Брой 05, 2021

Тема: IN MEMORIAM

Аз ще ви гледам от моята планета


Стоя пред зейналия гроб, вземам шепа пръст и хвърлям върху положения долу ковчег, без въобще да знам какво символизира това. В ковчега под капака лежи почетният председател и дългогодишен председател на Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928" Спас Карафезов. Трудно ми е да повярвам, че той никога вече няма да дойде в нашето читалище и да каже – "Здравей, председателю, как сте вкъщи?". Само преди малко повече от месец, на осми март, се бяхме събрали около старата маса, пълна с истории от читалищния живот, а на този ден отрупана с баници и сладкиши, донесени от дамите в персонала. Г-н Карафезов извади огромна кутия вафли и много настояваше всички да си вземем от тях. Никой от нас не предполагаше, че това ще бъде последната ни среща. Три седмици по-късно му се обадих по телефона и той звучеше като много болен човек. След това се чухме още няколко пъти, докато на 16 април дойде вестта за неговата смърт.

Сега се връщам назад и си спомням първата ми индиректна среща с него. По едно стечение на обстоятелствата тя също беше по читалищна линия – на общо събрание. В късната есен на 1973 година получих покана да присъствам на този форум. Като ученик в десети клас на Костенската гимназия получавах от читалището магнетофонни ленти със записи на моите учебници и затова счетох, че непременно трябва да се явя на това събитие. С двама мои съученици от училището за незрящи деца в София седнахме по-назад в не много пълната и зле отоплена зала. Разговаряхме за наши неща и въобще не слушахме какво се разисква. Останалите присъстващи не бяха много концентрирани в работата на събранието. От подиума чух гласа на един сравнително млад човек, който беше взел думата. Изведнъж всички млъкнаха и приковаха вниманието си към него. Не помня какво каза той, но завърши с думите: "Къде е нашата младеж? Тук няма млади хора. Какво прави читалището, за да ги привлече?". Тези въпроси си задаваме и днес. От името на Съюза на слепите говореше 39-годишният Спас Карафезов. Впечатлих се от това как го слушаха хората. Същото нещо се случваше и по-късно, когато съм го чувал да говори пред публика. Веднъж изпратих моя тъст в Централното управление на Съюза да отчете някакво командировъчно. Той случайно попаднал на събрание по случай обесването на Левски. Заместник-председателят Спас Карафезов държал кратко слово. Тъст ми се върна вкъщи, изпаднал във възторг, и каза: "Не можеш да си представиш каква хубава реч чух за Левски. Не можах да се въздържа и поздравих оратора, въпреки че въобще не го познавам".

