Брой 01, 2009

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Средец


Бургаски таланти

На 6 януари 2009 по случай 200 години от рождението на Луи Брайл  ТСО Средец и ТСО Бургас откриха изложба в Средец в галерията на "Пластмасови изделия" АД. Изложбата се организира под надслов "Да съхраним красотата около нас и в самите нас". Участваха нашите съюзни членове Стоян Филев – график от ТСО Средец и Иван Шавлов - живописец от ТСО Бургас.
Изложбата беше организирана с помощта и финансовата подкрепа на г-н Чолаков – изпълнителен директор на "Пластмасови изделия" Средец. Галерията, която ни беше предоставена безвъзмездно, е собственост на същата фирма.
С изработени пана  в изложбата взе участие и майката на Стоян Филев г-жа Весела Парашкевова, която е член на Контролния съвет на РСО Бургас. Именно нейна беше идеята за организирането на културната проява, а осъществяването стана съвместно с Бинка Монева – председател на ТСО Бургас.
Изложбата беше открита един час преди традиционния обичай за Богоявление – хвърлянето на кръста в реката и галерията се изпълни с много гости от община Средец, дирекция "Социално подпомагане", сродни организации, частни и държавни институции, с които слепите работят.
Г-жа Монева запозна присъстващите с биографията на Луи Брайл - създателя на азбуката за слепи. Приветствия поднесоха кметът на Община Средец г-н Пройков, основният спонсор г-н Чолаков, г-н Петров – председател на РСО Бургас. Думата за благодарствено слово бе дадена на Весела Парашкевова.
Живописецът Иван Шавлов е роден на 02.04.1973 г. в Бургас. Завършил е средно образование в родния си град. От малък има проблеми със зрението. Рисува от много близо и се справя благодарение на остатъчното зрение, което има. Баща му също обича много да рисува и Иван си спомня, че първите му опити за рисуване са свързани с него. В изложбата участва с по-малко картини, защото голяма част от творбите му в момента са изложени в Атина.
Графикът Стоян Филев е роден на 14.04.1965 г. в Бургас. Завършил е Механотехникум в Бургас и понастоящем живее в Средец. Талантът е наследил от дядо си Атанас Парашкевов. Спомня си, че от петгодишен е рисувал заедно с дядо си на Бургаските минерални бани.
В първи клас на осемгодишна възраст участва в международна изложба "Опазването на Венеция" и печели бронзов медал. Рисува много отблизо, използвайки остатъчното си зрение, а повечето му картини са в много голям формат. Обича да рисува - това му доставя голямо удоволствие и го прави по няколко часа на ден. Едни от картините му са пейзажи на местности от района, в който живее. Други показват неговото детство, дома, в който е израснал и дядо му - седнал на стол пред къщата им. Самият Стоян споделя, че, докато е рисувал образа на дядо си, през цялото време е имал чувството, че разговаря с него. Сега живее заедно с майка си, членуват в ТСО Средец и продължават да творят заедно. Той рисува паната, а тя ги изработва. Живеят като всички обикновени хора, но Стоян не продава, а подарява картините си. Голям брой от картините в тази изложба ще подари на спонсори, институции и приятели, които му помагат.
Когато застанеш със Стоян пред една от неговите картини и започнеш да водиш разговор, те обзема чувство на голямо спокойствие и аз го попитах "Това сигурно е резултат от рисуването?", а той ми отговори, че рисуването го прави щастлив.

Бинка МОНЕВА

***

Много ми се иска да разкажа за една 24-годишна госпожица, член на ТСО – Средец. Това младо момиче от раждането си страда не само от зрителни увреждания, но и от остра форма на пареза. През краткия си живот е претърпяла десетина операции и но макар и с ограничени движения тя се движи самостоятелно. Тя не се е озлобила и не се е предала. Благодарение на помощта от страна на социални грижи, кметството, сътрудника на Съюза на слепите г-н Бързев и разбирането на г-жа Карайотова  сега това момиче работи в детската градина. Там за първи път се чувства щастлива, защото  сред колектива е приета като равностоен човек. Там в лицето на директорката г-жа Карайотова среща Човека с главна буква, жената с богата душевност.

Много ми се иска да споделя видяното на екскурзията на 29 и 30 ноември. Това момиче на 24 години за първи път излезе извън родния Средец. Вълнение се четеше по лицето й. Казанлък, Тракийската гробница, Храм-паметник Шипка, Етъра, Габрово, Арбанаси, Велико Търново с хълма Трапезица и Балдуиновата кула. За да стигне до всички обекти, трябваше да изкачи десетки стъпала, височини и надолнища. За нормално движещи се, нормално виждащи хора, това е безпроблемно, но с пареза и увредено зрение, това е равносилно на подвиг. И колкото и трудно да беше, това момиче не каза "Повече не мога!", а напротив: "Аз искам, аз трябва да стигна там горе". Със сигурност за краката й е било сериозно изпитание, но на душата й бе леко. Благодарение на физическата подкрепа на г-жа Карайотова и един господин тя успя. Застанала там на високото до Балдуиновата кула, тя сподели: "Аз съм безкрайно щастлива, че на 24 години стъпих по тези места, защото имах шестици по история и география, но знаех за тях само от учебника." Това откровение е толкова трогателно, неподправено, че коментарът е излишен. Нито миг на отчаяние, а силна воля и огромно желание и в бъдеще да има възможност да посещава красиви кътове от страната! Аз се надявам, аз вярвам, че докато има такива хора, със сърца отворени към хората и готовност да се притекат на помощ, доброто ще победи.
Дай Боже!

