да, това бяха поредните избори, на които незрящите хора не са сигурни в своя вот, тъй като се наложи, както обикновено, да ползват придружител, на когото да разчитат за своя глас. Това се случва през XXI век, когато в цивилизования свят съществуват начини за гласуване, независимо гласуване на незрящите хора. Но тук очевидно цивилизоваността ни убягва, а и не се задава в близкото бъдеще. Въпреки че бяха закупени машини, хиляди машини за много милиони, хората с тежки зрителни нарушения продължават да са зависими от зрящ човек, за да гласуват. Припомням, че Технологичният съвет при Съюза на слепите в България изготви подробно задание за достъпност на машините за гласуване. След това самият Съюз изпрати писмо заедно със стандартите за достъпност до Централната избирателна комисия. И това всичко се случва, преди да стартира поръчката за избор на фирма, която да закупи самите машини. Оглушителното мълчание от ЦИК показва примитивността, царяща по отношение на хората с увреждания у нас. Имам усещането, че на тези хора в общия случай се гледа като на паразити или поне на същества, които трябва някак си да се търпят. Но нищо повече. Говорещият софтуер, който трябваше да се внедри във всяка машина, а всеки незрящ посредством слушалки сам да може да извърши гласуването, засега, а вероятно и за дълго остават мираж. Мираж, който ще се появява за всеки вот. Разбира се, с написаното дотук не искам да кажа, че трябва да се бие отбой. Тъкмо наопаки - трябва да се увеличат усилията, натискът да стане още по-осезателен, защото с мравчени стъпчици все пак се движим, ако не се лъжа, към подстъпите на цивилизоваността. Иска ми се да е така, а не поредното объркване на пътя.