Винаги съм се учудвал – уж не казва кой знае какво, но хората го слушат и това особено се отнася за хора извън нашето общество на слепите. По повод проект на читалището с японското посолство при нас дойдоха няколко млади жени, български служителки, да уточним посещение на посланика. Г-н Карафезов започна да им разказва за себе си - затова как е загубил зрение, как е учил и какво е работил. Аз си мислех: "Защо ги занимава с тези неща? Това едва ли особено ги интересува". По-късно се оказа, че те били възхитени от него и го поканиха да участва в някаква анкета.
Много е писано за господин Карафезов, а и самият той доста е писал за своя живот. Сега, когато вече го няма, ми се иска да си спомним какво често пъти ни казваше и с какво ще остане в сърцата ни. По този начин той отново ще бъде с нас поне за малко. Чувахме го често пъти да казва - "Животът е кратък". Друг път - "Животът е хубав". Втората констатация илюстрира неговия оптимизъм. Той рядко пъти се отчайваше. Беше винаги готов да се бори при възникнали трудности и никога да не се предаде. Когато живеещите в блока, където е читалището, категорично отказаха да разрешат построяването на асансьор, аз бях убеден, че всичко е загубено. Той не смяташе така и по-късно го доказа с цената на много усилия. Днес асансьорът е факт и се ползва дори от онези, които бяха против него. Имало е случай преди организирана от нас екскурзия прогнозата за времето да не е толкова благоприятна. Тогава той казваше: "Ще видите какво прекрасно време ще имаме". По-късно се оказваше, че неговата прогноза е по-точна. Нещо подобно се случи и на погребението му. Очакваше се да вали дъжд, а изгря едно хубаво априлско слънце. Може би той уреди това за всички нас, които отидохме да го изпратим.
По повод неговия оптимизъм. Моята съпруга ми обърна внимание, че той успяваше да вдъхне оптимизъм и на хората около себе си, като им каже нещо хубаво, нещо положително, зареждащо с енергия.
Спас Карафезов обичаше живота. Веднъж му казах: "Много ми се иска, ако доживея вашата възраст, да мога като Вас да седна с приятели да пия чаша вино, да ми се иска да отида на море и да поплувам сред вълните". Всичко това при него беше факт. Миналата година на 86-годишна възраст той отиде сам на море. Макар и трудно подвижен, излизал сам от квартирата и отивал до близкия басейн да плува. Когато през 2019 година бяхме заедно в Гърция, той реши да влезе в басейна на хотела. Целият персонал наоколо се събра, за да предотврати евентуален инцидент, защото басейнът беше над 2 метра дълбок. Трудно му беше да слезе по стълбичката, но след като попадна във водата - той заплува като делфин. Оказа се, че му е по-лесно да плува, отколкото да ходи. Децата в нашата група бяха възхитени и започнаха да плуват с него. Не мога да опиша колко бяха щастливи - и той, и те!
Малко преди да си отиде от този свят ми каза по телефона: "Не можеш да си представиш какво ще си сготвя. Слагам два сьомгови котлета на пара, а после ще ги поръся със зехтин и лимонов сок”. Това най-вероятно е било едно от последните ястия в неговия живот.
По отношение на това дали животът е кратък ми се иска да отбележа че г-н Карафезов доживя една почтена възраст – почти 87 години. Очевидно Онзи, който ни отпуска времето за пребиваване на тази земя, е преценил, че той има да свърши много работа. Той я свърши добре и си отиде с чест. Близо 30 години ръководи читалището, като го пое в момент, когато беше застрашена не просто неговата дейност, а неговото съществуване. Последва бързо възстановяване и развитие. Именно в читалището за пръв път в България беше въведена компютърната технология за печатане на брайловите книги. Пак тук беше основана единствената в страната специализирана електронна библиотека само за незрящи хора.
В Съюза на слепите сигурно ще го запомнят с модернизирането на студиото за звукозаписи, брайловата печатница, първия прием на незрящи студенти по масаж и много други неща.
Като главен редактор на списание "Зари" той подготвяше и бюлетина на Европейския съюз на слепите, защото по това време председателят на ССБ Иван Крумов беше генерален секретар на тази международна организация.
Накрая ми се иска да споделя едно негово послание към всички нас. Петър Войнов, председател на Проверителната комисия на читалището, ни беше поканил в ресторант по случай 70-годишния си юбилей. Имаше много хора – стари приятели, настоящи и бивши колеги. Г-н Карафезов взе микрофона и каза: "Петре, аз съм на по-висок връх от тебе (имаше предвид своята възраст). Пожелавам ви да се съберете отново на твоята 80-годишнина и да бъдете все така весели и задружни. Аз ще ви гледам от моята планета и ще ви се радвам". Мисля, че това не се отнасяше само до присъстващите на тържеството. Да бъдем задружни е послание към всички, които го познавахме. Г-н Карафезов вече е на неговата планета. Той ни вижда, защото там няма слепи. Ако искаме да се радва, трябва да бъдем задружни и весели. За да сме весели, е необходимо с по-леко сърце да преодоляваме предизвикателствата в нашия живот. За да сме задружни, са необходими много повече неща – солидарност, съчувствие, взаимни компромиси и толерантност.

Йордан МЛАДЕНОВ,
председател на Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928"



Назад

Всички статии на Брой 05, 2021

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни
100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Достоeн труд за достойни хора
IN MEMORIAM
Сбогом на Георги Терзиев - работохолик и бохем
Отиде си Спас Карафезов
Аз ще ви гледам от моята планета
ОБЩЕСТВО
След-пред-изборно
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Пигментен ретинит (RP): причини, симптоми, диагностика, лечение и изследвания
ПРАЗНИЧНО
24 май – Ден на Българската писменост, просвета и култура
Успение на Св. Константин-Кирил Философ
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СВЯТ
Германия: Защо искат да закрият работилниците за хора с увреждания
ТЕХНОЛОГИИ
Как да говорим безплатно с номера, които започват с 0700




Архив на изданието
1 2 3 4 5