                         ***

Има дни, които не са отбелязани в календара като празници, но те ще бъдат запомнени от нас, хората със зрителни увреждания. За един такъв ноемврийски ден искам да ви разкажа. Есен е, но слънцето щедро огрява и дърветата, и полето. Подарен ден, с много топлина и светлина. По предложение на председателя на РСО  Бургас Атанас Петров бе организирана еднодневна екскурзия до Жеравна и Котел. Поканени бяха хората от ТСО Айтос, Поморие, Средец, Карнобат и Бургас. Незабравими мигове! 
Крачейки по калдъръмените улички на Жеравна и Котел, дишайки чистия планински въздух, за миг забравили болестите, ние се пренесохме във времето на нашето детство и младост. Стоейки пред къщата на Йордан Йовков, като че ли пред нас оживяха Албена и Боряна, Вълчан и Гроздан, Нона и болното момиче, което е устремило жаден поглед и търси бялата лястовица. И някак неусетно и ние вдигаме глави и се надяваме, че и над нас ще прелети онази бяла лястовица, която носи здраве и щастие. И Жеравна, и Котел са неповторими с къщите и високите дувари, с тъканите килими и престилки. Преминали през времето, те са така живи, така топли, като че ли сега са излезли от сръчните ръце на жените. В Пантеона ние сведохме глави пред сърцето на д-р Петър Берон и Рибния буквар. Гледайки ятаганите, ни побиха тръпки и като че ли усетихме топлината на пролятата кръв на стотиците жертви от Априлското въстание. Оживяха и Бенковски, и Раковски, и Волов, и Ботев, и Левски. Напущайки Пантеона, като че ли самочувствието, че сме българи малко се повиши. Разговорите бяха все за тези млади хора, които отдадоха своя живот за Свободата, а за съжаление сега са позабравени. В Природонаучния музей влязохме в друг свят - в чудния свят на природата. Животните оживяха, а хербариите пазеха омаята на цветя и дървета. Неповторимо чувство на спокойствие цареше около нас. Макар всички в трета възраст, с много сребро в косите и с бял бастун в ръка, не удържахме на порива и с бодър дух запяхме: "Хей поле, широко, хей Балкан, ти роден наш". Песента изригна от гърдите ни така спонтанно, така сърдечно, че е невъзможно да не ни е чул Господ! В автобуса, като ехо от преживяното, продължихме с откъси от стихотворения, които още помним. 
Връщайки се, минахме през село Медвен и си припомнихме за Захари Стоянов и неговите "Записки по българските въстания". А на 25 ноември пак по решение на председателя Атанас Петров в хижа "Орловец" бе организиран семинар за председателите и сътрудниците от Бургас, Айтос, Карнобат, Поморие и Средец. Гост на събитието бе г-жа Живка Павлова - главен специалист организационна дейност в ССБ. Обстановката в хижата бе подходяща и заседанието бе много благотворно и полезно. Бяха разгледани молбите за помощи и бяха предложени за гласуване. Г-н Атанас Петров предложи дългогодишния сътрудник Стоян Бързев от ТСО Средец да бъде удостоен със Сребърна значка за приноса му в работата на ССБ. Предложението бе гласувано и прието с пълно мнозинство. На Живка Павлова бяха зададени въпроси, на които тя даде точен, изчерпателен отговор. За нея нямаше неудобни въпроси, защото самата тя е незряща и защото тя ежедневно се сблъсква с дискутираните проблеми. След изчерпването на дневния ред вечерта продължи в топла, сърдечна атмосфера. Много весели случки се разказаха, много стихове се издекламираха, много вицове се казаха. С това ние доказахме, че не само можем да хленчим, но и можем да се веселим. Искам да завърша с думите на една жена, която само от 3 години е член на ТСО Бургас: "Тук в Съюза на слепите аз намерих моя втори дом!". Коментарът е излишен. Надявам се за всеки от нас да е така!

Весела ПАРАШКЕВОВА


Назад

Всички статии на Брой 01, 2009

* ПРАЗНИЧНО *
От комисията по въпросите на жените с увредено зрение към ССБ
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Успешна година
Новозаписани заглавия през 2008 година
Възстановени заглавия през 2008 година
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ГОДИШНИНА
200 години от рождението на Луи Брайл
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Казанлък
София
Пловдив
Средец
Плевен
Червен бряг
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Важен международен форум на слепите
НОВИ КНИГИ
Отпечатани книги на брайлов шрифт през 2008 година
ОБЩЕСТВО
Размисли зад борда или тъжна песен за успокоение на сърцето
ПРОЕКТИ
Информация за проект "Достъп до образование и труд на зрителнозатруднени лица"
РАВНОСМЕТКА
НЦРСГ "Хелън Келър" – трамплин за по-нагоре и по-нагоре
СКРЪБНА ВЕСТ
На 14 декември бяхме покрусени от скръбна вест
СПОРТ
Добра година за българския голбал




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6