Брой 05, 2021

Тема: IN MEMORIAM

Сбогом на Георги Терзиев - работохолик и бохем


На 10 април ни напусна нашият дългогодишен колега и приятел Георги Терзиев.



Роден е в село Лалковица, недалече от Елхово през февруари 1947 година. Роден е на 14-и, но незнайно защо е записан на 18-и. И датата осемнайсети е вписана в личната му карта.
"Приятелите ми, обаче, не искат да знаят тая работа и почти всички ми честитят на четиринайсети." - така разбулва мистерията на двата си рождени дни бай Гец в интервю пред "Зари" по повод 60-годишния си юбилей през 2007 година.
Самият той неведнъж е казвал, че неговото най-голямо богатство са семейството и приятелите му, а най-голямата му страст е работата.
Трябваше наистина по-отблизо да го познаваш, за да откриеш зад привидната грубост искрената му доброта, а зад привидния непукизъм – неговата голяма привързаност към всичко, с което се е заловил. По един невероятен начин той носеше в себе си душата на бохема и разума на работохолика. Дали ще се весели, или ще работи - той бе винаги и в еднаква степен докрай отдаден на това, с което се е захванал.
И най-младите, и най-възрастните го знаеха като бай Гец и всички така се обръщаха към него.
Въпреки слабото си зрение, с огромни усилия успява да завърши основното си образование в тяхното селско училище.
По онова време да се мисли за нещо повече е било напълно изключено. Ето защо младежът набързо приключва с детството и на втори юли 1961 г. започва работа в АПК "Граничар", където веднага го пращат да работи на вършачката.
През следващата година започва работа, пак първоначално като общ работник, в зидаро-мазаческа бригада към Строително-монтажния комбинат в Елхово.
Към края на същата година се премества в Стара Загора. В строителството работи до 1965 година. По списък от предприятието е предложен и получава Старозагорско жителство.
След известно време му е извършена операция на окото и зрението му чувствително се подобрява. Благодарение на това Георги Терзиев за пръв път вижда напечатаните букви, което го стимулира да продължи образованието си.
Затова напуска строителството и постъпва на работа като общ работник в цигарената фабрика в Стара Загора. Там се записва във вечерна гимназия.
Докато работи в цигарената фабрика, го спохожда и едно голямо щастие. Там се запознава с най-хубавото момиче, което после става негова съпруга. Те остават заедно до последно.
За съществуването на Съюза на слепите научава от Васил Григоров, чиято съпруга е от родното село на бай Гец. Приет е за член на ССБ през 1970 г., а година по-късно постъпва на работа във филиала в село Богомилово.
Оттогава Георги Терзиев завинаги свързва живота си с предприятието и едва ли има нещо в него, което да не е минало през ръцете и главата му.
В началото на 1995 г. дотогавашният управител на фабриката Недко Баджаков се пенсионира и Георги Терзиев я поема, вече като управител, без да има нито едно стабилно производство.
В последващите години в предприятието се извършва огромна работа, опитват се различни видове нови за системата ни производства, но, за жалост, на нивото на високата конкуренция резултатите се оказват по-малки от положените усилия.
В същото време бай Гец се занимава и с много дейности, непряко свързани с производството. Покрай работата му като стопански ръководител с удоволствие е участвал и в най-различни културни и спортни мероприятия. Активен в множество събирания и веселби, той неизменно беше душата на компанията с чувството си за хумор и неизтощимата си жизнена енергия.
Докато още са филиал на предприятието в Пловдив, обикалят всички хижи в Родопите. Участвал е и в турнири по голбал, и в различни спортни мероприятия.
Неведнъж са му предлагали да се заеме и с организационна дейност, но той все пак си предпочиташе фабриката, помагайки винаги с каквото може и на организацията.
В интервюто по повод 60-годишния си юбилей бай Гец споделя: "Аз лично съм много благодарен на Съюза на слепите за това, че ми беше дадена възможност да израсна и да се докажа - и като работник, и като ръководител. Поне за първите шейсет години мога да кажа, че съм живял пълноценно и интересно. Навсякъде, където съм бил, съм давал всичко, на което съм способен. За мен работата е над всичко и понякога съм се укорявал, че ощетявам най-близките си хора. Но и съпругата ми, и двете ми деца винаги са ме разбирали и са ми били сигурна опора. Все пак щастлив съм, че имам добро семейство и заедно с Ванушка отгледахме и възпитахме две чудесни деца, и трябва да кажа, че живея много добре. Не мога от нищо да се оплача. А Съюзът на слепите помага и вярвам, че ще продължи да помага на всеки с каквото може".
За жалост, дойде краят на интересния и пълноценен живот на съпруга, бащата, приятеля и колегата Георги Терзиев. Той го живя така, че са единици хората, които не са го познавали, а още по-малко са тези, които да не бяха чували за него.
Мнозина от нас ще си спомнят с тъжна усмивка за неговото ярко присъствие, несекващото му чувство за хумор и струящия от цялото му същество позитивизъм.

Почивай в мир, бай Гец!
Поклон пред паметта ти!



Назад

Всички статии на Брой 05, 2021

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни
100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Достоeн труд за достойни хора
IN MEMORIAM
Сбогом на Георги Терзиев - работохолик и бохем
Отиде си Спас Карафезов
Аз ще ви гледам от моята планета
ОБЩЕСТВО
След-пред-изборно
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Пигментен ретинит (RP): причини, симптоми, диагностика, лечение и изследвания
ПРАЗНИЧНО
24 май – Ден на Българската писменост, просвета и култура
Успение на Св. Константин-Кирил Философ
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СВЯТ
Германия: Защо искат да закрият работилниците за хора с увреждания
ТЕХНОЛОГИИ
Как да говорим безплатно с номера, които започват с 0700




Архив на изданието
1 2 3 4 5