Един министър-председател повече от десетилетие ни обясняваше, че трябва да търпим, за да стане после по-добре. Но това после все не идваше и даже и най-неориентираните усетиха, че нещо не е наред и това, което им говори премиерът, май издиша като спукана футболна топка, която си я подават Бистришките тигри. Някой трябваше да каже, че царят е гол. Казаха го. Но сега има множество медии, социални мрежи и... Тролове, които се ползват както за показване на голотата, така и за нейното отричане. Хората, които трудно проследяват политическите и задкулисни процеси, лесно вярват в това, което им е заложено - било от родителите, било от нещо прочетено със съмнителна истинност. Тук ясно искам да кажа, че интелектуалците са длъжници на обществото ни. Сегашните, истински интелектуалци. Не говоря за тези, казионните, които се "произвеждат" от всеки тоталитарен режим. Реалните интелектуалци се обезсърчиха и се прибраха като охлюви в своите къщички. Едните осъзнали безсмислието на своята саможертва, а другите... Вероятно се страхуват. Левски и Ботев по всяка вероятност са си давали сметка, че саможертвата им надали би била достатъчна за освобождение на родината, но въпреки това са се жертвали, така че това оправдание също издиша като футболната топка на един десетилетен премиер.
Изборите минаха, статуквото се пропука. Така изглеждаше ситуацията в следизборната седмица. Партията на Слави Трифонов за мнозина, включително и за мен, а вероятно и за самите тях, направи впечатляващ резултат, реализирайки цели 51 депутатски мандата. Това им отреди мястото на втора политическа сила, веднага след досегашния хегемон ГЕРБ, които със своите 75 депутати и без патриотарските си патерици нямаха досегашния комфорт. На трето място се позиционира дълговременната втора БСП със скромните 43 депутати. Четвърти останаха вечните печеливши от българската политика ДПС, които увеличиха народните си представители до 30 мандата. На пето място с 27 законодателни единици влязоха Демократична България. И последните, които прескочиха 4-процентовата бариера, с 14 парламентаристи са от "Изправи се! Мутри, вън!" (тук сложих запетаята, въпреки че в официалното наименование този пунктуационен знак липсва, което по мое мнение променя смисъла).
Така разпределени картите даваха оптимизъм, че досегашният модел може да бъде не само спрян, а и разрушен. Имаше много емоционални изказвания, много обещания, много заявки за действие и много... надежда. Усети се, че промяната е в ход, когато досегашният премиер започна да губи присъствие на духа и да говори с един особен тембър на гласа, който издава по-скоро напрежение и паника, а не смелост и увереност. Всички надежди бяха свързани с ИТН. И съвсем логично, щом ГЕРБ, оставени в пълна изолация, включително и от ДПС, които са политически хамелеони, играещи само с победителите, върнаха мандата за съставяне на правителство, той потегли към Има такъв народ. Или по-скоро трябваше да потегли. Но при президента се яви гениалната ни шахматистка Антоанета Стефанова, която била номинирана от Слави Трифонов за министър-председател, но такъв министър-председател, който да върне мандата. Бяга ми логиката, но такива са разпоредбите. И тя върна мандата на "секундата". Може би това е алюзия към обстоятелството, че досегашният премиер парадираше с играта си на шах. Дали Слави Трифонов си е помислил, че изиграва невероятен ход, или че така го матира или не - няма как да се каже еднозначно. Поне засега. Обаче със сигурност дава шанс на някогашния си приятел. Но за това по-долу.
Третият мандат се връчва по усмотрение на президента. Той избра да кара хронологически и предложи БСП като трета в парламента да състави правителство. Корнелия Нинова, която предложи на новите партии да се обединят срещу модела "Борисов", се разсърди, след като "протегнатата ръка" многократно беше отклонена.
И така - новите избори предстоят. Дали политическият покер на Слави ще даде резултат - тепърва ще стане ясно. В покера може да се загуби всичко, а може и да се спечели. Самият факт, че той без никаква реална идеология и кампания получи такава подкрепа, говори за феномен, който предстои да се анализира и детайлизира. На мен ми е трудно да възприема този резултат, понеже съм свикнал да има политически аргументи за всяка подкрепа. Дали тези аргументи са лъжи или истина, разбираме по-късно, когато вече сме дали подкрепата на този политически субект, който ни ги предлага. Така беше с царя, така беше с Бойко Борисов, но сега е малко по-различно. Да, месията си е налице, но той не ни дава идеология и политически, управленски и какъвто да е път. Популизмът, вкоренен в референдума и в неговите предавания, вършат работа за начална успеваемост. Но за дълготраен ефект си трябват програма, експертиза, отговорност и кураж. Лесно е да се осмива, но е съвсем друго да носиш отговорност. Според мен, ако гласувалите за ИТН си дават сметка за какво са дали подкрепа, сега вероятно би трябвало да изпитат известна неудовлетвореност от факта, че информацията, идваща от техните любимци, е повече от оскъдна. С други думи - когато разчиташ на човешка подкрепа, следва да се дава информация, а щом разчиташ на "слепи" последователи или предани фенове на музикалното си творчество, тогава не е необходимо да им се обясняваш. Те са ти верни, екзалтирани почитатели. Дали е така, или не - ще разберем на извънредните избори.
Опасявам се, че ГЕРБ ще стегнат редиците, както и тъй наречените патриоти, които задължително ще прескочат летвата от 4%. И хипотетично - ГЕРБ и СДС да достигнат една бройка от 80 народни представители, патриотарите да успеят да се пъхнат с 15-ина, тогава лелеяната промяна ми се струва, че се отлага за дълго време. Защо ли? Защото не забравяйте фактора ДПС. Отново ще гледаме шоуто "правителство на малцинството", което ще си бъде на мнозинството, но ДПС формално няма да са част от управлението, а мълком ще го контролира. Тогава много ми се иска избирателите на Слави да му потърсят сметка защо пропиля гражданската енергия и надеждите на хората, искащи да живеят не в хаос и безправие, а в цивилизована държава с цивилизовано и модерно общество. Демократична България и "Изправи се! Мутри, вън!" са малцинство, така че от тях почти нищо не зависи, което не означава да си траят. Те могат и трябва да повдигат важните въпроси оттам, от парламентарната трибуна. Но това предстои да се види в следващия парламент.
Сега на сцената излиза президентът на България. Този път ген. Радев трябва да състави силен служебен кабинет, който да проведе възможно най-честните избори. Избори, в които покупко-продажбата, контролираният и корпоративният вот да се сведат до минимални размери. Да, това е много сложно, дори адски трудно, но трябва да се положат всички усилия. В противен случай... Ще мрем по домовете си или пред болниците. Ще се лекуваме по телефона. Ще слушаме по медиите как вървим към прогрес, прогрес, който никой, освен тесен кръжец, не вижда. Ще се тюхкаме за размерите на престъпността, за идиотите-шофьори, които ни застрашават отвсякъде и за много още.
И някой да не остане с грешно впечатление - бих искал да подчертая, че управленците са част от нас, от народа. Тоест, ако ние искаме промяна, не бихме търпели и миг надменни, самодоволни и некадърни управленци.
Кампаниите все повече са виртуални, с други думи - който има по-добри пиари, манипулатори и по-голяма армия от тролове, ще има и по-добър резултат. Може внимателно да проследите проедните, продругите, протретите медии как атакуват своите опоненти, вадейки от контекста думи и фрази. Видно е, че тъй наречените протестни партии са подложени на безкомпромисен натиск и всяка волна или неволна грешка се преекспонира. И това всичко, при положение че един човек, откровен Алеков персонаж, повече от десетилетие ръси бисери. Но както гласи една арабска мъдрост: "На глупака се прощават сто грешки, а на умния – нито една".
Ще завърша с един доблестен пример. Мой приятел, работещ на висока позиция в държавна мощна институция, ми каза, че е гласувал за тези, които, като дойдат на власт, най-вероятно ще го уволнят. Но той го е направил заради детето си, защото иска то, детето, когато порасне, да не живее в помийна яма, а в нормално общество.

д-р Иван ЯНЕВ



Назад

Всички статии на Брой 05, 2021

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни
100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Достоeн труд за достойни хора
IN MEMORIAM
Сбогом на Георги Терзиев - работохолик и бохем
Отиде си Спас Карафезов
Аз ще ви гледам от моята планета
ОБЩЕСТВО
След-пред-изборно
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Пигментен ретинит (RP): причини, симптоми, диагностика, лечение и изследвания
ПРАЗНИЧНО
24 май – Ден на Българската писменост, просвета и култура
Успение на Св. Константин-Кирил Философ
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СВЯТ
Германия: Защо искат да закрият работилниците за хора с увреждания
ТЕХНОЛОГИИ
Как да говорим безплатно с номера, които започват с 0700




Архив на изданието
1 2 3 4 5